Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1415/3.8.2018г. град в.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд в., Пети наказателен състав,
на втори август, две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 1866 по описа на съда за 2018 г.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-008550/30.08.2017 г.
на директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.в., с което на основание
чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на „К.П.”ООД, Булстат
202 059 469, представлявано от я.а.а., е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за
нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Да се изпратят
съобщения на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.в. и на „К.П.”ООД.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд в. в четиринадесетдневен
срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са
изготвени, по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.в..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от „К.П.”ООД, представлявано от управителя я.а.а. против
наказателно постановление № 03-008550/30.08.2017 г. на директора на Дирекция
”Инспекция по труда” – в..
Във въззивната жалба
се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, с оглед на което
се моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява и се представлява от адв.С.Т., който по същество моли съда да отмени
наказателното постановление поради липса на нарушение.
Въззивната страна се
представлява от юрисконсулт д.о., редовно упълномощена. В съдебно заседание Ошавкова моли съда за потвърждаване на наказателното
постановление.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното: На 23.07.2017 г. в
00.50 часа служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр.в., една от които св.Р.Н.П.,
извършили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в
бар „к.б.“, намиращ се в гр.в. на Крайбрежната алея. В хода на проверката било
установено, че „К.П.”ООД в качеството на работодател е допуснал лицето С.С.С. да престира труд в полза на
„К.П.”ООД като изпълнява трудовите функции на длъжност „промотър“
да популяризира водка марка „Флирт“, без да е сключен трудов договор в писмена
форма. В заведението св.П. видяла, че има момичета в червени рекламни рокли,
които рекламирали алкохолна напитка. След като било обявено началото на
проверката, те попълнили констативен протокол, в който св.С. записала трите си
имена, ЕГН, че работи като промоутър, че е наета на
22.07.2018 г., с работно време от 22.00 ч. до 02.00 ч., с трудово
възнаграждение от 30 лв. В графите „работна седмица“ и „трудов договор“ тя
вписала отговор „не“.
Сред представените в последствие
документи бил и Граждански договор № 211/03.07.2017 г., сключен между „К.П.”ООД
и С.С.С., според който С. следвало да извърши промоционални активности за клиентите „З.“АД, „К. К. ХБК Б.“АД
и „П. Р. Б.“ ЕООД в срок до 30 работни дни от датата на подписване на договора.
Уговореното възнаграждение при добросъвестно, срочно и качествено изпълнение на
възложената задача било в размер на 421,62 лв.
За проверката бил съставен Протокол №
ПР1727287/23.08.2017 г., в който въобще не е посочено лицето С.С. и не са отразени посочените по-горе обстоятелства.
На 23.08.2017 г. главен
инспектор Р.Н.П. съставила Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-008550 срещу „К.П.”ООД,
за това че като работодател е допуснал С.С.С. да
изпълнява трудовите функции на длъжност „промотър“ с
уговорено работно време от 22.00 ч. на 22.07.2017 г. до 02.00 ч. на 23.07.2017 г.,
с определено работно място - бар „к.б.“-гр.в., Крайбрежна алея, и уговорено
трудово възнаграждение в размер на 30 лв. на ден, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение. Било прието, че нарушението е
извършено на 22.07.2017 г. Актосъставителят го
квалифицирал като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на
труда. При предявяването на акта на упълномощеното лице И. П. Ш. възражения не
били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени
възражения, в които било посочено, че С.С. и
останалите лица към момента на проверката са извършвали промоционална
активност за марката „Havana Club„
за клиент „П.Р. Б.“ ЕООД, както и че бар „к.б.“ не е собственост на дружеството
или постоянно работно място. Били представени писмени доказателства за това, че
на С., след подписване на съответния приемно-предавателен протокол, е било
изплатеното уговореното с гражданския договор възнаграждение. Посочено е, че
поради естеството на работа с лицата, извършващи промоционална
активност, не се сключвали трудови договори, тъй като от страна на дружеството
не можело да се осигури постоянна ангажираност, постоянно работно място и
време, като графиците за извършване на дейности били обвързани с изискванията
на клиентите, метеорологичните условия, договорености с управители и
собственици на заведения и др. Поради тези и други съображения било формулирано
искане да се приложи разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Тези възражения били разгледани и с
мотивирано становище оставени без уважение.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение,
административно-наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
008550/30.08.2017 г., с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от Кодекса на труда и наложил на „К.П.”ООД административно наказание
имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414
ал.3 от Кодекса на труда.
