№ 14693
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110134873 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Л. К., чрез адв. Й. А.,
срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.
498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
да заплати на ищеца сумата в размер на 1633 лева – частично от 2500 лева (след допуснато
от съда изменение на размера на иска в проведеното на 20.11.2023 г. открито съдебно
заседание), представляваща обезщетение за причинените от ПТП, настъпило на 23.01.2022
г., имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.
№ ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2022 г., около 01,25 часа, ищецът управлявал
собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******** в гр. София,
по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от ул. „Хаджи Манчо Стоянов“ към ул.
„Старозагорско въстание“, когато в района на бул. „Ломско шосе“ № 73 от спряло състояние
в дясната лента на пътното платно водачът на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“, с
рег. № ********, предприел маневра обратен завой, без да пропусне движещия се отляво
автомобил на ищеца. В. К. се опитал да спре, но не успял да предотврати произшествието и
между двете превозни средства настъпил удар. В резултат на произшествието на собствения
на ищеца лек автомобил били причинени следните вреди: облицовка предна броня, преден
капак, калник преден десен, фар десен, мигач преден десен, водач десен предна броня,
основа калник преден десен, основа фар десен, основа броня предна, конзола рог преден
десен и подкалник преден десен. Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния
1
водач била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на застрахователното покритие от 30.09.2021 г.
до 29.09.2022 г. Ищецът предявил пред застрахователя по задължителната застраховка
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени
вреди, по която била образувана щета № **********/24.01.2022 г. Експерти на
застрахователя извършили оглед на увредения автомобил, но до настоящия момент плащане
не било постъпвало. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира направените по делото деловодни разноски, включително за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Г. И..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. На
първо място оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното
ПТП, както и твърденията за допуснати от застрахования при ответника водач нарушения на
ЗДвП. Оспорва произшествието да е настъпило по вина на водача на лекия автомобил марка
„Ситроен“, за който ударът бил непредотвратим. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който се движил
с несъобразена с пътната обстановка и интензивността на движението скорост. Оспорва
предявения иск и по размер като силно завишен и неотговарящ на действителния размер на
щетите. Оспорва обстоятелството процесният автомобил към датата на произшествието да е
бил в гаранция, както и да е бил в добро техническо състояние и без щети. В условията на
евентуалност твърди, че в случая била налице тотална щета, поради което при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение от действителната стойност на автомобила
следвало да се приспадне стойността на запазените части. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът В. Л. К., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от адв. А., в която заявява, че поддържа исковата молба и
оспорва депозирания отговор. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗД „Бул Инс” АД, редовно призован, се представлява
от юрк. Д.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и
направените в него искания и възражения. В хода на устните състезания юрк. Илиев моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира направените по делото разноски за депозит за вещо лице и за
призоваване на свидетел в общ размер на 310 лева, както и присъждане на дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
2
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц5“, с рег. № ******** по застрахователна полица №
BG/02/121002844876, със срок на застрахователното покритие от 16,14 ч. на 30.09.2021 г. до
23,59 ч. на 29.09.2022 г. Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се
от доказване, като същото се потвърждава от представената по делото застрахователна
полица.
Видно от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част І, датата
на първата регистрация на увредения лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №
********, собственост на ищеца, била 29.03.1993 г.
От приетия като доказателство двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие се установява, че на 23.01.2022 г., около 01,25 ч. в гр. София на бул. „Ломско
шосе“, в район на № 73 ищецът управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № ******** в лявата лента за движение, когато от дясната лента от
спряло състояние водачът О. С., управляващ лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц5“, с
рег. № ********, предприел маневра обратен завой, без да пропусне попътно движещия се
отляво автомобил на ищеца, и реализирал ПТП с него. Вследствие настъпилото ПТП на
процесния автомобил били причинени щети, като видимите такива били описани в
протокола: преден капак, десен фар, мигач, броня, предна маска, радиатор. Протоколът бил
подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без забележки и възражения, като водачът О.
С. отбелязал, че е виновен за настъпване на произшествието, а ищецът – че е невинен.
Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. –
ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети
и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение №
3. Доколкото между двамата водачи – участници в ПТП не е имало спор относно неговия
механизъм и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към
МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.),
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на
процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на
3
МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП,
подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на
инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална
доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори
на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на
удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и
причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде
преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на
съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с
действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса
(вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от
25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Описаният в двустранния констативен
протокол за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по
делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля
О. С. В..
За причинените на процесния автомобил повреди, на 24.01.2022 г. ищецът подал до
ответното дружество, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уведомление за настъпилото
застрахователно събитие, по което била образувана щета № **********. На същата дата въз
основа на извършен оглед на увредения автомобил от експерти на застрахователя бил
съставен опис на щета, в който били описани следните увредени детайли: облицовка предна
броня (за подмяна), преден капак (за подмяна), калник преден десен (за подмяна), фар десен
(за подмяна), мигач преден десен (за подмяна).
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ответника е разпитан свидетелят О. С. В., който е бил другият участник в произшествието.
От показанията му се установява, че процесното ПТП настъпило на бул. „Ломско шосе“ в
тъмната част на денонощието. Свидетелят управлявал лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ц5“, като бил спрял в дясната лента за движение. Тогава работел като таксиметров
шофьор и трябвало да отиде на адрес. Било зимно време, нямало добра видимост. Погледнал
в огледалото за обратно виждане и след като не видял да идва друг автомобил, предприел
маневра обратен завой. В този момент бил ударен от автомобила на ищеца, който се движел
в лявата лента за движение. Между двамата водачи нямало разногласия относно механизма
на настъпване на произшествието и двата автомобила можело да се придвижват на собствен
ход, поради което попълнили двустранен констативен протокол. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични. Същите
напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като съдът
няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да
възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
4
запознаване с приетите по делото документи. От заключението се установява, че
обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на
23.01.2022 г., около 01,25 ч. лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № ******** спрял в района
на № 73 на бул. „Ломско шосе“, където водачът предприел маневра за обратен завой, при
която реализирал ПТП с движещия се от лявата му страна лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ ********. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в Протокола за ПТП видими увреждания, се налагал изводът, че
щетите по процесния лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 23.01.2022 г. произшествие в гр. София. Вещото лице изчислило, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 2918,60 лева; на
база методиката към Наредба № 49/2014 г. с приложен коефициент на оригиналните
резервни части К=0,4 към същата дата – на 1292,03 лева, а на база средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и средно пазарни цени на труда – на 2197,32 лева.
Действителната (средна пазарна) стойност на процесния лек автомобил, определена към
датата на настъпване на застрахователното събитие, била в размер на 2333 лева. Доколкото
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени, надхвърляла действителната му стойност, вещото лице направило
извод, че в случая е налице тотална щета. Стойността на запазените части по процесния лек
автомобил представлявали 30 % от неговата действителна стойност или 700 лева. След
тяхното приспадане дължимото застрахователно обезщетение възлизало на 1633 лева. Въз
основа на представените по делото доказателства вещото лице направило извод, че
процесното ПТП било предотвратимо за водача на лекия автомобил „Ситроен Ц5“, ако
същият беше изчакал преминаването на лекия автомобил на ищеца и след това беше
извършил своята маневра за обратен завой. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което
го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал. 1, т. 2 КЗ:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда правото на иск на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане
на обезщетение за причинените му от застрахования вреди. Това право произтича от
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и причинителя на вредата и настъпване на застрахователното събитие.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на
причинителя на вредата – деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената
5
връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност. Това е така, защото
отговорността на застрахователя, изразяваща се в заплащане на обезщетение за
претърпените от пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахования делинквент –
застрахователят дължи обезщетение за вредите само доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за тяхното репариране. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Не се оспорва от страните и е прието от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц5“, с рег. № ******** по застрахователна полица №
BG/02/121002844876.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От двустранния констативен протокол за ПТП, изслушаните
свидетелски показания и заключението на съдебната автотехническа експертиза беше
установен механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното
поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са
неоснователни. О. С. В. нарушил правилата за движение и по-точно задължението си като
водач на пътно превозно средство, който предприема завиване в обратна посока, да извърши
маневрата наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението и да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства (чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП). В резултат на
противоправното поведение на водача О. В. на лекия автомобил, собственост на ищеца,
били причинени щети, като вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице
съответствие между механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно,
доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното поведение на водача и
причинените щети. По делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства
нито за наличието на вина у ищеца за настъпване на ПТП, нито за извършване от негова
страна на действия или бездействия, с които да е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ответникът не представи каквито и да било доказателства, още
по-малко несъмнени такива, за съпричастност на В. К. към застрахователното събитие,
въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест
6
установяването на посоченото обстоятелство. От събраните писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства беше доказано, че водачът на увредения автомобил се е движил
напълно правомерно по бул. „Ломско шосе“, в лявата лента за движение, когато пътят му е
бил пресечен от автомобила на свидетеля О. В., потеглил от спряло положение и предприел
маневра за завиване в обратна посока, без да го пропусне. По делото няма данни К. да се е
движил с висока или несъобразена с пътните условия скорост, каквито твърдения са
наведени в отговора на исковата молба. При тази доказателствена съвкупност за съда
възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да
приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.
