РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Перник, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201795 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-
002164 от 02.08.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА
в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. П.
С., с ЕГН**********, адрес ******* , като жалбата е подадена чрез адвокат
И. Б. от САК, със съдебен адрес:*******, с което на жалбоподателката за
следните нарушения са били наложени следните наказания, както следва: за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП; й е било наложено; наказание, както следва: по
чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл.20 ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 20лв.
и за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.3,пр.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 200лв., лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
В жалбата си, депозирана против посоченото по-горе наказателно
постановление се, сочи че издаденото въз основа на АУАН
№785266/19.08.2023г. обжалвано НП е съставено извън в сроковете
предвидени в ЗАНН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН се сочи, че установява
сроковете, в които може да се състави акт за установяване на административно
нарушение, тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и
извършването на нарушението, в нея са определени и сроковете за издаване на
наказателното постановление. Общият срок относно съставянето на акта е
тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от
1
извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта.
Тези срокове са преклузивни, т.е. процесуалноправни и изтичането им е
абсолютна пречка да се образува административно наказателно производство,
респ. абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането
им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да
осъществяват наказателното преследване - актосъставителят да състави акта,
а административно- наказващият орган-да издаде наказателното
постановление. Съгласно чл.34,ал.3 от ЗАНН образуваното административно
наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. От приложения по
дело АУАН било видно, че същият е съставен на 19.08.2023г., а наказателното
постановление е издадено на 02.08.2024г. - т.е. след изтичане на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН,се сочи, че е
императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.
Бездействието на административно наказващия орган повече от шест месеца е
пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя. С
изтичането на давността се погасява възможността за реализиране на
административно наказателната отговорност. Издаването на наказателно
постановление след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е
съществено нарушение на процесуалните правила.
Посоченото е било,че НП е издадено на основание Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 29.07.2024г. не отговаряло на
доказателствата. Хипотезата на чл.36,ал.2 от ЗАНН има смисъл при
положение, че е образувана административно наказателна преписка без
приложен акт, когато производството е прекратено от съда и е препратено на
административно наказващия орган. В случая е съставен АУАН и от
съставянето му започват да текат сроковете предвидени в ЗАНН за съставяне
на НП. Изтичането на така посочените срокове по ЗАНН има за последици
невъзможност за административно наказващия орган да наложи санкция, т.е.
неиздаване на НП. При положение че такова бъде издадено извън срока по
чл.34,ал.3 от ЗАНН то същото се явява постановено при нарушение на
процесуалните правила и следва да бъде отменено. Не може да се приеме
посоченото от административно наказващия орган, че НП е издадено на
основание постановяване на Постановлението на РП-Перник за прекратяване
на наказателно производство. Преписката безспорно е образувана въз основа
на посочения АУАН, което води до извод, че издаденото след 6-месечния срок
постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.На следващо място,
в обжалваното НП е посочено, че Д. П. С. като родител на нарушителят М. В.
С., ЕГН**********, допуска извършването на административно нарушение, а
именно,че същият на 13.07.2023г. в с.Рударци по път 111-1003 с посока на
движение към село Кладница, управлява нерегистрирано четириколесно ПС
*******,****, с номер на рама *******, като на ул."Черни връх" пред дом
**** губи контрол над управляваното МПС и се блъска в предпазна ограда.
Водача М. С. не притежава свидетелство за управление на
МПС/неправоспособен/. Сочи се, че АУАН е съставен във вр. с чл.26,ал.3 от
ЗАНН,но не е конкретизирано на коя от трите хипотези се основава
издаването на АУАН. Веднага след това се твърди, че НП е издадено на
основание Постановление за прекратяване на наказателно производство от
29.07.2024г. по пр.пр.№3258/2023г. по описа на РП- Перник като в конкретния
случай в НП не е посочено, че нарушенията се вменяват на жалбоподателката
на основание чл.26,ал.3 от ЗАНН,а е посочен чл.53 от ЗАНН.В производството
2
се твърди и да е установено, че непълнолетния М. В. С. е управлявал
нерегистрирано четириколесно ПС *******,****, с номер на рама *******,
без да притежава СУМПС, но не е посочено по какъв начин жалбоподателката
- неговата майка Д. П. С. е допуснала да бъде извършено това нарушение.
Жалбоподателката се сочи, че не е знаела или допускала по какъвто и да е
начин, че непълнолетния й син М. С. управлява или има каквото й да е
намерение да управлява посоченото нерегистрирано четириколесно ПС.Тя е
разбрала за горното, едва когато с нея и съпругът й- бащата на
непълнолетното лице се свързали по телефона полицейски служители, които
ги уведомили за инцидент със сина им и за състоянието му, докато те те се
намирали извън населеното място където се е случил инцидента. Отделно се
твърди, че съгласно разпоредбата на чл.26,ал.3 от ЗАНН за административни
нарушения,извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16
години и поставени под пълно запрещение отговарят съответно
родителите,попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП е
описано, че жалбоподателката е допуснала извършването на описаното
нарушение, за което е санкционирана. В тази връзка следва да бъде посочено,
че Постановление № 10 на пленума на ВС от 28.09.1973г. разглежда въпроса
за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.26,ал.3 от ЗАНН и се
произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на
деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за
извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и
поставените под пълно запрещение административни нарушения,
разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно"
допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид
умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която
включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.
