№ 439
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110202666 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. К.
Н. ***, депозирана чрез адв.Д., против НП 24-0433-000716/12.06.2024г. на Началника на
Първо РУ-ОД на МВР- Варна, с което на основание чл. 178 е от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв. за нарушаване
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и необосновано,
визира се като нарушена нормата на чл.57ал.1т.5 от ЗДвП и се твърди, че посочената като
нарушена норма не визира забрана, а указва как следва да бъде паркирано едно МПС,
приема се, че нарушението не било описано пълно, точно и ясно, с което е било ограничено
правото на защита на нарушителя и в заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание Н., редовно призован , не се явява лично представлява се от
адв.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, тъй като не били събрани
доказателства, че процесният автомобил е бил паркиран, че въззивникът го е паркирал на
процесното място, тъй като липсвала декларация, попълнена от него и не били събрани
доказателства, че мястото, на което е бил паркиран автомобила е тротоар.
Процесуален представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява
в с.з., депозирани са писмени бележки, с които се оспорва жалбата, излагат се аргументи за
доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска НП да бъде
потвърдено,като правилно и законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което
същата се явява процесуално допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 11.05.2024 год. около 00. 27 ч. , при обход на определени участъци и при
изпълнение на служебните си задължения, екип на Първо РУ към ОД на МВР-Варна, в който
участвал и св.М., установил, че в гр.Варна, на ул.”Константин Величков” срещу № 53 е
паркиран л.а. „Тойота Корола Версо 1,6 И” с рег.№В 3540 ТС върху тротоар, като
автомобилът заемал целият тротоар.В автомобила нямало водач.Тротоарът бил с нова
настилка- плочки, поставени преди две години, като собственик на пътя бил на Община
Варна, която не била издала разрешения за паркиране върху тротоар за територията на
целия град. Предвид горното св.М. изготвил глоба с фиш за неправилно паркиране срещу
собственика на автомобила, както и уведомление за констатираното нарушение и
изготвянето на фиша.Тъй като срещу глобата с фиш било депозирано възражение от
собственика на автомобила, поради което на 17.05.2024г. св.М. съставил АУАН срещу
жалбоподателя, в който описал констатираното нарушение и неговата правна
квалификация.АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал и в
съответната графа вписал, че има възражения, без да ги конкретизира.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения, поради което
въз основа на акта и на материалите по преписката на 12.06.2024г. било издадено
процесното НП, като АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел е че въз.Н. е нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от
същия закон му наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв.
В хода на съдебното производство от изисканите писмени доказателства- писмо от
Община Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване" с приложени
заверени копия от Разрешение за строеж № 168/ГИ/09.08.2022 г., Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 115/09.10.2023 г. и 1 броя чертеж № 01-102/2021 г., се установи,
че мястото, където е бил паркиран автомобила, представлява тротоар.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, приложени в АНП и
изискани и приобщени в с.з., така и гласни- показанията на св.М., които съдът напълно
кредитира и които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и
провеждането на адм. наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.Нарушението е
описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са и
обстоятелствата, при които същото е извършено поради което съдът не счита, че е било
ограничено правото на защита на нарушителя и не споделя възраженията в тази
насока.Срещу АУАН не са били депозирани конкретни възражения, не са били налице
спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което и в тази насока съдът не
констатира съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.Доколкото за мястото, където е паркиран автомобила, не е било издадено разрешение на
собственика на пътя, ирелевантни са фактите, как точно е бил паркиран и дали са спазени
останалите изисквания на посочената като нарушена норма, поради което и посочване на
факти в тази насока не е дължимо.
В хода на въззивното производство бе разпитан св.М., който сочи, че действително
лекият автомобил на възз.Н. е бил паркиран на тротоара на ул.”Константин Величков”
срещу № 53 в нарушение на правилата. Свидетелят е категоричен, че автомобилът е бил
паркиран на тротоара, като е заемал целият тротоар, че пътят е собственост на Община
Варна и че общината не е издавала разрешения за паркиране върху тротоар.
2
В разпоредбата на чл. 93 от ЗДвП са дадени легалните определения на понятията
"престой" и "паркиране", като от показанията на св.М. не се установява управляваното от
жалбоподателят МПС да е било престой за слизане или качване на пътници или товаро-
разтоварни дейност, напротив, установи се , че в автомобила не е имало водач. С оглед
горното съдът намира, че МПС на жалбоподателя е било паркирано. Действително ЗДвП
допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл. 94, ал. 3 от ЗДвП се сочи, че това е
допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2, 5 тона върху тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В конкретния случай не се
установява да е имало обозначение, че това място е било определено за паркиране, поради
което съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за липсата на предпоставките на чл. 94
от ЗДвП. От друга страна и в Наредбата за обществения ред на Община Варна съществува
абсолютна забрана за паркиране на МПС на тротоари на територията на общината, като в
случая безспорно това не е възведено като нарушение, но с поведението си въззивника е
нарушил и правилата въведени на територията на общината.
В случая по несъмнен начин е установено от събраните писмени и гласни
доказателства , че МПС е било паркирано върху тротоара/ в тази насока са и изисканите и
приобщени от Община-Варна писмени доказателства/, като процесното място не е измежду
местата определени за паркиране. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП предвижда
две кумулативни предпоставки – тротоарът да е отнапред определено място за паркиране и
между това място и сградите да има разстояние най-малко 2 метра. В конкретният случай
отсъства едната предпоставка – тротоарът, върху който е паркиран автомобилът не е място,
което да е определено за такава цел. Наличието или липсата на втората предпоставка не
може да промени крайния извод за извършено административно нарушение и тя следва да
бъде изследване само ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки е на лице.
Поради това и съдът не възприема направеното възражение в тази посока.
В конкретния случай не се установява да е имало обозначение, че това място е
било определено за паркиране, поради което съдът счита, че горното обстоятелство сочи и за
липсата на предпоставките на чл. 94 от ЗДвП.
По делото в нито един момент не е съществувал спор, че въз.Н. е собственик на
процесния автомобил, поради което правилно и законосъобразно съгласно разпоредбите на
ЗДвП именно той е бил санкциониран.Законът не изисква от проверяващите да доказват кой
е паркирал автомобила, като за собственикът на автомобила съществува право, но е и
задължение да посочва друго лице, на което евентуално е предоставило автомобила за
управление.Очевидно от тази възможност, а именно да попълни декларация, въз.Н. не се е
възползвал, като това не води до извод за недоказаност на авторството на нарушението.Ако
друго лице е било нарушител, то именно жалбоподателят е следвало да го посочи, което той
не е сторил, а и доказателства, че друго лице, а не въз.Н. е паркирал процесния автомобил,
не са ангажирани в нито един момент от хода на АНП, не се ангажираха и в с.з., поради
което съдът не споделя и тези възражения.
В същия смисъол не се изисква от лице, констатирало нарушението, да възприеме
непосредствено паркирането на автомобила, а само факта на извършване на нарушението.
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП жалбоподателят
правилно и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл. 178 Е от ЗДвП, предвиждаща
ГЛОБА в размер на 50 лв. за водач, който неправилно паркира върху тротоар, като
определеното наказание е в минимален размер и съдът е лишен от възможност до го
ревизира.
Същевременно нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано
като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите с него интереси –
3
тези на останалите участници в движението, а и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП забранява
приложението на чл.28 от ЗДвП за нарушения по този закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението е правилно установено и не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното наказателно
постановление като издадено от компетентен оран, съобразно законоустановения ред и
срокове, поради което се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в
полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО,тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност.
Воден от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0433-000716/12.06.2024г. на
Началника на Първо РУ-ОД на МВР- Варна, с което на основание чл. 178 е от ЗДвП на Д. К.
Н. *** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лв. за нарушаване
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. К. Н. ***, да заплати на Община - В. сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4