Р Е Ш Е Н И Е
№
28.09.2021 г., гр. ******
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1722/2019 г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба, уточнена с молба вх. № 231/15.01.2020 г., подадена от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* против М.С.М., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 342, ал. 1 от ТЗ
и чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба са
изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Твърди се, че между М.С.М.
и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД)
са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.
Договор за мобилни услуги №
********* от 08.01.2016 г., съгласно
който на клиента е предоставен мобилен номер **********;
2.
Допълнително
споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и
3.
Договор
за лизинг от 08.06.2016 г.
Съгласно Допълнителното
споразумение, за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план (със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а
на клиента е било предоставено мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White. Предоставянето на устройството било уговорено от
страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ била 91.77 лева с вкл. ДДС. За ползването ѝ,
на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се
задължавал да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди се, че към
периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от М.С.М. мобилни
номера и устройства на лизинг са били приложени следните условия:
-
за номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 08.01.2016 г., изменен с
Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги;
-
за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White - условията, договорени в
Договор за лизинг от 08.06.2016 г.
Твърди се, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури,
издадени в периода м. юни 2017 г. - м. октомври 2017г.: фактура №
**********/15.06.2017 г., фактура № **********/15.07.2017 г., фактура №
**********/15.08.2017 г. и фактура № **********/15.10.2017 г. Във всяка от
фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/15.06.2017 г. била издадена за
отчетния период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани
услуги 29.74 лв. (от които други услуги с добавена стойност
25,00 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0,24 лв. и услуги с добавена
стойност (гласови) 4,50 лв.), които са в общ размер на 57.55 лв. без ДДС и 69.06 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR
Smart Plus II White –
3.99
лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена
във фактурата била 73.05 лв., като след приспадане на 7.04 лв. надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по
фактурата била 66.01 лв.
Фактура № **********/15.07.2017 г. била издадена за
отчетния период 15.06/2017 г. - 14.07.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25.82 лв., както и ползвани
услуги 69.46 лв. (от които други услуги с добавена стойност
25.00 лв., разговори към „Грижа за клиента“ – 0.46 лв. и услуги с добавена
стойност (гласови) 44.00лв.), които били в общ размер на 95.28 лв. без ДДС и 114.34 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство TELENOR
Smart Plus II White –
3.99
лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена
и претендирана по фактурата била 118.33
лв.
Фактура № **********/15.08.2017
г. била издадена за отчетния период 15.07.2017 г. - 14.08.2017 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 25.82 лв. без ДДС – 30.98
лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска
за мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White
– 3.99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата била 34.97
лв.
След предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“
ЕАД и ответника М.С.М. по негова вина, поради
изпадането му в забава, на потребителя била издадена и фактура № **********/15.10.2017
г., която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги чрез процесния номер ********** в общ размер на 238.34
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство TELENOR Smart Plus II White в общ размер на 31.92 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието
за възникване на задължението за неустойка за номер ********** били уредени в раздел
IV, т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор
за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно посочените клаузи, които имали идентично
съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди
08.06.2018 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива
на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните
за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до
края на първоначално предвидения срок на действието му.
Въз основа на
уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** било в размер на 238.34 лв., което вземане в настоящото
производство се претендирало частично. Претендираната неустойка за номера била в размер на 77.49 лв.
Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство TELENOR Smart Plus II White, чието ползване било предоставено с Договор за
лизинг от 08.06.2016 г., предсрочно изискуемият остатък бил в размер на 31.92 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
осем неначислени лизингови вноски.
Претендираната
сума по фактурата била в общ размер на 109.41 лв.
В исковата молба се
твърди, че общата стойност на неизплатените парични задължения на М.С.М. спрямо
„Теленор България“ ЕАД по издадените фактури към сключените между тях Договори,
описани по-горе, е в размер на 328.72 лв.
Посочва се също, че
изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите е
настъпвала петнадесет дни след издаването ѝ. В периода след издаване на
първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и
към настоящия момент задълженията не били погасени.
Поради липсата на
действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от
страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - ******, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 560/2019
г. и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде прието за установено наличието на вземането по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 560/2019 г. по описа на Районен съд - ******
против длъжника - ответник М.С.М., както следва: 328.72 лв., дължима съгласно
фактура № **********/15.06.2017 г., фактура № **********/15.07.2017 г., фактура
№ **********/15.08.2017 г. и фактура № **********/15.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски, направени в заповедното и
настоящото производство.
С
молба вх. № 261107/28.06.2021 г.,
подадена в изпълнение на указанията на съда, уточнява, че ответника М.С.М. е бил
уведомен за възможността доброволно да заплати дължимите суми по посочените
фактури чрез изпратената му и доставена 26.09.2017 г. на посочения адрес
последна покана за доброволно плащане, като с изтичане на 10 - дневен срок за
доброволно изпълнени и непрестирането от страна на ответника в рамките на този
срок, правоотношението по съответния Договор за мобилни услуги № ********* от
08.01.2016 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги се счита за прекратено/ „развалено“.
Уточнява
също, че претендираната
с ИМ неустойка в размер на 77.49 лв. е формирана от трикратния размер на
стандартната месечна абонаментна такса за мобилния номер без ДДС (25.83 лв.), която последно е била договорена с
Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. (или 30.99 лв. с
вкл. ДДС) Аритметично сумата била формирана по
следния начин: 77.49 лв. = 3 х 25.83 лв. без ДДС. Посочва, че макар и неустойката
да е формирана като сбор от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му (в размер на 238.34 лв.), то предмет на исковото производство
е претендираната сума 77.49 лв., за
която е издадена заповедта.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, препис от която ведно с приложенията, както и от молба вх. № 231/15.01.2020 г е получил лично на 11.09.2020 г. /л. 48/. Същият е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 23.09.2021
г. по месторабота /л. 71/, като в приложеното към призовката определение по чл.
140 от ГПК
№ 260125/10.06.2021 г. изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски. Освен това с призовката са връчени на ответника и
преписи от молби вх. № 261107/28.06.2021 г. и вх. № 261133/02.07.2021 г. с
приложенията.
В проведеното съдебно
заседание на 23.09.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът още с исковата молба, както и с молби вх. № 261133/02.07.2021 г. и вх. №
261441/20.09.2021 г., чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него, в случай че са налице предвидените в закона предпоставки за това.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по
делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да
се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да
се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с
което предявените установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за присъждане
на разноски за платена държавна такса в размер на 125.00 лева и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
Дължат се
и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС/, които възлизат на 25.00 лева – държавна такса и 360.00 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, като същите са документално установени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 251.23 лева /триста
двадесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща сбор от
дължими незаплатени главници по следните договори за предоставяне на мобилни
услуги и договор за лизинг: 1. Договор за мобилни услуги № ********* от
08.01.2016 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен номер **********; 2. Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и 3. Договор за лизинг от 08.06.2016 г., съгласно които
за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план, а на ответника е
предоставено мобилно устройство TELENOR Smart Plus II White, сключени между „Теленор България“ ЕАД и М.С.М., които задължения са начислени в
следните фактури: фактура № **********/15.06.2017
г., по която е начислена сумата в общ размер на 66.01 лева; фактура № **********/15.07.2017 г., по която е
начислена сумата в общ размер на 118.33 лева; фактура № **********/15.08.2017
г., по която
е начислена сумата в общ размер на 34.97 лева и фактура № **********/15.10.2017 г., по която е начислена
сумата в общ размер на 31.92 лева, както и сумата в размер на 77.49 лева – неустойка, формирана от трикратния размер на стандартната
месечна абонаментна такса за мобилния номер без ДДС (25.83 лв.), която последно
е била договорена с Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2016 г.,
претендирана като частичен иск от 238.34 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми в общ размер на 328.72 лева е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 381/19.04.2019
г. по ч.г.д. № 560/2019 г. по описа на РС – ******.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
следните суми: общо 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева/ - разноски в
заповедното производство по ч.г.д. № 560/2019 г. на РС - ****** и общо 485.00 лева /четиристотин осемдесет и пет
лева / - разноски за настоящото производство.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът има право на защита по реда на чл. 240
от ГПК пред ОС - Варна в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: