№ 18839
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110108644 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против И. И. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника – В. И. С.,
е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 100,
находящ се в гр. ******.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 007, 39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 227, 75 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2023 г. – 04.02.2025 г.;
сумата 73, 23 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 15, 63 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
17.07.2022 г. – 04.02.2025 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника И. И. С..
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва
исковете по съображения, че не живее в процесния имот и не е ползвал
доставяната в него през исковия период топлинна енергия.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.02.1995 г. Н.П.П. и
В.Б.П. даряват на дъщеря си Л.Н. С.а процесния имот. Видно от нотариалния
акт, със същия дарителите са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване по отношение на имота.
Видно от удостоверение за наследници от 28.12.2005 г., Л.Н. С.а е
починала на 28.11.2005 г., като е оставила наследници по закон: В. И. С. – син,
и И. И. С. – син.
С нотариален акт от 09.03.2007 г. И. И. С. продава на съсобственика си
В. И. С. своята 1/2 ид.ч., придобита по наследство и представляваща негова
лична собственост, от процесния имот: апартамент № 100, находящ се в гр.
******, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения,
с площ от 61, 19 кв.м. Видно от нотариалния акт, върху целия недвижим имот
има запазено вещно право на ползване за Н.П.П..
Безспорно е между страните, че както Н.П.П., така и В.Б.П. – дядо и
баба на ответника, са починали.
Видно от удостоверение за наследници от 14.03.2025 г., В. И. С. е
починал на 28.09.2024 г., като е оставил наследник по закон: И. И. С. – брат.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2024 г. до същия е доставяна
топлинна енергия на стойност 2 007, 39 лв.
Безспорно е между страните, че в имота е извършвана услугата дялово
разпределение за исковия период м.05.2022 г. – м.04.2024 г. на стойност
исковата сума 73, 23 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
2
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представените по делото писмени доказателства се
установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 01.02.1995 г.
собствеността е придобита по дарение от Л.Н. С.а, починала на 28.11.2005 г.,
оставяйки наследници по закон: В. И. С. – син, и И. И. С. – син, придобили по
наследяване по 1/2 ид.ч. от процесния имот. С нотариален акт от 09.03.2007 г.
И. И. С. е продал на съсобственика си В. И. С. своята 1/2 ид.ч. от имота, като
по този начин последният е станал собственик на целия имот (1/2 по
наследяване и 1/2 по дарение). Видно от удостоверение за наследници от
14.03.2025 г., В. И. С. е починал на 28.09.2024 г., като е оставил наследник по
закон: И. И. С. – брат.
Следователно, за исковия период собственик на имота се явява В. И. С.,
поради което същият е имал качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно чл.60, ал.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. В настоящото производство исковете се насочени срещу И.
И. С. за задълженията на неговия наследодател за исковия период.
Без правно значение е обстоятелството дали ответникът фактически е
живял в имота през исковия период, или към момента, тъй като отговорността
му се ангажира за задълженията на неговия наследодател, а не за негови лични
такива, с оглед на което възражението му в тази връзка се явява
неоснователно.
Установи се по делото и че по отношение на имота е имало запазено
3
вещно право на ползване в полза на Н.П.П. и В.Б.П., като страните не спорят,
че те са починали, поради което същото се явява погасено по арг. от чл.59, ал.1
ЗС.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между наследодателя на ответника и ищцовото дружество
през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2024 г. до същия е доставяна
топлинна енергия на стойност 2 007, 39 лв.
От страна на ответника не се твърди и установява да е погасил това
задължение.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
4
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 04.02.2025 г. в размер на сумата 227, 75 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба
5
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
В случая страните не спорят, че имота е извършвана услугата дялово
разпределение за исковия период м.05.2022 г. – м.04.2024 г. на стойност
исковата сума 73, 23 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 197, 96 лв. разноски по делото.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 007, 39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 100, находящ се в гр. ******, за
периода м.05.2021 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 13.02.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 227, 75 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2023 г. – 04.02.2025 г.;
сумата 73, 23 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 15, 63 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 17.07.2022 г. – 04.02.2025
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
6
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
197, 96 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7