№ 14961
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110154304 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 54304 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З.А., с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от
изпълнителните директори М.П.И. И К.С.В., против З.Б.И., с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. ****************************, представлявано от
изпълнителния директор С.П.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
14.02.2020 г., около 22,10 ч. в гр. София, на бул. „С“, в посока на движения към гр. Б. било
реализирано ПТП с участници: лек автомобил „*********************, и лек автомобил
„********************, при което настъпили вреди. За настъпилото ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП. Също така твърди, че към момента на настъпване
на ПТП-то по отношение на увредения лек автомобил „********************, имало
валидна застраховка „Каско“, сключена с полица № ************, с период на покритие от
06.03.2019 г. до 05.03.2020 г., а по отношение на лек автомобил „*********************,
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Излага
твърдения, че по повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка
по щета № *************, по която ищецът платил на увреденото лице обезщетение в
размер на 364,05 лв., като направил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. По повод
на отправена регресна покана до ответното дружество изпаднало в забава като дължало и
лихва за забава. Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.Б.И. да заплати на З.А.
сумата от 379,05 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
преписка по щета № *************, сумата от 134,01 лв. - лихва за забава за периода от
12.09.2021 г. до 12.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции като доказани по основание и
размер, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество З.Б.И.. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
отношение спрямо лек автомобил „*********************, по застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, вината на водача на лек автомобил
„*********************, както и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и твърдяните вреди. Оспорва размера на претендираното обезщетение,
като твърди, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, както и части, които не
са били увредени. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите
2
претенции, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение съобразно събраните по
делото доказателства, претендира направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Двустранен констативен протокол от 14.02.2020 г.
се установява, че на 14.02.2020 г. в гр. ******************* е било реализирано ПТП между
лек автомобил „*********************, управляван от К. Х., и лек автомобил
„********************, управляван от В. П., при което настъпили вреди.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № ************ от 06.03.2019 г. е видно, че между собственика на лек автомобил
„********************, и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка
„Каско“, със срок на покритие от 06.03.2019 г. до 05.03.2020 г.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния
фонд е видно, че по отношение на лек автомобил с рег. № ***********, е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с крайна дата на
покритие 16.01.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при З.А. е била
образувана преписка по щета № *************, по която е било определено
застрахователно обезщетение в размер на 364,05 лв. за изплащане на собственика на лек
автомобил „********************. Видно от приетия заверен препис от платежно
нареждане на 24.02.2020 г. З.А. е платило обезщетение в определения размер на П.Г.П.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 11.03.2020 г. ищецът е
поканил ответника да възстанови сумата от 379,05 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение, поканата получена от ответника на 12.03.2020 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек
автомобил „********************, при ремонт с нови части в размер на 316,60 лв. без ДДС
и в размер на 379,92 лв. с включено ДДС. Вещото лице също така установява, че към
момента на ПТП-то увреденият лек автомобил е бил в експлоатация 11 години и 10 месеца,
3
като при автомобили, които са в експлоатация от 8 до 14 г. при изчисляване на
обезщетението се отчита овехтяване и износване на авточастите с корекционен коефициент
К = 0,5. При изчисляване на обезщетението по Наредба № 24 вещото лице определя
стойността на ремонта на автомобила с нови части в размер на 128 лв. без ДДС и в размер
на 153,60 лв. с включено ДДС. В съдебно заседание вещото лице установява, че след
изслушване на свидетеля П. следва промяна в механизма на ПТП-то. В момента, в който е
станало съприкосновението между двата автомобила, лек автомобил „А.“ се е намирал вляво
от лек автомобил „Ф.“, и те са били на едно ниво, по дължина на пътя. Вещото лице
определя механизма на база получените деформации по лек автомобил „А.“, които са изцяло
от дясната му страна. В случай че лек автомобил „Ф.“ е направил навлизане в лявата лента,
преди движещият се лек автомобил „Ф.“, то ударът за лек автомобил „А.“ е щял да бъде
челно-страничен, а не приплъзващ.
От разпита на свидетеля П. се установява, че си спомня за инцидента, като се е
връщал от работа и е решил да изпревари една кола. Пътят имал две ленти, като при
навлизане в лявата лента усетил удар в дясната страна, след което отбил и включил
аварийните светлини. Другият участник в инцидента също спрял, обадили се органите на
реда, чиито представители казали на участниците да подпишат двустранен протокол. Съдът
възприема изцяло показанията на свидетеля, като кореспондиращи на останалите събрани
по делото доказателства.
От разпита на свидетеля Х. се установява, че през 2020 г. по пътя от гр. Б. към гр.
София, на светофара, който е на пътния възел при магазин „М.“, предприел десен завой и
продължил по пътя към гр. София. На километър от кръстовището зад него се появил
автомобил, който поискал да отбие автомобила на свидетеля. Сочи, че се обадил на тел. 112,
и когато дошли органите на реда, получили препоръка да съставят двустранен протокол.
След предявяване на двустранния констативен протокол, находящ се на лист 6 от
материалите по делото, свидетелят заяви, че името на най-долния ред и подписа на
декларатора са негови, като е попълнил данните за превозно средство „А“. Съдът възприема
показанията на свидетеля в посочената част, като кореспондиращи на останалите събрани по
делото доказателства, и не възприема показанията в частта относно търсена саморазправа от
страна на другия участник в инцидента, като изолирани и неподкрепени от други
доказателства по делото. За пълнота следва да се посочи, че в случай на търсена
саморазправа от друго лице, още повече когато последното е участник в ПТП, е следвало да
бъдат уведомени надлежните органи, а не повече от пет години след инцидента да се
навеждат факти, които са неподкрепени от доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
4
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което
са нанесени щети на лек автомобил „********************. На основание сключения
договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е
платило обезщетение в размер 364,05 лв. и е направило и ликвидационни разноски в размер
на 15 лв., видно от събраните доказателства. Предвид извършеното плащане, ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил
„*********************. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те
възлизат на 379,92 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза,
което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо и в полза на
увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда
на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на
застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на
вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника,
съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 364,05 лв. и на направените ликвидационни разходи
от 15 лв. или обезщетението е в общ размер от 379,05 лв., в който размер претенцията ка то
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по
чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 412, ал. 3 от КЗ. Съдът приема, че правото на регрес е
5
възникнало от датата на плащането, но длъжникът по него не е в забава от този момент.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма
определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Предвид изложеното
вземането за лихва върху главницата от 379,05 лв. е основателно, считано от получаване на
поканата на 12.03.2020 г. Ищецът е предоставил 30-дневен срок за доброволно изпълнение.
С оглед на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. предоставеният от
ищеца 30-дневен срок започва да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 19.06.2020 г., поради което
ответникът е изпаднал в забава от 20.06.2020 г. Доколкото лихва за забава се претендира
върху главницата за периода от 12.09.2021 г. до 12.09.2024 г., и като съобрази, че исковата
молба е предявена на 12.09.2024 г., съдът намира претенцията за основателна за периода от
12.09.2021 г. до 11.09.2024 г., като за датата 12.09.2024 г. същата следва да бъде отхвърлена.
Това е така, защото ищецът претендира и лихва за забава в размер на законната лихва,
считано от предявяване на иска. В противен случай би се стигнало до двойно начисляване на
лихва за един и същи ден.
На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът
определя лихвата за забава върху главницата от 379,06 лв. в размер на 134,21 лв. Исковата
претенция се явява основателна и доказана за сумата от 134,01 лв., поради което следва да
бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на иска – 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, съдът
намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
основателно, съразмерно с уважените искови претенции, като в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 390 лв., от които: сумата от 100 лв. – платена
държавна такса, сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за вещо лице, сумата от 40 лв. –
възнаграждение за свидетел и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Относно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
6
****************************, представлявано от изпълнителния директор С.П., ДА
ЗАПЛАТИ на З.А., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************************, представлявано от изпълнителните директори М.П.И. И
К.С.В., на основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
379,05 лв. /триста седемдесет и девет лева и пет стотинки/ - главница, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по преписка по щета № *************, сумата от
134,01 лв. /сто тридесет и четири лева и една стотинка/ - лихва за забава за периода от
12.09.2021 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК, сумата от 390 лв. /триста и деветдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за лихва за забава за датата 12.09.2024 г.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца:
*********************************
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7