№ 19826
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110136938 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143
от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от К. И. С.
срещу ЮЛ за признаването за нищожен като противоречащи на закона на договора за
паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и „ЮЛ, както и за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1072.09 лв., представляваща
недължимо платена по нищожен договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г.,
ведно със законната лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД от К. И. С. срещу ЮЛ за признаването за нищожна, като противоречаща на добрите
нрави на клаузата за неустойка по чл. 8 договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023
г., сключен между К. И. С. и „ЮЛ.
Ищецът К. И. С. твърди, че на дата 16.10.2023 г. сключил с „ЮЛ договор за паричен
заем № ********, по силата на който получил в заем сумата от 130 лева при месечен лихвен
процент по кредита – 3,330 %, ГПР – в размер на 47,916%, при срок за погасяване – 13
месеца, като общата дължима сума от потребителя възлиза в размер на 1622.82 лева.
Посочва, че съгласно чл. 6 от Договора се задължил в определен срок /до три дни/ да
представи на заемодателя едно от посочените в исковата молба обезпечения, подробно
описани в договора. Изтъква, че в чл. 8 от договора за заем е било предвидено, че в случай
на неизпълнение кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 1458.18
лева, която неустойка е включена в погасителния план към договора за заем и е дължима
заедно с погасителната вноска за главница и лихва. Твърди, че към момента на депозиране
на настоящите искове ищецът е заплатил обща сума в размер на 2372.09 лева, за което
представя и платежни нареждания. Намира клаузата уреждаща начисляването на неустойка
при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора за нищожна, тъй като
кредиторът се е опитал да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката имала
характер на възнаграждение, което следвало да се включи в ГПР. Заявява, че процесният
договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, ГПР и обща сума, дължима
от потребителя. Поддържа, че размерите на величините, посочени в договора, не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.
1
Размерът на неустойката превишавала размерът на възнаградителната лихва и главницата,
поради което противоречала на добрите нрави. Твърди, че доколкото процесния договор бил
нищожен, то се дължала единствено чистата стойност, поради което се претендира сумата от
1072.09 лв. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЮЛ е депозирал отговор на исковата молба.
Изразява становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че по процесния
договор ищцата била заплатила сумата от 2104.11 лв. Посочва, че клаузата на чл. 8 от
договора се явява индивидуално уговорена, като размерът на неустойката била изначално
определен. Неустойката не представлявала разход по кредита и не представлявала
допълнителни печалби. Неустойката не противоречала на добрите нрави. Твърди, че
размерът на неустойката е предварително точно определен още в договора за заем, от
момент предхождащ нейното начисление, като страните са действали в рамките на
свободата на договаряне. Поддържа, че процесната неустойка представлява разход, който
заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно
обезпечение по него. Изтъква, че липсва основание за нищожност на клаузи от процесния
договор, както и на същия в цялост. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между К. И. С. е сключен договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г. за сумата от
1300 лв., както и обстоятелството, че К. И. С. била заплатила на ответника по договора за
паричен заем № ******** от 16.10.2023 г. сумата от 2104.11 лв. Горното се установява и от
представения договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., съгласно който на
ищеца е предоставена сумата от 1300 лв., със срок на връщане от тринадесет месеца, при
месечен лихвен процент по заема 3.330 %, годишен процент на разходите на заема 47.916 %.
Съгласно чл. 6 от договора е предвидено, че договорът за заем да бъдел обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем и с още
едно от посочените обезпечение, по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим
имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в
полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 от настоящият договор в тридневен срок от сключването му
или представеното обезпечение не отговаряло на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т.
4 от ОУ към договора за заем, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на
1458.18 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителни план към
настоящия договор за заем.
По делото е представен погасителен към договора за паричен заем № ******** от
16.10.2023 г., от който е видно, че в общия размер на вноските се начислява и месечна вноска
за неустойка в размер на 112.17 лв., поради което месечната вноска е в размер на 237 лв.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит.
Съгласно представените разписки от 07.12.2023 г., 23.01.2024 г., 13.02.2024 г.,
08.03.2024 г. / на стойност 237 лв./, 09.04.2024 г., 07.06.2024 г.,09.12.2024 г., 12.02.2025 г.,
04.03.2025 г. и 12.05.2025 г., се установява, че ищецът е заплатила на ответника сумата в общ
размер на 1766.18 лв., като за основание е посочено вноска кредит.
