Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Велико
Търново, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева
разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10009/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от Община Велико Търново срещу Решение №
566/19.11.2021 г. по НАХД №
1112/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 25 от 22.07.2021 г., издадено от директора на РИОСВ
– Велико Търново. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че НП е издадено от некомпетентен орган
– директора на РИОСВ – В. Търново, вместо от министъра на околната среда и
водите. Сочи, че в АУАН и НП липсва конкретно посочена материална норма,
неизпълнението на което да съставлява административно нарушение, поради което е
обективно невъзможно да бъде определен компетентен наказващ орган, а също така
се нарушава правото на защита на санкционираното лице. Излага подробни доводи
за незаконосъобразността на Предписание № 5-25/15.03.2021 г. на директора на
РИОСВ. Твърди, че при проверката на 27.05.2021 г. не е установено на място да
има физически и юридически лица, които да изхвърлят строителни отпадъци и това
се потвърждавало от показанията на разпитаните по делото свидетели, а
единственият поставен за временно съхранение отпадък бил от разбиването на
общинската ледена пързалка, и тъй като имотът бил общинска собственост следвало да се има предвид
принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК. По тези изложени в
жалбата съображения, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната
инстанция, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда
и водите – Велико Търново не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 566/19.11.2021 г. по НАХД № 1112/2021
г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №
25 от 22.07.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново, с което за допуснато нарушение по чл. 156, ал. 1 в
частта "За неизпълнение на
предписание по чл. 113" във връзка с чл. 113, ал. 3 от Закона за
управление на
отпадъците (ЗУО), на основание чл. 157, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗУО, на Община
Велико Търново е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
За да потвърди НП, районният съд е приел от фактическа страна, че на 04.03.2021 г. контролни органи при
РИОСВ – В. Търново извършили проверка съвместно с Басейнова дирекция в присъствието на служител от Община Велико Търново, на обект площадка
предвидена за третиране на строителни отпадъци на Община Велико Търново, находяща се в землището на с. Леденик, Община Велико
Търново /имоти с
идентификатори 43253.76.1, 43253.58.14, 43253.58.5, 43253.58.6, 43253.58.11, 43253.76.308, 43253.76.313 по КК и КР
на с. Леденик, представляващи устройствена основа за изграждане на общински обект от първостепенно
значение: „Площадка за третиране
на строителни отпадъци, с.
Леденик, община Велико Търново“/. При проверката контролните органи
установили, че тази площадка е обособена
за приемане на отпадъци от строителство, включително и земни маси, като обаче на територията на
терена установили и много други различни
видове отпадъци като отпадъци от опаковки, излезли от употреба гуми, изолационни материали, дървени опаковки, различни
дървени отпадъци. Установено било
също така, че площадката е обособена,
като имало изграден пропускателен пункт, имало кантар, цистерна в началото на подхода. В
момента на тази проверка проверяващите констатирали,
че на площадката навлизат МПС,
които разтоварвали чували с различни видове
строителни отпадъци и материали. Констатирано било, че дейностите се извършват без общината да има издаден
разрешителен документ по ЗУО.
В резултат на тази проверка и направените от
проверяващите констатации, на
основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО от директора на РИОСВ – Велико
Търново е издадено предписание №
П-25/15.03.2021 г., с което на
Общината е разпоредено да преустанови приемането и третирането на отпадъци на територията на следните имоти: 43253.76.1, 43253.58.5,
43253.58.6, 43253.58.11,
43253.58.14, 43253.76.308, 43253.76.313, в землището на с. Леденик, община Велико Търново, със срок от влизане в сила на
предписанието до издаването на
документ по чл. 35 от Закона за
управление на отпадъците. Предписанието
е било получено от Община Велико Търново на 16.03.2021 г., като същото не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 31.03.2021 г.
На 27.05.2021 г. от експерти на РИОСВ Велико
Търново, в присъствието на
представител от Община
Велико Търново, е извършена проверка
чрез посещение на място, на
посочените имоти. При
проверката е установено, че са извършвани дейности по разделяне на налични, натрупвани във
времето отпадъци от излезли от
употреба гуми, дървесни материали, изолационни материали и др. Поставени са 3 бр. метални контейнери за
последващото им съхранение и транспортиране. Територията е разривана, запръстявана и
подравнявана. Установено е
наличието на лица, които са
служители към ОП „Зелени системи“
към Община Велико Търново, на които
е възложено събирането и разделянето
на различните видове отпадъци, намиращи
се в подножието на образуван скат
от натрупаните отпадъци. Установено е наличието на струпвания
от големи количества отпадъчен бетон
в източната част на
обекта, както и новообразувана масивна камара от строителни отпадъци, представляващи
отпадъчни тухли, керемиди и др. от битово
- ремонтна дейност, в североизточната
му част. Описаните отпадъци не са
установявани при
извършваната предходна проверка, с КП № УО-ИМ-16/04.03.2021 г. По данни на З. М.– началник отдел „Околна среда“
при Община Велико Търново,
отпадъците от бетон, складирани
в източната част на обекта са
приети на площадката след извършен демонтаж
на градската ледена пързалка, а
строителните отпадъци от битово - ремонтни дейности се приемат
от физически лица. Към датата на
втората проверка не е
имало издадено съответното
разрешително по чл. 35 от ЗУО.
При
тази фактическа обстановка е съставен АУАН № 27 от 21.06.2021 г. и въз основа на него е издадено НП №
25 от 22.07.2021 г. на
директора на РИОСВ – В. Търново, с което за допуснато нарушение по чл.
156, ал. 1 в частта "За неизпълнение на предписание по чл. 113" във връзка с чл. 113, ал. 3 от ЗУО, на основание чл. 157, ал. 4 вр. ал. 2 от
ЗУО, на Община Велико Търново е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева.
При
така установеното от фактическа страна въззивният съд е направил изводи, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, с необходимите реквизити, без да са допуснати съществени нарушения на
императивните норми на ЗАНН. Приел е за неоснователни възраженията на
жалбоподателя относно законосъобразността на издаденото предписание №
П-25/15.03.2021 г., тъй като
същото е влязло в сила като необжалвано. Предписаните от страна на РИОСВ по
отношение на Община Велико
Търново мерки са конкретни, с ясно зададени параметри и естество на
необходимите за предприемане действия, а за изпълнението им е бил даден и
конкретен краен срок. Посочил е,
че Община Велико Търново не е
изпълнила предписанието, като
самата свидетелка З. Миладинова,
която е служител не отрича в показанията си пред съда, че при повторната проверка на 27.05.2021 г. на площадката е имало строителни отпадъци, които не са съществували при първоначалната проверка (от разрушената ледена пързалка в гр.- В. Търново). Именно това са релевантните факти, които обуславят приложението на
предвидената в чл. 156, ал. 1 от
ЗУО санкция и в този смисъл съдът е намерил за правилна и правната квалификация на извършеното нарушение. Като неоснователно е преценено възражението на
жалбоподателя за неясна правна
квалификация на нарушението,
тъй като от изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка по категоричен
начин става ясно, че на жалбоподателя
е било вменено като нарушение
неизпълнение на предписание по чл.
113, ал. 3 от ЗУО (подробно описано
в Констативния протокол, АУАН и НП,), които са фактите, изпълващи санкционния състав на чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Такава е функцията на
визираната в цитираната разпоредба
санкция – да обезпечи изпълнението
на дадено задължително предписание
от компетентен административен орган, а в
случай на неизпълнение, да бъде наложена имуществена санкция на
адресата на задължението.
На
последно място съдът е изложил доводи за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН предвид значимостта на охраняваните от ЗУО обществени
отношения. Посочил е, че наказанието
е наложено в минималния предвиден в закона размер, поради което не може да бъде
намалявано.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При така установеното от правна и
фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по
постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд
е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от
настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Всички релевирани оплаквания в касационната
жалба вече са били изложени пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и
задълбочено, като дадените им в мотивите на решението отговори са в
съответствие с материалния закон.
Неоснователно
е възражението на касатора ца липса на материална компетентност на издалия НП
орган. Позоваването на разпоредбите на ЗАНН е несъстоятелно, тъй като съгласно
чл. 157, ал. 4 от специалния закон – ЗУО, наказателните постановления по
ал. 1 и 2 се издават от директора на РИОСВ, както и от кмета на общината или от
оправомощени от него длъжностни лица в случаите по ал. 1. В ал. 2 на чл. 157 изрично са посочени
нарушенията по чл. 156 от ЗУО, въз основа на който текст е съставено и
процесното наказателно постановление, следователно НП е издадено от компетентен
орган.
Неоснователно
е и възражението за неяснота при описание на нарушението и неговата правна
квалификация. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ЗУО за неизпълнение на
предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 на физическите лица се налага глоба в
размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена санкция в
размер от 5000 до 20 000 лв. Следва да се държи сметка, че няма пречки една и съща норма да е
едновременно и нарушената и санкционната норма, какъвто е случаят. Това е така, защото
в структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента:
хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата
се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната
норма ще бъде приложима. Диспозицията
съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени
правата и задълженията адресирани до субектите на правото, неизпълнението на
които може да е административно нарушение. А санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които
могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на
правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма. Нарушението, извършено от касатора, е ясно
описано като неизпълниение на предписание по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, като в случая посочването на тази
разпоредба конкретизира вида на предписанието /тъй като на санкция подлежи и
неизпълнението на задължителните предписания по чл. 120 от закона, издавани от други органи/.
Неоснователни
са оплакванията относно незаконосъобразността на даденото предписание №
П-25/15.03.2021 г. Съдебната
практика е константна, че задължителното
предписание по чл. 113, ал. 3
или чл. 120 от ЗУО представлява едностранно властническо волеизявление,
което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно
определено задължително поведение. Следователно, задължителното предписание е
индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по
реда на АПК /така напр. Определение
№ 5256/26.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2021 г./. Няма данни и не
се твърди общината да е
оспорила задължителното
предписание. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на
чл. 256, ал. 1 от ЗУО в юридически факт, с който законът свързва реализиране на
административнонаказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е
необходимо да се докаже единствено наличието на предписание, свеждането му до
знанието на неговия адресат и неговото неизпълнение в срок, които предпоставки
в случая безспорно са налице, като законосъобразността на самото предписание е
предмет на друго производство и не следва да бъде обсъждана в настоящото.
Поради това наведените пред ВТРС и в касационната жалба доводи, свързани с
липса на фактически и
правни основания за издаването му и т.н., са
неотносими към правилността на постановеното от въззивния съд решение и към
законосъобразността на издаденото НП.
Неоснователни
са и възраженията, че нарушение не е извършено. Сам касаторът признава, че след
влизане в сила на предписанието за преустановяване на дейностите по приемане и
третиране на отпадъци
на площадката, там са приети строителните отпадъци от разрушаването на бившата
градска ледена пързалка, като е безспорно, че към момента на втората проверка
на общината не е издаван документ по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности с отпадъци
на този обект. Ирелевантно е,
че разрушеният обект и теренът, на който са пренесени отпадъците са общинска
собственост, като неотносим в случая е соченият от касатора принцип на чл. 6,
ал. 5 от АПК. Освен това, съгласно Констативен протокол № УО-ИМ-28/27.05.2021
г., който е официален
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, в североизточната част на обекта
има новообразувана масивна камара от
строителни отпадъци, представляващи
отпадъчни тухли, керемиди и др. от битово
- ремонтна дейност, които не
са били налични при предходната проверка на 04.03.2021 г. Тези отпадъци
очевидно не представляват отпадъци от разрушаването на бившата ледена пързалка
/съоръжение на открито/, които представляват отпадъчен бетон в източната част
на обекта. Във въпросния протокол е посочено, че според З. М.строителните
отпадъци от битово - ремонтни дейности се приемат от физически лица,
като неприемането на отпадъци на територията на обекта би довело до
създаването на нерегламентирани замърсявания на територията
на общината. Предвид
изложеното е неотносимо обстоятелството, че при проверката на място на
27.05.2021 г. не е установено непосредственото приемане на отпадъци или
че приетите отпадъци се съхранявали временно и не се третирали.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 566/19.11.2021 г. по НАХД № 1112/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.