№ 341
гр. Плевен, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500765 по описа за 2021 година
С решение №260016 от 09.06.2021 г. по гр.д. №351/2020 г.
Червенобрежки Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че към 18.03.2019 г./датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК/ Н. В. Б. от гр. Червен бряг, с ЕГН:
********** не дължи на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“АД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от 6 426.60 евро /шест хиляди
четиристотин двадесет и шест евро и шестдесет цента/ – главница, сумата от
442.75 евро /четиристотин четиридесет и две евро и седемдесет и пет цента/ –
договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г., сумата от 46.60
евро /четиридесет и шест евро и шестдесет цента/ – наказателна лихва за
периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г. и законна лихва върху главницата за
периода от 18.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 420.53
лв. /четиристотин и двадесет лева и петдесет и три стотинки/.
Недоволна от решението е останала „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“АД и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде
обезсилено/отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено
решение, с което да бъде уважен предявения установителен иск по чл.422 от
ГПК.
С въззивната жалба е представено платежно нареждане от 17.06.2021 г.
за сумата от 25 лв., платена като ДТ за въззивно обжалване.
1
Препис от въззивната жалба е връчен на Н. В. Б. чрез назначения му
особен представител – адв. Ю.С. на 09.07.2021 г. и на 21 .07.2021 г. е подаден
отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
27.07.2021 г. и е образувано като в.гр.д. №599/2021 г.
С определение №1173 от 25.08.2021 г. Плевенски Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д. №599/2021 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ делото на Червенобрежки Районен съд със следните указания
за надлежно администриране на въззивната жалба:
-да бъде оставена без движение въззивната жалба и
-да бъдат дадени указания на въззивника да представи документ за
внасянето на дължимите 245.53 лв. от следващата се обжалването пред
въззивната инстанция ДТ.
След изпълнение на дадените указания, а именно – представяне от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД на документ за внасянето на
сумата 245.53 лв., делото е върнато на 04.10.2021 г. в Плевенски Окръжен съд
за произнасяне по вече редовната въззивна жалба, като е образувано в.гр.д.
№765/2021 г.
Според въззивника, без експертно заключение съдът не може сам да
направи извода, че подписа върху обратна разписка №********** е положен
от неидентифицирано лице, респ. че Н. В. Б. не е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост.
Въззивникът счита, че дори и да се приеме, че предсрочната
изискуемост не е надлежно съобщена на длъжника преди подаване на
заявлението, то съдът е следвало да признае съществуването на вземанията за
вноските, падежирали към датата на формиране на силата на пресъдено нещо
по арг. от Тълкувателно решение №8 от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. В
частност – като основателен и доказан /с отговора на ВЛ по т.17 от
заключението му/ се сочи иска за 35 вноски по 57.53 евро всяка или за общо 2
013.55 евро.
С отговора на въззивната жалба на Н. В. Б., изготвен от назначения му
особен представител – адв. Ю.С., са подновени съдържащите се в отговора на
исковата молба доказателствени искания, по които Червенобрежки Районен
съд не се е произнесъл изрично, приел е, че фактическата обстановка е
изяснена и е приключил съдебното дирене. Въззивната инстанция е счела, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения по смисъла на
чл.266, ал.3 от ГПК и е приела за допустими доказателствените искания,
съдържащи се в отговора на въззивната жалба.
Във въззивното производство е открито производство по чл.154 от ГПК
2
по оспорване автентичността на саморъчно изписания върху обратна
разписка №********** на „М и МБ Експрес“ООД текст „Н. В. Б.“ и на
подписа върху нея за „получател“. Допусната е съдебно-графологична
експертиза и без възражения на страните е прието писмено заключение по
нея, изготвено от ВЛ Ц.Ц..
К.Й.М. в изпълнение на вмененото задължение по чл.192 от ГПК е
представила оригиналите на пълномощно с рег. №713/21.02.2013 г. на
нотариус Д.И. и пълномощно с рег. №7485, 7486 от 22.05.2008 г. на консулска
служба при посолството на РБългария в Мадрид. В о.с.з. на 28.10.2021 г.
обаче ВЛ Ц.Ц. е заявил, че копията от пълномощните са му били достатъчни,
за да даде категоричен отговор на поставените въпроси и че не е необходима
проверка и на оригиналите на пълномощните. По тази причина съдът е
постановил последните да бъдат върнати на третото лице К.Й.М..
В о.с.з. на 28.10.2021 г. е приета като писмено доказателство Тарифа за
таксите и комисионните за физически лица на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“АД, действаща от 06.04.2017 г. Банката е уточнила в писменото си
становище от 25.10.2021 г., че Тарифата е станала приложима за процесния
кредит съгласно допълнително споразумение №3 от 13.04.2017 г. В
становището е посочено още, че за кредитите на физически лица не е бил
приложим БЛП, респ. че процесният кредит не е олихвяван с БЛП.
