Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4022 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
С
решение № 260775/04.03.2022 г. съдът е прекратил делото в частта по предявения
от П.Л.Б. срещу Р.И.Б. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
По ч.гр.д.
№ 1593/2022 г. състав на САС е постановил определение № 1847/14.07.2022 г., в
което е приел, че „евентуалната нищожност ще се прояви по отношение на
участващите при сключването й страни“ и че „последиците от уважаването на
исковата претенция … предполага на участниците в тази сделка да се осигури
съответната защита“. С тези мотиви делото е върнато на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Настоящият
съдебен състав отчита:
-
влязлото в сила определение от 18.05.2020 г. (потвърдено с определение № 2463/04.11.2020
г. по ч.гр.д. № 2324/2020 г. по описа на САС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 478/14.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3867/2020 г. по описа
на ВКС, IV г.о.);
- липсата
на правен интерес (представляващ положителна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск), съображения за което настоящият съдебен
състав е изложил в решението си от 04.03.2022 г., а също и в разпореждане от
13.10.2022 г.;
-
константната съдебна практика – определение № 238/08.05.2018 г. по гр.д. №
3170/2017 г. на ВКС, I г.о. (правото да се иска установяване недействителност
на сделка е имуществено и се наследява от всеки от наследниците до размера на
наследствената му част и поради това всеки от наследниците може да упражни това
право до размера на наследствените си права), определение
№ 804/18.12.2020 г. по гр.д. № 1314/2020 г. на ВКС, IV г.о., разглеждащо казус,
сходен с настоящия, при който липсва задължително другарство в процеса), решение
№ 337/27.10.2015 г. по гр.д. № 1430/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение №
97/27.07.2020 г. по гр.д. № 1917/2019 г. на ВКС, III г.о. и др.);
- неприложимост на хипотезите ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, доколкото П.Б. не е трето лице, а има качеството на наследник
– универсален правоприемник на една от страните по договора – П.Б..
Настоящият съдебен акт намира, че постановяване на решение по същество на
спора и по отношение на ответника Р.И.Б. водят до недопустимост на съдебния
акт.
Отчитайки задължителните указанията на САС за продължаване на
съдопроизводствените действия, а именно: постановяване на решение по
предявените и срещу Р.И.Б. искове, липсата на обоснован от ищеца правен интерес,
а позоваване единствено на указанията по определението от 14.07.2022 г., и с
оглед преустановяване на безплодните усилия на СГС да убеди ищеца, че
облигационни претенции (каквито са исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД), които не само не създават СПН по отношение на наследствените
квоти между П.Б. и Р.Б., но и са „удар във въздуха“, съдът постановява
настоящия съдебен акт.
Р.И.Б. е участвала в производството по делото и по същество се иска допълване
на решението, като съдът се произнесе и по предявените срещу нея искове.
Неоснователността на претенцията по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД се основава
на липса на забранена от закона цел – Р.Б. е прехвърлила на дъщеря си Д.С.
притежавани от нея идеални части от процесния недвижим имот. Не съществува
закон, забраняващ разпореждане с лична собственост в полза на друг правен
субект. Противното би означавало ограничение в правото на собственост, което е
недопустимо.
Не е налице и основанието по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Както съдът е
приел и в решение № 260775/04.03.2022 г., правоприемникът Д.С. е дъщеря на Р.Б.,
което обосновава продажба при цена, по-ниска от пазарната. Отделно, не е
нарушен по недопустим начин и заложения в чл. 9 от ЗЗД принцип на свобода на договарянето.
Неоснователна е и предявената при условията на евентуалност претенция по
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД: Д.С. е заплатила продажната цена на Л.Б., с което е
изпълнила задълженията си спрямо двамата си праводатели, съгласно условията на
договора от 24.03.2014 г.
Така
мотивиран и на основание чл. 250 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ДОПЪЛВА
решение № 260775/04.03.2022 г. по гр.д. № 4022/2019 г. по описа на СГС, I-17 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Л.Б., ЕГН ********** срещу Р.И.Б., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: