МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 14.05.2020 г. ПО НОХД № 277/2020
Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД-
ПЛОВДИВ, Н.О., IV-ти
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
От
Районна прокуратура- Пловдив е внесен обвинителен акт по Бързо производство №
10/2020 г. по описа на РУ- Стамболийски при ОД на МВР Пловдив (пр. пр. №
314/2020 г., по описа на Районна прокуратура- Пловдив) срещу Н.Н.С., ЕГН **********
за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че на
12.01.2020 г. в гр. Кричим, обл. Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка и модел „Ауди А3“, с рег. № ********, след
употреба на наркотично вещество- марихуана /THC/.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура- Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и
категоричен начин е изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен. По отношение
индивидуализацията на наказанието, то представителят на държавното обвинение
сочи, че подсъдимият е неосъждан и с добри характеристични данни. Предвид това,
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
рамките на законовоустановения минимум, изпълнението на което, на основание чл.
66, ал. 1 НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и да
бъдат наложени кумулативно предвидените в чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 343г НК наказания,
а именно – глоба в размер на петстотин лева, и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца.
Защитникът
на подсъдимия – адв. В., излага доводи в насока недоказаност на обвинението по
един несъмнен и категоричен начин.
Поддържа,
че приложената по досъдебното производство касета от полеви тест „Дрегер Дръг
Чек 3000” е събрана извънпроцесуално. Изтъква се и че процесуалният закон не
предвижда, че като доказателство може да служи проба от „Дрегер Дръг Чек 3000“.
Възразява се и че самото тестване с касетата от „Дрегер Дръг Чек 3000“ е
извършено преди образуването на досъдебното производство- тестването е
извършено около 13.05ч. на 12.01.2020г., а досъдебното производство е
образувано с разпит на св. Х., който е проведен в 16.40ч. на същата дата. Сочи
се, че самият полеви тест не е способ за доказване, посочен в НПК, не
представлява и годно доказателствено средство. Поддържа се, че предвид това е
следвало разследващите органи да назначат експертиза, която да вземе биологични
образци от подс. С.- кръв или урина, които да бъдат изследвани за наличието на
следи от наркотични вещества. Защитата акцентира и върху обстоятелството, че
приложеният по делото „Дрегер Дръг Чек 3000”, с реф. № 8325554, LOT № ARLF- 0461 не е уникален,
предвид което не може да се установи дали именно това е била касетата от
полевия тест, която е била ползвана, за да се установи дали подсъдимият С. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Сочи се, че върху
техническото средство, с което е взета пробата, никъде не е отразено името на
лицето, от което е взета, нито неговото ЕГН, предвид което е напълно възможно
да бъде подменена с всяка друга касета от друго тествано лице. Предвид
изложеното, се моли подсъдимият С. да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият
С., в рамките на предоставената му възможност за лична защита, поддържа
казаното от своя защитник.
С
последната си дума, моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Н.Н.С., е роден на ***г***, ****, ****, български гражданин, неженен, неработещ,
със средно образование, неосъждан, ЕГН **********. Подсъдимият С. притежава
свидетелство за управление на МПС № ****, с валидност до 10.06.2025 г. Към
настоящия момент, подсъдимият е санкциониран с издадени фишове за извършени от
него общо четири нарушения по смисъла на ЗДвП.
Около
13.05ч. на 12.01.2020г., подс. С. управлявал лек автомобил марка „Ауди”, модел
„А3”, с рег. № ****в гр. Кричим, по ул. „Райко Даскалов. По същото време, свидетелите
В.Х. и А.Т.– полицейски служители при ОД на МВР- гр. Пловдив, изпълнявали служебните
си задължения като автопатрул на територията на гр. Кричим. Работната смяна на
свидетелите започнала в 06.00ч. на 12.01.2020г. и следвало да приключи в
18.00ч. на същата дата.
Около
13:05ч. на 12.01.2020г., свидетелите Х. и Т. забелязали управлявания от подсъдимия лек автомобил и до
ул. „Райко Даскалов“ № 1Б го спрели за проверка. Първоначалният повод за
проверката бил фактът, че управляваният от подсъдимия автомобил бил с изгоряла
крушка на преден фар. Свидетелят Х. се приближил до шофьорската врата, легитимирал
се на подсъдимия С. и му поискал документи за извършване на проверката. През
това време св. Т. също бил застанал в близост и имал пряка видимост към случващото
се. Била установена самоличността на подсъдимия С., като по време на проверката
и проведения разговор, св. Х. забелязал, че зениците на подсъдимия са разширени
и говорът му е провлачен. Това усъмнило проверяващите и те решили да тестват
подсъдимия за употреба на наркотични вещества. За тази цел, на място подс. С.
бил тестван с касета от полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“ реф. № 8325554, LOT ARLF- 0461 за употреба на
наркотични вещества. Тестът бил извършен от св. Т.- лично пред подсъдимия той
разопаковал касетата от полевия тест и му разяснил как ще протече проверката. Полевият
тест отчел положителен резултат за наличие на марихуана / тетрахидроканабинол- THC/. Резултатът от теста
бил предявен на подсъдимия, като последният приел тези показания на полевия
тест. На подс. С. бил съставен АУАН с бл. № 036311 от 12.01.2020г., който му
бил предявен. Подс. С. се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражения. За осъществения полеви тест бил съставен Протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който бил
отразен резултатът от теста, като протоколът бил подписан от св. Т. и от подс. С..
Бил издаден и Талон за изследване № 0062836 от 12.01.2020г., в който подс. С.
собственоръчно записал, че приема показанията на полевия тест. Върху талона за
изследване бил поставен и нарочен холограмен стикер. Екземпляр от талона бил връчен
на подсъдимия, който бил съпроводен от органите на МВР до УМБАЛ „Пловдив“ АД,
за да предостави кръвна проба за изследване. На място, пред медицинския
специалист- д-р М. Д., подс. С. заявил, че категорично отказва да предостави
кръвна проба за изследване. Този му отказ бил обективиран в Лист за преглед на
пациент в КДБ/ СО № 000706 от 12.01.2020г., като подсъдимият положил подпис за
това обстоятелство.
След
това, подс. С. бил отведен в сградата на II-
ро
РУ при ОД на МВР- Пловдив, където със Заповед за задържане на лице бил задържан
по реда на ЗМВР за срок от 24 часа.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено
установена от показанията на свидетелите Х. / л. 38 от съд. пр., като съдът
кредитира всичко изложено от свидетеля, с изключение на частта, в която говори
за направените от подсъдимия признания, като подробни съображения за това ще бъдат изложени по –долу;
л. 23 от д. пр., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК /, Т. / л. 38 гръб- л. 40 от съд. пр.; л. 24 от
д. пр., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК /, както и
от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно: АУАН с бл. № 036311
от 12.01.2020г. /л. 5 от ДП/, Протокол за извършване проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози от 12.01.2020г. – оригинал / л. 6 от ДП/,
Талон за изследване № 0062836 от 12.01.2020г. / л. 8 от ДП/, Лист за преглед на
пациент в КДБ/ СО № 000706 от 12.01.2020г. / л. 9 от ДП/, Заповед за задържане
на лице от 12.01.2020г. / л. 22 от ДП/, справка за нарушител/ водач от единната
система на с-р „Пътна полиция“ / л. 25 от ДП/, Свидетелство за регистрация на
МПС, част II-ра № ********* /л. 27 от ДП/, Справка
за собственост на МПС от централна база КАТ / л. 28 от ДП/, Методически
указания за боравене с полеви тест „Дрегер Дръг Чек“ 3000 /л. 28- 33 от съд.
пр./, Уведомление от Изпълнителна агенция по лекарствата, че „Дрегер Дръг Чек
3000“ е с нанесена маркировка за съответствие / л. 26 от съд. пр./, Заповед №
8121з- 392 от 21.04.2016г., одобряваща „Дрегер Дръг Чек 3000“ като средство за
установяване употребата на упойващи и наркотични вещества / л. 27 от съд. пр./,
Писмо от ОД на МВР- Пловдив, удостоверяващо обстоятелството, че св. Т. и св. Х.
са запознати с методическите указания за боравене с „Дрегер Дръг Чек 3000“ / л.
50 от съд. пр./.
Като веществено доказателство, съдът цени пришитата
на л. 13 от д. пр. касета от еднократен полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“,
реф. № 8325554, ARLN-
0461, с която е тестван
подс. С..
Като писмено доказателствено средство съдът взе
предвид Протокол за доброволно предаване на един брой касета от „Дрегер Дръг
Чек 3000“, ARLN- 0461 / л.
12 от ДП/, с която посоченото техническо средство е приобщено към досъдебното
производство.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно,
категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната в
настоящите мотиви фактическа обстановка. Св. Т. и св. Х. като служители, които
първоначално са спрели за проверка подс. С., освен първични са и преки
източници на информация досежно процесните събития. От техните показания се
установява по един категоричен начин датата, мястото, авторството и
фактическата обстановка, при която е извършено процесното деяние. Допълнително,
Св. Т., бидейки служителят, който е тествал подс. С. с полевия тест, внася
яснота досежно това кога е бил тестван подсъдимият, с какъв тип тест, как е
преминала процедурата и какъв е бил резултатът от теста. Съдът счита за нужно
да акцентира върху факта, че св. Т. и св. Х. са запознати с методическите
указания за боравене с „Дрегер Дръг Чек 3000“, като са следвали прецизно
процедурата по тестване. Този извод е затвърден от изложеното от св. Т., който
в рамките на разпита си пред настоящия съдебен състав подробно описва начина на
действие на полевия тест и методиката за боравене с него. Показанията на свидетелите
изясняват и какви са били последващите действия на контролните органи, а
именно: съставяне на АУАН, издаване на талон за медицинско изследване и
придружаване на подсъдимия до болнично заведение, където той категорично отказва
да предостави биологична проба за изследване. По отношение показанията на св. Х.,
съдът счита за нужно да посочи, че не ги кредитира в частта, в която последният
заявява, че подс. С. му е разкрил как няколко дни преди процесния случай е
употребил наркотици. В тази си част, показанията на Х. на практика
представляват подмяна на първични с производни доказателствени средства и се
постига недопустимият от процесуална гледна точка резултат, а именно-
установяване на виновност на лицето, въз основа на самопризнания, които той е
направил пред орган на власт преди привличането му в качеството на обвиняем и
преди разясняване на правото му да не дава обяснения особено такива, с които се
самоуличава ( в тази насока са и
разясненията на ЕСПЧ, дадени по делото „Д. М. срещу България“).
По отношение правната природа на обясненията на
подсъдимия, следва да се има предвид, че същите имат двуяко значение - те представляват както доказателствено средство,
така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана
внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни находки по делото и
подробния им анализ /така Решение
№92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. В процесния случай, подсъдимият С. е преценил, че ще се възползва от
правото си да не дава обяснения, предвид което за съда не съществува задължение
да подлага това обстоятелство на по- нататъшен коментар.
По
отношение твърденията на защитата за възможно извършено манипулиране на
резултатите от полевия тест за употреба на наркотици, чрез представянето на
друга касета от „Дрегер Дръг Чек 3000“, а не тази, с която е бил изпробван подсъдимият,
то съдът счита тези съображения за изцяло неоснователни. Отвъд всякакво
съмнение за настоящия съдебен състав е обстоятелството, че именно приложената
на л. 13 от досъдебното производство касета от „Дрегер Дръг Чек 3000“ е тази,
посредством която е взета проба от подс. С. за употреба на наркотични вещества.
Не съществува и съмнение, че резултатът от теста е бил положителен за употреба
на марихуана ( с активен компонент тетрахидроканабинол- THC). Именно в насока
разсейването на всякакви съмнения, в рамките на проведеното на 20.02.2020г. ОСЗ
/ л. 39 гръб/, на св. Т. бе предявен намиращия се на л. 12 от ДП протокол за
доброволно предаване на 1 бр. касета от „Дрегер Дръг Чек 3000“ с рег. №
8325554, LOT ARLF -0461. Св. Т. бе
категоричен, че подписът в протокола е положен лично от него и именно това е
полевият тест, с който е бил тестван подс. С. и който впоследствие е предаден
на разследващ полицай Д Ц. Тези изводи на съда са подкрепени и от изписаното от
самия подсъдим в издадените му АУАН и талон за изследване- в АУАН той е
отразил, че няма възражения във връзка с извършената проверка, а в талона за
медицинско изследване е записал, че приема показанията на полевия тест. Следва
да се посочи и че по делото не са налице данни да е била нарушена целостта на
опаковката от „Дрегер Дръг Чек 3000“, преди да бъде предоставен на подсъдимия
за тестване. Дори напротив- св. Т. бе категоричен, че е разпечатал опаковката
от теста пред самия подсъдим. Настоящият съдебен състав счита за необходимо да
изложи и принципното съображение, че ако подс. С. е считал, че по какъвто и да
било начин взетата с полевия тест проба е опорочена и резултатът не е
обективен, то е следвало да предостави кръвна проба или урина за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване. След като е отказал да стори това, то подс. С. сам се е
лишил от последващата възможност да оспори показанията от полевия тест ( в тази насока, макар и произнесени по повод престъпление
по смисъла на чл. 343б, ал. 1 НК, но намиращи съответно приложение и към
настоящия случай, са разясненията, дадени в Решение № 130/ 12.06.2018 г., първо наказателно
отделение, по н. д. № 424/ 2018 г.; Решение № 16/ 15.05.2019г., по н. д. № 1204/2018г.;
Решение № 222 от 25.04.2012 г. по нак. д. № 618/2012 г. на Върховен касационен
съд; Решение № 63 от 31.03.2017 г., ВКС, Наказателна Колегия, трето наказателно
отделение, пост. по дело № 184 по описа за 2017 г.). Предвид гореизложеното, то следва да бъде взет
предвид резултатът от полевия тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В тази връзка, то съдът не споделя и изразеното от
защитата виждане, че обвинението почива единствено на приложената по делото касета
от „Дрегер Дръг Чек 3000“. Вярно е, че същата е ключова при изясняване на
обстоятелството, че подс. С. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, но по делото са налице и други доказателствени материали,
затвърждаващи този извод- това са издадените АУАН, талон за медицинско изследване
и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, в
които е отразен резултатът от теста и които са подписани от подсъдимия без
възражения и забележки, както и свидетелските показания на св. Т. и св. Х.,
касаещи резултата от полевия тест. Предвид всичко изложено, то изцяло
опровергано е твърдението на защитата, че не е изяснено обстоятелството дали подсъдимият
е управлявал МПС след като е употребил наркотични вещества.
Съдът
счита, че неоснователно е и възражението за ненадлежно приобщаване към досъдебното
производство на вещественото доказателство- касета от полеви тест „Дрегер Дръг
Чек 3000“ / л. 13 от ДП/. На първо място, следва да се посочи, че защитата
неправилно обозначи касетата от „Дрегер Дръг Чек 3000“ като веществено
доказателствено средство. Касетата представлява веществено доказателство, като
безспорно установено в практиката и доктрината е принципното положение, че
веществените доказателства са обективни дадености/ находки и съществуват
независимо от това дали е образувано досъдебно производство ( аргумент в
подкрепа на това съждение е и чл. 109 НПК). Предвид това, напълно необосновано
е да се очаква тестът с „Дрегер Дръг Чек 3000“ да бъде извършен преди
образуване на досъдебното производство ( самото тестване не е и обвързано от
съществуването на досъд. произв.). Единственото изискване, което в случая е
напълно спазено, е веществените доказателства да се приложат към делото- чл.
110, ал. 2 НПК. Както бе посочено, в конкретния случай това е реализирано, тъй
като касетата от теста е надлежно предадена на разследващия орган ( разследващ
полицай Дора Цачева), за което действие е съставен Протокол за доброволно предаване
от 13.01.2020г.
