Решение по дело №1045/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез юрк. И. против Решение № 542/16.04.2024 г., постановено по АНД № 1128/2024 г по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна Инфраструктура", с който на "Ер енд Ем –Планет груп" ЕООД, ЕИК**** на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500. 00 лева за административно нарушение на чл.102 ал.2 Законът за движението по пътищата.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се сочи, че неправилно съдът е анализирал събраните доказателства и е направил извод за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител юриск. Гладийска, поддържа касационната жалба и иска отмяна на решението по изложените в нея основания и потвърждаване на административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна "Ер енд Ем –Планет груп" ЕООД, редовно призована, се представлява от процесуалния представител адв. Г., която поддържа представения отговор и оспорва касационната жалба, като неоснователна. По същество дава становище, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изваразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Пловдив е сезиран с жалба от "Ер енд Ем –Планет груп" ЕООД против ЕФ, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура” спрямо него, за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.12.2020 г. в 05:43 часа, е установено нарушение № B67А05СЕ12BF057С5Е053031F160А08ЕО с ППС влекач “Волво ФХ 440“, с рег. № СМ 46 66 ВА, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000, в общ. Марица, за движение по път А-1 км 130+588, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км. 130+588. За констатираното нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП на собственика "Ер енд Ем –Планет груп" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 2500 лева.

За да отмени издадения ЕФ районният съд е приел, че от момента на издаването му, до момента на подаване на жалбата срещу него е изтекъл на основание чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН тригодишен погасителен давностен срок за наказателно преследване. Така същият е посочил, че от датата на нарушението 23.12.2020 година, която съвпада с датата на издаване на ЕФ, е изтекъл тригодишен давностен срок по смисъла на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Същевременно се е обосновал, че от страна на административният орган не са предприети надлежни действия, с които течащият давностен срок да е бил прекъснат с надлежни действия за наказателно преследване на нарушителя, съобразно изискванията на чл.81 ал. 2 от НК, поради което не следва да се прилага хипотезата за абсолютна давност за погасяване на наказателното преследване, посочена в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. На следващо място е прието, че цитираното съдържание на ЕФ не отговаря на изискванията за реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН и чл.189ж от ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и, по-конкретно, за признаците на изпълнителното деяние. Като е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид отношения, съдът е приел, че допуснатото нарушение по чл.57 от ЗАНН, изразяващо се в липса на достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнително деяние, която да позволи правилната квалификация на ивършеното, се явява безусловно основание за отмяна на ЕФ. Приел е също така, че самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, представлява още непропорционалността на наложеното наказание, като е изложил подробни мотиви в тази насока.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Районният съд правилно е извел съответната на случая фактическа обстановка, като съобразно нея е обсъдил законосъобразно приобщените в хода на производството писмени доказателства и е изградил съответните на тях правни изводи. По отношение на направения анализ в решението за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, съобразно изискванията на чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, с оглед датата на извършване на нарушението 29.12.2020 г., то мотивите на съда са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл.221 ал.2 от АПК, препраща към тях.

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС - Пловдив са неоснователни, необосновани и недоказани и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Допълнително следва да се посочи, че към настоящият момент е изтекла и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на нарушителя от четири години и шест месеца, предвидена в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН.

Също така следва да се отчете, че по отношение на наложената на нарушителя санкция е излязло Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". В него е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Ето защо, като е отменил процесният ЕФ, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, е такива се следват на ответната страна, не предвид обстоятелството, че липсват данни за направени такива от ответника, то съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 542/16.04.2024 г., постановено по АНД № 1128/2024 г по описа на Районен съд - Пловдив,

 

Решението е окончателно.