№ 284
гр. Котел, 22.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222210100519 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, срещу която длъжника възразил - правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД.
Процедурата по размяна на книжа е спазена и отговор от ответната страна е
депозиран.
Страните са представили заверени за вярност копия от писмени документи с искане
за събирането им като писмени доказателства по делото. Направено е искане за прилагане
на ч.гр.д. № 383/2022г. на КРС.
Съдът намира, че следва да изготви и проекто -доклад по делото на основание чл.140,
ал.3, вр.чл.146 ГПК, който да се съобщи на страните с настоящото определение.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 24.01.2023г. от 13:30
часа.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора заверени за вярност копия от писмени документи.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото ч.гр.д. № 383/2022г. на КРС.
На основание.чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, съдът изготви следния проекто - доклад на
исковата молба и отговора:
1
Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане
на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжника възразил - правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответника отправил искане за сключване на договор
за заем помежду им. Искането било попълнено собственоръчно от заемателя, чрез сайта на
заемодателя- https://credirect.bg. Договорът за заем се сключвал съобразно Закона за
електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Сочи, че заемателя,
съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя, предоставил своите лични
данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на
главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и посочил желан начин за
изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят обективирал волята си, че
желае да сключи договор за паричен заем с ищцовото дружество. Последното от своя страна
изпращало на посочената от заемателя ел.поща Общи условия, както и предоставяло, чрез
своя сайт проект на договора за заем, съдържащ цялата необходима преддоговорна
информация. С натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят приел
така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за
подписване на всяка страница на предоставените по описания по - горе начин документи.
Съгласно чл. 10 ЗЕДЕУУ електронното изявление било получено с постъпването му в
посочената от заемателя информационна система.
Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем като изпращал на
посочен от заемателя електронен адрес договор за паричен заем № 380454, заедно с
погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от
заемателя, договора за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от
заемодателя на заемателя (16-12-2019г.) и ставал задължителен и за двете страни.
Твърди, че длъжника не е изпълнявал редовно задълженията си. Общо платеното към
настоящия момент било в размер на 150 лв., като 60 лв. от тази сума във връзка със сключен
анекс от 16-12-2019г., с което задължението било отсрочено с 1 месец, а останалите 90 лв. -
за погасяване на задълженията по договора за заем. Сочи, че дружеството депозирало
заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № 383/2022г. на КРС,
който издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението.
Длъжникът депозирал възражение по чл. 414 ГПК,което обусловило предявяване на
настоящите претенции.
Твърди, че между страните имало валиден договор, съгласно който заемодателят
ищец изплатил на заемателя ответник сумата от 150 лв., а от своя страна той се задължил да
върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата била изплатена на каса
на Изи Пей срещу предоставена от клиента лична карта. Длъжникът извършил плащания в
общ размер на 150 лв. като 90 лв. от тази сума послужили за погасяване на задължението по
кредита, но сумата била недостатъчна за пълно погасяване.
От съда се иска признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца, следните суми: главница: 150лв. съгласно договор за заем № 380454/16-12-2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.05.2022г. до
окончателното плащане; възнаградителна лихва 7.51 лв. за периода 16.12.2019г. до
2
29.02.2020г.; договорна неустойка 5.49 лв. за периода от 16.12.2019г. до 29.02.2020г.,законна
лихва за забава 32.85 лв. за периода от 08.09.2020г. до 01.05.2022г.; неустойка за забава
16.30 лв. за периода от 29.04.2020г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението;
разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането 60 лв. за периода от
07.03.2020г. до 01.05.2022г. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е депозиран. Твърди, че имал договор за
кредит с ищеца, дори договори, които били т.нар. рефинансирания, но никога не е усвоявал
кредит при положение, че не бил изплатил или рефинансирал изцяло предишен. Сочи, че
два пъти изпратил запитване по имейл до ищеца с искане за разпечатка на всички
сключвани между тях договори, но не получил такава. Твърди, че никога не е сключвал
какъвто и да било договор с ищеца онлайн. Всички договори, които сключвал с ищеца били
само на хартиен носител и подписвани физически. Също така, нямал и договор с фирма
„Кредирект“, логото на която присъствало на част по представената от ищеца документация.
Сочи, че имал разпореждане от КРС по ч.гр.д.№ 202222101100538, който касаел неуреден
договор за кредит с ищеца, но различен от процесния. Иска се отхвърляне на претенциите,
като неоснователни.
С оглед характера на предявения иск съдът:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи наличие на
договорни отношения с ответника по посочения договор за заем за претендирания размер, че
сумата е усвоена от ответника, настъпване на изискуемост на заема, изпадане на ответника в
забава, както и основание и размери на отделните претенции.
УКАЗВА на ищеца, че НЕ СОЧИ доказателства за наличие на сключен договор за
заем с ответника, изискуемост на сумите по него и изпадане на ответника в забава.
На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
3