Определение по дело №10/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 65
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20231800500010
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. София, 22.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Георги Ст. Мулешков
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20231800500010 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от Е. Д. М. срещу определение №
24322 от 20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 43316/2022 г. по описа
на СРС, 167 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е върнал исковата молба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 24322 от 20.09.2022 г., постановено по гр. д. №
43316/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, първоинстанционният съд
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба,
прекратявайки производството по делото, тъй като е приел, че ищецът
не е отстранил в дадения от съда срок констатираните нередовности
на исковата молба.
Районният съд е сезиран с искова молба от Е. Д. М., в която са
изложени фактически твърдения за нарушено право за разглеждане на
гр. д. № 227/2018 г. по описа на СГС, 29 състав, в разумен срок.
Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, които
търпял в периода 09.01.2018 г. - 28.06.2022 г., изразяващи се в чувство
на безпокойство и безизходица, ведно със законната лихва и
1
разноските по делото.
С разпореждане № 75778 от 18.08.2022 год. районният съд е
оставил исковата молба без движение с указания до ищеца, изпълними
в едноседмичен срок от получаване на съобщението, сред които да
посочи дали гр. д. № 227/2018 г. по описа на СГС, 29 състав, е висящо
или е приключило с влязъл в сила съдебен акт; да посочи пълното
наименование на ответника, тъй като в исковата молба е посочено
само „СГС“, да уточни от кой момент претендира законната лихва
върху главницата, като посочи дали това е моментът на предявяване
на иска, както и да посочи в какво се изразяват претърпените
неимуществени вреди и кога са понесени от него.
Разпореждането с дадените указания е получено лично от ищеца
на 26.08.2022 година.
Приемайки, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на
02.09.2022 г., районният съд е върнал исковата молба.
Определението е законосъобразно.
Разпореждането на районния съдия за оставяне на
производството по делото без движение за уточняване дали гр. д. №
227/2018 г. по описа на СГС, 29 състав, е висящо или е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, както и да уточни дали претендира законна
лихва върху главницата от 20 000 лева от предявяване на иска, за
неизпълнение на които исковата молба е върната, са законосъобразни.
Те касаят допустимостта на иска, обусловена от изискването за
изчерпване на административната процедура за обезщетение на
вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато
споразумение – арг. чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ – при приключили съдебни
производства (абсолютна процесуална предпоставка). В рамките на
указания от съда срок, който по правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК следва
да се приеме, че е изтекъл в края на работния 02.09.2022 г., ищецът не
е изпълнил указанията на съда.
Указанията по пункт последен от разпореждането от 18.08.2022
г. за уточняване в какво се изразяват претърпените неимуществени
вреди и кога са понесени от ищеца са незаконосъобразни, тъй като
фактически твърдения в този смисъл ищецът е изложил (посочил е, че
в периода 09.01.2018 г. - 28.06.2022 г. от забавянето на делото е
изпитал чувство на безпокойство и безизходица). Независимо от това,
неизпълнението на указанията, касаещи главния иск, за посочване
приключило ли е с влязъл в сила съдебен акт гр. д. № 227/2018 г. по
описа на СГС, 29 състав, е достатъчно, за да бъдат приложени
2
последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
определение за законосъобразно, а частната жалба срещу него – за
неоснователна.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. М. срещу
определение № 24322 от 20.09.2022 г., постановено по гр. д. №
43316/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, с което е върната исковата
молба и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС в 1 – седмичен срок от съобщаването му на
ищеца с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3