Решение по дело №770/2025 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 4496
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Росица Чиркалева-Иванова
Дело: 20257260700770
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4496

Хасково, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
   

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260700770 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на З. А. О. с [ЛНЧ], [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], роден на [дата]., действащ лично и чрез адв. Н. А. – назначена за процесуален представител по чл.25 от ЗУБ с Решение № 1885/2024г. на председателя на НБПП, против Решение № 2309 от 07.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Издадено било при неспазване на чл.35 и чл.36 от АПК. Не била изяснена фактическата обстановка по случая, а и липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Посочва, че изложил подробно своята бежанска история пред административния орган, но последният не възприел правилно същата. Неправилно преценил, че молителят не заявил спрямо него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия съществувал и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. В практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на визирания нормативен текст, държавата носила отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава, а и член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход. Всички тези факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което водило до издаването на незаконосъобразно решение.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение със законните последици от това.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмен отговор по жалбата, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ 271000- 7427/19.08.2024г. по описа на ОД на МВР Хасково, З. О. А. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх.№ 2576/20.08.2024г. на РПЦ – Харманли, молителят, с посочени имена З. А. О. е потвърдил желанието за предоставяне на закрила.

Чужденецът е бил регистрирани чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № 440208/20.08.2024г. (л.89), като лицето посочило имена З. (собствено) О. (бащино) А. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – к., роден на [дата]. в [държава], област Х., с н. образование, без професия, религия – м., н., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на молителя, всички с изключение на един от братята му с местонахождение в [държава].

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП- 44202/20.08.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.69), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: З. А. О., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], н..

Видно от Решение за настаняване № 3267/09.09.2024г. с рег. № 44202/09.09.2024г. (л.54), молителят е бил настанена в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС.

С писмо с рег. № 44202/20.02.2025г. (л.33), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. № М-16514/08.10.2024г. (л.47), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо Х-16-1328/21.08.2024г. (л.63), на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ – Харманли уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 11.09.2024г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, с определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

С Решение № 1885/22.08.2024г. (л.5), издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), е решено на непридружения непълнолетен чужденец да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат, за което е назначен адв.Н. А..

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-767/23.08.2024г. (л.53), издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. № Х-16-1328/21.08.2024г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, се определя Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето З. А. О., [държава].

На 30.10.2024г. е било проведено интервю с З. А. О., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № 44202/30.10.2024г. (л.48), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че напуснал [държава] на 06.07.2024г., като влязъл в [държава] нелегално и останал за около 20 дни, след което тръгнал за [държава]. В България влязъл нелегално на 20.08.2024г. като се предал на властите в [населено място]. Посочил, че напуснал страната си заради лошото икономическо положение. Заради войната там било пълен хаос и нямало сигурност. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Цялото му семейство продължавало да живее в [държава] в [населено място], обл. Х., като нямали проблеми. Чувал се през ден два с родителите си и същите знаели къде се намира той.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и представител (адвокат).

За молителя е бил изготвен и представен в ДАБ Социален доклад рег. № 44202/07.11.2024г. (л.43) от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

С оспореното Решение № 2309/07.03.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на З. А. О., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 19.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е била запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представи Справка с вх.№ МД-02-200/08.04.2025г., относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към тази дата.

От Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/121-004/28.04.2025г. за непълнолетния жалбоподател.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена директно пред Административен съд Хасково на 31.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закон за закрила на детето, като в административното производство, по което се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл.2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля [държава], а не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на З. А. О..

Информацията от представените с административната преписка справки на ДАБ за обстановката в [държава] не дават основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия. Такъв извод не може да се направи и предвид информацията за общото обществено-политическо положение в [държава] след края на управлението на досегашния президент Б. А..

От представената в хода на съдебното производство Справка с вх. № МД-02-200/08.04.2025г., съдържаща информация за обстановката в [държава] след падането на режима на Б. А., става ясно, че новата власт в страната, начело с и. група „Х. Т. ал Ш.“ (HTS), е благоразположена към населението в страната. Посочено е в справката и че според информациите от различни източници, властите обещават да изградят родина за всички, включително всички секти и социални класи. Също така, Националната коалиция на с. революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична [държава]. Сочи се и че е предвидено плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Новото ръководство на [държава] се е ангажирало да защитава правата на малцинствата, като в налалото на януари 2025г. Министерството на образованието на преходното правителство обявява нова учебна програма за всички възрасти. Цитира се изявление на пратеника на ООН за [държава], който заявява, че „има много надежда сред цивилните за началото на нова [държава]“. Посочват се данни от бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 02.01.2025г., с оглед направена от Комисариата оценка на положението в [държава], видно от която от 08.12.2024г. насам с [държава] са се завърнали 115 000 с.. Съобщава се за възстановяване и на международните полети от летището в Д.. От началото на януари 2005г. САЩ предоставя шест месечно изключение по отношение на санкциите, по т.н. Общ лиценз за да предостави възможност за навлизане на хуманитарни помощи в [държава], даряването на енергия, включително петрол и електричество. Цитира се направено от [държава] изявление за предоставяне на финансиране за 400 процентно увеличение на заплатите в публичния сектор.

От редица медии се разпространява информация в горния смисъл, като от анализа на същата, както и на тази от справките на ДАБ, може да се направи заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяната в обществено политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява, в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно С. а. р.. Предвид изложеното в справката е посочил, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава]. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на [държава], които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в [държава] била стабилна и не можело да се говори за висока степен на насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Той не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Завръщането му в [държава] било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че цялото му семейство –живеели в [държава], като обстоятелството, че те не напуснали [държава] и продължавали да живеят там, обосновавало по безспорен начин ниската вероятност те да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния, относими към дата на постановяване на оспорения акт.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно и по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната.

Данните по представените в хода на съдебното производство справки относно актуалното положение в страната по произход на молителя сочат подобряване на общата обстановка в [държава] в последните месеци. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативен аспект, доколкото от информацията по справките става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към настоящия момент вече се работи за възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. В този смисъл са и информациите в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод за съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Следва да се посочи и че от представения за нуждите на настоящото производство Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/121-003/28.04.2025г. не може да се направи извод за наличие на причини, които да налагат предоставяне на закрила на лицето в Република България на основанията по ЗУБ. Установява се от този доклад, че жалбоподателят е сам на територията на България, за него не се полагат родителски грижи у нас, предвид че родителите му се намират в [държава].

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. А. О. с [ЛНЧ], [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк], роден на [дата]., действащ лично и чрез адв. Н. А. – назначена за процесуален представител по чл.25 от ЗУБ с Решение № 1885/2024г. на председателя на НБПП, против Решение № 2309 от 07.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

Съдия: