РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20205330205207 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 72/2019 от 13.11.2019
г. на Началника на РУ Хисар към ОД на МВР – гр. Пловдив, упълномощен с
МЗ № 8121з-137/11.11.2015г. на МВР, с което на Г. Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** е наложено административно наказание за нарушение на
чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за МВР и на основание чл.257, ал.1 от Закона за
МВР /ЗМВР/ е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/лева.
Жалбоподателят Х. Г. Т., не се явява, редовно призован. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния си представител - адв. П..
Административно - наказващия орган – РУ Хисар при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 07.09.2019 г. от актосъставителя Д. Н. Т. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против Г. Г. Д., ЕГН
********** за това, че на 07.09.2019г. около 20.50часа в гр. Хисар, на ул.
„Васил Петрович“ № 10 на лицето му е разпоредено многократно, устно от
полицай А. да представи документ за самоличност, както и да не напуска
мястото на проверката, но лицето категорично отказа да изпълни дадените му
полицейски разхореждания, като направи опит да напусне мястото на
проверката. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя
като нарушение на разпоредбата на чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за МВР.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Д. Н. Т. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че жалбоподателят отказал да
подпише Акта, което било удостоверено от двама свидетели.
В жалбата си жалбоподателят, а в съдебно заседание пълномощникът
му адв. П., молят съда да отмени НП като незаконосъобразно и необосновано,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед
тежест на доказване на административнонаказващия орган, извършването на
посоченото административно нарушение на чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за
МВР се явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. От
цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява дадено деяние
административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която
може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя и от писмените
2
доказателства – докладна записка, заповед по безспорен начин се установява
наличието на обективния елемент – на посочените дата и място
жалбоподателят е отказал да изпълни многократно дадените му
разпореждания от полицейски служител, а именно да представи документ за
самоличност и да не напуска мястото на проверката.
По делото са налице и доказателства за съставомерност на деянието и
от субективна страна, т.е. жалбоподателя да е знаел, че са му отправени
полицейски разпореждания, при това нееднократно, но да не е изпълнил
същите. По отношение на така вменените във вина нарушения, от всички
доказателства по делото се налага изводът, че Д. е имал пълната възможност
да възприеме всички относими по тези въпроси факти, но въпреки това не е
изпълнил това свое задължение. Не на последно място самият жалбоподател,
въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да
било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН
констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление
е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че
извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са
опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на
ЗМВР по посочените в АУАН и НП норми.
На следващо място не могат да бъдат споделени доводите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН
и издаване на процесното НП. Преди всичко от съдържанието и на двете и
видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършеното нарушение, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН. В
този смисъл напълно подробно е отразено мястото на деянието, фактът какво
точно полицейско разпореждане не е изпълнил жалбоподателят, което изцяло
изпълва правната норма, доколкото за законосъобразно санкциониране по чл.
чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за МВР е необходимо и достатъчно описанието,
дадено в АУАН и НП. В този смисъл напълно неотносимо е твърдението за
неправилна квалификация на извършеното, доколкото Д. е наказан за
неизпълнение на полицейско разпореждане, а не за това, че не представя
документ за самоличност.
3
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 72/2019 от
13.11.2019 г. на Началника на РУ Хисар към ОД на МВР – гр.Пловдив,
упълномощен с МЗ № 8121з-137/11.11.2015г. на МВР, с което на Г. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.**** е наложено административно наказание за
нарушение на чл.64, ал.2 и ал.4 от Закона за МВР и на основание чл.257, ал.1
от Закона за МВР /ЗМВР/ е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4