Ответникът не успя да докаже, че причина за настъпване на застрахователното събитие са
действия или бездействия на водача на застрахования автомобил или опосредяване на
щетите от подобно поведение, поради което съдът намира, че няма основания нито за
изключване на отговорността на застрахования при ответното дружество водач, нито за
намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.
Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват както от
писмените и гласните доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя
съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане
на парично обезщетение. Според заключението на автотехническата експертиза стойността
за възстановяване на автомобила на ищеца, определена по средни пазарни цени към датата
на настъпване на застрахователното събитие, възлизала на 2918,60 лева. А действителната
му стойност, определена по средни пазарни цени към същата дата, била в размер на 2333
лева. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че безспорно е налице пълна загуба
на увредения лек автомобил, поради което наведените в отговора на исковата молба
възражения в тази насока са основателни.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
7
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При
застраховка „Гражданска отговорност“ размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по
т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че отговорността
на застрахователя следва да бъде ограничена до определената от вещото лице действителна
стойност на увредения автомобил в размер на 2333 лева. От тази стойност следва да бъде
приспадната стойността на запазените части, която съгласно заключението на вещото лице
възлиза на 700 лева. В съдебната практика се приема, че приспадането на стойността на
запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, за чието спазване съдът следи (вж.
Определение № 392 от 19.06.2018 г. по т. д. № 66/2018 г., ІІ Т.О., ВКС). В случаите на
тотална щета при определяне на застрахователното обезщетение следва да се вземат предвид
запазените, неувредените части и детайли на автомобила, които могат да бъдат реализирани
на вторичния пазар, като стойността им се приспада от стойността на моторното превозно
средство към датата на застрахователното събитие. В противен случай би се нарушил
принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в
сравнение с това от преди увреждането. Следователно, и без направено в тази връзка
възражение от страна на ответника (макар такова в случая да е налице), съдът следва
служебно да приспадне стойността на запазените части при определяне на
застрахователното обезщетение. Поради това настоящият съдебен състав намира, че
дължимото от ответника обезщетение следва да бъде изчислено като от определената от
вещото лице действителна стойност на увреденото имущество в размер на 2333 лева бъде
приспадната стойността на запазените части – 700 лева, или ответникът дължи сумата в
размер на 1633 лева.
С оглед изложеното частичният иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1,
т. 2 КЗ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума.
8
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото
производство ищецът е извършил следните разноски: 65,32 лева за внесена държавна такса,
250 лева за депозит за вещо лице и 560 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна, в най-новата съдебна практика
на Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да
бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС, Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха проведени три
съдебни заседания, с изслушване на една експертиза и събиране на допълнителни писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, и като взе предвид, че действителната
правна и фактическа сложност на делото е малка, намира, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева с ДДС не е прекомерно и не следва да бъде
редуцирано. Предвид изложеното, с оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът „ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца В. Л. К.
сумата в общ размер на 875,32 лева, представляваща направените в настоящото
производство разноски за внесена държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на В. Л.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС, по иска с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 1633 (хиляда шестстотин тридесет и три)
лева, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за причинените от ПТП, настъпило на 23.01.2022 г., имуществени вреди
по собствения на ищеца лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, да заплати на В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС,
сумата 875,32 (осемстотин седемдесет и пет лева и 32 ст.) лева, представляваща
направените в настоящото производство разноски за внесена държавна такса, депозит за
вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10