Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №87/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.В.С.
срещу З.Л.И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 16.11.2016 г., вследствие на което е пострадал ищецът.
Претендира направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило
се на 16.11.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е нарушил правилата за движение, с което да е причинил
произшествието, оспорва твърдените от ищцата вреди и претендирания размер. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол от 16.11.2016 г. – л.7) и авто-техническата
експертиза по делото, включително разясненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание, че на 16.11.2016 г. на ул. Банско шосе, лек автомобил „Ровер” с
рег.№ *******, управляван от Г.П., се е сблъскал с паркирани отстрани на пътя -
от ляво на банкета три автомобила, при което е пострадала ищцата, пътуваща на
предната дясна седалка. Причина за произшествието са субективните действия на
водача на автомобила с органите за управление на същия, който е отклонил
автомобила вляво на платното за движение. Водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, като
го управлява без да напуска платното за движение. Поради това съдът приема, че
водачът е извършил нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е упражнил непрекъснат
контрол на пътното превозно средство. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля П., който противоречиво твърди от една страна, че е загубил съзнание
преди удара и не помни удара, а от друга страна си спомня трясък и викът на
пътуващата с него ищца. Самият свидетел сочи, че няма заболявания, няма и данни
по делото за такива, поради което съдът приема, че твърдението му за загуба на
съзнание преди удара за защитна версия. За това сочи и обстоятелството, че
срещу свидетеля е ангажирана административно-наказателна отговорност и
последният не е обжалвал наложеното му наказание, като е изтърпял същото. Ето
защо съдът приема, че е налице нарушение, извършено виновно от водача на автомобила,
което е причинило телесни увреждания на ищцата.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата В.В.С. е
получила следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, контузия на главата, контузия
на лявата гривнена става и ръката и контузия на гръдния кош без увреждане на
вътрегръдни органи. След инцидента спешна медицинска помощ е оказана от
екип на ЦСМП, след което е настанен за лечение във ВМА – София, Клиника по
неврохирургия. Проведено е 3-дневно болнично лечение, комплексно медикаментозно
и инфузионно лечение. Възстановяването на пострадалия е продължило около 23
дни, за който период й е издаден болничен лист за временна неработоспособност.
Болките са били умерени за период от 15-20 дни.
От показанията на свидетелката А.Ц.С., майка на ищеца,
се установява, че ищцата е имала множество наранявания по лицето и ръцете,
което я е притеснявало изключително с оглед професията й на модел и опасенията,
че ще останат белези, които ще й попречат да упражнява професията си. В
следствие на произшествието ищцата рязко е свалила телесно тегло, което е
притеснило нея и близките й, тъй като в детството си е имала заболяване
анорексия. Година след произшествието е възстановила теглото си и обичайния си
социален живот, не са останали и белези от нараняванията. През този период
ищцата е посещавала психиатър и е била на медикаментозно лечение за справяне с
последиците от стреса. Произшествието е наложило прекъсване на учебните й
занимания като студент и й се е наложило да отложи една изпитна сесия. Сред
другите последици били броблеми със съня и страх при пътуване с автомобил.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „Ровер” с рег.№ *******, което съдът намира за противоправно – в
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи,
съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на свидетелката С.
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Г.П.
при управление на лек автомобил „Ровер” с рег.№ *******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „Ровер” с рег.№ ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди
на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания, интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата.
Освен това следва да се съобрази, че ищцата е млада жена, преживяла силен
стрес, довел до проблеми със съня, страх от пътуване с автомобил и загуба на
тегло, утежнен от притесненията, че раните по лицето и тялото й ще причинят
белези, които ще й попречат да упражнява професията си на модел. В същото време
произшествието не е довело до сериозни травми – липсват счупвания, тежки рани и
към момента ищцата е напълно възстановен физически.
Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на
трайни последици за здравето на пострадалата, нанесената й емоционалната травма
и отнасяйки ги към ранната му възраст и начина му на живот, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 8000 лв. Обезщетение над тази сума не би отговаряло
на периода на възстановяване (по-малко от месец) и липсата на каквито и да било
последици за здравето или психиката (с оглед настъпилото пълно възстановяване)
и би довел до неоснователно обогатяване.
До посочения размер искът следва да се уважи и да се
отхвърли до размера от 26000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че ищцата е пътувала поставен предпазен колан, като травмите по
главата могат да се получат и при правилно поставен предпазен колан – от
страничен удар в рамката или стъклото на вратата. Според експерта при липса на
предпазен колан, който да фиксира тялото към седалката, биха настъпили много
по-тежки телесни увреждания за ищцата. Ето защо съдът приема, че не е налице
неправомерно поведение на пострадалия, с което той да е допринесъл за вредите.
Възражението за съпричиняване е неоснователно.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса и експертизи, съразмерно с уважената
част от иска, за сумата от 323,08 лв.
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 403.08 лв.
адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 69,23 лв.
разноски по делото за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска. Не
следва да се присъждат разноски за адвокат, тъй като по делото не са
представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, нито в какъв
размер е уговорено същото.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 120 лв. –
държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати на В.В.С., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП,
осъществено на 16.11.2016 г., заедно със законната
лихва от 16.11.2016 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 323,08
лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размери от 26000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати на
адв. Я.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 403,08 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В.В.С., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:********, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 69,23
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 120 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: