№ 40
гр. Раднево, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Хр.В. Гражданско дело № 20225520100776 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано по искова молба на С. И. И. срещу „Мини
Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр.
чл. 225 КТ. Ищецът твърди, че от 01.11.2018 г. изпълнява длъжността
„Ръководител в отдел транспорт – железопътен транспорт” в „Мини Марица –
изток” ЕАД и е с общ трудов стаж и професионален опит от 23 години,
придобит на длъжности свързани само и единствено с ЖП – транспорт.
Твърди, че със заповед № 48/27.10.2022 г. на изпълнителния директор е
прекратено трудовото му правоотношение с „Мини Марица-изток” ЕАД на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ – прекратяване на трудовия договор от
работодателя с предизвестие, поради сключване на договор за възлагане
управлението на „Мини Марица-изток” ЕАД с изпълнителния директор.
Ищецът твърди, че издадената заповед е необоснована, немотивирана и
незаконосъобразна, издадена в противоречие с процесуалните и материалните
норми. Твърди, че посоченото в заповедта правно основание за прекратяване
на трудово правоотношение е в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ, като счита,
че заеманата от него длъжност не отговаря на параметрите на чл. 328, ал. 2 от
КТ. Твърди, че към датата на уволнението бизнес-програмата на
1
изпълнителния директор била преизпълнена, което е станало в периода от
01.02.2022 г. до 27.10.2022 г., което водило на извод, че уволнението му не е
свързано с постигане на конкретен финансов резултат. Твърди, че съгласно
структурата на предприятието на ответника и длъжностната му
характеристика заеманата от него преди уволнението длъжност „Ръководител
в отдел „Транспорта – железопътен транспорт” в „Мини Марица – изток”
ЕАД” не била ръководна. Твърди, че отдел „Железопътен транспорт” бил
пряко подчинен на директор на Дирекция „Производствено технологична”,
който от своя страна бил подчинен на зам. изпълнителен директор, който от
своя страна бил подчинен на изпълнителния директор, като последния от своя
страна бил подчинен на Съвета на директорите към „БЕХ“ ЕАД. Развива
подробни съображения, че длъжността му не е ръководна. Твърди, че
основната дейност на дружеството е „въгледобив”, а ж.п. транспорта е
спомагателна и допълнителна функция на основната, от която не зависи
изпълнението на бизнес задачите, които предприятието трябва да постигне.
Твърди, че като служител с дългогодишен опит и стаж не е имал нарушения
на дисциплината, не са му налагани санкции за непълно или неточно
изпълнение на трудовите му задължения и служебната дисциплина. Твърди,
че до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е получавал
допълнителни средства от фонд „работна заплата” за постигнати добри
резултати по допълнително възложени задачи. Твърди, че работодателят е
целял единствено прекратяване на трудовия му договор като е злоупотребил с
правата си и че зад прекратяване на трудовото му правоотношение се крие
друг мотив, касаещ опит да се търси личностен реваншизъм или някакви
други цели. Твърди, че на 18.11.2022г. бил поканен на среща от
изпълнителния директор на ответното дружество, а няколко дни по-късно и
на среща с управителя на рудник „Трояново-север”, на която среща му била
предложена работа на длъжност „Ръководител смяна транспортно
експлоатационно звено ж.п. гара” в рудника, която ищецът приел въпреки по-
ниското трудово възнаграждение. Поради всички изложено иска от съда да
постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го
отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност
„Ръководител в отдел „Транспорта – железопътен транспорт” в „Мини
Марица – изток” ЕАД” и да осъди ответника да му заплати обезщетение по
чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в размер на 9639,92 лв., както следва: сумата от
2
1809,92 лв., представляваща разликата от размера на обезщетението получено
от НОИ и брутното му трудово възнаграждение за времето от 28.10.2022г. до
23.11.2022г. /времето, през което е бил безработен/ и сумата от 7830 лв.,
представляваща разликата в заплатите за срок от 24.11.2022г. – времето на
назначаването му на новата длъжност до 26.04.2023г., ведно с лихвите до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски по
делото. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговора от ответника „Мини
Марица-изток” ЕАД, чрез адв. Л. Д., в който вземат становище, че
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са изцяло
неоснователни, като ги оспорват по основание и размер. Не оспорват, че
трудовото правоотношение с ищеца било едностранно прекратено от
работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди, че фактическото
основание за прекратяване на трудовия договор бил сключен договор за
възлагане на управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г., с който било
възложено управлението на дружеството, считано от 31.01.2022 г., на
новоизбран член на СД И.Ч., и приложена към договора бизнес програма,
представляваща неразделна част към него, всички те след съответно решение
на СД на „БЕХ“ ЕАД и решение на СД на „ММИ“ ЕАД. Твърди, че
изпълнителният директор бил избран и назначен до провеждане на нова
конкурсна процедура за номиниране на член представител на държавата в СД.
Твърди, че вписването в ТР било извършено на 31.01.2022 г., съответно
договорът влезнал в сила на 01.02.2022 г., тоест реално започнал да действа.
Твърди, че с въпросния договор за управление и приложената към него
бизнес задача, на изпълнителния директор било възложено изпълнение на
конкретна стопанска задача с конкретни икономически показатели, с цел и
очакван резултат. Излага подробни съображения за законосъобразността на
едностранното прекратяване на трудовия договор, в това число и за
ръководния характер на длъжността „Ръководител в отдел „Транспорта –
железопътен транспорт” в „Мини Марица – изток” ЕАД. Оспорва всички
твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на уволнението. Развива
съображения за спазване на 9-месечния срок и за липса на злоупотреба с
правомощието на работодателя. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
3
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 15.02.2023 г. е коригиран и обявен за
окончателен доклада, обективиран в определението от 02.02.2023 г., с което
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът обявява за признато и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността
„Ръководител в отдел в транспорта „Железопътен транспорт” при ответника
въз основа на трудов договор и сключено към него допълнително
споразумение № 590 от 25.10.2018 г., както и че на 27.10.2022 г. му била
връчена заповед № 48/27.10.2022 г. за едностранно прекратяване от
работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ и при условията на чл. 220, ал. 1
КТ на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед
безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма
факти, които следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно
– сключването на договор за възлагане управлението на дружеството, че
заеманата от ищeца длъжност „Ръководител в отдел в транспорта
„Железопътен транспорт” в „Мини Марица изток” ЕАД е ръководна по
смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, както и че уволнението е извършено в срок
от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на
предприятието.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Съгласно установеното в чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1,
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на
договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов
договор по реда на чл. 328, ал. 2 КТ представлява безвиновно основание за
уволнение на служителите. Основанието за уволнение в този случай е
сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор на
дружеството. Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение
4
в този случай е в резултат на поставените задачи за успешно управление на
стопанската дейност и изпълнението на опредЕ. бизнес програма от новия
изпълнителен директор, който следва да подбере екипа, с който да работи. За
да може да направи преценка на качествата на стария екип и да провери
тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен
директор е даден срок – 9 месеца от момента, в който е започнало изпълнение
на договора. Това означава не само договорът за управление да е сключен, но
и да е започнало неговото изпълнение, т.е. съответният изпълнителен
директор да е вписан в търговският регистър и той да е пристъпил към реално
изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора.
Основанието за уволнение е именно сключеният нов договор за управление,
като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни е суверенна
и не подлежи на съдебен контрол. При липса на договор за управление
трудовите договори не могат да бъдат прекратени на това основание. Това
основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг от служители –
„служители от ръководството на предприятието”. При липса на други
указания, за изясняване на това понятие следва да се има предвид § 1, т. 3 от
ДР на КТ, съгласно който „ръководство на предприятието” е ръководителят
на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление.
Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание
предполага доказване на фактическия състав, включващ сключен договор за
управление, извършено уволнение в 9-месечния срок от започване
изпълнение на договора на лице от ръководството на дружеството. Съдебната
практика по приложението и приложимите критерии на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 2 КТ е константна и последователна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед
безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма
факти, които следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно
– сключването на договор за възлагане управлението на дружеството, че
заеманата от ищеца длъжност „ръководител, вътрешен одит” е ръководна по
смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, както и че уволнението е извършено в срок
от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на
5
предприятието.
По делото е представено и прието като писмено доказателство
предизвестие /л.93/, с което ответното предприятие „Мини Марица – изток”
ЕАД, чрез изпълнителния директор, на основание чл. 328, ал. 2 КТ е
предизвестило ищеца С. И., че от деня, следващ деня на връчването й, ще
бъде прекратен трудовия договор на ищеца за заеманата длъжност
„ръководител отдел в транспорта – ЖП транспорт”, поради сключване на
договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на
„Мини Марица – изток” ЕАД, в сила от 31.01.2022 г., и приложена към него
бизнес-програма за периода 2022-2026 г. Предизвестието е връчено лично на
ищеца на 27.10.2022 г. едновременно с връчването на заповед №
48/27.10.2022 г., двата документа подписани от изпълнителния директор на
ответното предприятие, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, считано от 28.10.2022 г., като е
посочено на основание чл. 224, ал. 1 КТ да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 35 дни и на основание
чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на БТВ за 30
работни дни. Поради това съдът намира за доказано, че трудовото
правоотношение на ищеца, на тази длъжност- „Ръководител отдел Жп
транспорт”, възникнало със сключването на трудов договор № 590/25.10.2018
г., е прекратен едностранно с предизвестие от ответника, за което е издадена
констатираща прекратяването и оспорена от ищеца заповед № 48/27.10.2022
г.
При така установеното прекратяване на трудовия договор на ищеца с
оспорената заповед ответникът следва да докаже, че прекратяването на
трудовото правоотношение е извършено законосъобразно – сключването на
договор за възлагане управлението на дружеството и че уволнението е
извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на договора за
управление на предприятието, както и че заеманата от ищцеца длъжност
„ръководител отдел в транспорта – ЖП транспорт”е ръководна по смисъла на
§.1, т. 3 от ДР на КТ,
На първо място следва да се посочи, че предизвестието и оспорената
заповед са издадени от компетентното лице, носител на правото да
прекратява трудовите договори с работниците и служителите в ответното
6
дружество, а именно изпълнителният директор съгласно чл. 244, ал. 4 и ал. 7
ТЗ /служебно направена справка в търговския регистър по ЕИК на ответника
съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 6 ЗТР/.
По делото се установява от представения договор № РД-ЛС-ММИ-52
от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на
изпълнителен член на съвета на директорите /част от поверителната
информация по делото/, че същият съгласно т.ІІ, т. 2 влиза в сила от вписване
в търговския регистър на решението на СД на „Мини Марица – изток” ЕАД за
избор на довереника като изпълнителен директор. На 31.01.2022 г. с вписване
№ 20220131171840 е вписано в търговския регистър обстоятелството, че Илза
Миткова Чинкова е представляващ дружеството, т.е. на 31.01.2022 г. е
започнало изпълнението на договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за
възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на изпълнителен
член на съвета на директорите и в законовия 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2
КТ са връчени на ищеца предизвестието и заповед № 13/12.05.2022 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Основният спорен въпрос, относим към първата предпоставка за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, е свързан с
това дали сключеният договор за управление съдържа конкретна бизнес
задача по смисъла и за нуждите на чл. 328, ал. 2 КТ. В практиката на ВКС са
приети правни разрешения, съгласно които всеки договор за управление
трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели,
които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно -
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз
основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи
бизнеспрограма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на
договора. В тези правни разрешения се съдържа и разбирането, че
възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано
от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата,
той носи икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора
за възлагане на управление и за постигане на зададените стопански цели на
управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип,
поради което в негова полза е регламентирано и потестативното право по чл.
