№ 1409
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20253110203887 по описа за 2025 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Воден“ № 15 срещу Наказателно постановление № Т – 000362 от
10.07.2025 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на
жалбоподателката Х., на основание разпоредбата на чл. 28 от Наредба за реда
и условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна, й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че
на 01.06.2025 г. около 18:05 часа в гр. Варна, в автобус с рег. № В 8665 НХ,
движещ се по линия № 31 в посока център, при извършена проверка по
редовността на пътниците, лицето М. М. Х. не представя редовен превозен
документ и отказва да закупи билет за нередовен пътник, поради което такъв
не е издаден – нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба за реда и
условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна.
Жалбоподателката М. М. Х. намира издаденото наказателно
постановление за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
подчертава, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 25 от Наредба за
реда и условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна
1
съдържа четири самостоятелни алинеи, а актосъставителят и
административно – наказващия орган са се задоволили да посочат само
нормата на чл. 25 от Наредба за реда и условията за пътуване в обществения
транспорт на община Варна, поради което и този техен пропуск следва да се
приравни на непосочване на нарушената нормативна разпоредба. Подчертава,
че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, доколкото
липсва точен адрес на свидетеля, вписан в АУАН, както и липсва описание на
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, доколкото не
става ясно коя е следващата спирка, на която нередовния пътник е следвало да
слезе, съобразно изискванията на същата тази норма на чл. 25 от Наредба за
реда и условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна. В
условията на евентуалност моли за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, жалбоподателката М. М. Х. моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 12.11.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3887 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката М. М.
Х. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и
моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 12.11.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3887 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Зам.
Кметът на община Варна се представлява от своя процесуален представител
юрисконсулт Капка Георгиева, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, намирайки, че нарушението е категорично установено и не са
допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са опорочили административно – наказателното производство.
Юрисконсулт Георгиева отправя молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 18:05 часа на 01.06.2025 г. жалбоподателката М. М. Х. се возила в
автобус с рег. № В 8665 НХ, движещ се по линия № 31 в посока център,
изпълняващ курс от транспортната схема на община Варна.
По същото време в автобуса с рег. № В 8665 НХ, движещ се по линия №
31 се качила св. А. И. Ж. – контрольор по редовността на пътниците към
Общинското предприятие „Транспорт и автоматизирана система за
2
регулиране на уличното движение“ към община Варна, която изпълнявала
своите служебни задължения по контрол върху редовността на превозните
документите на пътниците в автобуса.
Св. Ж. поискала жалбоподателката Х. да представи редовен превозен
документ, при което жалбоподателката Х. не представила такъв.
Св. Ж. обяснила, че в такъв случай следва жалбоподателката да закупи
билет за нередовен пътник, но жалбоподателката отказала.
Св. Ж. позвънила на тел. 112 и потърсила съдействие от страна на
служители на ОД на МВР гр. Варна, като на спирката на ЖП гара Варна, с
помощта на служители на ОД на МВР гр. Варна била установена
самоличността на жалбоподателката Х., като св. Ж., приемайки, че
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 25 от Наредба за реда и
условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна й съставила
акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение
на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 10.07.2025 г. Зам. Кметът на община Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 28 от Наредба за реда и условията за пътуване в
обществения транспорт на община Варна, наложил на жалбоподателката Х.,
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба за реда и условията за
пътуване в обществения транспорт на община Варна.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и
3
кредитира показанията на св. А. И. Ж., като последователни и логични. На
практика една голяма част от твърденията, наведени в самата въззивна жалба
и във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също
„обрисуват“ фактическата обстановка по начина, по който я представи св. Ж.,
впрочем приета за установена и от съда.
В крайна сметка жалбоподателката Х. не навежда някакви твърдения, че е
разполагала с редовен превозен документ по време на пътуването си в автобус
с рег. № В 8665 НХ, движещ се по линия № 31 в посока центъра на гр. Варна.
В самата въззивна жалба някакви подобни твърдения, че същата е имала
намерение и желание да закупи билет, вкл. и билет за нередовен пътник,
липсват, но подобни твърдения са наведени във възражението с правно
основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
В случая обаче тези твърдения са непоследователни и
взаимнопротиворечащи си – така напр. самата жалбоподатела заявява, че не е
разполагала с технологично време за закупуването на билет, предвид краткото
разстояние между двете спирки – твърдение, което на пръв поглед може да се
приеме за правдоподобно, но впоследствие в същото това възражение с
правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката заявява „при
качването на служителите контрольори на ОП ТАСРУД поисках да сляза с
детето, за да избегна конфликт“. Очевидно е вътрешното противоречие
между двете твърдения, в крайна сметка ако е имала желание да закупи билет,
съдът не вижда разумна причина, защото е искала да слезе от превозното
средство при качването на контрольорите, за да се избегне конфликт. Нещо
повече – св. Ж. заяви, че жалбоподателката Х. е станала от мястото си, когато
е видяла служителите по контрол върху редовността на пътниците и дори св.
Ж. я е попитала дали иска да слезе, при което жалбоподателката не й е
отговорила нищо.
Ето защо и изцяло кредитирайки показанията на св. А. И. Ж., съдът
приема за установено от фактическа страна, че на 01.06.2025 г. около 18:05
часа в гр. Варна, в автобус с рег. № В 8665 НХ, движещ се по линия № 31 в
посока център, при извършена проверка по редовността на пътниците,
жалбоподателката М. М. Х. не е представила редовен превозен документ и
отказала да закупи билет за нередовен пътник, поради което такъв не е
издаден, с което свое поведение е нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
4
Наредба за реда и условията за пътуване в обществения транспорт на община
Варна.
В тази връзка съдът би желал да отбележи, че действително, както е
посочено във въззивната жалба, актосъставителят и административно –
наказващия орган са посочили за нарушена разпоредбата чл. 25, ал. 1 от
Наредба за реда и условията за пътуване в обществения транспорт на община
Варна, без да са прецизирали административното „обвинение“, доколкото
действително самият чл. 25 на Наредба за реда и условията за пътуване в
обществения транспорт на община Варна съдържа четири на брой алинеи.
В случая този пропуск от страна на актосъставителя и административно –
наказващия орган според съда не е нарушил правото на защита на
санкционираното лице при това в степен, изискваща отмяна на наказателното
постановление. В крайна сметка нарушението е описано с всички свои
съставомерни признаци от фактическа страна, като то категорично се отнася
за нарушение на ал. 1 на разпоредбата чл. 25, ал. 1 от Наредба за реда и
условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна, поради
което и този пропуск не може сам по себе си да бъде основание за отмяна на
наказателното постановление.
В обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление не са
посочени никакви факти и обстоятелства, които да могат да бъдат подведени
под нормата на ал. 2 на разпоредбата чл. 25, ал. 1 от Наредба за реда и
условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна и от там да
се помисли за нарушено право на защита на санкционираното лице.
По отношение искането за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, съдът го
намира за неоснователно. Не би било честно спрямо всички граждани и гости
на община Варна, които съвестно закупуват превозни документи при
пътуването си с масовия градски транспорт на гр. Варна, да се прояви
снизхождение към жалбоподателката и извършеното от нея нарушение,
поради което и не е общественоприемливо да се прояви снизхождение към
конкретното административно нарушение.
Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № Т –
000362 от 10.07.2025 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да
бъде потвърдено, още повече, че наложеното административно наказание
„глоба“ е парвилно индивидуализирано от административно – наказващия
5
орган.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата
страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание
разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до
190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито
съдебно заседание, което продължи десет минути, като случаят не се отличава
с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а
именно в размер на 130 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т – 000362 от 10.07.2025
г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на М. М. Х., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Воден“ № 15, на основание разпоредбата
на чл. 28 от Наредба за реда и условията за пътуване в обществения транспорт
на община Варна, й е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лева за това, че на 01.06.2025 г. около 18:05 часа в гр. Варна, в автобус с
рег. № В 8665 НХ, движещ се по линия № 31 в посока център, при извършена
проверка по редовността на пътниците, лицето М. М. Х. не представя редовен
превозен документ и отказва да закупи билет за нередовен пътник, поради
което такъв не е издаден – нарушение на разпоредбата на чл. 25 от Наредба за
реда и условията за пътуване в обществения транспорт на община Варна.
Осъжда М. М. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Воден“ № 15
да заплати на община Варна парична сума в размер на 130 лева,
представляваща юрисконсулстко възнаграждение в производството по НАХД
№ 3887 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
6
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7