№ 7481
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20251100507306 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4245/12.03.2025г. по гр.д. № 69173 по описа за 2024г. на
Софийски районен съд, 113-ти състав на е признато за незаконно и отменено
на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ уволнението на Б. Л. В., ЕГН
********** , извършено със Заповед за прекратяване № 52/09.10.2024г . на
„Алфа Сот България“ООД, Б. Л. В., ЕГН ********** е възстановен на
основание на чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението
длъжност „охранител“ при Алфа Сот България“ООД, ЕИК *********, като
Алфа Сот България“ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Б. Л. В.,
ЕГН ********** на основание на чл. 344, ал.1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ
сумата от 5698,60лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 20.11.2024г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 09.10.2024г.
до 09.04.2025г. ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 984, 92лв.
представляващи съдебни разноски, Алфа Сот България“ООД, ЕИК
********* е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание на чл. 78, ал. 1 и ал 6 от ГПК сумата от 577,89лв., представляващи
1
държавна такса и разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за
горницата над 5698,60лв. до предявен размер от 6000,12лв. и Б. Л. В. е осъден
да заплати на Алфа Сот България“ООД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски в размер на 15,07лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
103224/24.03.2025г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Алфа Сот
България“ООД, ЕИК ********* в частта, в която искове са уважени.
Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено
при нарушение на закона, необосновано. Посочило е, че с разпоредбата на чл.
192, ал. 4 от КТ била изрично уредена възможността за делегиране на
дисциплинарна власт. Уволнителната заповед била подписана от А.К., който
бил упълномощен от управителя за сключва и да изменя трудови договори по
чл. 62, ал. 4 от КТ, уведомление за промяна на работодателя, както и всякакви
други изрично непосочени документи, свързани с дейността на дружеството.
Това било посочено в т. 7 от приетото по делото пълномощно. Текстът
„всякакви други непосочени документи, свързани с дейността на
дружеството“ бил непосредствено след предоставените правомощия във
връзка с трудовите правоотношения. Районният съд не съобразил това
обстоятелството при обсъждане на т. 7 и т.10 от пълномощното. Разпоредбите
на доброволното представителство по ЗЗД намирали съответно приложение за
делегиране на работодателската власт, в този смисъл било и ТР №
6/11.01.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС. Уволнителната заповед
била мотивирана, конкретна за нарушението, връчена била на работника. На
работника била връчена и заповедта за преместване на друг обект, последното
се установявало и от твърденията в исковата молба, че ищецът връчил на
прекия си ръководител болничен лист а ръководителят му казал, че ищецът
вече няма да работи на този обект. Установено било че работодателят получил
множество оплаквания от поведението на ищеца, както и за опита му да
саботира охраната на сградата. Представител на КНСБ изрично посочил на
работодателя, че не желае ищецът да охранява сградата на КНСБ и
работодателят следвало да премести ищеца на друг обект. Вместо да получи
графика за новия обект ищецът отказал да го направи и представил болничен
лист. Ищецът не се явил на работа в периода, посочен в уволнителната
заповед, в телефонен разговор с прекия си ръководител заявил, че няма
болничен лист, няма да работи на друг обект и му е безразлично как ще се
2
прекрати договора. Искането за обяснения било изпратено по пощата, но
пратката била върната като непотърсена. Нарушението било тежко и
съответствало на наказанието. Претендирал е разноски.
Възизваемият-ищец Б. Л. В., ЕГН ********** в предоставения му срок е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението било правилно. Разрешенията в
соченото от въззивника тълкувателно решение не били приложими в случая,
защото те не били по отношение на дисциплинарните уволнения.
Уволнителната заповед не сочела кой я е издал, нямало пълномощно за
прекратяване на трудови договори, нито че издателят й попада сред лицата по
чл. 192, ал.1 от КТ вр. с § 1, т. 5 от ДР на КТ. Приетото пълномощно не сочело
права за сключване и изменение на трудови договори , то само давало
правомощие за подаване на уведомления за сключени трудови договори.
Текст на т. 7 от пълномощното непосредствено след „всякакви други изрично
непосочени документи, свързани с дейността“ продължавал с „ и счетоводната
отчетност…данъчни и осигурителни задължения“. Така това пълномощно
предоставяла права за съставяне и подаване на заявления , документи пред
конкретно посочени органи, но не и да сключва, прекратява трудови договори
и да ангажира дисциплинарна отговорност на работници. Текст на т. 10 от
пълномощното касаело търговски договори и не можело да се приеме, че
включва делегиране на работодателска власт. Твърденията за жалби и сигнали
срещу работата на ищеца били неотносими, защото уволнителната заповед не
сочела такова нарушение. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
373528/20.11.2024г. на Б. Л. В., ЕГН ********** срещу Алфа Сот
България“ООД, ЕИК *********, с която е поискал от съда на основание на
(чл. 344, ал.1, т.1,т.2, т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да признае за незаконно и да
отмени уволнението, извършено със заповед № 52/09.10.2024г., да го
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „охранител“ при
Алфа Сот България“ООД и да осъди ответника да му заплати сумата от
6000,12лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.11.2024г. до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода от 09.10.2024г. до
3
09.04.2025г. Навел е твърдения, че уволнението е извършено със заповед ,
която не сочи автора й и не установява, че е издадена от работодателя,
посоченият от работодателя като автор на същата А.К., нямал компетентност
за издаването й, не бил извършил нарушенията за които е уволнен, не му б-
или поискани обяснения за неявяването на работа . Работното му място било
на пл. Македония“ № 1, до 02.09.20224г. ползвал платен годишен отпуск, от
03.09.2024г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и представил
болничен лист за същото на прекия си ръководител. Последният му заявил, че
ищецът вече няма да работи на този обект и на 14.09.2024г. ищецът не бил
допуснат до работното си място, не бил включен и в графика за дежурство
след тази дата. При направена справка в НАП установил, че договорът му е
прекратен на 09.10.2024г. на основание на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, но не бил
подавал молба за същото, от счетоводството тогава му изпратили молба с
която предлага или се съгласява за прекратяване на договора по взаимно
съгласие. На 17.10.2024г. се срещнал с прекия си ръководител, който тогава му
предоставил уволнителната заповед № 52/09.10.2024, записаното в нея
включително че са му искани обяснения не било вярно. Последното получено
възнаграждение било 1000,02лв., останал без работа след уволнението .
Дружеството не било еднолично, представител му бил управителят,
последният не бил упълномощил К. да прекратява трудови договори.
Претендирал е разноски.
Ответникът Алфа Сот България“ООД, ЕИК ********* е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че уволнението е законно . Посочил е, че поради
множество получени оплаквания от работата на ищеца прекият ръководител
на ищеца го уведомил, че след като ищецът се върне от платения си годишен
отпуск ще бъде преместен да охранява друг обект и му предоставил
допълнително споразумение от 14.08.2024г. за същото, ищецът отрекъл
верността на подадените оплаквания и заявил, че няма да работи другаде, но
ще си помисли по време на отпуската, така и не подписал допълнителното
споразумение. На 03.09.2024г. ищецът представил болничен лист за 10 дни,
отказал да се премести на друг обект и да получи график за него. На
14.09.2024г. ищецът трябвало да се яви на новия обект, но не се явил на работа
нито на този обект нито на предишния обект, в телефонен разговор с прекия
ръководител заявил, че няма болничен лист, няма да охранява други обекти и
му е безразлично как ще бъде прекратено трудовото правоотношение. не се
4
явил на новия обект. До 27.09.2024г. ищецът не се явил на работа, изпратили
искане за обяснения по пощата, но пратката се върнала непотърсена, на
17.10.2024г. на ищеца била връчена уволнителната заповед № 52/09.10.2024г. ,
която ищецът отказал да получи Уволнителната заповед била подписана от
А.К., който бил едноличен собственик на капитала на дружеството и
пълномощник на управителя. Наложеното наказание съответствало на
тежестта на нарушението. Допуснали техническа грешка в писмото до НАП за
основанието за прекратяване на договора с ищеца. Претендирало е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните носещ подпис за тях писмен
трудов договор № 63/14.12.2020г., съгласно който Б. Л. В. се е съгласил да
работи при „Алфа Сот България“ООД като охранител – физическа охрана при
пълно работно време и основно възнаграждение от 610лв. с място на работа
„Алфа Сот България“ООД.
Приета е справка от НАП, съгласно която към 18.06.2025г. по партида на
ищеца няма записвания за трудов договор след 09.10.2024г.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
и проверки при ответника е посочило, че последният пълен отработен месец
на ищеца при ответника преди уволнението е юли 2024г., брутното му трудово
възнаграждение за този месец е 949,79лв. Възнаграждението за нощен труд не
било включено в базата за изчисление на обезщетението по чл. 225 от КТ.
Приета е Заповед № 52/09.10.2024г. , съгласно която на основание на чл.
330, ал.2, т. 6 от КТ вр с чл. 190,ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение между страните считано от 09.10.2024г. поради неявяване на
ищеца на работа от 14.09.2024г. до 09.10.2024г. В заповедта е посочено, че
писмени обяснения са поискани с писмо с обратна разписка, но ищецът не
пожелал да получи пратката и не дал обяснения, при телефонни разговори с
прекия си ръководител заявил, че няма да идва на работа и няма да дава
обяснения. На лицевата страна на заповедта е изписан текст „връчена на
17.10.2024г. … отказва да подпише, получил е заповедта на ръка“ са изписани
имена на Л.П. и на П.Л. положили подпис за същото като свидетели.
Приета е пълномощно с нотариално заверени подписи , удостоверяването
на които е извършено на 25.04.2024г. от нотариус И.П., рег. № 620 на Нот.К.,
съгласно което П.Т. като управител на Алфа Сот България“ ООД е
5
упълномощил А.Г. К.да представлява дружеството пред държавни и
общински органи, областни управи и други административни инстанции във
връзка с дейността на дружеството; да извършва конкретни действия във
връзка с дейността на дружеството, открива, закпива банкови сметки и се
разпорежда с наличносттите , внася суми, подава искания, приема документи
касаещи счетоводна отчетност, данъчна регистрация, митнически и данъчни
служби, АВписвания, банки . В т. 7 от пълномощното е посочено право да
подписва и приема заявления и актове по ЗДДС; да подписва месечни отчети
по ЗДДС, годишни данъчни декларации, справки по ЗДДС, документи и данни
по ЗДДФЛ, ДКПО, по Интрастат, , такива свързани със задължителното
осигуряване, искания за достъп до данъчна и осигурителна информация;
уведомления за сключване или изменение на трудови договори по чл. 62, ал. 4
от КТ и уведомление за промяна на работодателя по чл. 123, ал.1 от КТ;
всякакви други изрично непосочени документи, свързани с дейността и
счетоводната отчетност на дружеството и с неговите данъчни и осигурителни
задължения. В т. 10 от пълномощното е посочено право на пълномощника да
представлява дружеството пред ФЛ и ЮЛ в България с цел сключване,
изпълнение, плащане и прекратяване на търговски договори с тези лица, като
води преговори, подписва договори и анекси за изменение, допълнение или
прекратяване, включително и предварителни договори за продажба на
недвижими имоти от и за дружеството.
Приет е болничен лист, заповед от 19.08.2024г., съгласно които ищецът е
бил в отпуск поради временна нетрудоспособност от 03.09.2024г. до
13.09.2024г., а от 19.08.2024г. до 30.08.2024г. – в платен годишен отпуск.
Приета е докладна записка от К.С. до управителя на ответника, с която е
посочено, че ищецът следвало да се яви на работа на 14.09.2024г., но не бил
на работното си място на кариера пет могили, в телефонен разговор заявил, че
няма да ходи на други обекти, няма болничен лист и му е безразлично как ще
бъде освободен. Посочено е , че имало искане от счетоводител на КНСБ
ищецът да не охранява сградата поради арогантно и обидно поведение на
същия към посетители, изключване на три камери за видеонаблюдение.
Приети са сигнали от В.М., С.К., К.П., С.К. до управителя на ответника,
сочещи недоволство от конкретно описано поведение на ищеца по време на
изпълнение на задълженията му като охранител .
6
Приети са товарителници, справка за пратка, съгласно които на
27.09.2024г. Алфа Сот България“ООД е изпатило писмо до ищеца с описание
на съдържание „искане за обяснения поради неявяване на работа“, но на
28.09.2024г. получател е отсъствал от адреса, липсва връзка и пратка е
насочена към офис, за което е изпратено съобщение, пратка не е потърсена до
08.10.2024г. и на 09.10.2024г. е върната на подателя.
Разпитан по делото св. К.С. е заявил, че работи при ответника като
регионален представител за гр. София, познавал ищеца, той работел за
ответника като охранител в сграда на КНСБ, свидетелят посещавал обекта
почти всяка седмица. Заявил е, че при всяко посещение администрацията на
КНСБ или наематели в сградата го пресрещали по стълбите и непрекъснато се
оплаквали от поведението на ищеца-грубо отношение към посетителите в
сградата, особено много били през август 2024г. и свидетелят не можел да ги
пренебрегне, тогава имало оплакване и че ищецът спрял своеволно
видеокамери за наблюдение и така застрашил сигурността на цялата сграда.,
имало искане ог представители на КНСБ ищецът да не работи в тяхната
сграда. Свидетелят не искал да уволнява ищеца, единствено възможно било
да бъде преместен на друг обект, за което уведомил ищеца, но той не се
съгласил но щял да си помисли по време на отпуска. След отпуска ищецът му
връчил болничен лист, не се интересувал от новото място , което да охранява.
След края на отпуска по болест ищецът отново не пожелал да отиде на нови
обект и заявил да го освобождават както искат, ищецът така и не се явил на
работа. Уволнителната заповед свидетелят дал на ищеца на 17.10.2024г.,
ищецът отказал да я подпише, имало двама свидетели, но ищецът все пак се
съгласил да си вземе заповедта. Преместването на друг обект обичайно се
правело с устно уведомяване и вписване в графика за дежурства на новия
обект.
Разпитан по делото св. Л.П. е заявил, че работи при ответника като
охранител, познава ищеца, били колеги в сградата на КНСБ на пл. Македония“
№ 1 . В началото всичко било наред, но през 2024г. ищецът започнал да се
държи арогантно към посетители, наематели, служители, бил ударил
чистачката на съседната сграда, напсувал човек и го нарекъл „селянин“защото
не натиснал правилното копче на асансьора, възпрепятствал посетители и
наематели, свидетелят заварвал като идва на работа сутрин камерите
изключени, имало доста оплаквания. На 15.08.2024г. бил свидетел как г-н С.
7
връчва на Б. графика за друг обект, който ищецът отказал да получи. През
ноември 2024г. бил свидетел как г-н С. връчва на ищеца уволнителна заповед,
ищецът я погледнал, направил някакви коментари , взел заповедта и си
отишъл.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част.
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 вр. с
чл. 225 от КТ .
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение за определена длъжност, прекратено едностранно от
работодателя, че уволнението е незаконосъобразно поради наведените от
ищеца твърдения за факти, че ищецът е останал без работа за процесния
период поради уволнението, размер на брутно трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен отработен месец при ответника.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че
уволнението е законосъобразно, тоест че ищецът е провел поведението, за
което е наложено наказание, че то е нарушение на трудовата дисциплина и
попада в хипотеза на чл. 190 от КТ, че е спазил процедурата и сроковете за
налагане на наказанието, че наказанието съответства на тежестта на
нарушението, като автор на заповедта е имал работодателска власт.
По делото не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 14.12.2020г. между страните е възникнало валидно
трудово правоотношение по договор за неопределено време, съгласно което
ищецът е работил при ответника на длъжност „ охранител” при брутно
трудово възнаграждение за последният пълен отработен месец от 949,79лв., на
8
09.10.2024г. е издадена заповед с автор А.К. за налагане на дисциплинарно
уволнение на ищеца, че ищецът не е работил по трудово правоотношение за
периода от 09.10.2024г. до 09.04.2025г. Последното обстоятелство в частта за
периода след 25.02.2025г. не е спорно а и се установява от приетата във
въззивното производство неоспорена от страните справка-извлечение от НАП.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира по определен ред, като се следва определено производство,
скрепено със срокове, уредено с императивни правни норми. Това
производство най-общо има четири основни фази: по установяване на факта
на нарушението; по определяне на дисциплинарното наказание; по издаване
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – писмена форма,
мотивирана – посочваща конкретните факти, субективни и обективни
признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на
заповедта.
Спорен въпрос по делото е дали уволнителната заповед е издадена от
лице с работодателска компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с
ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. С тази
разпоредба законодателят изрично е уредил възможността за делегирането на
правомощия на работодателя в дисциплинарното производство по КТ .
Работодателят, чиято е дисциплинарната власт, може да възложи налагането
на дисциплинарното наказание на определено от него лице. В този случай това
е лицето, което трябва да осъществи цялостната дисциплинарна процедура,
включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
По делото не се спори, че управител на работодателя е П.Д.Т., че
уволнителната заповед е издадена от А.Г. К.. Установява се от записванията в
публичния търговски регистър, че съдружници в дружеството-работодател са
П.Т. и А.К..
Съдът приема, че по делото не е установено А.К. да е разполагал с право
да наложи дисциплинарно наказание на ищеца през октомври 2024г. Това
обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника, изрично
9
оспорване на същото е направено от ищеца с исковата молба и със
становището, подадено след депозиране на отговора на исковата молба. За
установяване на правомощието на А.К. да уволни ищеца ответник е
представил пълномощно с нотариално заверени на 25.04.2024г. подписи.
Същото обаче не сочи делегиране на дисциплинарна власт. Изрично такова
изявление не се съдържа в това пълномощно. Такова изявление не може да се
извлече и при тълкуване на изявленията по пълномощно . С това пълномощно
се предоставят права на А.К. да представлява дружеството пред държавни и
общински органи, областни управи и други административни инстанции във
връзка с дейността на дружеството, да открива, закрива банкови сметки ида
се разпорежда с наличности по тях, както и да представлява дружеството
пред ЮЛ и ФЛ във връзка с търговската дейност на дружеството и
сключването, изменението и прекратяването на договори с тях – т. 1, т. 2, т. 9
и т. 10 от пълномощното. С това пълномощно се предоставят права на К. да
подава искания, молби ,декларации, да получава документи по повод
отношения свързани с счетоводна отчетност, данъчни осигурителни цели,
търговски регистър, агенция по вписвания. В нито един текст обаче не се сочи
предоставяне на работодателска власт – да се сключват, изменят, прекратяват
трудови договори, нито се сочи делегиране на дисциплинарна власт – да се
провежда дисциплинарно производство и да се налагат дисциплинарни
наказания. Клаузите по т. 7 и т. 10 от пълномощното не съдържат такова
упълномощаване. Клаузата на т. 10 сочи само права във връзка с
търговската дейност на дружеството и правоотношенията по търговски
договори. С тази клауза не се дават общи правомощия във връзка с дейността
на дружеството, а само такива във връзка с търговски сделки. Клаузата на т. 7
предоставя право да се подават, подписват и приемат заявления и актове по
ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗПКО, Интрастат, задължителното осигуряване, както и
подаване, подписване и подаване на уведомления за сключване или
изменение на трудови договори по чл. 62, ал. 4 от КТ , за промяна на
работодателя по чл. 123 от КТ . Така разписаната клауза съдът приема, че
предоставя права само за подаване , подписване на уведомления и то за вече
сключени или изменени трудови договори , но не предоставя правомощия за
прекратяване на трудов договор. Действително, последните два реда от
клаузата по т. 7 от пълномощното сочи „всякакъв други документи, свързани с
дейността и счетоводната отчетност на дружеството и с неговите данъчни и
10
осигурителни задължения“. Тази част от клаузата по т. 7 е отделена със знак
„;“, тоест това е право, което е допълнително към изброените такива преди
това в т. 7 от пълномощното. Този извод следва при съобразяване на
обстоятелството, че с този знак „ ; “ са отделени другите изброени
правомощия в т. 7, а и в другите клаузи на пълномощното. Това право обаче
касае само „подаване, подписване“ на такива документи и тези документи не
са за прекратяване на трудов договор. Това следва при съобразяване на целия
текст на клаузата , предоставяща само такива права – да се подават подписват
документите, които са адресирани до държавни органи. Клаузата на т. 7 от
пълномощното е насочена към счетоводната отчетност, към документите,
които се подават до държавни органи във връзка с осигурителните , данъчните
правоотношения. Ограничението по т. 7 от пълномощното – да се подписват
уведомления и други документи, препятства възможността таи клауза да се
тълкува разширително и да се приеме, че същата предоставя право да се
сключват , изменят и прекратяват трудови правоотношения. Да се приеме, че
упълномощителят е възприел, че следва изрично да посочи, че предоставя
право за подписване на уведомление за изменение / сключване на трудов
договор, но е приел, че такова изрично посочване в пълномощното не е
необходимо за сключване/прекратяване на трудов договор и че тези права са
включени в правото да се „подписват други документи свързани с дейността
на дружеството“ противоречи на логиката и на опитните правила. Такъв
извод не намира опора и в останалите клаузи на пълномощното, в които има
много подробно изброяване на правата, които се предоставят. Действително
това изброяване не е изчерпателно, но позволява извод за границите на
предоставената представителна власт и на сферата от дейността на
дружеството, за което е предоставена. Извод в подкрепа на твърденията на
въззивника не може да се обоснове при тълкуване на клаузата на т. 7 от
пълномощното самостоятелно, но и в съвкупност с клаузата по т. 10 и с
останалите клаузи от пълномощното. Всички изявления по пълномощно са
насочени към учредяване на представителна власт за А.К. във връзка със
сключване на търговски сделки и с отношения с държавни, общински органи,
областна управа, агенции, банки, но не и за отношения с работниците и
служителите в дружеството.
С оглед гореизложеното съдът приема, че уволнителната заповед от
09.10.2024г. е издадена от лице без работодателска компетентност , поради
11
което и уволнението е незаконно. При така възприето, безпредметно е да се
обсъждат останалите предпоставки за уважаване на иска.
При така възприето, съдът приема че правилно районният съд е уважил
иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ и решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
По исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225
от КТ:
Оплакванията във въззивната жалба срещу решението на СРС по тези
искове е обосновано с неоснователност на иска по чл. 344, ал.1,т. 1 от КТ. С
оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ установеното по
делото, че трудовото правоотношение между страните е било за неопределено
време, че брутно трудово възнаграждение на ищеца при ответника за
последния пълен отработен месец е било 949,79лв., че ищецът не е работел по
трудово правоотношение 6 месеца след уволнението, то исковете за
възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа за 6 месеца след уволнението са основателни и правилно са уважени от
районния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сумата от 1000лв. разноски за адвокат в
производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4245/12.03.2025г. по гр.д. № 69173 по
описа за 2024г. на Софийски районен съд, 113-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Алфа Сот България“ООД, ЕИК ********* да заплати на Б.
Л. В., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1000лв. (хиляда лева), представляващи съдебни разноски за възнаграждение
за адвокат в производството пред СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13