№ 23752
гр. София, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110130060 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Б. З. П., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от
1874.29 лева, от които 1534.10 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС за периода м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.10.2022г., до изплащане на вземането, 317.05
лева - мораторна лихва за забава от 15.11.2019 г. до 11.10.2022г., както и суми за дялово
разпределение 18.12 лева - главница за периода от м.09.2019г. до м.02.2021г., ведно със
законната лихва от 28.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 85.02 лева -
лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58945/2022 г. на СРС, 46 състав.
В СРС е висящо гр.д. № 48095/2022 г. на 49 състав. То е образувано по искова
молба на Б. З. П. срещу „ФИРМА“ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 5241.12 лева - главница за топлинна енергия за периода от м.06.2016 до м.07.2022,
както и лихва в размер от 1480.90 лева за периода от м.06.2016 до м.07.2022г., които
задължения касаят същия топлоснабден имот.
Доколкото предмет на съдебния процес както по положителен, така и по
отрицателен установителен иск, е съществуването на вземането, доказателствената тежест
ще се разпредели между страните по идентичен начин, независимо какво качество имат в
процеса – в тежест на кредитора е да докаже съществуването, изискуемостта и размера на
вземането, независимо дали е ищец или ответник.
В процесния случай касателно периода от м.05.2019г. до м.04.2021г по
отношение на сумата за доставена ТЕ е налице идентитет между двете производства.
Същото обаче не води до недопустимост на последващо заведеното такова по реда на чл.
422 ГПК и не води до отвеод за присъдено нещо, поне към настоящия момент
Влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск не влече
никакви последици по отношение на издадената заповед за изпълнение – дори същият да е
отхвърлен, което по същество означава, че вземането е признато, заповедта за изпълнение не
би могла да влезе в сила, доколкото при подадено възражение кредиторът следва да предяви
1
иск по реда на чл. 422 ГПК и едва след влизане в сила на решението, с което този иск е
уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила – чл. 416 ГПК. Липваа на законодателен
механизъм да бъде установена връзка между делото, образувано по заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и делото, образувано по отрицателния установителен иск –
например при отхвърляне на отрицателния установителен иск заповедта за изпълнение да
влиза в сила.
Съдът намира, че в процесния случай е налице предпоставката на чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Това е така доколкото ако за частта касаеща процесния период, предявения иск по
гр.д. № 48095/2022 г. на СРС бъде уважен със СПН, ще се отрече съществуването на
вземането на ФИРМА” ЕАД, което ще доведе до недопустимост на настоящото
производство в тази част/ само относно главницата за ТЕ/. В случай, че предявеният
отрицателен установителен иск обаче бъде отхвърлен за ищеца в настоящото производство
ще съществува правен интерес да се снабди с годно изпълнително основание, каквото не би
било решението по отхвърлен отрицателен установителен иск, а път на защита би бил
осъдителен иск или установителен такъв по чл. 422 въз основа на издадена заповед за
изпълнение. Ето защо към настоящия момент преценката за допустимост на предявения иск
по гр. дело № 30060/2023 г. не може да бъде извършена и следва да се изчака решението по
обуславящото дело- гр.д. № 48095/2022 г. на 49 състав на СРС.
Поради това, с оглед на разпоредбата чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се изчака
влизане в сила на решението по обуславящото дело, което налага спиране на
производството по обусловеното.
Ето защо Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 30060/2023 г. на СРС, 46 състав до влизане в сила
на крайния съдебен акт по висящото гр.д. № 48095/2022 г. на 49 състав на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2