Р Е
Ш Е Н И Е
№1727
гр. Перник, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 29 10 2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д Матеева
при секретаря Д Благоева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04575 по описа за 2019 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
Н. Георигева М. ***
За сумата 169.74 лв. представляваща 1/ 6 от общото задължение 902.02лв.неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която
Сумата 150.34 лв. която е 1/ 6 главница
за периода 01.05.2016-30.04.2017г.
Сумата 19.40 лв.която е 1/ 6 законна
лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 27.06.2018
г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на заявлението – 29.05.2019г. по чгд №
03380 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,
както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
След изпълнение на уведомителни процедури по чл.47 и сл ГПК заявителят е
предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период
за топлоснабден имот,
находящ се в гр. Перник, на адреса ,за която ответникът не му заплатил
дължимата се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е
постъпил отговор на исковата молба, чрез адв.В.
–който изразява становище в първо о.з.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител юрк.
поддържа предявените искове.
Ответникът чрез адвокат-пълномощник,
оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.
Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца
с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка
твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.
Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от
сметка, като в тази връзка развива конкретни съображения, че количеството
доставена топлинна енергия не е отчитано коректно.
По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите - посочени по-горе
От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Видно от доказателствата :
-аб.№ ********** на жилището се води на името на Бисера Симеонова М.
-видно от удостоверение за сем.положение – към 05.02.2019г. Бисера Симеонова М. е вдовица и има син и дъщеря / ответницата Н.М./
-ИМ е заведена 02.08.2019г.
-няма данни Бисера М. да е починала в периода от удостоверението 05.02.2019 до завеждане на ИМ 02.08.2019г.
-Договор за продажба на недв.имот по реда на НДИ от 28.12.1986г. – собственик на жилището са Бисера М. и Георги Модев, който, видно от посоченото по-горе удостоверение, е починал преди 05.02.2019г. и преди ИМ 02.08.2019г.
-ответницата е дъщеря, но не и наследник към наст.момент на посоченото лицебисера М., която е абонат на партидата и най-вероятно продължава да си е жива и здрава.
Исковият период е 01.05.2016-30.04.2017г.- за който период е ясно, че собственик е Бисера М./ майка на ответницата/
Отделно от това се представят доказателства, че ответницата е с постоянно пребиваване Великобритания, но това е ирелевантно, тъй като това са данни от 01.08.2017г., а исковият период е за време преди тази дата.
Следователно, следва да се приеме, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ СЕ ЯВЯВА собственик / ползвател на имота / за сега, и НЯМА задължение да издължава цената на топлоенергията на ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Предявените
искове са с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да бъдат
уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество
и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответницата през процесния период.
Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, -
потребител на топлинна енергия е всеки собственик
и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител.
Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот.
По въпроса
кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битовеи
нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът,
респ. титулярът на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното
право на ползване, е образувано тълкувателно дело № 2/2017г. по описа на ВКС,
ОСГК, както и от Решение № 35 от
21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, докладчик
председателят Капка Юстиниянова е в смисъл, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. Към момента на постановяване на същото решение, обаче, е била в
сила разпоредбата на чл. § 1,
т. 42 ДР на ЗЕ, която определя като потребител
на енергия или природен газ за битови нужди - физическо лице собственик или
ползвател на имота.
Действащият
към настоящия момент чл. 153 ЗЕ изисква изрично за придобиване качеството
клиент на топлопреносното предприятие лицето да е собственик или титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.
Поради това и
съдът в настоящия случай приема, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна
енергия и не дължи стойността на последната в полза на топлопреносното
предприятие.
По делото не се установява ответникът да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник, поради което съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна енергия до собственото на трето лице жилище.
При тези съображения съдът намира, че макар и да се събраха доказателства
относно потребената в имота топлоенергия (от заключението на СТЕ) като
количество и стойност, исковете за главница и акцесорният иск за лихва следва
да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не се
установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да
отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ.
По
разноските:
С оглед отхвърлянето на установителния иск
дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство и по УИ остават в тежест на
ищцовото дружество, вкл. и разноските направени за особен представител.
Ищцовата страна не дължи на ответната страна разноски
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, за признаване за
установено по отношение на
Н.Г.М. ***
За сумата 169.74 лв. представляваща 1/ 6 от общото задължение 902.02лв.неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която
Сумата 150.34 лв. която е 1/ 6
главница за периода 01.05.2016-30.04.2017г.
Сумата 19.40 лв.която е 1/ 6 законна
лихва за забава в месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 27.06.2018
г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване
на заявлението – 29.05.2019г. по чгд №
03380 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ
След влизане на решението в сила, ч г дело
да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в
сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.