В о.с.з. на 28.10.2021 г. особеният представител на Н. В. Б. е заявил, че
оттегля възражението си относно шрифта на договора и допълнителните
споразумения, както и направеното във вр. с него искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза.
Юриск. Т.С. е пледирала за уважаване на въззивната жалба по
изложените в нея съображения и с оглед заключението по графологическата
експертиза.
Адв. Ю.С. поддържа отговора си на въззивната жалба. Счита за
доказано, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. Предоставя на съда да прецени дали да
присъди падежиралите до 12.05.2021 г. вноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д. №290/2019 г. по описа
на Червенобрежки Районен съд, че по заявление от 18.03.2019 г. в полза на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е издадена заповед по чл.417 от
ГПК с №154 от 19.03.2019 г., по силата на която Н. В. Б. следва да заплати на
банката: 6 426.60 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата; 442.75 евро – договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до
05.03.2019 г. и 46.60 евро – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до
17.03.2019 г.
3
В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г. и допълнителни
споразумения към него №1/13.09.2010 г., №2/26.06.2013 г., №3/13.04.2017 г.
и №4/26.04.2017 г.
В заповедното производство Н. В. Б. не е намерен на постоянния му и
настоящ адрес и с определение №118 от 27.04.2020 г. Червенобрежки Районен
съд е указал на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, че може да
предяви иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията
си. Това е сторено в срок – на 20.05.2020 г.
С исковата си молба „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е
сезирала Червенобрежки Районен съд с иск по чл.422 от ГПК с петитум: да
бъде признато за установено, че ответникът Н. В. Б. дължи на банката
следните суми: 6 426.60 евро – главница, ведно със законната лихва върху
нея от подаване на заявлението – 18.03.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата; 442.75 евро – договорна лихва за периода от 28.02.2018 г. до
05.03.2019 г. и 46.60 евро – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до
17.03.2019 г., които вземания произтичат от договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 13.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него
№1/13.09.2010 г., №2/26.06.2013 г., №3/13.04.2017 г. и №4/26.04.2017 г. и за
които е била издадена заповед по чл.417 от ГПК с №154 от 19.03.2019 г. по
ч.гр.д. №290/2019 г. по описа на Червенобрежки Районен съд.
Н. В. Б. не е намерен и в исковото производство на постоянния му и
настоящ адрес и с определение №260010 от 11.09.2020 г. на основание чл.47,
ал.6 от ГПК за негов особен представител е назначен адв. Ю.С..
В отговора, изготвен от особения представител, са изложени
съображения за защита срещу предявения иск по чл.422 от ГПК.
В проекто-доклада си, а и в обжалваното решение Червенобрежки
Районен съд правилно е приел, че е сезиран с иск по чл.422 от ГПК. В
мотивите са обсъдени въведените от страните факти и обстоятелства,
релевантни към предявения от кредитора положителен установителен иск. В
диспозитива обаче първоинстанционният съд е уважил отрицателен
установителен иск, с какъвто не е бил сезиран от длъжника Н. В. Б.. Това
налага обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и връщане на
делото на Червенобрежки Районен съд за произнасяне по съществото на
действително предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК при съобразяване и на
събраните по настоящото дело доказателства, както и на направените в
настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 от ГПК като НЕДОПУСТИМО –
ПОСТАНОВЕНО ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК решение №260016 от
09.06.2021 г. по гр.д. №351/2020 г. по описа на Червенобрежки Районен съд и
ВРЪЩА делото на Червенобрежки Районен съд за произнасяне по
действително предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД-гр.
София, с ЕИК: *** положителен установителен иск по чл.422 от ГПК с
петитум: да бъде признато за установено, че ответникът Н. В. Б., с ЕГН:
********** дължи на банката-ищец следните суми: 6 426.60 евро – главница,
ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението –
18.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; 442.75 евро – договорна
лихва за периода от 28.02.2018 г. до 05.03.2019 г. и 46.60 евро – наказателна
лихва за периода от 01.03.2018 г. до 17.03.2019 г., които вземания произтичат
от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.06.2008 г. и
допълнителни споразумения към него №1/13.09.2010 г., №2/26.06.2013 г.,
№3/13.04.2017 г. и №4/26.04.2017 г. и за които е била издадена заповед по
чл.417 от ГПК с №154 от 19.03.2019 г. по ч.гр.д. №290/2019 г. по описа на
Червенобрежки Районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му, при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5