Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през
две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20885/2019 година на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „М.Т.Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Евдокия Райчева
Недялкова-Василева, против „Ю.И." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от управителя: ****иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „Ю.И."
ЕООД, ЕИК ****, дължи на „М.Т.Б." ЕООД, ЕИК **** сумата от 3840лв.(три
хиляди осемстотин и четиридесет лева), явяваща се неизплатена главница по
фактура № ****., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №6262/
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Твърди се, че от
пролетта на 2014г., до 01.09.2014г. между страните по делото са налице
търговски взаимоотношения, приоритетно във връзка с възлагане от страна на
ответника като спедитор на ищеца като изпълнител, транспорт на извън габаритни
товари, като във връзка с тези отношения е издадена процесната
фактура № ****г. Твърди се, че на 27.08.2014г. в 14:05ч., представляващия и
едноличен собственик на капитала на ответното дружество г-н ****от ****е
изпратил електронно писмо до ищцовото дружество на ****с
молба за офериране „от ****, Пирдоп за 2бр.колети с прикачен файл на скица на
товара. Твърди се, че на 28.08.2014г. в 16:02ч. ответникът е изпратил друг e-mail на ищеца с приложен файл- снимка с маркиране в
червено конкретна част от товара, която да служи като начин за укрепване на
товара. На 28.08.2014г.в 19:09ч. ищцовото дружество
по e-mail изпратило оферта на ответника за сумата от
3200лв.без ДДС, като през същия ден е изпратена заявка за автомобилен превоз по
договор 01/28.08.2014г.с подпис и печат на ответното дружество, като в същата
са посочени всички основни клаузи и изисквания на сключения договор-място на
товарене, изисквания, вид товар, място на разтоварване и цена. Твърди се, че на
29.08.2014г. от ищеца е изискано и му е издадено разрешително № РП-2038 и е
сключил договор с АПИ за осъществяване превоз на извънгабаритен
товар, като е попълнена товарителница серия М ****. с коректно попълване
данните за изпращач, получател, товар и автомобил, с който е извършен превоза.
Твърди се, че товара е приет без забележки, за което е положен подпис, печат и
собственоръчно изписване името на получателя (на латински, тъй като същия не е
български гражданин). Твърди се, че на 01.09.2014г.е съставена и изпратена на
ответника процесната фактура № ****г. с данъчна
основа 3200лв.без ДДС или 3840лв.с ДДС, като в издадената фактура изрично е
вписано, че плащането е следвало да се извърши на 01.09.2014г. Твърди се, че
нито в този срок, нито в срока по чл.303а от ТЗ е извършено плащане или някакво
налице възражение, или указване обективна причина за неизпълнение.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът с писмен отговор оспорва иска като неоснователен, поради
погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Освен това се
твърди, че фактурата за превоза не е изпращана на спедитора и поради това той
не я е включвал в справките по ДДС.
Съдът след като
съобрази събраните по делото
доказателства, намира следното:
Хода на
съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства:
Получени/изпратени от ищеца e-mail при пред
договорните отношения, с прикачените към тях файлове: получени на 27.08.2014 г.
в 14:05 часа-2стр.; получени на 28.08.2014 г. в 16:02 часа-2 стр.; изпратени на
28.08.2014г.в 19:09 часа- 3 стр.; Заявка от ответника за автомобилен превоз от
28.08.2014г.-1 стр., Справка № 1935/28.08.2014г.на АПИ за размер на пътна
такса-1стр., Разрешително № РП-2038/29.08.2014г.на АПИ-1стр., Товарителница сер. М № ****.-1стр., Фактура№ ****.-1стр. и Справка от
счетоводството на ищеца за клиент /ответното дружество/, ч.гр.д. № 12825/2019
г. по описа на ВРС, ХІV състав.
От приложена и
неоспорена от ответника кореспонденция по електронна поща се установява, че на
27.08.2014г.в 14:05ч., представляващия и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество г-н ****от ****е изпратил електронно писмо до ищцовото дружество на ****с молба за офериране „от ****,
Пирдоп за 2бр.колети с прикачен файл на скица на товара LxBxH.
550x401x420cm / 3,6to, като е уточнено, че товара е готов за товарене. На
28.08.2014г.в 16:02ч.ответникът е изпратил друг e-mail
на ищеца с приложен файл- снимка с маркиране в червено конкретна част от
товара, която да служи като начин за укрепване на товара и текст „Говорено е за
начина на укрепване и от получателя предлагат да се подпира не на фланеца а на вътрешния ринг ,виж на снимките в червено“. На
28.08.2014г.в 19:09ч. ищцовото дружество по e-mail е изпратило оферта на ответника за сумата от
3200лв.без ДДС. На 28.08.2014г. между страните по делото е сключен договор
автомобилен превоз №01/28.08.2014г. Съгласно клаузите на договора се касае за
еднократна транспортна услуга, която да бъде извършена от ищцовото
дружество. Установява се, че на същата дата е изпратена заявка за автомобилен
превоз по договор 01/28.08.2014г. от страна на ответника, като в същата са
посочени всички основни клаузи и изисквания на сключения договор-място на
товарене, изисквания, вид товар, място на разтоварване и цена.
Установява се че
на 29.08.2014г. на ищеца е издадено разрешително № РП-2038 и е сключил договор
с АПИ за осъществяване превоз на извън габаритен товар, попълнена е
товарителница серия М ****.с коректно попълване данните за изпращач, получател,
товар и автомобил, с който е извършен превоза. Установява се, че товара е приет
без забележки, за което е положен подпис, печат и собственоръчно изписване
името на получателя. На 01.09.2014г.е съставена и изпратена на ответника процесната фактура № ****г. с данъчна основа 3200лв.без ДДС
или 3840лв.с ДДС. В издадената фактура изрично е вписано, че плащането е
следвало да се извърши на 01.09.2014г.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съобразно чл.367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се
задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или
товар като съгласно чл.372 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключване
на договора, освен ако не е уговорено друго или при приемане на товара.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение – договор за превоз, както и изпълнение на поетите
задължения от негова страна – извършване на превоза.
Страните не спорят, че ответното дружество в качеството
му на изпращач е възложило на ищцовото извършването на превоз на извънгабаритен
товар-
съдове от фибро стъкло с размери: 550x401 x420cm / 3,6t -
общо 2 броя от гр.Стара Загора до гр.Пирдоп, т.е. касае се за транспорт в
рамките на Р България, като тези факти се установяват от представените писмени
доказателства и разпитаните свидетели.
Правоотношенията на страните се подчиняват на режима,
установен в раздели III, IV и V от Закона за автомобилния превоз,
регламентиращи превоза на товари.
Не е спорен
между страните и размера на договореното заплащане за извършената услуга, а
именно сумата от 3200лв. без ДДС, т.е.
сумата от 3840лв. с включен ДДС.
Спорни по делото
са единствено обстоятелствата относно падежа на задължението на ответната
страна и надлежното уведомяване на ответника за него.
Следва да се
прецени дали към датата на подаването на заявлението
по чл.
411 ГПК,
имащо значението на правно действие по чл.
116 ЗЗД,
е била изтекла 5-годишната погасителна давност
по чл.
110 ЗЗД
и дали искът е основателен.
Началната дата
на срока е безспорна и тя е 01.09.2014 г. и 5-годишният срок би изтекъл на
01.09.2019 г., ако не би бил прекъснат/спрян с депозирането на заявление по чл.
411 ГПК
на 13.08.2019 г. в хипотезата на чл.
116 б. "б"
и чл.
115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД. Т.е. към момента на депозиране на
Заявлението не е била изтекла погасителната давност за претендиране на
вземането, поради което съдът приема, че исковата претенция е своевременно
предявена.
На основание чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава в плащането
на главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2019г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода
на делото, съдът намира, че искането от страна на ищеца за присъждане на
сторените от него разноски в производството по делото следва да се уважи в цялост. В полза на същия следва
да се присъди сумата от 76,80 лева –заплатена д.т и сумата от 600 –заплатено адвокатско възнаграждение и разноските в заповедното
производство – в размер на 76,80 лева за заплатена държавна такса и сумата от
600 –заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното
съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 ГПК по отношение на „М.Т.Б." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, че „Ю.И." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление:*** дължи заплащането на сумите по Заповед за изпълнение
№6262/14.08.2019г., издадена по ч.гр.д. №12825/2019г. по описа на ВРС, 14 с-в.,
а именно: сума в размер на
3840лв.(три хиляди осемстотин и четиридесет лева), представляваща неизплатена
главница по фактура № ****., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.08.2019г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„Ю.И." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ НА „М.Т.Б." ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1353,60 лева /хиляда триста петдесет и три лева и 60 стотинки/ представляващи направените разноски
в производството по делото и в заповедното производство, на основание
чл.78,ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: