О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3592
Гр.
Перник, 12.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно
заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 04767/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД срещу Н.А.П. с искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 805,86 лв., представляваща стойност на месечни
абонаментни такси и доставени мобилни услуги, лизингови вноски и неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, за която сума през
периода от месец март 2017 г. до месец юни 2017 г. са издадени 7 броя фактури и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.04.2019 г., за които суми по ч. гр. дело
№ 03295/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми
състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
28.05.2019 г.
При
извършената служебна проверка за допустимостта и редовността на постъпилата
искова молба, съдът констатира, че предявените с последната искови претенции са
процесуално недопустими, предвид следните съображения:
Ищцовото дружество обосновава
правния си интерес от предявяване на положителни установителни искове с развило
се заповедно производство по ч. гр. дело № 03295/2019 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО, VII-ми състав и издадена в хода на
същото в полза на ищеца срещу ответника Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, включително за процесното вземане.
Установителният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу
длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази
обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и
специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена
заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по
връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК
е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките,
обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай от приложеното ч.
гр. дело № ч. гр. дело № 03295/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав се установява, че в полза на заявителя – ищец в настоящото производство „Теленор България“ ЕАД
срещу длъжника Н.А.П. е издадена Заповед № 2312/28.05.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати в
полза на дружеството сумата от 805,86 лв., представляваща стойност на незаплатени
парични задължения по договори за мобилни услуги и договор за лизинг, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Препис от
заповедта за изпълнение е връчен на длъжника Н.П. на адреса, посочен заявлението
– на 07.06.2019 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез друго лице от адреса
/майка на длъжника/, приело съобщението със задължение да го предаде на
адресата, видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяващо
получаването му.
По делото е
депозирано писмено възражение от длъжника с рег. № 19014/28.06.2019 г. с пощ.
клеймо от 26.06.2019 г., а с това и извън преклузивния двуседмичен срок,
установен в чл. 414,
ал. 2 ГПК и указан на длъжника в заповедта за изпълнение, изтекъл на 21.06.2019
г. /присъствен ден/.
Липсата на
подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК води
до влизане в сила на заповедта за изпълнение – арг. чл. 416 ГПК.
Изясни се, че подаването в срок на
възражение по чл. 414 ГПК, с което длъжникът оспорва вземанията, е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на исковите претенции, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и имащи за предмет вземанията по заповедта за
изпълнение. В настоящия случай, двуседмичният срок за подаване на възражение по
чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 21.06.2019 г. Доколкото към този ден длъжникът
не е възразил писмено срещу заповедта, то и последната е влязла в законна сила,
което прави процесуално недопустими предявените от ищеца искови претенции по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че по-късното повторно връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника – на 14.06.2019 г. по служебно установените постоянен и
настоящ адрес не е от естество да продължи преклузивния по характера си срок по
чл. 414 ГПК, нито последният да започне да тече отново. След като е налице
редовно връчване на препис от заповедта на адреса на длъжника по заявлението,
то срокът за подаване на възражение следва да се преценява от датата, на която
е извършено първото връчване. В този смисъл са и разясненията в Определение №
72/09.02.2017 г. по ч. т. дело № 146/2017 г. на ВКС, ТК.
Предвид изложеното, процесните
установителни искове се явяват процесуално недопустими – като предявени при
липсата на положителна процесуална предпоставка за това – подадено в срок
възражение от длъжника. Недопустимостта на исковете обуславя и прекратяването
на производството по делото.
Определението подлежи на обжалване
от ищеца – по арг. от чл. 130, ал. 2 ГПК. Пътят за защита на длъжника в заповедното
производство, за когото в настоящия процес не е възникнало процесуалното
качество на ответник, е чрез обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, в случай
на постановяване на такова – в този смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 5.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с рег. № 23359/19.08.2019 г., подадена
от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 04767/2019 г. по описа на Районен
съд – Перник, Гражданско отделение, I-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в едноседмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
При влизане в сила на определението, ч. гр. дело №
03295/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав да се върне на съответния състав, като към него се приложи
заверен препис от настоящото определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: