№ 60 / 21.11.2017 г.
МОТИВИ по НОХД № 392/17г. по описа
на РС – МОНТАНА
Подсъдимият
Г.Б.А. е обвинен в това, че на 21.06.2016г. около 15:30 часа в с.Лехчево, област
Монтана при условията на опасен рецидив отнел от владението на С.П.С. xxx от
негов недвижим имот - къща находяща се на адрес с.Лехчево, ул.„Сергей Румянцев”
№ 19 чужди движими вещи – 2 бр. банкноти с номинал от 100 лв, 1 бр. банкнота с
номинал от 50 лв, 9 бр. банкноти с номинал от 20 лв и 1 бр. юбилейна банкнота с
номинал от 20 лв и 1бр. банкнота с номинал 10 лв или всичко на стойност 460 лв,
без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, като пледира за налагане на конкретно по вид и размер
наказание.
Подсъдимият Г.Б.А. не се признава за виновен по
обвинението, твърдейки, че не той е откраднал парите. В края на съдебното
следствие в рамките на извършена очна ставка между него и св.С., подс.А. заявява,
че се признава за виновен по обвинението.
Защитникът на
подсъдимия, назначен при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК, излага доводи за
определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Св.С.П.С. притежава наследствена къща
находяща се в с.Лехчево, област Монтана, ул.„Сергей Румянцев” № 19. На 21.06.2016г.
около 15:20 часа излязъл на двора и като се върнал след около 10 минути
установил в първата стая след предверието подс.Г.Б.А.. Същият стоял изправен в
стаята и ровел в една раница, в която св.С. държал документи и пари и която
била поставена на масата. Подс.А. бил съблечен гол до кръста, като ясно се
виждала татуировка на гърба му. Св.С. бил попитан от подс.А. дали иска дърва, и
при отрицателния отговор на св.С., бързо излязъл. Същият прескочил оградата на
двора и се качил в каруца, която го чакала пред входната врата, управлявана от
св.Г.З.С..С последният посочен подс.А. имал уговорка да го чака отвън и ако
установи, че идват хора, да избяга с каруцата. Подс.А. извършил кражба на пари,
поставени в горепосочената чанта - сумата от 460 лева, от които 2 бр. банкноти
с номинал от 100 лева, 1 бр. банкнота с номинал от 50 лева, 9 бр. банкноти с
номинал от 20 лева, 1 бр. юбилейна банкнота с номинал от 20 лева и 1 бр.
банкнота с номинал 10 лева. След като взел парите собственост на св.С., подс.А.
посетил хранителен магазин находящ се в центъра на с.Лехчево /видно и от
показанията на св.К./, от който закупил хранителни продукти /бира, брашно,
памперси, картофи, олио, леща/. След това дал на св.З.С.Б. сумата от 140 лева,
от които 1 бр. банкнота с номинал от 100 лева, 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева
и 1 бр. юбилейна банкнота с номинал от 20 лева.
С протокол за доброволно предаване от
22.06.2016г. /л.21 от ДП/ св.З.С.Б. предала на органите на РУ МВР Монтана 1 бр.
банкнота с номинал от 100 лева № АА4066344, 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева
№ БЕ9766243 и 1 бр. юбилейна банкнота с номинал от 20 лева №АА0161208. Същата
посочила в протокола, че горепосочените банкноти й ги е предоставил подс.Г.Б.А.
на 21.06.2016г. около 17:30 часа, за да му ги съхранява. С разписка от
17.02.2017г. /л.79 от ДП/ сумата от 140 лева е предадена от органите на РУ МВР Монтана
на пострадалия св.С.П.С.. Една от предадените банкноти е била от юбилейна
емисия на БНБ с номинал 20 лева, като същата е подробно описана от пострадалия С..
Посочената банкнота е от емисия 2005г., видно от писмо от БНБ изх. №
БНБ-111658/12.12.2016г. на подуправител К. Христов /л.64 от ДП/. св.С. заявил,
че точно е запомнил лицето на извършителя и татуировката на гърба му. При
извършеното процесуално следствено действие разпознаване на лице по снимка и на
живо, св.С. категорично разпознал извършителя на деянието – подс.А..
Подс.А. е извършил процесното деяние при
условията на опасен рецидив. Извършил е престъплението след като е бил осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението по което не е отложено по чл.66 от НК - по НОХД № 30 419/2012г.
по описа на PC - Монтана за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК като му е наложено наказание една
година и осем месеца лишаване от свобода, което е изтърпял в затвор при
първоначален строг режим, присъдата е в сила от 18.01.2013г. Подс.А. е извършил
е престъплението и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК – подс.Г.Б.А. има 11/
единадесет / броя влезли в сила присъди, като от 10 /десет/ броя са за кражби.
По шест от присъдите му са за престъпление от общ характер, като му е било
наложено наказание лишаване от свобода, което не е отложено по чл.66 от НК. По
отношение на подс.А. не е налице основание за приложение на чл.30 от , тъй като не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанието по предходните му присъди. Видно от справката за
съдимост присъдата по 30 419/2012г. по описа на МРС е била изтърпяна на
14.08.2015г. Съгласно актуалната справка за съдимост на подс.А., последния е осъден
и по НОХД № 276/2017г. по описа на РС – Козлудуй, влязла в сила на
07.11.2017г., за деяние по чл.196, ал.1, т.2 НК на една година лишаване от
свобода при първоначален строг режим, която присъда подсъдимия понастоящем
изтърпява.
За да изложи горната фактическа
обстановка съдът взе предвид приложените писмени доказателства по ДП № 530/2016г.
по писа на РУ МВР Монтана и показанията на св.С.П.С., св.Г.А.К., св.Х.М.К., св.Г.З.С.
и св.З.С.Б., в т.ч. тези показания събрани в хода на съдебното следствие и в
рамките на очните ставки, които изцяло оборват първоначалните обяснения на
подс.А. с твърдението, че св.С. е откраднал парите на св.С., които съдът
възприема като форма на защитна позиция. Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението за деяние по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194,
ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” от НК е доказано по несъмнен начин спрямо
подс.А..
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият Г.Б.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр.
с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК:
- на 21.06.2016г. около 15:30 часа в с.Лехчево, област
Монтана при условията на опасен рецидив отнел от владението на С.П.С. xxx от
негов недвижим имот - къща, находяща се в с.Лехчево, ул.”Сергей Румянцев” № 19
чужди движими вещи – 2 бр. банкноти с номинал 100 лева, 1 бр. банкнота с
номинал 50 лева, 9 бр. банкноти с номинал 20 лева, 1 бр. юбилейна банкнота с
номинал 20 лева и 1 бр. банкнота с номинал 10 лева, всичко на стойност 460
лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.А. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са изградено
съзнание у подс.А. за неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж
за облагодетелстване без волеви задръжки спрямо неправомерни действия, употребен
алкохол при конкретното деяние и не доброто социално положение на подс.А. –
социално слаб баща на пет деца.
За извършеното от подс.А. престъпление визирано по-горе,
съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи
съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.”б” от ЗИНЗС. Съдът определи първоначален строг режим съобразявайки
цитираната разпоредба в контекста на осъжданията на подс.А. към момента на
процесното дяние, което е извършено при условията на опасен рецидив съгласно
чл.29, ал.1, б.”а” и ”б” НК, като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване
на предходно наложено наказание лишаване от свобода по НОХД №
30 419/2012г. по описа на РС - Монтана, изтърпяно на 14.08.2015г.
При определяне видът и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК. Наказанието бе
определено при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при превес на следните
смекчаващи отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, сравнително младата
възраст на подс.А. – роден на xxxг., съдействие за разкриване на обективната
истина в рамките на ДП, не добро социално положение посочено по–горе. Отегчаващите
отговорността обстоятелства са високата степен обществена опасност на деянието
и на подс.А. и липсата на възстановяване на вредите. Съдът намери, че не са
налице условията на чл.55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Изложените доводи от защитата бяха
съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК при
предвидения минимум по чл.196, ал.1, т.1 НК. Съдът взе предвид изложеното от
обвинението и защитата, като отчита и данните за конкретното по настоящето дело
деяние, настъпилите от същото последици и поведението на подс.А. както в хода
на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание по–голямо и по–малко
като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в
т.ч. личността на подс.А., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и
не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. При определяне вида и размера на
наложеното наказание, съдът намира, че са съобразени целите по чл.36 НК, респ.
степента обществена опасност на конкретното
деяние и степента обществена опасност на подс.А.. Съдът намира
наложеното наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. По отношение
на подс.А. приложението на чл.66 НК е изключено, тъй като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив.
Известни по размер разноски в рамките на ДП и
съдебното производство не са направени, за да ги присъжда съдът при условията
на чл.189, ал.3 НПК.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: