РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120102658 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Д.
Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес *** против Община Бургас, с адрес ***,
представлявана от *** Д.Н.Н. за приемане за установено, че ищците са собственици на
основание упражнено право на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на 150 кв.м., съставляващи
бивш парцел II, в бивш кв.8 по плана ***, от които 12/162 кв.м. ид.ч. от имот с
идентификатор ***, целият с площ от 162 кв.м., по ПНИ за ***, землище на *** и 138/194
кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ***, целият с площ от 194 кв.м., по ПНИ за ***,
землище на ***.
Твърди се в исковата молба, че ищците са упражнили правото си на изкупуване по
§ 4а ЗСПЗЗ на 300 кв.м. от общински имот, парцели I и II, в кв.8, ***, като цената от общо
9900 лева е била заплатена от тях на два пъти по 4950 лева, с две отделни вносни бележки от
16.09.1993г. и от 28.10.1993г. Със заплащане на цената е реализирано правото на изкупуване
и правото на ползване се е превърнало в право на собственост върху имотите. Така ищците
при условията на СИО са придобили парцел I с площ от 150 кв.м. и парцел II с площ от 150
кв.м., в кв.8. За собствеността върху бивш парцел I ищците са се сдобили с нотариален акт
през 1995г. След това имотите са включени по кадастралния план в имот *** с площ от
326.82 кв.м., като ищците са станали собственици на 300/326.82 кв.м. от този имот. С
одобряване на ПНИ, имот с идентификатор *** с площ от 162 кв.м. е записан на ищците и
1
на общината, а имот с идентификатор *** с площ от 194 кв.м. е записан като собствен само
на общината. Тези имоти са разположени върху бивш имот *** по кадастралния план, който
е идентичен с бивш парцел I-II в бивш кв.8. Според ПНИ, имот *** е с площ от 162 кв.м., от
които 150 кв.м. са на ищците, а 12 кв.м. са на общината, а имот *** е с площ от 194 кв.м. и е
изцяло записан на общината. Ищците считат, че ПНИ невярно отразява собствеността им,
като твърдят, че са собственици на общо 300 кв.м. Претендират, че са собственици на 12/162
кв.м. ид.ч. от имот *** и 138/194 кв.м. ид.ч. от имот ***. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.124, ал.1 ГПК.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете.
Заявява, че ищците са били записани като ползватели на имот *** от помощния план към
ПНИ, но процедурата, чрез която е трансформирано правото на ползване в право на
собственост е проведена само по отношение на бивш парцел I в кв.8 по плана на ***.
Ищците са заплатили сумата от 4950 лева за парцел I в кв.8, който имот отговаря на
новообразуван имот *** с площ от 162 кв.м. За този имот ищците имат нотариален акт за
собственост, но само за 150 кв.м. Няма данни да е упражнено правото на изкупуване чрез
трансформация на правото на ползване в право на собственост по отношение на имот ***.
Не се установява ищците да са платили сумата по сметка на общината с две вносни бележки
от по 4950 лева. Не се установява от представените документи, че се касае за две отделни
плащания на две суми. Ответникът се позовава на § 4д ЗСПЗЗ, според който ползвателите,
които имат право на ползване върху два или повече имота, могат да придобият право на
собственост само върху един имот. Ето защо ищците, след като са придобили имот ***, не
са могли да закупят и имот № ***. Ищците не се легитимират за носители на правото на
ползване върху имотите, не се доказва, че са платили цената, не представят нотариален акт
за собствеността върху имот № ***. От своя страна общината е собственик на основание
чл.25 ЗСПЗЗ. Моли се за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, като съобрази доказателствата и закона, намери следното:
Исковете са неоснователни.
Данните сочат, че ищецът В. Д. Д. е бил титуляр на право на ползване по смисъла
на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на два имота – имот I и имот II, в кв.8 по плана на ***, землище на ***.
Това се установява от представената преписка по оценяване и изкупуване на имоти по § 4
ЗСПЗЗ. Общо тези имоти са били с площ от 300 кв.м. Налице е молба от Д., подадена през
август 1993г., в която той самият също е заявил, че притежава земя от 300 кв.м. по силата на
удостоверение № ***г. С оценителен протокол от 20.08.1993г. комисия на Община Бургас е
извършила оценка на терена от 300 кв.м., обозначен като предоставена земя за земеделско
ползване, имоти I и II в кв.8, като земята е оценена на общо 9900 лева. Тази оценка е във
връзка с разпорежданията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, който изисква, за да може ползвателят на
земята да я придобие в собственост, той да я заплати чрез общината, на бившия собственик,
в тримесечен срок от влизане в сила на оценката.
Със заповед № РД-09-142/30.10.2020г. на Областния управител на Бургаска област е
бил одобрен планът на новообразуваните имоти и регистър към него на земеделски земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
местността Шилото, землище на ***. Искът касае имоти *** и ***. Регистъра на ПНИ сочи,
че първият имот е с площ от 0.162 дка, като е записан на Община Бургас и В. Д. Д. и В. Т.
Д.. Вторият имот е площ от 0.194 дка и е записан в собственост само на Община Бургас.
Изготвеният помощен план, на базата на който е изчертан ПНИ, е съдържал имот ***, с
2
площ от 0.327 дка, записан на В. Д. Д. и В. Т. Д.. Този имот ***, видно от скица на стр.10, е
идентичен с бивш парцел I-II в бивш кв.8, ***, землище на ***. Изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че в новообразувания имот ***, целият с
площ от 162 кв.м., попадат 150 кв.м. от бивш парцел I в бивш кв.8, а в новообразувания имот
***, целият с площ от 173 кв.м. попадат 150 кв.м. от бивш парцел II в бивш кв.8. В списъка
на имотите, предоставени по § 4 ЗСПЗЗ, т.е. предоставени за ползване, за парцели I и II в
кв.8 е записан В. Д. Д. за площ от 300 кв.м. Вещото лице също изрично сочи, че на В. Д. Д.
са били предоставени за ползване два парцела – I и II, всеки от тях с площ от 150 кв.м., или
общо 300 кв.м.
Следователно Д. е бил ползвател на общо два земеделски имота. С влизане в сила
на ЗСПЗЗ правото му на ползване се е прекратило, като той е имал възможността да закупи
ползвания имот и така да стане негов собственик, по силата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Данните сочат, че с нотариален акт № ***г., том ***, дело № ***г. В. Д. Д. и В. Т.
Д. са признати за собственици на имот, представляващ земеделска земя от 150 кв.м., в ***,
за която е отреден парцел I в кв.8. Следователно, двамата ищци, които са съпрузи, се
легитимират като собственици в режим на СИО само на 150 кв.м., представляващи бивш
парцел I, който попада в сегашния новообразуван имот ***.
Както беше казано, за да стане ползвателят на земеделския имот негов собственик,
той трябва да е заплатил неговата оценка. В случая наистина се доказват твърденията на
ищците, че през 1993г. са платили общо 9900 лева, колкото е била дадената от общината
оценка на двата ползвателски имота.
Приложена е разписка на ДСК от 28.10.1993г., удостоверяваща, че Д. е платил 4950
лева за закупуване на земеделска земя. Налице е и разписка на ДСК, за сумата от 4950 лева,
като е отбелязано, че сумата е за закупуване на земя на същото лице. Датата на тази
разписка е почти нечетлива, но според БРС тя е издадена през септември 1993г. Двата
документа по външен вид се различават един от друг, освен това на първата разписка е
записано името на В. Т. Д., явно вносител на сумата, докато във втората разписка това име
не фигурира. Явно е според районния съд, че се касае до два различни платежни документа,
всеки за 4950 лева, т.е. налага се извод, че са извършени две плащания на суми, а не едно и
също плащане. Следователно ищците са платили цялата оценка на ползвателските си
имоти.
Въпреки това обаче, съдът намира, че ищците не са станали собственици на имот II,
кв.8 по плана на ***. Съгласно § 4д ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.28 от 1992г./ гражданите, на
които е било предоставено право на ползуване върху два или повече имоти, могат да
придобият право на собственост при условията на § 4а и 4б само върху един от тях по избор,
като заявяват това пред общинския съвет в срока по § 4б, ал. 2. Тази разпоредба действа и
към настоящия момент, с незначителна корекция, само относно учреждението, пред което
ползвателят трябва да заяви избора си. Следователно законът забранява ползвателят да
придобие собствеността върху повече от един имот, ако са му били дадени за ползване два
или повече имоти. В случая е ясно, че на Д. е предоставено правото на ползване върху два
имота – I и II в кв.8 по плана на местността. Ето защо той по закон има право да стане
собственик само на един от тези имоти. Това си право той е упражнил, като през 1995г. се е
снабдил с нотариален акт за собственост върху имот I в кв.8, на площ от 150 кв.м. Със
снабдяването си с нотариалния акт, Д. е направил своя избор да стане собственик на единия
от имотите, в режим на СИО със своята съпруга. След като това е така, той не може, по
силата на законовата забрана, да стане собственик и на имот II в кв.8 и съответно не се и
легитимира като такъв, понеже няма издаден нотариален акт за този имот.
Няма данни според БРС съпругата В. да е била титуляр на правото на ползване на
един от двата имота. В преписката, представена от общината, всички молби и заявления във
връзка с оценката и закупуването на имотите са подадени само от В.Д., в самия оценителен
протокол и удостоверението за цената на имотите също е записано само името на Д., но не и
на неговата съпруга. Името на В.Д. фигурира в помощния план и в ПНИ, но тези документи
са изготвени на по-късен етап и освен това е логично името й да е записано в тях, след като
тя се легитимира за собственик на единия от имотите, за който е бил издаден нотариален
акт.
3
Налага се извод, че ищците, по силата на СК, доколкото са в брак, са станали
собственици само на единия от имотите – имот I в кв.8, за който имат и издаден нотариален
акт. За другия имот нямат нотариален акт, а и не са собственици, тъй като, макар и да са
заплатили цялата оценка, предвид изричната забрана на § 4д ПЗР на ЗСПЗЗ, не са могли да
придобият в собственост втори ползвателски имот.
Разпитаните по делото свидетели в крайна сметка нямат отношение към решаване
на спора. Те са заявили, че ищците ползват имота си, около 300 кв.м., още преди 1987г.,
оградили са го и са направили къща в него, след това са го закупили. Фактът, че ищците
ползват и стопанисват от дълго време и двата парцела се доказва и всъщност не е спорен по
делото, но това ползване не може да ги направи собственици на имотите. Собствеността се
придобива със заплащане на цената, която те са заплатили, но законът забранява да
придобият повече от един ползвателски имот. В случая ищецът Д. е бил ползвател на два
отделни имота и е придобил само единия, според изискванията на закона, а за втория имот
важи забраната на § 4д ПЗР на ЗСПЗЗ и той не е придобит в собственост.
С изготвяне на ПНИ бившите два ползвателски имота са конфигурирани в
границите на имоти *** и ***, като първият имот е записан в съсобственост на ищците /те
имат 150 кв.м./ и на общината, а вторият имот е записан само на общината. Предвид всичко
гореизложено, тези записвания са правилни, доколкото ищците се легитимират като
собственици само на 150 кв.м. Следователно те не са собственици на претендираните 12/162
кв.м. от първия имот и на 138/194 кв.м. от втория имот.
Следва отхвърляне на исковете като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на Община
Бургас разноски от общо 330 лева, от които 150 лева за юрисконсултско възнаграждение и
180 лева за експертиза.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес *** против Община Бургас, с адрес ***, представлявана от ***
Д.Н.Н. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
основание упражнено право на изкупуване по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на 150 кв.м., съставляващи
бивш парцел II, в бивш кв.8 по плана ***, от които 12/162 кв.м. ид.ч. от имот с
идентификатор ***, целият с площ от 162 кв.м., по ПНИ за ***, землище на *** и 138/194
кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор ***, целият с площ от 194 кв.м., по ПНИ за ***,
землище на ***.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
да заплатят на Община Бургас, с адрес ***, представлявана от *** Д.Н.Н. сумата от 330 лева
/триста и тридесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
4