РЕШЕНИЕ
№ 260143
гр.Поморие, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 320 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от ЮБЦ“ ООД гр.София против А.Т.Д. *** исковата молба се твърди, че на 17.04.2015 г.
ответникът е сключил с „Теленор България“ ЕАД договор за ползването на мобилен
номер ..., с месечна
абонаментна такса 15.99 лв., за срок от 24 месеца, като на 24.11.2015 г.,
подписал допълнително споразумение към договора, при месечна такса 29.99 лв., за
срок от 24 месеца, като на абоната е предоставено за ползване устройство Alcatel One Touch Pixi Black. На 24.08.2017 г., ответникът сключил допълнително споразумение за ползване на същия
мобилен номер ..., с
месечна абонаментна такса 36.99 лв., като на същата дата сключил и договор за
лизинг за устройство Huawei
P10 Lite a Black, при дължими 23 лизингови вноски в размер
17.59 лв., всяка.
На 15.05.2015 г., абонатът и ответник
добавил за ползване мобилен номер ..., с месечен абонаментен план 5.90 лв., срок от 24 месеца, като
на 23.08.2016 г. подписал допълнително споразумение за ползване на последно
посочения мобилен номер, с месечна абонаментна такса в размер 19.99 лв., за
срок от 24 месеца, като на същата дата, по договор за лизинг, на абоната е
предоставено за ползване устройство Telenor Smart Tab Black, при дължими 23
лизингови вноски в размер 1 лв., всяка. На 23.05.2017 г., ответникът сключил допълнително
споразумение за ползване на мобилен номер ..., с месечна абонаментна такса в размер 29.99 лв., за срок от 24
месеца, а на 09.12.2017 г., удължил ползването на услугата, при същата
абонаментна такса, с 24 месеца.
На 23.06.2016 г. ответникът добавил за ползване мобилен №
..., с месечна абонаментна такса
в размер 29.99 лв., за срок от 24 месеца, а на 09.01.2017 г. било подписано допълнително споразумение за този номер,
при месечна абонаментна такса в размер 30.99
лв., за срок от 24 месеца, като на същата
дата бил сключен и договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Dual Black, при дължими 23 лизингови вноски в размер 15.99 лв.,
всяка.
На 04.05.2017 г. ответникът добавил за ползване и мобилен
№ ..., с месечна абонаментна такса в размер 30.99
лв., за срок от 24 месеца, на 17.06.2017 г., подписал допълнително споразумение при
месечна абонаментна такса от 36.99 лв., за срок от 24 месеца, като същата дата
бил сключен и договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy J5 Black, при дължими 23 лизингови вноски в размер 8.99 лв.,
всяка.
На 09.12.2017 г., ответникът подписал
допълнително споразумение за ползване на мобилен
№ ..., при месечна абонаментна такса в размер 44.99
лв., за срок от 24 месеца.
Ответникът не заплатил ползвани далекосъобщителни
услуги по договорите на обща стойност 259.28 лв., поради неизпълнението операторът прекратил едностранно
договорите и издал крайна фактура № **********/01.03.2018 г., в която освен
стойността на незаплатените услуги по договорите в размер 259.28 лв., заплатени след издаване на
фактурата, начислил на ответника и неустойка за предсрочното
прекратяване на договорите в размер 841.94 лв. и незаплатени лизингови вноски в
размер 642.35 лв. или дължима сума по фактурата в общ размер 1 484.28 лв.
С договор за цесия 12.07.2019 г. операторът „Теленор България” ЕАД прехвърлил вземанията си по договорите, на
„Иновативни финанси” ЕООД, което дружество от своя страна ги прехвърлило на
заявителя и ищец „ЮБЦ” ЕООД, с договор за цесия от 29.11.2019 г.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 937/2019 г., по описа на РС –
Поморие и издадена заповед за изпълнение № 427/17.12.2019 г., за вземане в
размер 1 374.28 лв., представляващо задължение на ответника за
неустойки и лизингови вноски, както и за
вземане в размер 239.29 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 20.03.2018 г. до 06.12.2019 г., а така също и за сумата 382.27 лв.,
представляваща разноски по заповедното
производство.
Заповедта била връчена длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и
с оглед дадените от заповедния съд указания, ищецът предявява иск с правно
основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за установяване на вземанията по заповедта
за изпълнение. Претендират се от ищеца разноските по делото, както и тези по
заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен
на ответника, която не е открит на посочения по делото адрес в гр.П., който е и
негов постоянен такъв, както и на настоящия му адрес в гр.С., съобщението до ответника е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, за негов особен представител е
назначен адв.Т.М., който оспорва предявения иск като неоснователен по отношение
на вземането на ищеца, в частта му за договорна неустойка, както и по отношение
на акцесорното вземане за лихви в размер 239.29 лв.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.
Негов редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, депозира
нарочна писмена молба, с която не възразява да се даде ход на делото в
отсъствие на ищеца, прави отказ от иска за установяване на вземането за лихви в
размер 239.29 лв. и поддържа заявената с исковата молба претенция до размер от
999.73 лв., представляващ сбор от сумата 357.38 лв., неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, в размер на три месечни
абонаментни такси, и 642.35 лв., която сума представлява общият размер на
неплатените от ответника лизингови вноски по договорите за лизинг.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител,
който поддържа заявеното с отговора становище за неоснователност на иска.
За да
разреши спора между страните съдът се запозна подробно със
становищата и исканията им, както и със събраните по делото
доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество,
тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид заявения отказ от иска за установяване на вземане на ищеца за лихви
в размер 239.29 лв., на основание чл.233 ГПК, производството следва да бъде
прекратено в тази му част.
Безспорно се установява от доказателствената съвкупност по делото наличието
на твърдяните от ищеца облигационни правоотношение
между страните по повод доставянето и ползването на мобилни услуги по договори
от 17.04.2015 г., 15.05.2015 г., 23.06.2016 г. и 04.05.2017 г., допълнителни споразумения
към тях, както и по договори за лизинг от 23.08.2016 г., 09.01.2017 г., 17.06.2017 г. и 24.08.2017 г.
При наличие на валидно възникнали облигационни
правоотношения между страните, по които са доставяни от оператора и ползвани от
абоната услуги, последният е следвало да заплаща цената на договорените месечни
такси, както и е следвало да заплаща съответните лизингови вноски по договорите
за лизинг, като в случая вземане за неплатени мобилни услуги не се претендира.
В договорите за лизинг се съдържа потвърждение от
абоната, че е получил лизинговите вещи – мобилни устройства, не се установява от доказателствата по делото същите да
са върнати на мобилния операторили ответникът да е заплатил лизинговата цена,
поради което претенцията, в частта й за установяване на вземане в размер 642.35 лв., представляващо общият размер на неплатените от ответника лизингови
вноски по договорите за лизинг, като валидното
прехвърляне на това вземане на ищеца е доказано от ангажираните от последния доказателства
– преписи от договори за цесия от 12.07.2019
г. и 29.11.2019 г. и извлечения от приложенията към
тях, поради което искът е установен по основание и до размера от 642.35
лв., до който размер искът следва да бъде уважен.
Искът за установяване на вземането за неустойка е
неоснователен, поради нищожност на договорната клаузата за неустойка.
Претендираната неустойка е уговорена в случай на
прекратяване на договора в срока му по вина или инициатива на потребителя, при
което абонатът дължи месечните такси за всяка една СИМ карта/номер от
прекратяването до края на срок на договора. Ищецът основава вземането на
неустойка на виновното поведение на абоната, който не е заплатил дължимите
месечни вноски по договора, което обстоятелство се установява по делото, но
така определена, неустойката надхвърля нейната обезщетителна и санкционна
функция и се превръща в средство за обогатяване на кредитора, тъй като
операторът ще получи всички суми по договора и при прекратяване на
облигационната връзка между страните по него.
Предвид изложеното претендираната неустойка е нищожна, на
основание чл.26 ЗЗД, поради противоречието и с добрите нрави, ето защо искът в
тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен, макар ищецът да
претендира неустойката в намален размер от три месечни
абонаментни такси, тъй като уважаване на така
заявената претенцията предполага извод на съда за прекомерност на неустойката,
докато в случая същата е нищожна.
Предвид изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски по
делото е частично основателно, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер 240.52
лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Искането на ищеца за присъждане
на разноските му по заповедното производство също следва да се уважи частично,
като следва да му
бъдат присъдени такива в размер 152.30 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Ответникът не е сторил разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Районен съд –
Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.Д., ЕГН **********,***, представляван по
делото от особения представител адв.Т.М., че дължи на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр...., представлявано от Ю.Б.Ц.,
чрез пълномощника адвокатско дружество „Г. ***, представлявано от адв.В.Г., със
съдебен адрес ***, сумата 642.35 лв. (шестстотин четиридесет и два
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща задължение,
произтичащо от договори за лизинг от 23.08.2016 г., 09.01.2017 г., 17.06.2017 г. и 24.08.2017 г., сключени между А.Т.Д. и „Теленор
България” ЕАД , за която сума е издадена от мобилния оператор фактура № **********/01.03.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № № 427/17.12.2019 г. по ч.гр.дело № 937/2019 г., по описа
на РС – Поморие, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 642.35 лв., до предявения размер от 999.73 лв., която разлика от 357.38
лв., представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни
услуги.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск за установяваване на вземане
в размер 239.29 лв., представляващо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 1 374.28 лв. за периода от 20.03.2018 г. до 06.12.2019 г.
ОСЪЖДА А.Т.Д.,
ЕГН **********, представляван по
делото от особения представител адв.Т.М., да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ..., сума в размер 240.52 лв.
(двеста и четиридесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща разноски
по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН **********, представляван по делото от особения представител адв.Т.М.,
да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ..., сума в размер 152.30 лв. (сто петдесет и два лева и тридесет стотинки),
представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 937/2019 г., по описа
на РС – Поморие, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта му с характер на
определение в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :