Решение по дело №2841/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.В.С. ***, срещу решение № 1702 от 13.10.2023 г., постановено по АНД № 5033 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 5390850 на ОДМВР Пловдив, с който на И.В.С., ЕГН **********,*** Игнатиево,, ул. „Христо Ботев“ № 21, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано, налице са основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш или връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като основателна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата като основателна.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП за задължителното му съдържание, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението чрез използване на мобилно автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща метрологична проверка, налична е снимка, показваща измерващата система в процесното време и на процесното място, съставен е протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени номера на първо и последно статично изображение, сред които е и клип № 0418330 от 13,17 часа, въз основа на който е издаден оспореният фиш. Според районния съд съдържанието на протокола служи като доказателство за мястото и времето на контрол, режима на измерване на АТСС, спазване на изискването на чл.6, ал.1 от наредбата, поради което възраженията на жалбоподателя относно използването на АТСС са преценени като неоснователни. Нарушението е установено в рамките на населеното място, където важи общата забрана за движение на МПС със скорост над 50 км/ч. За нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП е предвидена възможност за издаване на електронен фиш и няма задължение за контролните органи да спират виновните водачи в момента на установяване на нарушението. Според районния съд от събраните доказателства по безспорен начин е установена съставомерността на констатираното нарушение, тъй като процесният автомобил е заснет при движение със 77 км/ч, отчетена е допустимата грешка, определената глоба е съобразена с предвидената по закон, която във фиксиран размер и не може да бъде намаляван нейният размер. За настоящия случай според съда е неприложим институтът на давността. Съответно крайният извод на съда е, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд, обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и конкретни мотиви. Всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Всички обсъдени писмени доказателства са налични по делото и по административнонаказателната преписка, представляваща неразделна част от съдебното дело, и като страна по делото С. е имал възможност да се запознае с тях. Изборът на процесуално поведение и неявяването на страната в съдебното заседание, съответно незапознаването с представените по делото доказателства от ответната страна, е нейно право, но от проявената процесуална пасивност никоя страна не може да черпи благоприятни за себе си последици, съответно да обосновава наличие на касационно основание поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не представлява такова нарушение недопускането на от страна на съда на неотносими към предмета на спора доказателствени искания, които целят единствено шиканиране на процеса.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1702 от 13.10.2023 г., постановено по АНД № 5033 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********,*** Игнатиево,, ул. „Христо Ботев“ № 21, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: