№ 318
гр. Пазарджик, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20235220200664 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Г. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул.
„А.К. ***, чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК, против Наказателно
постановление № 23-0340-000298 от 03.04.2023 г., издадено от Началник РУ-
Септември към ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от
ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. В жалбата е направено
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, сторени за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
обосновано становище за нейната основателност и за незаконосъобразността
на НП, чиято отмяна се иска. Прави искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
1
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят Л. е санкциониран с НП за това, че на 04.08.2022 г.
около 10,50 часа, в гр Б., ул. „Ю.“ пред №51, в посока към село Г. Б., е
управлявал лек автомобил „А. ***“ с рег. № *****, собственост на П.Й. от гр.
Б., което не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е било със
служебно прекратена регистрация на 15.12.2021 г. на основание чл.143 ал.10
от ЗДвП, поради липса на сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност.
Това било установено от автопатрул от полицейски служители при РУ-
Пещера, като на жалбоподател бил съставен АУАН за извършено нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Впоследствие с мотивирана резолюция от 27.02.2023
г. на АНО административнонаказателното производство било прекратено и
материалите изпратени по компетентност на РП- Пазарджик с оглед данни за
евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. №
4507/2022 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база
събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от
20.10.2022 г., като преценил, че извършеното от Н. Л. не съставлявало
престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът
изпратил материалите по преписката на Началника на РУ- Пещера, от където
по компетентност били препратени на Началника на РУ Септември при
ОДМВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм.
нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на
Л..
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 03.04.2023г. на основание
чл.36 ал.2 от ЗАНН срещу жалбоподателя било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на наказаното лице на 11.04.2023 г., видно от
разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била депозирана чрез
АНО до съда чрез надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат на
24.04.2023 г., когато била входирана в деловодството на РУ- Септември. С
оглед на изложеното съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка
Вх. №4507/2022 г. по описа на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло
2
събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че в хода на АНП не е допуснато СПН.
Правилно НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, след постановен
отказа на прокурора да образува ДП, като започналото първоначално АНП е
било надлежно прекратено с мотивирана резолюция на АНО. Спазени са
изискванията за съдържание на НП, а именно посочена е дата и място на
извършване на нарушението, действията на нарушителя и са посочени всички
елементи от състава на адм. нарушение. НП е съставено от компетентен орган
в кръга на правомощията му и в законоустановения срок.
Според настоящия съдебен състав обаче вмененото на жалбоподателя
адм. нарушение не е било извършено от него.
Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е
управлявал процесното МПС. Не се спори и за това, че управляваният
автомобил не е негова собственост, а на друго лице- П.Й.. По несъмнен начин
се установи, че въпросното МПС към момента на проверката е било без
регистрация, тъй като на 15.12.2021 г. регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно при условията на чл.143 ал.10 от ЗДвП от Сектор „ПП“
при ОДМВР- Пазарджик (виж справка за промяна на регистрация на ППС на
л.52). До последното се стигнало тъй като сключената на 30.12.2020 г. ЗЗ
„ГО“ на автомобилистите със ЗН „Лев Инс“ АД била на вноски, като
собственикът на МПС не заплатил последната вноска и на 16.10.2021 г. в
00:00:00 часа действието на застраховката било прекратено, като след това и
П.Й. не сключил нова застраховка. Всичко това се установява и при
извършената от съда служебна справка в Гаранционния фонд. Така ГФ след
като уведомил съответната служба по регистрация на ППС, регистрацията на
последното била прекратена.
На следващо място се установи от обясненията на жалбоподателя,
дадени от него при извършената му полицейска проверка, че същият не е
знаел, че автомобилът управляван от него е с прекратена регистрация, както и
че не е бил уведомен от собственика за това, още повече че от него разбрал,
че той също не е уведомяван за прекратяването на регистрацията на
автомобила. По прокурорската преписка е приложено уведомително писмо до
П.Й. (л.60) от 15.12.2021 г., за това че е прекратена служебно регистрацията
на автомобила му, но АНО не е ангажирал доказателства за това, че
въпросното уведомление е било връчено надлежно на Й..
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата
жалбоподателят Л. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
3
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост.
АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че
службата по регистрация е прекратила по служебен път регистрацията на
автомобила. Предположението на наказващия орган, че санкционираното
лице е съзнавало посочените обстоятелства, тъй като вероятно му е било
съобщено от собственика на автомобила- негов приятел, не може да обоснове,
че същият ги е съзнавал в действителност, още повече както се посочи по-
горе, самият собственик не е бил наясно с прекратената служебно
регистрация на МПС. По делото липсва каквото и да е доказателство, че към
инкриминираната дата жалбоподателят е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че той не е
имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация на
автомобила, като се има предвид и че управляваният автомобил е бил с
поставени регистрационни табели и налично СРМПС. Вмененото
административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено
само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК,
която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на
чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в
поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това
положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и
поведението му не може да бъде санкционирано.
В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на
ВАС и ВКС, съгласно което не се наказва с адм. наказание водач, който
управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена на осн. чл.143
ал.10 от ЗДвП, без затова да е уведомен собственика на МПС.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Л. и е санкционирал същия за нарушение,
което той не е извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно,
което пък неминуемо влече неговата отмяна.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
жалбоподателя чрез пълномощника му за присъждане на разноски за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е
направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди
обявяване делото за решаване, с депозираната жалба. Пълномощникът има
право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата
на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.4), от който се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева
жалбоподателят Л. е заплатил в брой на адвокат К. У. от ПзАК. При това
положение ОД на МВР Пазарджик, към което учреждение е структуриран
органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза
на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Направеното
възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на
въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на
4
адвокатското възнаграждение е минималния, предвиден в разпоредбата на
чл.18 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.).
Защитникът е изготвил въззивната жалба, явява се в съдебно заседание и
упражнява процесуално представителство на въззивника, като излага и
становище по същество.
Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед изхода на
делото- отмяна, а не потвърждаване на НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2
т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0340-000298 от
03.04.2023 г., издадено от Началник РУ- Септември към ОДМВР- Пазарджик,
с което на Н. Г. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.К. ***, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Г. Л., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „А.К. ***,
разноски в размер на 500 (петстотин) лева- за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5