По делото е представена разписка № ********* от 08.03.2024 г., от която е видно, че
ищцата е заплатила на ЮЛ сумата от 525 лв.
По делото са представени разписка № ************* от 13.02.2024 г. и разписка №
************ от 23.01.2024 г., от която е видно, че ищцата е заплатила на ЮЛ сумата в общ
размер на 81.50 лв., представляваща вноска 11 по договор за кредит № 425260.
2
Настоящият състав намира, че договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г.е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана
за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 16.10.2023 г. между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен
при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 13500 лв. за срок от 13 месеца,
годишен процент на разходите /ГПР/ 47.916 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 39.96 %.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има
изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 –
146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната
нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг.
от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в
потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се
приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между
страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото
съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че
процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са
правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените
клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително,
представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 8 от договора неустойка съставлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен
случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
3
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението,
съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано
като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително
задължението за неустойка. Плащането на тази неустойка не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 47.916 %, въпреки че са включени в общия дълг. По
този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия
включва заплащането на неустойка. Следователно тази неустойка съставлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5
пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта +
ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия
случай сумата по договор за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г. е в размер на 1300
лева, а неустойка за непредставяне на обезпечение по договора е в размер на 1458.18 лева,
поради което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на 629.16 %, поради което ГПР
по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави неустойката. Така
уговорената неустойка, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води
до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния
договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ищецът
се позовават на изначална липса на основание на ответника да получи описаните суми, която
е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото
получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният договор за
кредит за нищожен. По делото от представените десет броя разписки от 07.12.2023 г.,
23.01.2024 г., 13.02.2024 г., 08.03.2024 г. / на стойност 237 лв./, 09.04.2024 г., 07.06.2024
г.,09.12.2024 г., 12.02.2025 г., 04.03.2025 г. и 12.05.2025 г., се установява, че ищецът е
заплатила на ответника по процесния договор за кредит сумата в общ размер на 1766.18 лв.
В същото време с оглед направеното признание от страна на ответника е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между К. И. С. е заплатила на
ответника по договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г. сумата в общ размер на
2104.11 лв., още повече, че така декларираното обстоятелство представлява по своя характер
признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл.
175 от ГПК и съдът приема, че то отговаря на истината. За пълното следва да се посочи, че
по делото са представени още три разписки, с които обаче не се установява плащания на
4
ответника по процесния договор за кредит, доколкото с разписка № ********* от 08.03.2024
г., ищцата е заплатила на ЮЛ сумата от 525 лв., а с разписки ************* от 13.02.2024 г.
и № ************ от 23.01.2024 г., ищцата е заплатила на ЮЛ сумата в общ размер на 81.50
лв., която сума представлявала вноска 11 по договор за кредит № 425260. С оглед горното
заплатени суми по тези три разписки не касаят плащания по договора за паричен заем №
******** от 16.10.2023 г., сключен с „ЮЛ.
В случая сумата от 2104.11 лв., се явява общия сбор на заплатената сума по процесния
договор над дължимата му чиста стойност, доколкото при недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради което този иск се явява
основателен за сумата от 804.11 лв., като така предявеният иск следва да бъде уважен в
посочения размер, а за разликата до пълния предявен размер от 1072.09 лв. следва да бъде
отхвърлен
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер, като страната
претендира сумата от 184 лв., представляваща платена държавна такса. Настоящият състав
намира, че действителния размер на дължимата държавна такса възлиза на сумата от 173.24
лв., от който размер следва да се изчислят дължимте разноски. С оглед частичната
неоснователност на исковата претенция на ищеца следва да му се присъди сумата от 160.74
лв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат
разноски за първата инстанция в размер на 350 лв. С ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение. При този изход на спора на ответника биха се дължали разноски, но при
съобразяване на решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, то такива не
следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от К. И. С., ЕГН ********** със
съдебен адрес ***********, чрез адв. А. Д. срещу „ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление *************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
договора за паричен заем № ******** от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и „ЮЛ,
поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати К. И. С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***********, чрез
адв. А. Д., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 804.11
лв., представляваща недължимо платена по нищожен договора за паричен заем № ********
от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и „ЮЛ, ведно със законната лихва от 20.06.2025 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 804.11 лв. до пълния предявен размер от 1072.09 лв., ведно със законната
лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на К. И. С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***********,
чрез адв. А. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 160.74 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на чрез адв. А. З. Д., член на САК, със служебен адрес
***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 350 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К. И.
С. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6