№ 19366
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110107949 по описа за 2023 година
Ищцата И. Р. Р. с ЕГН **********е предявила против [фирма] с ЕИК ****
установителни искове за прогласяване недействителността на договор за паричен заем №
***/27.10.2020 г., сключен с ответника, евентуално на клаузата за неустойка в чл. 8 от
договора предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално заобикаляща закона, евентуално
противоречаща на добрите нрави, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1772 лв., представляващо платено без основание, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане /съгласно уточнителна молба с вх. № от 18.04.2023 г./
Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г.,
съгласно който получила заемна сума в размер на 5000 лв., при уговорен фиксиран месечен
лихвен процент от 3.400% или фиксиран годишен лихвен процент от 40.8 %, при ГПР от
49.367%, която се задължила да върне на 24 месечни погасителни вноски в размер на 308.10
лв. всяка. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължава да представи на
кредитора обезпечение – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена
в полза на заемодателя, съобразно уговореното в ОУ, като при неизпълнение на последното
задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в общ размер от 2973.54 лв.,
съгласно чл. 8 от процесния договор за заем. Ищцата изплатила на ответника сума в общ
размер от 6772.24 лв. Намира и че целият договор за заем е нищожен поради нарушение на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, като в договора не е посочен
начинът на изчисление на посочения размер на ГПР и размер на дължимата лихва.
1
Осъществена била хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП. Счита, че клаузата за неустойка
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Поддържа, че уговорената в договора клауза за
неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена за
неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от ответника
вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Твърди, че неустоечната клауза цели още заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като същата не е била индивидуално уговорена между страните и заемателят
не е могъл да повлияе на съдържанието й. Излага доводи, че с процесната клауза за
неустойка кредиторът цели обезпечаване на евентуални вреди от забавено изпълнение,
което е недопустимо предвид забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ето защо иска да бъде
установена недействителността на процесния договор за кредит, евентуално само на
клаузата за неустойка, както и иск за връщане на платената без основание неустойка.
Претендира разноски
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника [фирма].
Разпореждането по чл. 131 ГПК е връчено на ответника на 05.06.2023 г. – присъствен ден и
срокът за подаване на отговор на исковата молба е изтекъл на 05.07.2023 г. По делото е
постъпил отговор с вх. № 203987/17.07.2023 г., който е подаден чрез куриер и видно от
приложената към него товарителница е подаден на 06.07.2023 г., т.е. след изтичане на срока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация е с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД
– чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С определение от 24.07.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните обстоятелството, че между страните е сключен договор за
паричен заем № ***/27.10.2020 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от
5000 лв. и, че в нейна тежест е възникнало задължение за плащане на неустойка поради
непредставяне на обезпечение в срок в размер на 2973.54 лв.
Установява се по делото, че на 27.10.2020 г. страните са сключили Договор за паричен
заем № *** към искане № 151418. С него е уговорено предоставянето от ответника на
ищцата на потребителски заем в размер на 5 000 лв., за срок от 24 месеца, с уговорен начин
на връщане на предоставената по договора в заем сума на 24 равни месечни вноски, всяка в
размер на 308, 10 лв. и дължима на 27-мо число на съответния месец в периода от 27.11.2020
г. до 27.10.2022 г., при месечен лихвен процент в размер на 3.400 %, годишен процент на
разходите в размер на 49,367 %, посочено е, че общата дължима сума по договора възлиза на
7 394, 46 лв. Съгласно чл. 6 от договора същият следва да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за
заем и с още едно от посочените обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или
2
ценна книга, издадена в полза на заемодателя. А според чл. 8 от сключения договор
заемателят декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че не предостави
договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или
предоставеното обезпечение не отговаря на посочените в чл. 10, ал. 3, т. 1 и т. 4 от Общите
условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на
2973, 54 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.
По делото е приет като доказателство Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по потребителски кредити, в който е посочено, че общо
дължимата сума по договора е в размер на 7394, 40 лв., представляваща сбора от главница –
5000 лв. и лихва – 2394 лв. Посочено е още, че фиксираният годишен лихвен процент е в
размер на 40, 8 %, а годишният процент на разходите е 49, 367%. Посочено е, че при
непредоставяне на обезпечение, отговарящо на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите
условия се начислява неустойка в размер на 2 973,54 лв.
Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия
на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия е предвидено, че страните имат право за обезпечаване на изпълнението на
договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на следното обезпечение –
гаранти – две физически лица, вскоя от които да отговаря на следните условия: да има
нетен размер на осигурителен доход в размер на 1000 лв., съгласно справочните данни на
НОИ, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен
със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити
към банко или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по покгасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В
чл. 10, ал. 3 от Общите условия е предвиден, че заемодателят си запазва правото да
еднолично и без да се мотивира , ако предоставеното обезпечение от заемателя не отговаря
на условията чл. 10, ал. 1 и ал. 2 да откаже сключване на договор за заем.
Приет като доказателство е и погасителен план към договор № *** от 27.10.2020 г., в
който са посочени падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както
и техния размер. Посочен е размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от
договора за заем – 308,10 лв., разсрочената неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса
на обезпечение – 123,90 лв. и общият размер на погасителната вноска с включена
разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем – 432, 00 лв. В случай, че се издължат
дължимите погасителни вноски и разсрочената неустойка платената от заемателя сума по
договора би била в размер на 10 368 лв.
По делото са приети като доказателства разходен касов ордер от 27.10.2020 г., с който
на И. Р. Р. е предоставена заетата сума от 5000 лв. и 12 броя разписки за платени суми от
ищцата в полза на ответника.
По делото е прието като доказателство изготвено заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът обективно и достоверно дадено и го кредитира с доверие. От
3
заключението на вещото лице се установява, че при направена счетоводна справка по
Договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г. в счетоводството на [фирма] платежните
документи, представени от ищцата, са осчетоводени в счетоводството на ответника и
общият размер на заплатените суми по договора от И. Р. Р. е в размер на 6 806, 00 лв.
Вещото лице е посочило още, че годишният процент на разходите е изчислен на базата за
вноските за главница и договорна лихва в размер на 49, 36 %, но ако към неги се добави и
неустойката по чл. 8 от Договора, то ще бъдат формирани допълнителни разходи в размер
на 59, 47% и размерът на годишният процент на разходите ще бъде 108, 83 %. При
извършената проверка в счетоводството и преглед на документацията експертът е установил
още, че стойността на платените от И. Р. Р. суми за неустойка по чл. 8 от Договора е в
размер на 1 982,40 лв.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е длъжен да разгледа
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
противоречие на закона или заобикалянето му, към по–леките – липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното
условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на
по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о.,
решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. №
1153/2019 г. на IV г. о. и др. /
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем №
***/27.10.2020 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК.
Съдът намира за неоснователни релевираните от ищцата аргументи за нищожност на
договора в неговата цялост поради непосочване на действителния годишен размер на
разходите. Договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин са посочени
всичките му елементи, на достъпен шрифт, безспорно е, че потребителят разполага с
екземпляр от договора. Неоснователно е направеното от ответника твърдение, че
предвидената в договора неустойка представлява скрита лихва, поради което следва да се
счита като част от годишния процент на разходите, респективно, че не е посочен
действителният размер на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т.
4
1 ЗПК изрично изключва от обхвата на ГПР на разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В случая
предвиденото задължение за заплащане на уговорената в чл. 8 от договора неустойка е за
неизпълнение на договорно задължение на заемателя. Поради горепосоченото съдът намира,
че предявеният като главен иск за нищожност на договора за паричен заем в неговата цялост
поради противоречието му със закона, е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
Освен това съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК надвишаването на максималния
императивен размер на годишния процент на разходите /ГПР/ не води до нищожност на
целия договор, а също така не води и до нищожност на всички лихви и разходи по договора,
а води до нищожност единствено и само на клаузите, които надвишават максималния
допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Следва да се отбележи и че клаузата за неустойка е относително самостоятелна по
отношение на целия договор, поради което и без съответната клауза договорът би имал
правно действие – задълженията за неустойка за непредоставяне на обезпечение е
самостоятелна, изрично определена по размер и основание и разграничена от останалите
задължения по договора. Заедно с това, клаузата за неустойка е част от несъщественото
съдържание на договора, т.е. и без наличието на тези клаузи договорът може да съществува.
Поради това начисляването на прекомерно високи такси и неустойки по договора за кредит
не следва да води до нищожност на договора в цялост, а може да доведе единствено до
частична недействителност на съответните неравноправни клаузи на основание чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Поради отхвърляне на главния иск се сбъдна вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на евентуално предявените искове за недействителност на клаузата за
неустойка.
Съдът намира, клаузата, с която е уговорена неустойка не противоречи на закона и не
го заобикаля. Уговорената неустойка в размер на 2973, 54 лв. за непредоставяне на
обезпечение обаче е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1
ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 8
от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите Общи условия въвежда възникването на
неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо
такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката
надхвърля ½ от предоставения заем. С оглед на това следва да се посочи, че неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй
като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е
същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното
5
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава
предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на
клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва.
Претендираната с исковата молба сума за неустойка обаче ще го обогати неоснователно и е
недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в
чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците,
страните по сделките и съдът да се съобразяват с тях.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата е необосновано висока. Така както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло
да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването
на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Освен това, предвиденото за заемателя задължение в чл. 8 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1
от приложимите Общи условия за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да
предостави обезпечението по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия заемателят следва да
осигури двама поръчители, всеки от които да отговаря на много на брой поставени от
заемодателя изисквания /да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00
лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ./. Следва да се посочи, че за заемателя е
обективно невъзможно в предвидения тридневен срок от сключването на договора да се
снабди с тази информация за всекиго от поръчителите, за да я предостави на заемодателя.
Освен това част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл.
62, ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се
снабди лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се
изпълни договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората
6
предвидена обезпечителна мярка по чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия предвижда
внасянето на сума от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата
следва да е в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Не може да отговори на изискванията за добросъвестност по
чл. 12 ЗЗД и на общоприетите критерии за норми за поведение за недопускане на
несправедливо облагодетелстване от икономически по-слаби участници в оборота,
включването в договора на задължение на заемателя в тридневен срок от сключването на
договора да учреди банкова гаранция, за която е необходимо да разполага със сума, равна
два пъти на сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, освен
това напълно житейски нелогично е и в случай, че разполага със сумата да предостави
банкова гаранция, заемодателят да сключва договор за потребителски кредит. Не на
последно място, видно от представения погасителен план, още със сключването на договора,
страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски –
по 123,84 лв. на месец. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 8 от договора,
поради което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезщетение.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът намира следното: Не се спори
между страните, а и от представените 12 броя разписки и заключението по изслушаната
експертиза, се установява, че ищецът е заплатил по процесния кредит сумата от 6 806 лв,
като за погасяване на задължението за неустойка в счетоводството на ответника е отнесена
сумата от 1982, 40 лева. Доколкото ответникът е отнесъл част от заплатените суми като
погасяване на неустойка, за която съдът констатира, че е изначално нищожна, то нейното
заплащане е недължимо. Същевременно обаче ищецът не е представил доказателство за
заплащане на дълга в пълен размер /7394, 40 лв./, а падежът му е настъпил, поради което и
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважените искове. По делото е приложен списък на разноските, както и
договор за предоставяне на правна помощ и разписка за получен хонорар в размер на 1500
лв. – съобразно броя на предявените искове и техният материален интерес. При
съобразяване на обстоятелството, че съдът намира за основателен единствено евентуално
предявеният установителен иск, то следва, че се дължи хонорар само за този иск, т.е. в
размер на 500 лв., доколкото в самия договор за правна помощ е посочено, че
възнаграждението е формирано според броя на предявените искове, без разграничение при
какви условия са предявени. По отношение на останалата част от разноските, те следва да
бъдат редуцирани наполовина, тъй като кумулативно предявеният осъдителен иск е
7
отхвърлен. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, доколкото хонорарът по уважения иск /1500 лв.: 3 = 500 лв./ надхвърля
незначително минимално определения хонорар в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ /472 лв./, а не
съществува нормативно определено задължение за сключване на договори за защита на
права срещу минимален хонорар. Също така с оглед защитата на правата на потребителя не
може да се приеме, че делото е лишено от правна сложност. Ето защо ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 893, 16 лв. разноски по делото,
представляваща сбора от адвокатски хонорар в размер на 500 лв., ½ платена държавна такса
и ½ платен депозит за експертиза.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И. Р. Р., ЕГН **********, с адрес
в [адрес] срещу [фирма], ЕИК **** иск за обявяване на Договор за паричен заем №
***/27.10.2020 г. за изцяло нищожен поради противоречието му със закона и добрите нрави
– чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Р. Р., ЕГН **********, с адрес
в [адрес] срещу [фирма], ЕИК **** иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че клаузата,
предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 2
973,54 лева по чл. 8 от Договор за паричен заем № ***/27.10.2020 г. е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от И. Р. Р., ЕГН **********, с адрес
в [адрес] срещу [фирма], ЕИК **** по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да й заплати сумата от 1772 лв. поради липса на основание за извършване на престацията.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК [фирма], ЕИК **** да заплати на И. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес в [адрес] сумата от 893, 16 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8