В хода на съдебното следствие бе
разпитана в качеството на свидетел актосъставителката Р.Н.П., чиито показания съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се установи, че С.С. била с рекламно облекло, извършвала промотърската
дейност по рекламиране на алкохол и че ѝ е бил предоставен за попълване
констативен протокол. Свидетелката П. посочи още, че действително в хода на
проверката ѝ е бил представен граждански договор, но тя не го е приела,
тъй като притежавал елементи на срочен трудов договор. За изясняване на
фактическата обстановка съдът допусна до разпит и св.С.С.С.,
чиито показания също кредитира. Свидетелката С. посочи, че е имала сключен
граждански договор с „К.П.”ООД, заявявала кога е свободна и е била включвана
при рекламни кампании периодично. Във вечерта на проверката се е намирала в бар
„к.б.“ като промоутър заедно с други момичета,
работещи към същата фирма и рекламиращи алкохолна напитка. Като цяло
задълженията им са били свързани с това да се продаде определено количество
алкохол. Свидетелят посочи още, че при проверката е заявила на проверяващите,
че работи към дружеството на граждански договор, затова е отразила в констативния
протокол „ не“ в графата „ трудов договор“, защото е имала граждански такъв.
След всяка рекламна кампания ѝ се заплащало от фирмата, които доходи тя е
отчитала в НАП.
От служебно изисканата годишна
данъчна декларация на С. за 2017 година е видно, че тя собственоръчно е
декларирала получените доходи, като в Приложение № 3, част III е посочила, че е получила от „К.П.”ООД
общо доходи 951,35 лева, като код за този доход е посочен 307, което отговаря
на доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения и е внесла данъка за тези доходи.
Съдът приобщи към материалите по
делото представените с административно-наказателната преписка пълномощни,
писма, известия за доставяне, становище, писмено възражение срещу АУАН,
протокол за извършена проверка, списък, идентификационна карта, справка от Търговски
регистър, призовка, констативен протокол, граждански договор, сметка за
изплатени суми, приемно-предавателен протокол, декларация. Бяха приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК и служебно изисканите от съда договор за
рекламно обслужване, писмо от ТД на НАП гр.в., заверено копие от годишната
данъчна декларация на С. за 2017 година, както и представените от процесуалния
представител на въззивника съобщение и справка за изплатени доходи на физически
лица от НАП. Посочените писмени доказателствени средства съдът кредитира като
относимо към спора.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и въз основа на
писмените доказателства по административно-наказателната преписка и служебно
изисканите от съда и представените от въззивника, които са последователни,
взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
депозирана в срок, от надлежна страна и като такава е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 03-008550/30.08.2017
г. е издадено от компетентен орган - от директора на Дирекция "Инспекция
по труда" гр.в. съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда.
Съдът счита, че административно-наказващият
орган неправилно е приложил материалният закон, тъй като неправилно е определил отношенията между дружеството и св.С.С. като трудовоправни. Безспорно
по делото е установено, че между
страните не е бил сключен трудов договор, а граждански договор. Спорният елемент в настоящият казус е
дали въпреки сключения граждански
договор, отношенията между дружеството и свидетеля са били трудово-правни,
респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор. Съобразно
законовите изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник/служител
и работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили
за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а
именно: място на работа, наименование на длъжност, характер на работа, дата на
сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане,
продължителност на работния ден или седмица, почивки.
От събраните по делото доказателства
се установява, че между „П. Р.Б.“ЕООД и „К.П.“ООД има сключен договор за рекламно
обслужване със срок от една година, считано от 01.06.2017 г., съгласно който
наказаното дружество е приело да извършва срещу съответното възнаграждение
рекламни дейности по конкретно зададени проекти на територията на Република България,
част от които са и дейности по
организиране и осъществяване на услуги по директен маркетинг, наемане на промоутъри за тази цел, които да промотират
марките по договора, в посочени от възложителя обекти на негови партньори.
Установено е, че на 03.07.2017 г. между „.П. ”ЕООД и С.С.
е бил сключен граждански договор № 211. В
него изрично е посочено, че договарянето между страните е извършено на
основание чл.280-292 от ЗЗД. Тези разпоредби касаят сключването на договор за
поръчка, при който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му действия и да получи възнаграждение за това, ако е налице такава
уговорка. В случая в гражданския договор дружеството е възложило на С. да
извърши промоционални активности за изчерпателно
изброени клиенти, сред които и „П.Р. Б. АД“, да извършва това в срок до 30
работни дни от подписване на договора, да получи възнаграждение в размер на
421,62 лв. при добросъвестно, срочно и качествено изпълнение на задачата, което
пък се документира с изготвянето на приемо-предавателен
протокол, подписан и от двете страни.
Именно при изпълнение на уговорените с гражданския договор функции по промоционални активности и то в срока му на действие, С. е
била установена от служителите на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.в.. Тези
обстоятелства тя е посочила и в предоставеният ѝ констативен протокол -
че работи за „К.П.“ ООД като промоутър и че няма
трудов договор. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на св.С.. Напълно
логично е да се посочи дата на наемане 22.07.2017 г. и работно време от 22.00 ч.
до 02.00 ч., доколкото именно това е било времето, в което тя е следвало да
изпълнява функциите си на промоутър в обекта на промоционална активност. В този смисъл от представените писмените
доказателства се установява, че между свидетеля и наказаното дружество е имало
граждански договор, сключен преди извършване на проверката. Поради изложеното
до тук и като съобрази събраните и
неоспорени от страните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че може да
се направи извод, че в случая не е налице трудово правоотношение, което да
включва постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно
време, трудово възнаграждение, длъжност.
Трудовите правоотношения, уредени със съответен договор, имат за
предмет полагането на труд, прилагането
на работната сила върху средствата за производство и изпълнението на
конкретните трудови задължения от работника. При договора за поръчка,
респективно за извършване на услуга,
предмет е постигането на определен резултат, в случая осъществяване на промоциална активност. Наличието на място, на което се извършва
консултантската услуга, не е достатъчно да се направи извод, че това е „работно
място” по смисъла на Кодекса на труда, тъй като мястото, на което е дължима престацията, е предмет и на гражданските договори. От
показанията на св.С. се установява, че тя като промоутър
е извършвала дейност в различни заведения, които са били посочвани от
санкционираното дружество. Това обаче е ставало в изпълнение на клаузите на
договора между „П. Р. Б.“ ЕООД и „К.П.“ ООД, в който в т.2.1.6. изрично е
посочено, че директния маркетинг се извършва от посочени от възложителя обекти
на негови партньори. В този смисъл съдът намира, че тези обстоятелства не са
достатъчни да се приеме, че св.С. е имала определено работно място по смисъла
на Кодекса на труда.
На следващо място договарянето на заплащане е характерно за всяка
една възмездна сделка и също само по себе си не е достатъчно да се направи
извод, че става въпрос за трудово правоотношение и че възнаграждението е
трудово. Това, че св.С. е посочила като
възнаграждение сумата от 30 лв. в констативния протокол, е обяснимо с оглед
направеното отбелязване в началото на съответната графа „дневно“ от друго лице,
попълнило протокола. Самият свидетел в хода на съдебното следствие пояснява, че
е щял да получи това възнаграждение ако се изпълнят определени показатели за
вечерта, както и че няма уговорено месечно възнаграждение, а заплащането му се
формира въз основа на постигнатите продажби. В този смисъл посочената сума в
гражданския договор очевидно се отнася за целия период на неговото сключване,
респективно се дължи при постигане на съответния резултат. От друга страна,
съобразно съдържанието на договора и срока на неговото действие, възнаграждение
се е дължало на свидетеля едва след подписване на приемо-предавателен
протокол, свързан с изпълнение на неговата задача. От доказателства по делото е
видно, че този протокол е бил подписан на 27.07.2017 г. във връзка с
възложената на С. работа именно по сключения граждански договор № 211/03.07.2017
г., с който извършеното от свидетеля е било прието и му е било определено
възнаграждение в размер на 390 лв. От приложените справка по чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ, служебна бележка, декларация по ЗДДФЛ и др., е видно, че „К.П.“ ООД е изплатило
на С. това възнаграждение, като получените суми са били декларирани пред НАП както
от дружеството, така и от свидетеля като доходи от друга стопанска дейност. От
това може да се направи извод, че между
страните не е била уговорена точна повтаряща се дата за изплащане на възнаграждение и в този смисъл
не е налице един от елементите на трудовото правоотношение.
Поради изложеното до тук съдът намира,
че в хода на съдебното производство не се установи по безспорен начин, че зад
сключения граждански договор стои прикрито трудово правоотношение. В
административно-наказателното производство тежестта на доказване на обвинението
е за административно-наказващия орган. Безспорно е,
че в преценката си дали да издаде наказателно постановление той се основава на констатациите в акта и в
рамките на производството по налагане на административни наказания ги приема за
верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тъй като те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение. Наказателното постановление и
акта за установяване на административно нарушение не са доказателствени
средства и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена
сила. Поради това и като взе предвид гласните и писмени доказателства по
делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че в настоящия
случай от страна на административно-наказващият орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за
това, че от страна на „К.П.“ ООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда, тъй като се установи че С.
е извършвала работа в изпълнение на сключен граждански договор. В този смисъл и
неправилно наказващият орган е приложил материалния закон, като е наложил на „К.П.“
ООД наказание за нарушение, което не е доказано да е осъществено от обективна
страна. Ангажирането
на административно-наказателната отговорност
изисква категорично установяване
от страна на наказващия орган на обективния
състав на нарушението, което в конкретния случай не е сторено.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Воден от
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :