РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. ЛЕВСКИ, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.ева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Н.ева Гражданско дело №
20254410100195 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от Л. И. А. от гр.Белене против Н. Н. А. от с.гр.
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1) иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3
112,34 лв. - частичен иск, целият в размер на 19 412,73лв. - с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата;
2) иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 15 147,77лв. /след допуснато изменение размера на иска на
основание чл.214 ГПК в о.с.з. на 11.11.2025г./ - заплатена от ищцата част от
задължение на ответника, в качеството му на солидарен длъжник по договор
за кредит;
3) иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 10 000лв. - платена на отпаднало основание по прекратяване на
предварителен договор за покупко-продажба между страните;
4) иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата в размер
на 735,75 лв. /след допуснато изменение размера на иска на основание чл.214
ГПК в о.с.з. на 11.11.2025г./ - заплатени от ищцата разноски за съсобствена
вещ.
1
Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, гражданският брак
между които бил прекратен с одобрено от РС Плевен споразумение по гр.д.
№6144/20г., в сила от 02.12.2020г.
Твърди, че в началото 2020г., по време на брака си с ответника, закупили
имот - апартамент в гр.***, с площ от 75,31 кв.м., състоящ се от: две стаи,
дневна, кухня и сервизни помещения, ведно със зимнично помещение от 4
кв.м.
Твърди, че за финансиране на покупката на ищцата бил отпуснат кредит
като кредитополучател, а ответникът се задължил като съдлъжник. При
закупуване на имота ответникът заплатил всички такси и комисионни-банкови
и нотариални, в размер на 10 000 евро. Погасяването на вноските по кредита
било осъществявано само от ищцата.
Когато с ответника решили да прекратят брака си постигнали договорка
след развода той да прехвърли на ищцата ½ ид.ч. от имота и същата да стане
изключителен собственик. Твърди, че на 17.11.2020г., подписали пред
нотариус Предварителен договор за покупко-продажба на имота, според който
трябвало ищцата да поеме изцяло изплащането на вноските по жилищния
кредит, като след пълното му погасяване, ще се счита, че ищцата платила на
ответника сумата от 67 701,76 лв. - определена като % от стойността на
задължението към банката, и в 5-месечен срок ответникът ще прехвърли на
ищцата 1/2 ид.ч. от имота. На същата дата подписали и споразумение, по
силата на което ищцата трябвало да заплати на ответника сумата от 10 000
евро, представляваща платените от него нотариални, банкови и държавни
такси по закупуването на имота, като плащането трябвало да извърши на 6
вноски, първата от които през м.декември 2020г., а последната - м.май 2021г.
Твърди, че след подписване на предварителния договор, ищцата поела
пълното погасяване на вноските по кредита, както и всички данъци и
консумативи по апартамента.
Твърди, че през 2023г. ответникът се отказал от предварителния договор и
заявил, че иска апартаментът да бъде продаден на трети лица.
Ha 10.11.2023г. страните подписали споразумение, с което прекратили
предварителния договор от 17.11.2020г. по желание на ответника.
На 08.12.2023г. продали апартамента за сумата от 130 000 евро /левова
равностойност - 254 257,90 лв./ Посочената сума била разпределена, както
следва:
- 8 450 евро - по сметка на ответника при подписване на предварителният
договор;
- 4 550 евро - по сметка на ищцата при подписване на предварителният
2
договор;
- 67 595,09 лв. - по сметка на ответника в деня на сделката;
- 36 397,35 лв. - по сметка на ищцата в деня на сделката;
- 124 839,67 лв. - по сметка на банката за погасяване на съществуващия
ипотечен кредит.
Или, от продажбата на апартамента /след погасяване на ипотеката към
банката/, ищцата получила чисто сумата от 45 296,38 лв., а ответникът чисто
сумата от 84 121,85 лв.
Твърди, че за уравняване на делът на ищцата, ответникът й дължи сумата
от 19 412,73 лв. на основание чл.59 ЗЗД.
Претендира посочената сума, като такава, с която ответникът се е
обогатил неоснователно след разваляне на предварителния договор и
продажбата на апартамента на трето лице. Получената от продажбата сума не
била разпределена по равно, а ответникът получил с 19 412,73 лв. в повече -
като прихващане от делът на ищцата за изплатените от него такси и
комисионни при закупуване на имота. Същият обаче бил поел задължението
да й върне впоследствие половината от платените кредитни вноски по време
на брака им, което не било изпълнено.
Твърди, че за периода от 02.12.2020г. /влизане в сила на решението за
развод/ до 08.12.2023г. /датата на продажбата на апартамента/, единствено и
само ищцата погасявала кредита върху общата вещ - общо 23 509,32 лв.
Навежда довод, че в качеството си на солидарен длъжник по кредита,
ответникът дължи половината от тази стойност – 11 754,66 лв. – която ищцата
претендира като изпълнила повече от своята част в задължението, на
основание чл.127, ал.2 ЗЗД.
Твърди, че за посочения тригодишен период е заплатила: 647,64 лв. - за
данъци и застраховки на жилището; 518,58 лв. - за смяна на водомери и
разпределители; 1100 лв. - такси за вход и общи части, или общо сума в размер
на 2 266,22 лв. Навежда довод, че половината от така посочените разходи -
сумата от 1133 лв. са задължение на ответника в качеството му на
съсобственик на имота на основание чл.30, ал.3 ЗС.
Твърди, че изплатила на ответника и суми въз основа на споразумението
им за прехвърляне на имота в нейн дял – 10 000 лв., което основание за
плащане е отпаднало предвид подписаното споразумение за прекратяване на
предварителния договор и се дължи връщането им като недължимо платени
на отпаднало основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника, който в законоустановения срок е подал писмен отговор.
3
Твърди, че предварителният договор и споразумението от 17.11.2020г. са
сключени по време на висящото съдебно дело за развод между страните и в
изпълнение на сключеното между тях споразумение по чл.51 от СК за развод
по взаимно съгласие, в което изрично е посочено, че имуществените им
отношения, относно придобитите по време на брака движими и недвижими
вещи, са уредени извънсъдебно между тях и същите нямат претенции един
към друг.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ответникът се е отказал от
сключения на 17.11.2020 г. предварителен договор за продажба. Твърди, че
страните са прекратили по общо съгласие, сключения между тях на
17.11.2020г. предварителен договор за продажба на 1/2 идеална част от имота в
гр.С. - със споразумение от 10.11.2023г. Впоследствие, на същата дата -
10.11.2023г., страните са сключили нов предварителен договор за продажба на
целия недвижим имот в гр.С., на трето лице-купувач. На 08.12.2023г. била
сключена окончателната сделка за покупко-продажба на имота, обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба ** г. на нотариус И.Д., peг. №*на НК,
район - СРС, за продажна цена от 130 000 евро.
Оспорва исковата претенция по чл.59 от ЗЗД за сумата от 19 412,73 лв.,
предявена частично за сумата от 3112,34 лв., като неоснователна, поради
следното:
Твърди, че съгласно ползващия се с официална доказателствена сила
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ** г. на нотариус И.Д.,
peг. №* на НК, район - СРС, с който страните се разпоредили с имота, същите
са разпределили по общо съгласие и са се съгласили да получат цената,
получена от продажбата на общата вещ, по следния начин:
124 839,67 лв. по сметка на банка *** за погасяване на съществуващ
ипотечен банков кредит и заличаване на вписана ипотека;
8450 евро по сметка на ответника Н. А., изплатени авансово при
подписване на предварителния договор за покупко-продажба на имота;
4550 евро по сметка на ищцата Л. А., изплатени авансово при подписване
на предварителния договор за покупко-продажба на имота;
67595,09 лева, платени по сметка на ответника Н. А. в деня на сделката за
покупко-продажба;
36 397,35 лева, платени по сметка на ищцата Л. А. в деня на сделката за
покупко-продажба.
Твърди, че така извършеното разпределение и плащане на частта от
продажната цена (след погасяване на съществуващия банков кредит и
ипотека), е направено със съгласието на ищцата Л. И. А. и в изпълнение на
изрично писмено споразумение между страните от 07.11.2023 г. С това
4
споразумение страните постигнали съгласие, че при продажбата на
съсобствения имот - апартамент в гр.С., след погасяване на ипотечния им
кредит, останалата сума от получената продажна цена се разпределя помежду
им, както следва: за Н. Н. А. - 65 % от тази сума, за Л. И. А. - 35 % от сумата.
Твърди, че ищцата присъствала лично при сключване на сделката за покупко-
продажба пред нотариус и подписала лично изготвения нотариален акт за
покупко-продажба, при посочените там условия.
Оспорва по основание и размер исковата претенция с правно основание
чл.55 ал.1 пред. трето от ЗЗД за сумата от 10000 лв., която ищцата претендира,
като платена на отпаднало основание, а именно: по споразумение от
17.11.2020г. между страните, което е прекратено.
Твърди, че Споразумението от 17.11.2020 г. не е прекратявано, поради
което основанието за заплащане от ищцата на ответника на сумата от 5000
евро, с левова равностойност 9779 лв., (която е била реално заплатена от нея,
като част от общо дължимата по споразумението сума от 10 000 евро.), не е
отпаднало.
Оспорва по основание и размер исковата претенция с правно основание
чл.127 ал.2 от ЗЗД за сумата от 11754,66 лв., представляваща половината от
сумата 23 509,32 лв., за която ищцата твърди, че представлява заплатени
единствено от нея погасителни вноски по банков кредит, ползван за
закупуване на общия недвижим имот, считано за периода 02.12.2020 г. до
08.12.2023 г.
Твърди, че през посочения период е осигурявал на ищцата системно
парични суми за заплащане на погасителните вноски по съществуващия
банков кредит.
Оспорва по основание и размер исковата претенция с правно основание
чл.30 ал.3 от ЗС за сумата от 1133 лв., представляваща половината от сумата
2266,22 лв., която ищцата твърди, че представлява заплатени от нея разходи
по общата вещ - апартамент в гр.С., в т.ч. данъци, такси и застраховки, разходи
за подмяна на водомери и топломери, както и разходи за общи части, за
периода м.12.2020 - м.12.2023 г. в размер на 1100 лв. Твърди, че през
посочения период ответникът е осигурявал на ищцата системно парични суми
за заплащане на разходите по общата вещ.
Предявен е насрещен иск от ответника Н. Н. А. срещу ищеца Л. И. А. с
правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000 евро
(левова равностойност 9779 лв.), представляваща дължима и неплатена сума
на основание споразумение от 17.11.2020г. между страните.
Ищецът по насрещния иск твърди, че с ответницата по насрещния иск
5
сключили Споразумение от 17.11.2020 г. по време на висящото съдебно дело
за развод между тях и в изпълнение на споразумението по чл.51 от СК за
развод по взаимно съгласие, в което изрично било посочено, че имуществените
отношения, относно придобитите по време на брака движими и недвижими
вещи, се уреждат между тях извънсъдебно. Със споразумението Л. И. А. се
задължила да изплати на ищеца сумата от 10 000 евро, на месечни вноски,
първата от които в размер на 2000 евро, и пет равни вноски в размер на 1600
евро всяка, платими в срок от шест месеца - от м. декември 2020 г. до м. май
2021 г. вкл.
Ответницата по насрещния иск не изпълнила изцяло задължението си
по споразумението, като заплатила частично само три вноски, неточно и по
размер, както следва: една вноска от 2000 евро, платена на 16.12.2020г. и две
вноски от по 1500 евро, платени съответно на 09.01.2021г. и на 09.02.2021г.,
или частично платена от нея сума в общ размер на 5000 евро.
Твърди, че остатъкът от дължимата сума - в размер на 5000 евро, не е
заплатена на ищеца и до настоящия момент.
На основание чл.131 ГПК препис от насрещния иск е връчен на
ответника по него Л. И. А., който е подал писмен отговор. Основава се на
фактите, изложени в първоначалната искова молба. Твърди, че действително
имуществените отношения на бившите съпрузи след прекратяване на брака
били уредени с подписания предварителен договор от 17.11.2020г. и
споразумение от 17.11.2020г.
Твърди обаче, че всички постигнати договорки с предварителния
договор и споразумението от 17.11.2020г. били прекратени със споразумение
от 10.11.2023г., в резултат на желанието на ищеца да продаде апартамента на
трети лица - купувачи, които бил намерил.
Ответницата твърди, че до тази дата за период от три години само тя
заплащала погасителните вноски по кредита, застраховки, данъци,
консумативи за апартамента, както и изплатила на ответника сумата от 5000
евро по споразумението, касаещо разходите по придобиване на имота.
Моли насрещният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.М. М. - ПлАК.
Поддържат се предявените искове. В писмена защита пълномощникът излага
подробни доводи за основателност на първоначалните искове с оглед
събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице.
Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане - когато ответникът и ищец по насрещния иск е получил по банкова
сметка паричната сума за продажната цена на имота. Претендирани са
6
разноски.
Ответникът се явява лично и с адв.Н.Д. - ПлАК. Оспорват се
първоначалните искове и се поддържа предявеният насрещен иск.
Пълномощникът адв.Д. представя писмени бележки с подробни доводи по
същество. Твърди, че разпределението на сумите от продажбата, посочено в
нотариалния акт е направено със съгласието на страните, включително
знанието и съгласието на ищцата и съответства на волята на страните, която
била обективирана в сключеното на 07.11.2023г. споразумение. Излага
аргументи за неоснователност на първоначалните искове и основателност на
насрещния иск. Моли първоначалните искове да бъдат отхвърлени и да бъде
уважен изцяло насрещния иск. Претендирани са разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните и се установява от Решение от 02.12.2020г.
по гр.д. №6144/2020г. по описа на РС Плевен, че страните Л. И. А. и Н. Н. А.
са били в граждански брак, сключен на 20.08.2005г., който е бил прекратен на
основание чл.50 от СК с посоченото решение, влязло в законна сила на
02.12.2020г.
Установява се, че с решението за прекратяване на гражданския брак не са
уреждани имуществените отношения между бившите съпрузи, като е
посочено, че са уредени извънсъдебно.
Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че на 14.02.2020г. по време на брака си страните са
придобили в режим на СИО недвижим имот - Апартамент №84 с
идентификатор ***, находящ се в гр.С., *** – с Нотариален акт ****на
Нотариус И.Д. с р-н на действие съдебен район на СРС, с рег.№039 в
Нотариалната камара.
Установява се, че имотът е бил закупен със средства, отпуснати като
жилищен кредит от „***“ ЕАД, съгласно Договор за жилищен кредит от
14.02.2020г., по който ищцата Л. И. А. била кредитополучател, а ответникът
Н. Н. А. съдлъжник, като в полза на „***“ ЕАД била вписана законна ипотека
върху имота.
Установява се, че преди влизане в сила на решението за прекратяване на
гражданския брак, на 17.11.2020г. между страните бил подписан
Предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който се
задължили да сключат окончателен договор, с който ответникът Н. Н. А. да
продаде на ищцата Л. И. А. притежаваната от него ½ ид.ч. от съсобствения им
7
апартамент в гр.С., срещу продажна цена в размер на 67 701,76 лв., като
продавачът се съгласява продажната цена да бъде превеждана ежемесечно по
банковата сметка при „***“ ЕАД, обслужваща отпуснатия ипотечен
жилищен кредит, с който е финансирано закупуването на имота от страните.
Съгласно клаузите на предварителния договор продавачът заявява, че с така
извършените плащания ще счита цената за продажбата на притежаваната от
него ½ ид.ч. от имота за напълно и валидно платена към него в изпълнение на
задълженията на купувача по договора за покупко-продажба. Страните са
постигнали съгласие, че за доказателства за плащане на цената по този
договор ще приемат банковите документи за заплащане на вноските за
погасяване на кредита. След изплащане на пълния размер на продажната
цена продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху
притежаваната от него ид.ч.
От клаузата на ал.2 на чл.2 от предварителния договор се установява
волята на страните: същите заявяват и се съгласяват, че имотът, предмет на
договора е бил закупен от двамата в режим на съпружеска имуществена
общност, като намерението им е било да изплащат съвместно като семейство
сумите по погасяване на отпуснатия кредит. Поради предстоящо подаване на
молба за развод имотът ще остане в обикновена съсобственост при влизане в
сила на решението за развод, като съответно договорената продажна цена за
продаваната ½ ид.ч. от имота е определена съгласно бъдещото
обслужване на кредита и погасяване на същия. Продавачът се съгласява
всички суми, включително такива, надхвърлящи определените месечни
вноски с Погасителен план към Договора за кредит, заплащани от купувача за
обслужване на кредита, да се считат за плащане на цената по договора в
изпълнение задължението на купувача до допълване на пълния размер на
договорената цена.
Съгласно клаузата на чл.5 от предварителния договор с подписването му
продавачът предава владението върху процесния имот.
Съгласно клаузата на чл.6 от предварителния договор купувачът е
длъжен да заплаща всички текущи сметки за ток, вода, общи части, данък
сгради и др. произтичащи от съсобствеността и ползването на имота.
Установява се, че на същата дата 17.11.2020г. между страните е
подписано споразумение, съгласно което сумата от 10 хиляди евро,
представляваща част от платените суми като част от продажната цена, платена
в деня на подписване на договор за покупко-продажба на жилищен недвижим
имот, с който е закупен процесния апартамент по време на брака - с
Нотариален акт №*** на Нотариус И.Д. с р-н на действие съдебен район на
8
СРС, с рег.№* в Нотариалната камара, нотариални, банкови и държавни такси,
както и платеният местен данък от страна на купувачите, ще бъде платена от
Л. И. А. на Н. Н. А. на 6 месечни вноски в рамките на 6 месеца по следния
начин:
- първа вноска в размер на 2000 евро, платима през месец декември
2020г.;
- втора вноска в размер на 1600 евро, платима през месец януари 2021г.;
- трета вноска в размер на 1600 евро, платима през месец февруари
2021г.;
- четвърта вноска в размер на 1600 евро, платима през месец март 2021г.;
- пета вноска в размер на 1600 евро, платима през месец април 2021г.;
- шеста вноска в размер на 1600 евро, платима през месец май 2021г.
Не е спорно между страните, че същите са постигнали съгласие да бъде
прекратено действието на предварителния договор, по силата на който
ответникът да прехвърли на ищцата притежаваната от него ½ ид.ч. от
съсобствения имот и същият да бъде прехвърлен на трето лице.
Представено е писмено споразумение между страните от 07.11.2023г., с
което страните се споразумяват след продажбата на апартамента и погасяване
на ипотечния кредит, отпуснат за закупуването му, останалата сума да бъде
поделена помежду им както следва: 65% за Н. Н. А. и 35% за Л. И. А..
Установява се, че на 10.11.2023г. страните са сключили писмено
споразумение, по силата на което прекратяват сключения между тях
Предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот.
На същата дата 10.11.2023г. между страните по делото Л. И. А. и Н. Н.
А., от една страна като продавачи, и трети лица купувачи, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот. В
предварителния договор е посочено, че плащането на продажната цена ще
бъде извършено по следния начин:
- задатък/капаро в размер на 13 000 евро или левовата му равностойност
по фиксинга на БНБ към момента на сключване на предварителния договор
ще бъде заплатен, както следва: 8450 евро или левовата им равностойност по
банкова сметка на Н. Н. А. и 4 550 евро или левовата им равностойност по
банкова сметка на Л. И. А..
- останалата част от продажната цена в размер на 117 000 евро или
левовата им равностойност по фиксинга на БНБ, ще бъде изплатена както
следва: сума в размер на дължимия кредит ще бъде преведена по банковата
9
сметка в „***“ АД, обслужваща отпуснатия на страните по делото кредит за
закупуване на жилището - за погасяване на кредита; останалата част от
продажната цена ще бъде преведена по банкови сметки на продавачите, както
следва: 65% по сметка на Н. Н. А. и 35% по сметка на Л. И. А..
Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№****, че на 08.12.2023г. е сключен окончателният договор за покупко-
продажба на процесния имот, по силата на който страните прехвърлят
собствеността върху него на продавачите по предварителния договор за
сумата в размер на 130 000 евро, равняваща се на 254 257,90 лв., от която сума
продавачите са заявили пред нотариуса, че са получили 13 000 евро както
следва: 8 450 евро по сметка на Н. Н. А. и 4 550 евро по сметка на Л. И. А. при
подписване на предварителния договор и са се съгласили да получат
останалата част от продажната цена, както следва: общо 124 839,67 лв. по
сметка в *** за погасяване на ипотечния банков кредит на продавачите и
заличаване на вписаната ипотека върху имота, 67 595,05 лв.- по сметка на Н.
Н. А. и 36 397,35 лв. – по сметка на Л. И. А..
По делото са представени извлечения от банкова сметка при ***, с
титуляр ищцата Л. И. А., обслужваща ипотечния кредит за закупуването от
страните на процесния имот, разписки за заплатени разходи, данъци и такси за
процесния имот.
От изготвените първоначално и допълнително заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, които съдът
кредитира като компетентни, мотивирани и пълни се установява следното:
1. По сключеното между страните споразумение от 17.11.2020г. ищцата Л.
И. А. е заплатила на ответника Н. Н. А. сумата в общ размер на 5000 евро с
левова равностойност 9779,15 лв., както следва:
2000 евро на 16.12.2020 г.
1500 евро на 09.01.2021 г.
1500 евро на 09.02.2021 г.
2. По договора за покупко-продажба, с който страните се разпореждат с
процесния съсобствен имот в полза на трети лица, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот *** от 08.12.2023г.продажната
цена в размер на 130 000 евро е получена както следва:
8450 евро и 67 595,09 лв. е преведена по сметка на Н. А. в банка **;
4550 евро и 36 397,35 лв. е преведена по сметка на Л. А. в банка **;
За погасяване на кредит в *** в размер на 124 839, 67 лв.
Вещото лице е установило, че капарото от 13 000 евро е разпределено,
както е посочено в предварителния договор от 10.11.2023г., а остатъкът от
сумата, получена от продажбата 129 418,20 лв. е разпределена също, както е
10
уговорено в предварителния договор - 65 % за Н. А. (67 595,09 лв) и 35% за Л.
А. (36 397,35 лв.).
Или от покупко-продажбата на имота ищцата Л. А. е получила общо 45
296,38 лв. (35%), ответникът Н. А. е получил общо 84 121,85 лв. (65%).
Изчислено е, че ответникът е получил с 19 412,74 лв. в повече от ищцата от
продажната цена на имота.
3. Съгласно приложените по делото платежни документи за извършени
плащания за застраховки, данъци, вноски по договора за кредит, вещото лице
е установило платени от ищцата Л. А. следните суми:
- платени застраховки за имота в ЗК Уника - 647,64 лв. (1/2 = 323,82 лв.);
- по стокова разписка от ВИК 24/7 Пееви ЕООД във връзка с подмяна на
водомер - сумата от 300 лв. (1/2 = 150 лв.);
- платени Данък недвижим имот и Такси битови отпадъци за имота за
2021г., 2022г., 2023г. - общо 527,86 лв. (1/2 = 263,93 лв.);
- платените суми по кредита през периода м.12.2020г. – м.12.2023г. –
общо 30 295,54 лв. (1/2 = 15 147,77 лв.).
Установява се от Фактура №128/10.11.2023г. от „***“ ЕООД, че
ответникът Н. А. е заплатил сумата в размер на 4958,03 лв. за комисионна по
посреднически договор за продажбата на имота, като същият признава, че
заплатената от него сума представлява 65% от стойността на комисионната, а
останалите 35% от стойността на комисионната са били заплатени от ищцата
Л. А..
Като свидетел по делото е разпитана Н. Г. А., във фактическо
съжителство с ответника Н. А.. В показанията си твърди, че през периода
2020г., откакто съжителства с ответника, до продажбата на съсобствения на
страните имот през 2023г., ответникът давал по искане на ищцата пари за
вноските по жилищния ипотечен кредит, за ремонти, данъци и такси и други
разходи във връзка със съсобственото имущество. Твърди, че парите за
погасяване на разходите във връзка с жилището били давани на ръка от
ответника на ищцата. Изяснява, че до продажбата на апартамента св.А. и
ответника не са живели в него.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Безспорно установено по делото е, че страните са били съсобственици на
процесния недвижим имот, придобит по време на брака им в режим на
съпружеска имуществена общност, а след прекратяване на брака на
02.12.2020г. – в обикновена съсобственост, като всеки от тях е притежавал по
½ ид.ч. от имота.
11
Безспорно установено е, че след прекратяване на брака страните са
сключили няколко съглашения помежду си относно имуществените им
отношения във връзка със съсобствения имот и прехвърляне собствеността на
същия.
В основата на правния спор е действието на отделните съглашения и от
значение за разрешаването му е тълкуване на волята на страните при
сключването им.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Установено е, че първоначално между страните е подписан предварителен
договор за покупко-продажба на имота от 17.11.2020г., по силата на който
ответникът е следвало да прехвърли на ищцата притежаваната от него ½ ид.ч.,
като страните са постигнали съгласие цената да бъде заплатена чрез
погасяване от страна на ищцата на оставащите вноски по договора за
ипотечен кредит, отпуснат им за закупуване на същото жилище. При
тълкуване волята на страните съдът приема, че всички уговорки в така
сключения предварителен договор са били направени именно във връзка с
предстоящото прекратяване на брака им и предстоящото прехвърляне на
собствеността върху имота, при което ищцата Л. А. е следвало да стане
изключителен собственик на същия. Именно поради така постигнатата
уговорка съгласно клаузите на предварителния договор с подписването му е
предадено владението върху имота на ищцата, ответникът се е съгласил
всички вноски по кредита, включително такива, направени преди сключване
на окончателния договор да бъдат приети като плащане на продажната цена,
ищцата като бъдещ изключителен собственик на имота да поеме от сключване
на предварителния договор заплащането на всички текущи сметки, както и
дължимите се данъци, такси и др. задължения, произтичащи от
съсобствеността върху имота.
При тълкуване волята на страните съдът приема, че именно във връзка с
така сключеният предварителен договор е подписано и споразумението от
същата дата 17.11.2020г., по силата на което ищцата е поела задължение да
изплати на ответника заплатената лично от него парична сума в размер на
10 000 евро при закупуването на съсобствения им имот – като част от
продажната цена и за заплащане на дължими данъци и такси във връзка със
12
сделката, с която са придобили имота. Така подписаното споразумение
съответства на волята на страните в предварителния договор от същата дата.
Уговорките и в двете съглашения са в съответствие с добросъвестността като
се цели избягване на неоснователно обогатяване предвид постигнатото
съгласие ищцата да стане изключителен собственик на имота – същата от тази
дата да заплаща всички разходи във връзка с имота, включително вноските по
ипотечния кредит, а от друга страна да възстанови заплатените лично от
ответника суми по придобиването му.
Предвид така установеното съдът приема, че предварителният договор от
17.11.2020г. и споразумението от същата дата следва да бъдат тълкувани в
цялост и във връзка един с друг.
Безспорно установено е, че с последващо споразумение от 10.11.2023г.
страните са постигнали съгласие да прекратят сключения между тях
предварителен договор за продажба на притежаваната от ответника ½ ид.ч. от
имота, при което постигнатите в него уговорки са отпаднали. По изложените
по-горе аргументи за тълкуване на споразумението от 17.11.2020г. във връзка
с предварителния договор за покупко-продажба, съдът приема, че волята на
страните е била с прекратяване на предварителния договор да бъде
прекратено и действието на споразумението, подписано на същата дата във
връзка с уговореното в прекратения предварителен договор за придобиване от
ищцата на частта на ответника, с което същата е следвало да стане
изключителен собственик на имота.
Отношенията между страните във връзка със съсобствения имот и по-
конкретно разпореждане с него и разпределяне на продажната цена, са били
уредени от новото писмено споразумение от 10.11.2023г., предварителният
договор за покупко-продажба от същата дата и окончателният договор за
продажба на имота, обективиран в нотариалния акт от 08.12.2023г.
Направените уговорки в така сключените договори, по които Л. А. и Н. А. са
страни, са действащи между тях и ги обвързват валидно. Не са изложени
твърдения за порок във волята при сключването им, договорите не са оспорени
от страните. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. Предвид изложеното съдът приема за валидна и
действаща между страните постигнатата в тези договори уговорка продажната
цена за съсобствения им имот да бъде разпределена като бъде погасена
оставащата се дължима сума по ипотечния кредит, а останалата част да бъде
разпределена 35% за ищцата и 65% за ответника. В исковата молба ищцата не
оспорва така постигнатата уговорка, като твърди, че на ответника била
изплатена по-голяма сума - като прихващане от делът на ищцата за
13
изплатените от него такси и комисионни при закупуване на имота, макар да
счита, че с това ответникът неоснователно се е обогатил. Посочената уговорка
и твърдението на ищцата съответстват на установената воля на страните да
бъде прекратено действието на предварителния договор от 17.11.2020г. и
споразумението от същата дата за изплащане от ищцата на платената от
ответника сума от 10 хил. евро при закупуване на имота – като същата да бъде
прихваната от дела на ищцата от продажната цена при продажбата на същия.
С оглед на горното, по предявените искове съдът намира следното:
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 3 112,34 лв. - частичен иск, целият в размер на 19 412,73лв. - с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата:
По изложените по-горе аргументи за наличието на валидно действащи
между страните уговорки в споразумението от 10.11.2023г., предварителният
договор от 10.11.2023г. и окончателният договор за продажба на имота,
обективиран в нотариалния акт от 08.12.2023г., съдът приема, че продажната
цена на имота е следвало да бъде разпределена между страните съгласно
уговореното в тези съглашения: капаро в размер на 13 000 евро да бъде
заплатено 8450 евро по банкова сметка на Н. Н. А. и 4 550 евро по банкова
сметка на Л. И. А.; сума в размер на дължимия кредит да бъде преведена по
банковата сметка в „***“ АД, обслужваща отпуснатия на страните кредит за
закупуване на жилището - за погасяване на кредита; останалата част от
продажната цена да бъде преведена по банкови сметки на продавачите, както
следва: 65% по сметка на Н. Н. А. и 35% по сметка на Л. И. А..
От заключението на вещото лице се установява, че капарото от 13 000
евро е разпределено, както е посочено в предварителния договор от
10.11.2023г., а остатъкът от сумата, получена от продажбата 129 418,20 лв. е
разпределена също, както е уговорено в предварителния договор - 65 % за Н.
А. (67 595,09 лв) и 35% за Л. А. (36 397,35 лв.). Или от покупко-продажбата на
имота ищцата Л. А. е получила общо 45 296,38 лв. (35%), ответникът Н. А. е
получил общо 84 121,85 лв. (65%).
Следователно получените от страните парични суми след покупко-
продажбата на имота съответстват на договора между страните, който има
силата на закон между тях съгласно нормата на чл.20а ЗЗД. Налице е валидно
правно основание за размяна на имуществените блага в размерите, установени
от вещото лице - съобразно уговореното между страните. Следователно не е
налице фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.
Ответникът не се е обогатил без основание за сметка на ищцата при
получаване на продажната цена от съсобствения имот. Предявеният иск с
14
правно основание чл.59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 15 147,77лв. - заплатена от ищцата част от задължение на
ответника, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит:
Установено по делото е, че ищцата е заплатила общо 30 295,54 лв. –
вноски по ипотечен кредит, отпуснат на страните при придобиването им като
съпрузи на процесното жилище – за периода от м.12.2020г., когато
гражданският брак между страните е бил прекратен - до м.12.2023г., когато са
се разпоредили с имота.
Установено е, че ищцата е заплащала вноските по кредита съгласно
Предварителният договор от 17.11.2020г. за придобиване на притежаваната от
ответника ½ ид.ч. Установено е, че действието на предварителният договор е
било прекратено със споразумението от 10.11.2023г., при което не е бил
сключван окончателен договор и ищцата не е станала изключителен
собственик на имота. Със заплащаните от нея вноски по кредита не е била
заплатена продажната цена за притежаваната от ответника ½ ид.ч., поради
прекратяване действието на предварителния договор по взаимно съгласие. До
разпореждането с общата вещ Л. А. и Н. А. са били солидарни длъжници по
договора за кредит и всеки от тях е следвало да заплати по равно
задължението към кредитора.
От ответника е наведено възражение, че е предоставял парични средства
за заплащане на вноските. В тази връзка са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетеля Надя Александрова, която твърди, че ответникът
периодично предоставял парични средства на ищцата за погасяване на
вноските по кредита. Съдът при преценката си по чл.172 ГПК не даде вяра на
показанията на св.Александрова. Същите са депозирани от лице,
заинтересовано от изхода на делото – във фактическо съжителство с
ответника. На следващо място така депозираните показания са в противоречие
с установената воля на страните в предварителния договор от 17.11.2020г., по
силата на който ищцата се е задължила да заплаща всички вноски по
ипотечния кредит за имота – като погасяване на продажната цена за него.
Установените от вещото лице плащания са именно в периода от подписване на
предварителния договор до разпореждането с имота от двамата
съсобственици. От показанията на св.Александрова не се установяват и
период и конкретна сума, която ответникът да е предоставил на ищцата за
погасяване на задължението му като солидарен длъжник по кредита.
По изложените доводи съдът прие, че ищцата е заплатила сумата в общ
размер на 30 295,54 лв. за вноски по ипотечния кредит, установена от вещото
15
лице съобразно представените извлечения от банковата сметка, обслужваща
кредита.
Съгласно чл.127, ал.1 и ал.2 ЗЗД доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
Следователно ответникът дължи на ищцата заплатената от нея част от
задължението по кредита към банката. Дължимата от ответника сума от общо
заплатената в размер на 30 295,54 лв. е ½, или сума в размер на 15 147,77лв., в
какъвто размер е исковата претенция на ищцата.
От изложеното следва извод, че предявеният иск с правно основание
чл.127, ал.2 ЗЗД е основателен и доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 10 000лв. - платена на отпаднало основание по прекратяване на
предварителен договор за покупко-продажба между страните:
Установено по делото е, че ищцата е заплатила на ответника сумата в
общ размер на 5000 евро с левова равностойност 9779,15 лв. - по сключеното
между страните споразумение от 17.11.2020г., с което се е задължила да
заплати сумата от 10 хиляди евро, представляваща част от платени суми от
ответника в деня на подписване на договор за покупко-продажба, с който е
закупен процесния апартамент по време на брака.
По изложените по-горе аргументи за свързаност на споразумението от
17.11.2020г. с предварителният договор от същата дата и прекратяване на
уговорките в тях със споразумението от 10.11.2023г., е отпаднало основанието,
по силата на което ищцата се е задължила да заплати на ответника посочената
сума. Следователно заплатените 9779,15 лв. са платени при отпаднало
основание. Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е
основателен за размер от 9779,15 лв., до който следва да бъде уважен, като
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран с исковата
молба размер от 10 000 лв.
По иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата в
размер на 735,75 лв. - заплатени от ищцата разноски за съсобствена вещ:
Установено от заключението на вещото лице е, че ищцата е заплатила за
съсобствения имот сумата в общ размер на 1471,50 лв., от които: платени
застраховки за имота в ЗК Уника - 647,64 лв., за подмяна на водомер - 300 лв.,
Данък недвижим имот и Такси битови отпадъци за имота за 2021г., 2022г.,
16
2023г. - общо 527,86 лв.
Съгласно уговореното в предварителния договор от 17.11.2020г. ищцата е
поела задължението да заплаща всички текущи сметки за ток, вода, общи
части, данък сгради и др. произтичащи от съсобствеността и ползването на
имота. Както вече бе посочено за установено при тълкуване волята на
страните, така поетото задължение е отговаряло на уговорката за придобиване
от ищцата на цялата собственост върху имота, както и за предаване на
владението върху него от момента на подписване на предварителния договор.
С прекратяване на действието му по взаимно съгласие на страните така
постигнатата уговорка е отпаднала. Всяка от страните до разпореждане с
имота, в качеството й на съсобственик е дължала да участва в тежестите на
общата вещ, съразмерно с частта си.
Тежести по смисъла на чл.30, ал.3 от ЗС са необходимите разноски – за
запазване на вещта, без които същата би погинала или състоянието й би се
влошило съществено, така че да не може да бъде използвана по
предназначение си, както и задълженията за имота, произтичащи от законово
регламентирани изисквания, които не са обвързани с ползването на вещта, а с
притежаването на права в съсобствеността. Такива се явяват заплатените
данъци за имота, такса битови отпадъци, разхода за подмяна на водомер – като
необходим разход, както и задълженията за имуществена застраховка на
имота, във връзка с ипотеката върху него.
От ответника е направено възражение, че е предоставял парични средства
на ищцата за заплащане на посочените разходи, в какъвто смисъл са
показанията на св.Надя Александрова. Съдът не кредитира показанията на
св.Александрова по изложените по-горе доводи за заинтересованост, липса на
установени конкретни суми и периоди, както и противоречие с установената
воля на страните именно ищцата да заплаща всички разходи за съсобствения
имот – съгласно предварителния договор с оглед предстоящото прехвърляне
на собствеността върху нея и предаване на владението върху имота още с
подписването на предварителния договор. Представените по делото
доказателства за направени от ищцата разходи са именно в периода след
подписване на предварителния договор до продажбата на съсобствения имот
от страните.
Поради изложеното съдът прие за установено, че ищцата е заплатила
сумата установена от вещото лице в общ размер на 1471,50 лв. за заплатени
застраховки за имота подмяна на водомер, Данък недвижим имот и Такси
битови отпадъци.
17
Съобразно дела на ответника в съсобствеността същият дължи ½ от
стойността на така направените разходи за имота, а именно сумата в общ
размер на 735,75 лв. Предявеният иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС е
основателен и доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По насрещния иск на ответника срещу ищеца с правно основание чл.79
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000 евро (левова равностойност
9779 лв.), представляваща дължима и неплатена сума на основание
споразумение от 17.11.2020г. между страните:
По изложените по-горе аргументи съдът приема, че споразумението от
17.11.2020г., по силата на което ищцата е поела задължение да заплати на
ответника сумата от 10 хиляди евро, представляваща част от платени суми от
ответника в деня на подписване на договор за покупко-продажба, с който е
закупен процесния апартамент по време на брака – е прекратено с
последващото споразумение от 10.11.2023г. С подписания предварителен
договор и окончателния договор, с който страните се разпореждат с имота,
същите са постигнали нова уговорка – продажната цена за имота да бъде
разпределена при 35% за ищцата и 65% за ответника – с оглед прихващане от
делът на ищцата на изплатените от ответника суми при закупуване на имота
от бившите съпрузи.
От горното следва, че между страните не е налице валидно действащо
споразумение от 17.11.2020г., по силата на което да се дължат претендираните
суми като изискуеми, но неплатени от ищцата.
Предявеният насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски за
уважената част от исковете, както следва: 1042,40 лв. заплатена държавна
такса за уважените искове; 663,78 лв. за депозит за вещо лице съразмерно на
уважената част от исковете; 1208,09 лв. - адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете или разноски в общ размер на
2914,27 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. А., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу
Н. Н. А., ЕГН:**********, адрес: ***, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 3 112,34 лева - частичен иск, целият в
18
размер на 19 412,73 лева - с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищцата след покупко-продажба на съсобствен имот - Апартамент
№* с идентификатор ***, находящ се в гр.С., ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.127, ал.2 ЗЗД Н. Н. А., ЕГН:**********,
адрес: ***, да заплати на Л. И. А., ЕГН:**********, адрес: ***2, сумата в
размер на 15 147,77лева - заплатена от ищеца част от задължение на
ответника, в качеството му на солидарен длъжник по Договор за жилищен
ипотечен кредит от 14.02.2020г., сключен с „***“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД Н. Н. А.,
ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на Л. И. А., ЕГН:**********, адрес:
*** сумата в размер на 9 779,15 лева - платена на отпаднало основание по
предварителен договор за покупко-продажба и споразумение от 17.11.2020г.,
сключени между страните, които са прекратени, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 9 779,15 лв. до пълния претендиран с исковата
молба размер от 10 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 ЗС Н. Н. А., ЕГН:**********, адрес:
***, да заплати на Л. И. А., ЕГН:**********, адрес: **, сумата в размер на
735,75 лева -заплатени от ищцата разноски за съсобствен недвижим имот -
Апартамент №* с идентификатор ***, находящ се в гр.С., ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН:**********, адрес: *** срещу
Л. И. А., ЕГН:**********, адрес: ***, насрещен иск с правно основание
чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5000 евро (левова
равностойност 9779 лева), представляваща дължима и неплатена сума на
основание споразумение от 17.11.2020г. между страните, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Н. А., ЕГН:**********,
адрес: *** да заплати на Л. И. А., ЕГН:**********, адрес: ***, съдебно-
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в общ размер
на 2914,27 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
19