№ 22720
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110124696 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XVIII, раздел I, чл. 235 – чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. .......... срещу
Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., с която са предявени за разглеждане при
условията на обективно кумулативно съединяване осъдителен иск с правно основание чл.
127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК за сумата в размер на 1 898,47 лева, представляваща
припадаща се на ответника част от платена от ищцата сума в полза на .........“ АД по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 25983 от 02.10.2007 г., в погашение на поето от
странитекредитополучатели и солидарни длъжници по договора задължение за периода
01.04.2023 г. – 31.03.2025 г., за която част отговаря ответникът, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2025 г., до
окончателното плащане, и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в
размер на 169,23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2023 г. –
31.03.2025 г.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 02.10.2007 г. – по време на
брака между А. Г. Н. и Г. И. И., прекратен на 01.06.2010 г., е сключен Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 25983 от 02.10.2007 г., по силата на който .........“ АД – като
кредитор, е предоставила на съпрузите А. Г. Н. и Г. И. И. – кредитополучатели и солидарни
длъжници, банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000
евро за покупка на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, с адрес: ..............
Ищцата твърди, че в погашение на задълженията по договора за кредит за периода
01.04.2023 г. – 31.03.2025 г. е извършила плащания в общ размер на сумата от 7 896,93 лева,
а ответника – в размер на сумата от 4 100,00 лева. При това положение поддържа, че с
извършените от нея плащания са погасени частично задължения по договора за кредит,
припадащи се на ответника – солидарен длъжник, чийто аритметичен сбор възлиза на
процесната сума от 1 898,47 лева. Доколкото във вътрешните отношение между солидарните
длъжници отговорността за връщане на заемната сума е разделна, моли ответникът да бъде
осъден да й заплати надвнесената от нея сума от 1 898,47 лева. Претендира и мораторна
лихва върху надвнесените суми за периода 01.04.2023 г. – 31.03.2025 г. Моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените съдебни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
признава за основателна главната искова претенция. Оспорва по основателност претенцията
за мораторна лихва, като сочи, че ищцата не е отправяла извънсъдебно покана за плащане на
процесните суми, поради което и ответникът изпада в забава за тяхното плащане едва с
получаване на препис от исковата молба по настоящото дело. Моли за присъждане на
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
С определение № 49488/01.12.2025 г., влязло в сила като необжалвано на 10.12.2025
г., производството по гр. д. № 24696/2025 г. на СРС, 29 състав, е прекратено В ЧАСТТА по
предявения от А. Г. Н., ЕГН **********, срещу Г. И. И., ЕГН **********, осъдителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 169,23 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.04.2023 г. – 31.03.2025 г.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2025 г., ищцата
А. Г. Н. прави искане за постановяване на решение съобразно направеното от ответника
признание на предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК.
Ответникът прави искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, за
прекратителната част от производството.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал.
2 СК за сумата в размер на 1 898,47 лева, представляваща припадаща се на ответника част от
платена от ищцата сума в полза на .........“ АД по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 25983 от 02.10.2007 г., в погашение на поето от страните кредитополучатели и
солидарни длъжници по договора задължение за периода 01.04.2023 г. – 31.03.2025 г., за
която част отговаря ответникът, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.04.2025 г., до окончателното плащане.
Основателността на така предявения иск е обусловена от позитивното кумулативно
установяване от ищцовата страна на следните материални предпоставки: 1/ наличие на
сключен договор за банков кредит, по който страните са поели солидарно задължение към
банката-кредитодател за погасяване на кредита; 2/ извършено от ищеца плащане в полза на
банката в размер на процесната сума от 1 898,47 лева, с което е погасена припадаща се на
ответника част от задължението за процесния период. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е погасил процесното вземане.
С оглед на процесуалните изявления на страните, съдът приема, че помежду им не са
спорни обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск. Поради това, с
проекта на доклад, обективиран в Определение № 46154/05.11.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 02.12.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153, вр. чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ по
време на брака на А. Г. Н. и Г. И. И. е бил сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 25983 от 02.10.2007 г., по силата на който .........“ АД – като кредитор, е
предоставила на съпрузите А. Г. Н. и Г. И. И. – кредитополучатели и солидарни длъжници,
банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000 евро за
покупка на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, с адрес: .............. 2./ че в
периода 01.04.2023 г. – 31.03.2025 г. А. Г. Н. е извършила плащане в полза на .........“ АД в
размер на 1 898,47 лева в погашение на припадащата се на Г. И. И. част от задълженията по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25983 от 02.10.2007 г. за посочения
период.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
В конкретния случай, съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на
решение при условията на чл. 237 ГПК, направеното от ответника, чрез надлежно
упълномощен с права по чл. 34, ал. 3 ГПК пълномощник, признание на иска, както и
обстоятелството, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което той може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на
процесуалния закон за постановяване на решение при признание на иска, с което
предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК следва да се
уважи изцяло, без излагане на мотиви от съда по същество съобразно чл. 237, ал. 2 ГПК.
Относно разноските
С оглед на изхода на спора по същество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на разноски за уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, право на
разноски има и ответната страна – за прекратената с определение № 49488/01.12.2025 г. част
от производство.
Ищецът претендира присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на
166,00 лева и за платен адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лева, за които разноски
своевременно са ангажирани доказателства за реално извършване. Своевременно ответната
страна е релевирала възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
което съдът намира за частично основателно. В разглеждания случай, с първоначалната
искова молба ищецът предявява два обективни кумулативно съединени иска с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 28.10.2025 г. уговореното
с него в полза на адвокат И. И. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева не е
разграничено по размер по всеки отделен иск. С оглед на липсата на фактическа и правна
сложност на делото, конкретния материален интерес и броя и вида на извършените от
адвоката процесуални действия, и като съобрази практиката на СЕС, обективирана в
Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът намира, че справедливият размер
на възнаграждението възлиза на сумата от общо 800,00 лева. Доколкото възнаграждението е
определено общо за всички искови претенции, настоящият състав намира, че в полза на
ищцовата страна следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете, или
в случая съдът приема, че общо същата е сторила разноски в размер на 966,00 лева /за ДТ и
адвокатски хонорар/, като за уважената част от исковете на нея се дължи сумата от 886,94
лева.
Съразмерно на прекратената част от производството – по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, ответникът има право на разноски за платен адвокатски хонорар. Същият
представя договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г., в който е уговорено
адвокатско възнаграждение за производството в размер на 360,00 лева. В открито съдебно
заседание, проведено на 02.12.2025 г., процесуалния представител на ответника уточнява, че
така посоченото възнаграждение не е разграничено по всеки отделен иск, поради което за
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД моли да му бъдат присъдени разноски в размер на ½ от 360,00 лева.
Според практиката на ВКС, обективирана в Определение № 603 от 11.10.2021 г. по ч.гр.д. №
3103/2021г. на ВКС, която се възприема от настоящия състав, адвокатското възнаграждение
принципно следва да се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки
иск по отделно. Ето защо, съдът приема, че уговореното от ответника и процесуалния му
представител възнаграждение в размер на 360,00 лева е определено от страните с оглед на
материалния интерес на делото, поради което и в полза на ответната страна следва да се
присъди част от него, съразмерна на прекратената част от делото – или в случая в размер на
3
29,46 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. .........., ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. .......... на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК,
сумата в размер на 1 898,47 лева, представляваща припадаща се на ответника част от
платена от ищцата сума в полза на .........“ АД по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 25983/02.10.2007 г., в погашение на поето от страните кредитополучатели и
солидарни длъжници по договора задължение за периода 01.04.2023 г. – 31.03.2025 г., за
която част отговаря ответникът, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.04.2025 г., до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 886,94 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 24696/2025 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. .......... ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. .........., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер на
29,46 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 24696/2025 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчи на страните препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4