Твърди се, че безспорно обстоятелството, че жалбоподателката не е била
заедно със сина си по време на извършване на нарушението, не е предоставяла
управлението на ППС на непълнолетния си син, а и нещо повече нито тя ,
нито друг член на семейството й е собственик на визираното ППС, още
повече,че дори към настоящия момент същата няма информация чия
собственост е то, не може да обоснове извод, че същата умишлено /по смисъла
на чл.11,ал.2 НК/ е допуснала непълнолетният й син да управлява ПС
*******,**** по времето и на мястото, посочени по-горе. На следващо място,
в съставения АУАН е посочено,че е издаден за това, че на 19.08.2023г. в 11:56ч.
в община Перник, на път /Даскалово- Дупница/- Рударци-Кладница
Селимица, като родител на нарушителя М. В. С., ЕГН**********, допуска
извършването на административно нарушение, а именно,че същият на
13.07.2023г. в с.Рударци по път 111-1003 с посока на движение към село
Кладница, управлява нерегистрирано четириколесно ПС *******,****, с
номер на рама *******, като на ул "Черни връх" пред дом **** губи контрол
над управляваното МПС и се блъска в предпазна ограда. Водача М. С. не
притежава свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/. След това
в издаденото НП е посочено, че на 13.07.2024г. в 18:55ч., в община Перник на
път Трети клас №1003 като нарушител ****, **** като родител на нарушителя
М. В. С., ЕГН**********, допуска извършването на административно
нарушение.По начина, по който визираното нарушение е описано не става
ясно жалбоподателката кога всъщност е извършила твърдяното нарушение. В
случая нарушението, визирано в НП, не е описано с всички съставомерни
3
признаци от обективна страна. От изложеното може да се направи извод, че в
случая съществено е нарушено изискването по чл.42,т.4, съотв.чл.57,ал.1,т.5
от ЗАНН в акта и в наказателното постановление да се съдържа пълно и
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. По
този начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице,
доколкото на практика не става ясно за какво точно деяние е ангажирана
административно-наказателната й отговорност. Видно от доказателствата по
делото се сочи, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5
ЗАНН. Съгласно тази правна норма в НП следва да бъдат посочени: описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, като са изложени допълнителни доводи и
относно всяко едно от вменените нарушения. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което и обжалва същото и моли
съда да го отмени. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателката, се явява лично и със своя
пълномощник адвокат Б., като в последното по делото съдебно заседание,
защитата поддържа възраженията в жалбата, като ги доразвива и във връзка
със събраните и по делото допълнителни писмени и гласни доказателства,
като счита, че в случая безспорно издаденото наказателно постановление, въз
основа на АУАН от дата 19.08.2023 г., е извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
доколкото наказателното постановление е издадено на дата 02.08.2024 г., като
административнонакзващият орган е обосновал това свое бездействие с
представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно
производство от дата 29.07.2024 г., като твърдението на
административнонаказващият орган е, че наказателното постановление е
издадено въз основа на това постановление за прекратяване. Но горното
обективно не отговаря на събраните по делото доказателства. Считам, че
начална дата, началото на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е именно датата
19.08.2023г., тъй като самото административнонаказателно производство е
започнало точно със съставянето на въпросния АУАН и е останало висящо до
момента на издаване на наказателното постановление, поради наличието на
две образувани досъдебни производства по повод на процесния случай.
Висящото административнонаказателно производство е следвало да бъде
спряно или прекратено с нарочен акт на административнонаказващият орган.
Но в случая не изпълнявайки никоя от тези две възможности по отношение на
провеждащите се административнонаказателни производства счита, че
административнонаказващият орган е бездействал и е изтекъл срока,
предвиден в ЗАНН за издаване на обжалваното наказателно постановление.На
следващо място, в обжалваното постановление е посочено, че
жалбоподателката Д. С., като родител на нарушителя М. В. С., е допуснала
извършването на административно нарушение. В същото време в
наказателното постановление не е посочено, че нарушенията се вменяват на
жалбоподателката на основание чл. 26, ал.3 от ЗАНН, а е посочено, че се
издават въз основа на чл. 53 от ЗАНН. В същото време по делото безспорно се
установило, че жалбоподателката не е знаела или допускала по какъвто и да е
начин, че непълнолетният й син управлява или има каквото и да е намерение
да управлява нерегистрираното четириколесно пътно превозно средство.
Доколкото, както се установило по делото, атвето е собственост на свидетеля
К. Д., който именно е предоставил управлението на непълнолетния й син. В
тази връзка счита, че не може да се обоснове извода, че майката умишлено по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК е допуснала непълнолетният й син да управлява
4
пътното превозно средство АТВ „****“ по времето и мястото, посочени в
наказателното постановление. Изведен е извод, че в обжалваното наказателно
постановление са допуснати и нарушения във връзка със задължението за
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Моли се съдът да приеме, че жалбата е основателна и доказана, да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление с всички законни последици
от това, и на жалбоподателката да бъдат присъдени и всички сторени разноски
в настоящото съдебно производство. Въззиваемата страна - редовно
призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания акт намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателката - Д. П. С., с ЕГН**********, адрес
*******, е бил съставен GA, АКТ №785266 от 19.08.2023г от св. Д. Е. С., с
посочен свидетел- очевидец в акта -св. Д. Е. К., полицейски служители при
ОДМВР-Перник, като видно от съдържанието на акта, е посочено следното: че
на 19.08.2023г. в 11:56ч. в община Перник, на път /Даскалово- Дупница/-
Рударци-Кладница Селимица, като родител на нарушителя М. В. С.,
ЕГН**********, жалбоподателката, допуска извършването на
административно нарушение, а именно,че същият на 13.07.2023г. в с.Рударци
по път 111-1003 с посока на движение към село Кладница, управлява
нерегистрирано четириколесно ПС *******,****, с номер на рама *******,
като на ул."Черни връх" пред дом **** губи контрол над управляваното МПС
и се блъска в предпазна ограда. Водача М. С. не притежава свидетелство за
управление на МПС /неправоспособен/. След това в издаденото НП е
посочено, че на 13.07.2024г. в 18:55ч., в община Перник на път Трети клас
№1003 като нарушител ****, **** като родител на нарушителя М. В. С.,
ЕГН**********, допуска извършването на административни нарушения при
същите факти, както следва: нарушение на чл. 150 от ЗДвП; като й е било
наложено; наказание, както следва: по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 200лв., за нарушение на чл.20 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185
от ЗДвП наказание - глоба в размер на 20лв. и за нарушение на чл.140 ал. 1 от
ЗДвП; и на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
С атакуваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-
002164 от 02.08.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА
в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на Д. П. С., с
ЕГН**********, адрес ******* при следните фактически обстоятелства,
възпроизведени от акта / с изкл. на датата/, е посочено, че на 13.07.2024 г. в
18:55 часа, в община ПЕРНИК, на път ТРЕТИ КЛАС № 1003 като Нарушител
, **** ****, при обстоятелства: КАТО РОДИТЕЛ НА НАРУШИТЕЛЯТ М. В.
С. С ЕГН ********** (НА 15Г), ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА
АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ, А ИМЕННО, ЧЕ СЪЩИЯТ НА
13.07.2023Г В С. РУДАРЦИ ПО ПЪТ 111-1003 С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ
5
КЪМ СЕЛО КЛАДНИЦА, УПРАВЛЯВА НЕРЕГИСТРИРАНО
ЧЕТИРИКОЛЕСНО ПС **** ****, С НОМЕР НА РАМА *******, КАТО НА
УЛ. ЧЕРНИ ВРЪХ ПРЕД ДОМ НОМЕР *** ГУБИ КОНТРОЛ НАД
УПРАВЛЯВАНОТО МПС И СЕ БЛЪСКА В ПРЕДПАЗНА ОГРАДА.
ВОДАЧА М. С. НЕ ПРИТЕЖАВА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
МПС (НЕПРАВОСПОСОБЕН). АУАН Е СЪСТАВЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26,
АЛ. 3 ОТ ЗАНН. НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ Е ИЗДАДЕНО НА
ОСНОВАНИЕ ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО ОТ 29.07.2024Г. ПО ПР.ПР.№3258/2023г.
ПО ОПИСА НА РП – ПЕРНИК, като за посочените три нарушения, описани в
НП, са наложени и посочените по-горе наказания.
По делото в хода на съдебното следствие са били събрани
допълнителни множество писмени и гласни доказателства по делото, в това
число чрез разпита на двама свидетели на АНО и двама на защитата и един
допълнително призован свидетел.
В проведените по делото три съдебни заседания, съдът е приел и
приложил по делото към доказателствата по делото представения работен
график за лицето Д. П. С. за м.7.2023 г., както и писмо от Районна прокуратура
- Перник от 05.11.2024 г. видно от което, освен посоченото ДП, за което по
делото е приложено и прието Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 29.07.2024 г., за водено такова по чл. 345, ал.2,
вр. ал.1 от НК, с № 461/2023 г. по описа на Второ РУ-ОДМВР-Перник, пр. пр.
3258/2023 г. на РП -Перник, то видно от представеното писмо в днешното
съдебно заседание, в същото, разписано от прокурор Р. Ц., наблюдаващ
прокурор и по горецитираното ДП, се установява, че за реализираното на
13.07.2023 г. деяние е било налице и второ ДП № 258/2023 г. по описа на
Второ РУ- ОДМВР-Перник, пр. пр. № 2390/2023 г. на РП-Перник, за което
също съдът се е изискал доказателства и по делото са били приети и за
послужване ПИСМО с рег.№ 2504/31.01.2025 г. от Районна прокуратура-
Перник, подписано от прокурор Р. Ц., с което приложено изпращат
материалите по пр.пр.3258/2023 г. по описа на РП-Перник, ДП № 461/2023 г.
по описа на Второ РУ-Перник, в цялост, за послужване, след което да бъде
върнато обратно в РП-Перник, - общо 82 листа; и ПИСМО с рег.№
2886/05.02.2025 г. от Районна прокуратура-Перник, подписано от прокурор Х.
Р., с което приложено изпращат заверен препис от Постановление за
прекратяване на прокурорска преписка № 2390/2023 г. по описа на РП-
Перник, ДП № 258/2023 г. по описа на Второ РУ-Перник, с уточнение, че
същото не е влязло в сила, като е посочено, че препис е изпратен на
пострадалия, но разписката за връчване все още не се е върнала по делото в
РП-Перник.
По делото за изясняване на фактическата обстановка по същото са
били разпитани в качеството на свидетели: Д. Е. С., Д. Е. К. В. А. С., съпруг
съм на Д. С. и баща на непълнолетния М. В. С., К. Г. М., Н. К. и Г. А. Г., като
от показанията на всички свидетели, между които не се наблюдават
съществени противоречия, се установяват в пълнота данни и обстоятелства,
свързани с процесното ПТП, и обстоятелствата около същото, във връзка и с
водените наказателни производства.
От разпитите на първите разпитани свидетели- актосъставителят С. и
св. По акта К., се установява, че св. С. е работил по разпределена му преписка
и е съставил акта, но не е очевидец да описаните събития в същия, а К. е също
6
само свидетел по акта / св. К.-„...По случая мога да кажа следното: това е по
една преписка за ПТП, която на колегата С. беше разпределена. Случаят,
доколкото си спомням, е по преписка. И двамата, които сме посочени в акта,
поне аз със сигурност не съм очевидец. По преписката работи колегата ми
С., а аз съм свидетел по съставянето на акта и връчването на акта на
лицето. Лицето К. Г. М. е също колега, младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник. Това е, което зная за случая. Аз съм
само свидетел по акта. Актът, доколкото си спомням, се състави на
бензиностанция „Лукойл“ в квартала, защото дамата-жалбоподател беше
служител на бензиностанцията и работеше там, а акта е съставен като
родител на лицето, извършило ПТП-то, съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН...“ и св.
С.- „..след препявяване на актосъставителя Д. С. на АУАН №
785266/19.08.2023 г., находящ се на страница 10 от делото..сочи- „...Спомних
си за случая. Беше ми разпределена преписка, като то си беше ДП по описа на
Второ районно управление...Наш екип, други момчета, които не са посочени
в акта, поради тогавашните обстоятелства, бяха посетили ПТП в село
Рударци с АТВ, при което беше пострадало момче, ненавършило 16 години
към датата на ПТП-то, при абсолютно неизвестни обстоятелства, при
неизвестни участници, ако е имало други такива. И те естествено са го
написали с докладна, но понеже мина на ДП по описа на 02 РУ- Перник, по
ДП-то са правили оперативно-издирвателни мероприятия и на мен ми бяха
изпратили готови материали. Бяха установили всички обстоятелства. Аз
работих по преписката с докладаните и постановлението за прекратяване
на ДП-то. Също така на мен основната задача ми беше просто да напиша
акт на родителя на нарушителя във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН, поради
факта, че той не беше навършил 16 години. Не си спомням даже дали и аз
съм писал протокола за ПТП- то...“, като предвид недостатъчната
информатимност, с оглед фазата на процеса, в която са взели участие,
посочените свидетели, съдът е призовал и другите свидетели, в преписката
полицейски служители, изготвили и докладните по делото, като са били
разпитани като свидетели и – полицейските служители- Г. А. Г., на
длъжност младши автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Перник, и св.К. Г. М., на длъжност към момента разследващ полицай в
СДВР, със служебен адрес за призоваване: *******, а към момента на ПТП-
то на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Перник, като именно показанията на тези двама свидетели
способстват за установяване на допълнителни данни, във връзка с ПТП-то,
като същите са взели пряко участие в събитията, а именно видно от
разпита на св. Г.- „ ...Имам спомен за случая. На въпросната дата получихме
сигнал за ПТП в село Рударци. При нашето пристигане на ул. „Черни връх“ в
селото, срещу сградата на частен дом установихме младо момче, което
лежеше в тревните площи, което е пострадалият М. С. Лежеше в тревните
площи до оградата на частния дом. Това е улицата с посока центъра на
селото, а къщата е от дясната страна на улицата, като се движите с
посока от Драгичево към центъра на село Рударци. Момчето лежеше в
тревните площи до оградата на къщата. Улица „Черни връх“ е асфалтов
път с бордюр, след това има градинка, тревна площ, и след това е оградата
на къщата. От това, което аз можах да разчета като следи, които се
намираха там, имаше следи от гумите на АТВ-то и от самото
съприкосновение на АТВ-то и бордюра си личеше как АТВ-то е минало през
бордюра. Ако не ме лъже паметта, защото не беше скоро, беше минало
7
покрай кофи за смет и се беше ударило в тях и след това вече пак се блъска в
оградата на къщата. Отидохме по сигнал за настъпило ПТП. Мисля, че
сигнала беше подаден с пострадал. Не мога да кажа дали сигнала е подаден
на 112. Аз го получавам от дежурен ОДЧ, но не мога да кажа дали от 112 или
директно е звъннато на ОДЧ. ..Момчето беше в съзнание и имаше охлузвания
по тялото и се оплакваше от болки по тялото. .... Написал съм, че лицето
има фрактура на гръбнака, фрактура на таза, фрактура на 8 и 9 ребро и на
гръдните прешлени, като това е по информация на ОДЧ, която постъпва от
Центъра за спешна медицинска помощ.. „ и свидетелят К. М.-„...Аз съм автор
на докладната. Това е моя подпис. Към момента на ПТП-то съм бил на
длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Перник. В началото на работната смяна бяхме изпратени от ОДЧ за
запазване на местопроизшествие в село Рударци, ул. „Черни връх“, но не
помня пред кой номер. Като имам спомен, че на място не установихме нито
МПС, нито лице, което да бъде посочено от колегите като водач, тъй като
до момента произшествието беше запазено от колегите от дневната смяна,
тъй като ние бяхме вечерната смяна. Като пристигнахме на място нямаше
пострадало лице. М. беше откаран преди нас в „Пирогов“ и съответно по
разпореждане на дежурния разследващ полицай ние с колегата И.Б. С.
посетихме „Пирогов“, като на място медицинските специалисти ни
обясниха, че, тъй като лицето не е пълнолетно, ще трябва съгласие от негов
родител. Поради напредналия час от денонощието ние не успяхме да се
свържем с родител и съответно не беше дадена и кръвна проба. Ние бяхме
преди болницата, не сме влизали вътре в самата болницата. Не съм видял
пострадалото лице дали е било в болницата. Аз съм издал Талон за изследване
на лицето,находящ се на страница 14 от делото... Издал съм го на 14.07.2023
г., но не съм посочил час, защото не съм го връчил на лицето, тъй като
лицето го нямаше. Затова липсва и подпис на проверено лице и че е връчен.
Не съм разпитван в хода на досъдебното производство...““, като
показанията на тези свидетели се допълват и от показанията на св.Н. К.,
автор на докладна записка, находяща се на страница 13 от делото, който
потвърждава написаното в докладната и сочи допълнително че –„... На
посочената дата, на която съм изготвил докладната, бях изпратен от
началник на „Пътна полиция“ на място в района на ПТП-то в село Рударци
със задача да събера допълнителна информация относно участници,
свидетели и видеокамери в района, за изясняване на случая на ПТП-то. На
място установихме, че има видеокамери на една от къщите, като след
проведен разговор със служители от Второ районно управление-Перник, под
чиято териториална компетентност е извършеното ПТП, разбрах, че по
случая работи разследващ полицай Ивайло Семчов и един от
криминалистите К.М. Мисля, че от някой от двамата получих телефон за
връзка с бащата на пострадалия, с цел изясняване на здравословното
състояние на пострадалия, който е бил непълнолетен. Доколкото си спомням
се чух по телефона с бащата, който първоначално не вдигаше телефона, и в
проведения вече впоследствие разговор заяви, че е силно притеснен относно
здравословното състояние на сина му, който в момента се намира в
медицинско заведение, доколкото си спомням, в гр. София и не е удобно да
продължим разговора, тъй като си има сериозни семейни проблеми по повод
случката. Мисля, че беше настанен пострадалия в гр. София, но не съм
сигурен дали е бил в „Пирогов“. Бащата беше силно притеснен когато
разговаряше по телефона...“Съдът не намира основание да не кредитира
8
показанията и на посочените свидетели, като същите описват почти сходна
фактическа обстановка на развилите се факти и обстоятелства по време и след
произшествието и във връзка с онази част от действията по установяване на
условията и участниците, при които се е реализирало ПТП-то, като се касае и
за полицейски служители- служебни лица, които правдиво заявяват фактите,
така както са ги възприели и спряло приноса си в установяването им и
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, лаконично
описана в акта и в НП-то, като въпросът, който основно е спорен в случая е
по-скоро спорен правен, а не фактически въпрос- за наказателноотговорното
лице и начина на описание на нарушението.
Следва да се посочи, че по искане на защитата са били разпитани и
свидетели на защитата, а именно пострадалият при ПТП-то на 17 навършени
години към момента на разпита и неговия баща, които изясняват и допълват,
без да се конфронтират смислово с горецитираните доказателствени
източници и в частност и с показанията на полицейските служители,
съответни и на материалите по приобщеното ДП, както и на постановлението
за прекратяване на второто цитирано по -горе ДП, като от показанията на
самия пострадал, се установява как се е развила случката и че родителите му
не са знаели за неговите действия в село Рударци и че импулсивно е поискал
от познати момчета да покара процесното АТВ, с което е самокатастрофирал и
се е самонаранил, което се потвърждава и от изложената фактическа
обстановка в постановлението на прокурор Р., наблюдаващ и прекратил нак
производство по прокурорска преписка № 2390/2023 г. по описа на РП-
Перник, ДП № 258/2023 г. по описа на Второ РУ-Перник, с уточнение, като
постановлението е от 31.12.2024 г., като в същото е посочено, че Досъдебното
производство се счита за образувано на 13.07.2023 г. по реда и правилата на
чл. 212, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) със съставения
протокол от първото действие по разследването, а именно - протокол за оглед
на местопроизшествие, за това, че на 13.07.2023 г.. в община Перник, с.
Рударци, при управляване на моторно превозно средство - АТВ с неустановена
марка и модел, са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на М. В. С. - престъпление по чл. 343, ал. 1,
буква „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, като в мотивите на
акта си е посочил, че процесното деяние не разкрива признаците на нито един
състав на престъпление, ситуиран в особената част на Наказателния кодекс,
наблюдаващият прокурор следва да сложи край на наказателния процес, като
прекрати наказателното производство на основание чл. чл. 243, ал. 1, т. 1, пр.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2, в какъвто смисъл и постановява крайния си
прокурорски акт, като в допълнение е посочено, че деянието, извършено от св.
М. В. С., не може да съставлява и административно нарушение, доколкото
същият е напълно административнонаказателнонеотговорен субект,
доколкото е бил на 15 год към момента на деянието, което обстоятелства се
установява по делото безспорно, а и самият св. С. посочва, че родителите
му не са знаели за неговите действия –„.... На 13.07.2023 г. аз бях в село
Рударци. Бях в кръчмата на кмета, която е преди центъра, в началото, на
селото. Дойдоха момчетата с АТВ-та. Аз от малък харесвам моторите и се
заговорих с тях. Момчетата, които дойдоха са К. и А.. Не им знам другите
имена. Познаваме се от града. Те дойдоха с едно АТВ. И го попитах К. ще ми
даде ли едно кръгче с АТВ-то. Аз тогава нямах книжка, бях на 15 години. Той
ми даде едно кръгче на лидавата там. Карах и по пътя и в ливадата около 5
минути. Ливадата е пред кръчмата. Излязох и карах и по асфалтовия път.
9
Направих едно крръгче и на връщане на десния завой, който го изпуснах, не
знам какво стана, и паднах. АТВ-то удари в бордюра и в кофа за смет...Не
мога да кажа дали се удари в ограда. Аз паднах на едни камъни пред къщата.
Имах пет счупени ребра, едно спукано и прешлен на кръста. Изпаднал съм в
безсъзнание, тъй като се събудих и видях, че съм легнал на самите камъни и
се бяха събрали хора. Линейка дойде след като хората бяха излезли, а
полицията дойде след това. Полицаите записаха личните ми данни и ми
направиха тест за алкохол, който отчете нула, нула. По спомен дойдоха
двама полицаи.... Майка ми и баща ми са женени. Разпитваха ме и в
полицията по случая. Не помня името на човека, който ме разпитва. Не
помня как приключи...Не съм уведомил нито майка ми, нито баща ми че
искам да шофирам АТВ-то...беше импулсивно решение...“, като показанията
на този св. Косвено се препотвърждават и от показанията на собственика на
АТВ-то, който му го е предоставил процесния ден „ за да направи едно кръгче“
– св. К. К. Д., а относно здравословното му състояние и незнанието на
родителите за действията му данни се съдържат в разпита на св. В. С. – баща
на пострадалото дете- „...Акта е съставен на жена ми. Ние живеем заедно в
едно домакинство. За процесния случай мога да кажа, че съпругата ми беше
на работа и дойде да ме вземе от паркинга на моя гараж, където работя, и
отидохме на „Лидъл“ да пазаруваме. Това беше на 13.07.2023 г. Вечерта е
било около седем часа и отидохме на „Лидъл“ и ни се обадиха, че сина ни е
пострадал. Мисля, че негов приятел се обади от неговия телефон и каза, че е
паднал с АТВ. АТВ-то даже и не съм го и виждал. Разбрах, че е някакво ****.
Моят син няма АТВ. Управлява след това, след като навърши 16 години. Има
мотор от месец август и има категория А1. Към онзи момент беше
неправоспособен водач. Беше на около 15 години и единадесет месеца, т.е.
месец преди да навърши 15 години. Отидохме в „Бърза помощ“, където го
докараха с линейка. Оттам мен ме извикаха в полицията и с полицаите
отидохме на Рударци. Там бяха катаджиите и казаха, че също не са видели
самото АТВ, а само сина ми е лежал. Синът ми в Рударци е бил или на плаж
или на кафе, тъй като ние живеем в Перник. Не зная нито кое е момчето,
собственик на АТВ-то, нито го познавам. Полицаите казаха, че не са
намерили АТВ-то. Тръгнах си и пак се върнах в „Бърза помощ“ и след това с
линейка го откарахме в „Пирогов“. Имаше счупени ребра, не помня вече колко
бяха спукани и счупени, беше в реанимация, после в неврохирургия. Изписаха
го и го взехме в къщи да се лекува. Мен ме викаха веднъж във Второ РУ-
Перник, даже с М. бяхме заедно. Давахме показания и там. Съпругата ми и
нея са я викали. Актът е съставен на съпругата ми. Тя също не знаеше, че то
й е на Рударци. Тя беше на работа, както и аз бях на работа... Синът ми не
ме е уведомявал, че иска да кара такова АТВ. Съпругата ми също не е
споделяла да е уведомявана, че той иска да кара АТВ. Мисля, че е станало
инцидентно. Видели са се с това момче, дали са му да се повози...“, като
между така събраната доказателствена съвкупност съдът не намира
съществени противоречия, като счита, че същата еднозначно и
безпротиворечиво описва фактическата обстановка, свързана от една
страна със самото ПТП и как се е стигнало до същото, както и действията
на полицията и прокуратурата по случая, което е видно и от събраните
материали от РП-Перник, както е че родителите на непълнолетния не са
знаели, за неговите действия, което се потвърждава косвено и от
показанията на полицейския служител, който им се е обадил, за да ги
информира за случилото се.
10
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както
и допълнително събраните по делото писмени и гласни такива, посредством
разпита на горепосочените свидетели.
От правна страна:
Първо, съдът намира, че следва да се произнесе по възражението на
защитата за изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 ЗАНН, тъй-като същите при
положителен отговор на този въпрос, биха довели до отмяна на атакуваното
НП, без да се навлиза до обсъждане на възраженията и въпросите по същество
на делото. В този смисъл, следва да се посочи, че
Съгласно чл. 33, ал. 2, изр. първо от ЗАНН при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, в
случаите на чл. 33, ал. 2 наказващият орган прекратява
административнонаказателното производство с мотивирана резолюция / като
в ДП-то приложено по делото за послужване е налице такава резолюция от
Началника на Сектор ПП при ОДМВР Перник, касаещо ДПто водено за
евентуално престъпление по чл.345 НК, което наред и с другото е било
прекратено, като второто ДП не е приобщено, като прокурорът е посочил, че
изпраща само постановлението за прекратяването му, цитирано по-горе, тъй-
като и същото не е влязло в сила, но пък това ДП касае настъпването на ПТП,
така че не е относимо към фактическите обстоятелства, за които са вменените
нарушения в НП-то/.
При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по
чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на
прокурора. В разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от ЗАНН е регламентирано, че
Резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното
производство на основание, ал. 1, т. 1 - 8, подлежи на обжалване и протест по
реда на глава трета, раздел V. А съгласно, ал. 8 на чл. 54 от ЗАНН, Когато
съдът отмени резолюцията, наказващият орган упражнява правомощията си
по чл. 52 ( да се произнесе по административнонаказателната преписка) в
едномесечен срок от уведомяването му за влезлия в сила съдебен акт.От
всичко изложено става ясно, че не е предвиден съдебен контрол спрямо
резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство
в хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН - когато се установят признаци на
извършено престъпление. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е създадена,
за да не се допусне нарушаване на принципа ne bis in idem, като се реализира
едновременно административнонаказателна и наказателна отговорност за
едно деяние, разкриващо признаците на административно нарушение и
престъпление.В обобщение на изложеното следва да се посочи, че липсата на
изрична мотивирана резолюция за прекратяване на
административнонаказателното производство по съставяния АУАН дори и да
липсва такава не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
видно от писмените доказателства по делото ДП е отказано да бъде
образувано с Постановление за отказ от 31.12.2024 г. за прекратяване на наказ.
Производство, подписано от прокурор Х. Р., с което приложено изпращат
11
заверен препис от Постановление за прекратяване на прокурорска преписка №
2390/2023 г. по описа на РП-Перник, ДП № 258/2023 г. по описа на Второ РУ-
Перник, с уточнение, че същото не е влязло в сила, като е посочено, че препис
е изпратен на пострадалия, но разписката за връчване все още не се е върнала
по делото в РП-Перник, както и подписано от прокурор Х. Р., с което
приложено изпращат заверен препис от Постановление за прекратяване на
прокурорска преписка № 2390/2023 г. по описа на РП-Перник, ДП № 258/2023
г. по описа на Второ РУ-Перник, с уточнение, че същото не е влязло в сила,
като е посочено, че препис е изпратен на пострадалия, но разписката за
връчване все още не се е върнала по делото в РП-Перник; както и
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.07.2024
г., за водено такова по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, с № 461/2023 г. по описа на
Второ РУ-ОДМВР-Перник, пр. пр. 3258/2023 г. на РП -Перник, разписано от
прокурор Р. Ц., наблюдаващ прокурор и по горецитираното ДП, като е
представено за послужване и цялото ДП, и именно в него е и процесната
резолюция, цитирана по-горе. Разпоредбата на чл. 4, т 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ, забранява дублирането на отделни наказателни процедури спрямо едно
и също лице за едно и също деяние, когато едната от тях е приключила с
влязъл в сила акт. Конкретната преценка на характера на
административнонаказателното производство е в правомощията на
съответния решаващ съдебен състав, който суверенно преценява във всеки
отделен случай, дали съгласно критериите "Енгел", съответното обвинение е
наказателно по естеството си. В конкретния случаи не е налице дублиране на
процедурата, тъй като е налице отказа да се образуват и двете ДП-та. Относно
възражението, че сроковете предвидени в ЗАНН в разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН са изтекли, като общият срок относно съставянето на акта е
тримесечен спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от
извършването му, а за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта, то
действително както сочи и защитата тези срокове са преклузивни, т.е.
процесуалноправни и изтичането им е абсолютна пречка да се образува
административно наказателно производство, респ. абсолютно основание вече
образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на
субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното
преследване - актосъставителят да състави акта, а административно-
наказващият орган-да издаде наказателното постановление. Съгласно
чл.34,ал.3 от ЗАНН образуваното административно наказателно производство
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен
срок от съставянето на акта, но случаят не е такъв, както се описа по-горе,
като е било налице хипотеза на две образувани ДПта и следователно както е
посочено и в атакуваното НП, то то е -ИЗДАДЕНО НА ОСНОВАНИЕ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО
ПРОИЗВОДСТВО ОТ 29.07.2024Г. ПО ПР.ПР.№3258/2023г. ПО ОПИСА НА
РП – ПЕРНИК, и е издадено на 2.8.2024 г, тоест тези срокове не са изтекли,
защото касаят именно хипотезата на отказ да се образува ДП, арг на
разпоредбата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, макар и да има резон в становището на
защитата, че хипотезата на чл.36,ал.2 от ЗАНН има смисъл при положение, че
е образувана административно наказателна преписка без приложен акт, когато
производството е прекратено от съда и е препратено на административно
наказващия орган, то в случая е видно че се касае за горецитираната хипотеза
на чл.33 от ЗАНН. Следователно, макар и да не споделя това възражение на
защитата, то другите такива, наведени в жалбата, съдът намира за
12
основателни, на първо място основателно е възражението, че в акта е
извършено объркване на основен реквизит на същия- датата на вменените
нарушения, която безспорно видно от всички писмени и гласни доказателства
по делото е 13.7.2023 г., а не посочената също дата на- 19.08.2023г. в 11:56ч. в
община Перник, на път /Даскалово- Дупница/- Рударци-Кладница Селимица,
като родител на нарушителя М. В. С., ЕГН**********, жалбоподателката,
допуска извършването на административно нарушение, а именно,че същият
на 13.07.2023г. в с.Рударци по път 111-1003 с посока на движение към село
Кладница, управлява нерегистрирано четириколесно ПС *******,****, с
номер на рама *******, като на ул "Черни връх" пред дом **** губи контрол
над управляваното МПС и се блъска в предпазна ограда. Водача М. С. не
притежава свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/, като дори
това не е и мястото на нарушението, като видно от след това в издаденото НП
е посочено, че на 13.07.2024г. в 18:55ч., в община Перник на път Трети клас
№1003 като нарушител ****, **** като родител на нарушителя М. В. С.,
ЕГН**********, допуска извършването на административни нарушения при
същите факти, както следва: нарушение на чл. 150 от ЗДвП; като й е било
наложено; наказание, както следва: по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в
размер на 200лв., за нарушение на чл.20 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185
от ЗДвП наказание - глоба в размер на 20лв. и за нарушение на чл.140 ал. 1 от
ЗДвП; и на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, тоест АНО се е опитал да
поправи този порок по реда на чл53, ал.2 ЗАНН, която обаче не предпоставя
поправка на най- съществените реквизити като дата и място на нарушението,
и в този смисъл и а при описаната твърде лаконично фактическа обстановка в
акта, и НП, като не е посочено, действително че се касае за непълнолетно дете
изрично, макар и да са посочени 15 г в скоби, то това е следвало АНО да
опише, заедно и с чл.26, ал.3 ЗАНН, като възраженията на защитата, в този
смисъл, че акта и НП не покриват императивните изисквания на чл.42 от
ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, съдът намира за основателни.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението
НЕ са спазени изискванията за форма, съдържание и реквизити,
регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът констатира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство е допуснато нарушение на
материалния закон, водещо до отмяната на НП, като съображенията са
следните:
По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административноотговорни са
пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
административноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството
и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
Според чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от
малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под
пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или
настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. / към
момента на деянието М. С. е бил на 15 г/, като не се спори по делото, макар и
13
АНО да не е ангажирал надлежни писмени доказателства, че С. е син на
жалбоподателката, то това е видно от събраните по делото материали, макар и
доказателствената тежест да доказва обвинението да е на АНО, който е
демонстрирал пасивност в случая. Ясно е, че лицата са син и майка по делото
и че М. С. е бил непълнолетно дето към момента на ПТП-то, от което е и
пострадал и това изцяло променя фактическата обстановка по делото и
фактите, които подлежат на доказване, видно от цитираната разпоредба- при-
непълнолетни на възраст от 14 до 16 години /в случая 15 години/ и поставени
под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или
настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. Никъде в
АКТА и НП, не са излагани такива доводи, по които да се движи обвинението
и респ. да се защитава жалбоподателя, за знание и допустителство. Тези
пропуски както правилно възразява защита са самостоятелно основание за
отмяна на НП, както на процесуално, така и на материално основание, без да
се навлиза в дълбочина по обсъждане на всяко едно от вменението нарушения,
като правото на защита на санкционираното лице и флагрантно нарушена от
АНО и санкцията за това е отмяна на атакуваното НП дори и само на това
основание.
Наказващият орган е следвало да прецени тези обстоятелства, което
същият не е сторил това нито в акта, нито в НП са изложени такива
обстоятелства. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973 година по НД №
9/1973 година на Пленума на ВС, т.5 Родителите, попечителите и
настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години и поставените
под пълно запрещение носят административнонаказателна отговорност,
когато умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат
административно нарушение тоест родителите носят административно
наказателна отговорност когато умишлено са допуснали лицата, за които
отговарят да извършат административни нарушения. В разпоредбата на чл.
26, ал. 3 пр. 1-во от ЗАНН родителите на непълнолетни на възраст от 14 до 16
години…., които съзнателно са допуснали извършването им, са
административно наказателно отговорни ако съзнателно са допуснали
осъществяване на състава на административно нарушение от тяхното дете.
Понятието "съзнателно допускане" на извършване на административно
нарушение от непълнолетни има предвид умишлената форма на вина, която
включва както прекия, така и евентуалния умисъл. За наличието на умисъл в
действията на родителя на непълнолетния извършител по чл. 26, ал. 3 от
ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе
категоричен извод, че лицето/допустител/е знаело за действията на
нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното
извършване. По конкретното производство доказателства за такова поведение
на страна на майката не само не се събраха, но се събраха доказателства в
оборването на тази теза- гласни и писмени такива, както от работния график,
че същата е била на работа процесния ден, което се потвърждава и от разпита
на бащата на пострадалото дете, че двамата със съпругата му са пазарували в
„Лидъл“, когато от полицията са им съобщили за случилото се със сина ми,
така и от полицейския служител, който им се е обадил, така и от разпита на св.
М. С., който сочи, че е било импулсивно решение да поиска да покара
процесното АТВ и родителите му не са знаели за това и е нямало как да знаят,
което води и до извод и за до недоказаност на субективната страна на
описаните в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административни нарушения и е основание за
14
отмяна на издаденото от Началник сектор "Пътна полиция" Перник
наказателно постановление. Наказателно отговорно лице за това нарушение
обаче не може да бъде техния извършител /непълнолетното лице/, с оглед
нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, поради което неговия родител единствено
може да бъде субект на извършените нарушения, при положение че се докаже
съзнателното извършване на нарушението, т. е. да е налице неупражнен
надзор от родителя върху нейния син, което и не се доказа по делото, а дори и
се опроверга../ в този смисъл виж Решение по КАНД № 214 по описа на съда
за 2021 година АДМ СЪД-ПЕРНИК/
Предвид изложеното процесното НП се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора - отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. От съдържанието на приложения в с.з. и приет по делото договор за
правна защита и съдействие, то видно от договора за правна помощ и
представеното пълномощно, то на адв. Б. е била заплатена сумата от 400 лв.
(четиристотин лева)– адвокатско възнаграждение за процесуално
представително по делото от страна на жалбоподателя, като е вписано, че
същата е била заплатена в брой, тоест разноските се считат за реално сторени
и следва да се присъдят в полза на спечелилата делото страна, като е
представен по делото и списък за направени разноски. Във връзка в
възражението на АНО в придружителното писмо за намаляване на този
хонорар, следва да се посочи, че същият е минималното определено като
размер по актуалната по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,
което изключва възможността от неговото коригиране.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-1158-002164
от 02.08.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. П. С., с
ЕГН**********, адрес ******* , като жалбата е подадена чрез адвокат И. Б. от
САК, със съдебен адрес:***, на жалбоподателката за следните нарушения са
били наложени следните наказания, както следва: за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП; й е било наложено наказание, както следва: по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл.20 ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП наказание - глоба в размер на 20лв. и за нарушение
на чл.140 ал. 1 от ЗДвП; и на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
15
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д. П. С., с
ЕГН**********, адрес ******* , като жалбата е подадена чрез адвокат И. Б.
от САК, със съдебен адрес:*****, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
16