Не
следва да бъде споделено и възражението, изтъкнато от защитника в пледоарията,
че е следвало разследващите органи да назначат експертиза и да бъдат взети
биологични образци от подс. С. ( ако е необходимо и по принудителен ред, с
нарочна съдебна санкция), които да бъдат изследвани за наличие на следи от
наркотични вещества или техни аналози. В светлината на конкретния казус,
предоставянето на биологични образци за изследване чрез експертиза е само една
възможност, предоставена на подсъдимия. След като той изрично и писмено е
заявил, че не желае да предостави такива, то за органите на досъдебното
производство изобщо не е съществувало задължение да назначават експертиза.
Както вече бе коментирано, доказателствената обезпеченост на обвинението е
повече от достатъчна и за настоящия съдебен състав не съществува съмнение
досежно факта, че подс. С. е употребил наркотично вещество и след това е
предприел действия по управление на автомобил.
По отношение изводите за необремененото съдебно
минало на подсъдимия, данните за същия, неговата правоспособност и извършени
нарушения по смисъла на ЗДвП, съдът ги изведе въз основа на приобщените по
надлежния ред писмени доказателства, а именно: свидетелство за съдимост,
справка за нарушител/ водач, издадена от системата на ОД на МВР, с-р „Пътна
полиция“.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и
категоричен начин се установява, че подс. С. е осъществил в своето единство
всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния
състав по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 12.01.2020 г. в гр. Пловдив, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“,
с рег. № ********, след употреба на наркотично вещество- марихуана /THC/.
От
обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал активни действия с механизмите и приборите на МПС,
тези действия са били свързани с опасност от настъпване на съставомерни
последици, предвид което и съобразно разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., то
съдът приема, че С. е управлявал моторно превозно средство, а именно –
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ********.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи и че подсъдимият е
управлявал посоченото МПС след употреба на наркотично вещество- марихуана /THC/. Марихуаната, с
активен компонент тетрахидроканабинол (THC),
е включена в Списък I
по чл. 3, т. 1 Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Безспорно, марихуаната представлява
растение с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с нея и е забранена за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. Предвид това, абсолютно забранено е, както нейното притежание, така и
употребата й.
Съдът
счита за нужно да посочи и че в процедурен аспект, не са допуснати нарушения
при установяването употребата на наркотични вещества. Първоначално, подсъдимият
е приканен да бъде тестван чрез касета от полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“,
като след като същата е показала положителен резултат за марихуана / ТНС/, то
подсъдимият е приел резултата. Правата му допълнително са охранени, тъй като
непосредствено след като е извършен полевият тест, подс. С. ***, където му е
дадена възможност да предостави биологичен материал за изследване, но той
отказва. Следва да се посочи, че изводът за употребата на наркотични вещества
за целите на чл. 343б, ал. 3 НК следва да се базира на всяко едно допустимо по
НПК доказателство, доказателствено средство или способ (в тази насока Решение № 116/ 08.08.2016г. по к.д. № 34/ 2016г., по
описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 81/ 15.05.2018г., по к.д. № 237/ 2018г.,
по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 198/ 04.12.2019г.,по к.д. № 562/
2019г., по описа на ВКС; Решение № 126/ 05.07.2019г., по к.д. № 540/ 2019г., по
описа на ВКС, II- ро н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. № 938/2019г.,
по описа на ВКС ). Предвид това, в конкретния случай меродавен е резултатът
от теста с „Дрегер Дръг Чек 3000“.
За яснота и пълнота на
изложението от правна страна, съдът счита за нужно да посочи следното: за да се
приеме, че деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК е съставомерно от
обективна страна, то напълно достатъчно е да се установи употребата на
наркотични вещества при управлението на МПС, като без значение е кога подсъдимият
ги е приел във времето, както и дали наркотичните вещества са успели да
въздействат върху съзнанието, а от там и на реакциите му като водач, т.е. дали
той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под тяхно въздействие.
Забраната за управление на МПС след употреба на наркотично вещество е абсолютна
и по това се различава от забраната, касаеща управление след употреба на
алкохол, която е относителна ( до 0, 5 ‰ е допустима употребата на алкохол, от
0.5‰ до 1.2 ‰ е административно нарушение, а над 1, 2‰ е криминализирана ).
Както вече бе посочено, съставомерният признак на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 НК е „след употреба“, а не „под влияние“. Именно и предвид това, изцяло
ирелевантно и ненужно да се изследва е обстоятелството дали употребеният
наркотик е повлиял негативно върху способността на подсъдимия да управлява МПС
( в тази насока- Решение № 245/ 21.12.2018 на ВКС по к.н.д.
№707/2018г., Решение № 203/ 05.12.2017 г., ІII- то Н.О., по к.н.д. № 1021 по
описа за 2017 г., Решение № 81/15.05.2018 г., ІII- то Н.О., к.н.д. № 237 по описа
за 2018 г.). Това разбиране е и в унисон и с останалата нормативна уредба,
действаща в Р. България и уреждаща статута на наркотичните вещества- след като
съществува абсолютна забрана за държане и употреба на наркотични вещества, то
на още по-силно основание е забранено да се управлява МПС след употреба на
такива субстанции.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл- деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Така, подсъдимият С.
е имал ясната представа, че управлява МПС след като е употребил наркотични
вещества (марихуана). Бидейки правоспособен водач на МПС е имал и познанието,
че с това си поведение накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното
придвижване на гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване.
Въпреки това, подс. С. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е
била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.
По изложените съображения, подсъдимият Н.Н.С.,
съгласно чл. 303, ал.2 от НПК бе признат за виновен за така извършеното от него
престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия Н.Н.С. престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК,
се предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години,
„глоба“ в размер от 500 до 1500 лева, и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б,
ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК „лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът
счита, че наказанието за подсъдимия С. следва да бъде определено в рамките на
закона при прилагането на чл. 54 НК, доколкото не са налице условията на чл. 55 НК. По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия С. обстоятелства. Предвиденото в закона наказание не се явява
несъразмерно тежко за личността на подсъдимия и за извършеното от него
престъпление и определянето на наказанието в рамките, предвидени от
законодателя, ще способства за изпълнение на целите на наказателната репресия.
При
определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за
извършеното от подсъдимия С. престъпление, настоящият съдебен състав отчете
като смекчаващи отговорността му обстоятелства неговото чисто съдебно минало и младата
възраст.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха.
Поради
изложеното, според настоящия съдебен състав наказанието на подсъдимия С. следва
да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвид
това, наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде за срок от една година,
а наказанието „глоба“ да бъде в размер от 500 / петстотин / лева. Налице са и предпоставките
за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият
не е осъждан, опреденото от съда наказание е под три години „лишаване от
свобода“ и с оглед постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на подсъдимия, съдът счита, че по
отношение на С. следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК, като
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено с изпитателен
срок от три години, считано от датата на влизане в законна сила на присъдата.
Предвид обстоятелството, че подс. С. е бил
задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР на дата 12.01.2020г., то на
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК се приспада при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което е бил задържан на
посочената дата.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на
подсъдимия С. бе наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от една година. На основание чл. 59, ал. 4 НК бе приспаднато времето, през
което му е било отнето свидетелството за правоуправление на МПС по административен
ред, считано от 12.01.2020г. до датата на влизане в законна сила на присъдата.
Настоящият
съдебен състав счита, че така определеното на подсъдимия С. наказание ще окаже
нужния поправително- превъзпитаващ и предупредително- възпиращ ефект не само
върху личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока
е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото
доказателство- 1бр. касета от полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, реф. №
8325554, ARLN- 0461,
намиращ се в кориците на делото ( л. 13 от ДП), следа да се унищожи по надлежен
ред като вещ без стойност, след влизане в законна сила на присъдата.
Разноски
в рамките на досъдебната и съдебната фаза от наказателния процес не са сторени,
предвид което съдът не дължи по- нататъшно обсъждане на този въпрос.
По
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п.
Вярно с оригинала!
Т.К.