328, ал. 2 КТ. Това тълкуване на закона е намерило отражение в решение №
7
76 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 937/2011 г., ІІІ ГО; решение № 481 от
13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 168/2011 г., ІV ГО; решение № 249 от
04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГО и др.
В посочените съдебни актове, както и в други такива – напр. решение №
230 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 346/2015 г., ІV ГО, решение № 261 от
30.10.2017 г. на ВКС по гр.д. № 593/2017 г., ІV ГО и др., са обосновани и още
допълнителни разрешения по изясняване точния смисъл на чл. 328, ал. 2 КТ,
а именно – че стопанската цел и конкретните бизнес задачи могат да бъдат
възложени както с новия договор за управление на предприятието, така и с
други документи, стоящи извън него и съставени преди или след сключването
на самия договор. Същественото е, че при възлагане на управлението се
преследва опредЕ. стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена
възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен
срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при
сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически
(бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на
управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи в
сравнение с тези на предходния управител.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца за липса на
бизнес програма, обосноваваща липсата на работодателска компетентност от
страна на конкретния изпълнителен директор. Видно е от приетата по делото
„бизнес програма 2022-2026 г.“, която е неразделна част от договора за
възлагане на управлението като актуализация на „бизнес програмата 2021-
2025 г.“ /виж последната част от договора, касаеща приложение № 1/, че
такава е налична от 16.02.2022 г., заменяща предишната „бизнес програма
2021-2025“, и същата е одобрена от СД на ответното дружество и от СД на
„БЕХ“ ЕАД. В договора за управление /в т.4.7/ е предвидена възможност за
намаление размера на възнаграждението на изпълнителния директор в
случай, че не изпълнява решение на СД на БЕХ ЕАД, Устава на дружеството
или действа в нарушение на задълженията по договора, както и възможност
/т.8/ за допълнителни възнаграждения в случай на нарастване на счетоводната
печалба. Тази Бизнес програма е приложена като доказателство по делото и от
същата е видно, че съдържа анализ на бизнеса, стратегия, маркетингов план с
конкретни икономически показатели, производствен план с конкретни
технически показатели, дейности с инвестиционен характер, дейности по
8
управление на човешките ресурси, финансов план и пр., като съдържа бизнес
задачи с конкретни икономически и финансови показатели.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
предприятието са били поставени за изпълнение конкретни стопански цели с
бизнес планове за периоди преди, по време и след сключването на Договора
за управление, че тези бизнес планове изрично са приети от новия управител
чрез изразеното съгласие същите да се считат неразделна част от договора за
управление, както и че възнаграждението на управителя на предприятието е
обвързано от постигнатите финансови резултати. С оглед посочената съдебна
практика, всички тези обстоятелства, водят до извода, че по силата на
сключения договор за възлагане на управление в полза на И.Ч. е предоставена
възможност да сформира управленски екип и е налице първата предпоставка
за възникване на потестативното право по чл. 328, ал. 2 КТ.
От всички писмени доказателства се установява наличието на валидно
упражнена от страна на изпълнителния директор на ответното дружество
работодателска правоспособност.
Видно е, че между датата на начало на договора за възлагане на
управлението – 31.01.2022 г., и датата на прекратяване на ТПО –27.10.2022 г.,
е налице срок по-малък от 9 месеца.
Поради установеното сключване на договор за възлагане на
управлението на дружеството и осъществено прекратяване на трудовия
договор на ищеца в 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се разгледа
въпроса дали заеманата от ищеца преди уволнението длъжност «Ръководител
отдел транспортен- Жп транспорт» е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР
на КТ, който е втори основен спорен въпрос между страните.
Съгласно легалното определение на понятието „ръководство на
предприятието“, дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на
предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници, също
и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. От
тази разпоредба е видно, че приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ обхваща и
лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия
процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в
„ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които
притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение
9
на определени лица или по отношение на производствената и служебната
дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се
облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено
управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на
договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от
сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В
това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и
тази преценка на ръководителя е автономна, субективна, поради което не
подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи единствено
преценката дали служителят, чието трудово правоотношение се
прекратява, е част от ръководството на предприятието. Разрешаването
на този въпрос трябва да се извършва въз основа на конкретните факти
за всеки случай, но очертаните от съдебната практика два основни
критерия за определяне на една длъжност като ръководна са следните:
какво е мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието и какви са възложените на служителя трудови функции,
съгласно длъжностната му характеристика, /в този смисъл - решение №
442 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2009 г., III ГО, решение № 111 от
12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 726/2011 г., IV ГО, решение № 388 от
06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2012 г., III ГО, решение № 272 от
14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV г. о., ГК и др./. Съобразно
константната съдебна практика характерът на длъжността като „ръководна”
се определя за всеки конкретен случай, в зависимост от длъжностната
характеристика на длъжността и структурната схема на предприятието. От
значение за преценката на конкретната длъжност като „ръководна” са
конкретните функции, които са възложени да се изпълняват - организаторски,
контролни или ръководни, мястото й в трудовия процес на конкретното
предприятие. Без значение за преценката на длъжността като „ръководна” е
включването й в Единния класификатор на длъжностите или в Националния
класификатор на професиите и длъжностите, както и обстоятелството дали
има подчинени други длъжности и лица. В този смисъл е решение № 442 от
08.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1621/2009г. ІІІ ГО, ГК.
По отношение мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието, съдебната практика пояснява, че ръководството на трудовия
процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната
10
длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на
предприятие, както и в колективните изборни органи за управление, но не и в
случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес, когато
ръководещият от своя страна е организационно подчинен едновременно на
преките си административни ръководители в съответното поделение, още и
на служителите от дирекциите и ръководителите на самостоятелните отдели,
служби и звена в съответното предприятие, т.е., съществува опосреденост от
множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата
структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен
договор за управление. От това следва, че съдът трябва да изследва и
йерархическата подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за
управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед
постигане на поставената бизнес-цел. В този смисъл - решение № 249 от
4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV ГО, решение № 272 от
14.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1691/2016 г., IV ГО и др.
По делото са приети заверени копия на щатно разписание на
управлението на ММИ ЕАД и структура на управлението на ММИ ЕАД/ л.
14/, в сила от 12.07.2022 г., от които е видно, че дружеството се управлява от
Съвет на директорите, който избира изпълнителен директор. Следващият в
структурата е заместник-изпълнителен директор, а след него са управителите
на рудниците и директори и ръководители на отдели. Обаче е видно, че Отдел
Жп Транспорт е пряко подчинено на заместник изпълнителния директор на
Дирекция Производствено технологична, тоест ищеца като заемащ
длъжността „ръководител отдел транспортен– Жп транспорт” е била на пряко
подчинение на заместник изпълнителния директор на производствено
технологичния отдел и не е била опосредствана връзката между тях от друга
длъжност. Съответно на подчинение на ищеца са били по щатно разписание
са били според твърденията на повереника му в писмената защита около десет
човека.
Трудовите функции на длъжността на ищеца в системата на ММИ ЕАД
са уредени най-общо във функционална характеристика за длъжността. По
делото е прието заверено копие на функционална характеристика. Според нея
отделът е на пряко подчинение на Директора по производствено-
техническите въпроси, състои се от ръководител и девет служителя, които са
на подчинение на ръководителя. Основните функции на отдела:
11
- Разработва перспективни стратегии, концепции, планове и програми
за оптимизиране и развитие на ж.п. транспорта, за основните ремонти на
подвижния състав и железопътната инфраструктура в Дружеството;
- Планиране оптимизирането на ж.п извоза на товаропотоците между
клоновете и консуматорите;
-Контрол и управление на безопасността на ЖП транспорта и клоновете
на дружеството;
- Анализира техническото състояние на ж.п. машини и съоръжения и
предлага на ръководството адекватни управленски решения;
-Разработва и предлага задания за научни разработки, проектиране.
Организира и контролира ремонтната дейност на подвижните състави
Упражнява контрол върху работата и дисциплината на ръководния
изпълнителския персонал и състоянието на съоръженията и подвижния ж.п.
транспорт;
Координира оптимизирането на ж.п. извоза на товаропотоците между
клоновете и консуматорите.
Голямата част от задачите са пряко свързани с постигане на
икономическите и финансовите показатели на дружеството, а от тук следва
извод да са и пряко свързани с изпълнение на бизнес програмата от страна на
изпълнителния директор. Това е така, защото подготовката на работата на
изпълнителния директор и заместниците му, на Съвета на директорите,
следенето на изпълнението на поставените от тях задачи и докладване за
изпълнението им или за неизпълнението е пряко свързано с изпълнение на
основните задачи на ръководството, които неминуемо касаят постигането на
поставените бизнес цели. Не само това, а и цялостната дейност на отдела е
свързана именно с обезпечаване на дейността на дружеството, като се изходи
и от основната функция на дружеството- добив на въглища и тяхното
превозване до съответните ТЕЦ- ове, за производство на ел. енергия.
По делото е прието заверено копие от длъжностната характеристика на
посочената длъжност „ръководител отдел в транспорта- жп транспорт”. Не се
спори, а и от извършеното отбелязване е видно, че ищецът е запознат с
длъжностната характеристика на 31.03.2022 г. /л.114- до 117/. От нея е видно,
че в основните функции за задължения му се включват права, свързани с
12
вземането на самостоятелни решения за изпълнение на функциите и
задълженията си, издаването на разпореждания на подчинения персонал и
контрол върху изпълнението на тези задължения и пр.
При изложеното относно пряката йерархична подчиненост и с оглед
установените същински трудови функции, настоящият съдебен състав
намира, че длъжността „ръководител отдел в транспорта- жп транспорт”се
явява част от ръководния екип на предприятието, ръководи цялостния трудов
процес във връзка с дейността на отдела, като отговаря и е пряко подчинен на
управляващия дружеството изпълнителен директор.
Основният довод в защитата на ищеца се свежда до това, че длъжността
„ръководител отдел в транспорта- жп транспорт” не е ръководна по смисъла
на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като не изпълнява конкретни дейности, свързани с
постигането на определен стопански резултат и от функцията на отдела не
зависи пряко дейността на предприятието.
Съдебната практика действително приема, че приносът на различните
звена за резултатите от работата на предприятието не е еднакъв и доколкото
целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2
КТ е да улесни управителя за постигане на предвидените стопански резултати
в бизнес плана като му дава възможност да формира ръководния екип, с който
да работи за постигането на тези цели, то това основание трябва да се прилага
само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от
работата, на които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и
по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които
постигането на тези резултати не зависят /така - Решение № 123 от 13.09.2016
г. на ВКС по гр. д. № 117/2016 г., IV ГО/.
За да бъде даден отговор на въпроса дали от дейността на длъжността
„ръководител отдел транспортен–жп транспорт” зависи постигането на
поставените стопански цели в предприятието, следва да бъдат разгледани
основните функции и задължения на тази длъжност. Посочените по-горе
основни функции на отдела са свързани пряко с основния предмет и
производствената дейност на ММИ ЕАД, а именно – добив и пласмент на
въглища, дейности по въгледобив, търговия с електрическа енергия,
железопътен транспорт на товари. Видно от удостоверението за актуално
състояние на дружеството, в предмета на дейност на дружеството се включва
13
железопътен транспорт на товари, като това е дейността, ръководена от
ищеца. Дейността на ръководения от ищеца отдел безспорно е свързана обаче
с подготовката и изпълнението на вземането на важните за дружеството
решения от най-висшите органи – Съвет на директорите, Консултативен
съвет, изпълнителен директор и заместници, от което зависи своевременна
реакция на ръководството по постигане на поставените цели с бизнес
програмата. Ето защо дейността на ръководителя на отдел „Жп транспорт“ не
може да бъде разглеждана самостоятелно или единствено във връзка с
производствената дейност на дружеството, а следва да бъде отчетено
взаимодействието й с останалите структурни звена, тъй като касае всички
звена на цялото дружество. В този смисъл ръководителят на този отдел има
ръководни функции във връзка с дейност на специализирано звено, което е
свързано пряко и непосредствено с постигане на очертаните стопански цели в
дружеството.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е
налице и последната предпоставка за упражняване правото на ръководителя
по чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като длъжността, която е била заемана от ищеца,
представлява част от ръководството на предприятието по смисъла на
посочената разпоредба - пряко и непосредствено е подчинена на заместник
изпълнителния директор на дружеството, възложени са му ръководни
функции по отношение на определени лица и работата на отдела е свързана
със служебната дейност на дружеството и постигане на поставените в
договора за управление стопански цели. Съдебна практика по аналогични
случаи, касаеща длъжности ръководител на отдел, е формирана с определение
№ 510 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6956/2014 г., ІV ГО, решение № 256
от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 944/2019 г., IV ГО, определение № 32 от
20.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 2325/2021 г., ІV ГО.
В обобщение на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав
приема, че в полза на работодателя е съществувало и е надлежно упражнено
правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2
КТ, поради което уволнението на ищеца С. И. И. е законно, а предявеният иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Искът е обусловен от незаконността на уволнението. Предвид
14
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се налага извод, че следва да
се отхвърли и искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност „ръководител отдел в транспорта – жп транспорт”.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ:
Искът е обусловен от незаконността на уволнението. Предвид
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се налага извод, че следва да
се отхвърлят и двата иска за обезщетение по чл. 225, ал.1, ал.2 КТ.
По разноските:
При изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлените искове, които са в размер на 3000 лв.
/виж списъка на разноските и договора за правна защита и съдействие,
фактурата и банковото извлечение с референция от 26.01.2023 г./.
Направено е възражение от ищеца за намаляне на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника поради
прекомерност. Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78 ал.
5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер,
предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено,
че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия
адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредбата, по
дела с интерес от 1000 до 10000 лв. /каквито са и двата иска съответно по
чл.225, ал.1 от КТ - 4197,71 лв. и по чл. 225, ал.2 от КТ-7891,82 лева/ е
минималният размер на адвокатското възнаграждение по първия иск е 720
лева, а по втория е 1090 лева. Това е минималният адвокатски хонорар по
Наредбата. Съобразно разпоредбата чл.7, ал.1, т.1 от НМАВ размера на
възнаграждението е 710 лева. Т.е. общо за всички отхвърлени искове
минималното адвокатско възнаграждение е общо 2520 лева. Договореното и
платеното адвокатско възнаграждение по гр.д е в размер на 3000 лв., при
което и размерът на адвокатско възнаграждение, до който може да бъде
намалено заплатеното адвокатско възнаграждение, при хипотезата на чл. 78
15
ал. 5 от ГПК, която съдът приема че е налице, с оглед невисоката фактическа
и правна сложност за гр.д. по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. КТ, следва да бъде
определен на сумата от 2520 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. И. И., ЕГН
**********, от град Стара Загора, ул.”Арх. Хр. Димов” №22, ет.2, ап.6 срещу
„Мини Марица – изток” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 13, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във връзка чл. 225 КТ за
отмяна на извършено с предизвестие от 27.10.2022 г. и заповед № 48 от
27.10.2022 г. на изпълнителния директор прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца С. И. И. с „Мини Марица-изток“ ЕАД на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „ръководител отдел в транспорта – жп транспорт” и за заплащане
на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 4197.71 лв., за периода от
28.10.2022 г. до 23.11.2022 г. както и по чл.225, ал.2 КТ, за периода от
24.11.2022г. до 28.04.2023г. сума в размер на 7 891.82 лева.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, от град Стара Загора, ул.”Арх.
Хр. Димов” №22, ет.2, ап.6 да заплати на „Мини Марица - изток” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Георги Д.” № 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2520
лв. / две хиляди петстотин и двадесет лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 19.04.2023 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
16