Решение по дело №13792/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260316
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20191100113792
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 01.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение І-21 в открито заседание на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 13792  по описа за 2019 година, прецени:

Делото е образувано по предявени от „Ю.Б.“ АД *** срещу И.Х.А. два обективно съединени осъдителни иска при условията на кумулативност: иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД за сумата от 48 572,73 евро главница по договор за банков кредит, предявен като частичен от претенция в размер на 60 197,23 евро; и иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД за сумата от 609,10 лева нотариални такси, имащи характер на извънсъдебни разноски по изпълнението, предявен като частичен от претенция в размер на 721,90 лева.

Ищецът търговска банка „Ю.Б.” АД *** излага, че на 21.04.2008 г. между него като кредитор и ответницата И. Х.А. като кредитополучател бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот. Съгласно договора, банката кредитор предоставила на кредитополучателя кредит в общ размер 59760 евро. Вземанията по кредита били обезпечени с договорна ипотека. Кредиторът изпълнил задължението си за пердоставяне на кредито. Крайният срок за издължаване на кредита бил 360 месеца от датата на откриване на заемната сметка, която сметка била открита на 15.05.2008 г. Кредитополучатял дължал лихва, определена по реда на чл. 3 от договора, която се завишавмала с 10 пункта при просрочване на дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост. В чл. 4 от договора било уговорено заплащане от кредитополучателя в полза на банката кредитор на такси и комисионни за обслужване на кнредита: еднократна такса за управление при първоначално усвояване на кредита, такса в началото на всяка година в размер на 0,3 % от непогасената главница и такси и комисионни, които банката прилагала върху операциите си. С допълнително споразумение от 24.08.2009 г. бил преоформен размерът на дължимата главница, като към непогасената и непросрочена част от нея били добавени просрочени вноски за главница и лихва към датата на споразумението. Със споразумението бил въведен 12-месечен период на облекчено погасяване на кредитапри намален и фиксиран лихвен процент. С допълнително споразумение страните договорили нов 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, при фиксиран лихвен процент, като след изтичане на този период, върху главницата се натрупвала начислената, но непогасена за периода на облекченото погасяване лихва. В договора се съдържала клауза за право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на която и да е вноска и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е негово задължение. Към дата 02.11.2017 г. – датата на изпращане на нотариалната покана – уведомление за  обявяване на предсрочната изискуемост, непогасени били 63 месечни погасителни вноски, считано от 15.08.2012 г., както и всички следващи погасителни вноски. Нотариалната покана се считала връчена на 13.03.2018 г., на която дата според ищеца е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. Вземанията, които банката ищец твърди, че има към ответницата са в размери: дължима главница  за периода от 15.11.2014 г. до 15.05.2018 г. в размер на 58 951,01 евроот които претендира частично размер от 48 572,73 евро; лихви в размер на 45 348,77 евро за периода 15.08.2012 г. – 17.10.2019 г.; такси за периода 15.09.2012 г. – 17.10.2019 г. в размер на 271,49 евро; застраховки в размер на 224,31 евро за периода от 12.06.2013 г. до 17.10.2019 г.; и нотариални такси в размер на 721,90 лева, от които се претендират 609,10 лева.

На основание изложените обстоятелства ищецът „Ю.Б.“ АД *** прави искане до съда да осъди ответницата И.Х.А.  да заплати на ищеца следните суми:

- сума от 48 572,73 евро главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

 - сума от 609,10 лева нотариални такси за периода 24.04.2018 г. – 17.10.2019 г.

Ответницата в първата инстанция се представлява от назначен особен представител, след призоваване по реда на чл. 47 от ГПК. Особеният представител на ответницата – адвокат К.Д. оспорва исковете с възражения за недоказаност на усвояването на кредита, некоректност при определяне на дължимата главница, нищожност на клаузите за лихвените плащания и недоказаност на нотариалните такси.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

С договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL33860 от 21.04.2008 г. банката предоставила на кредитополучателя А. кредит в общ размер 59 760 евро. От тази сума 19 970 евро били предназначение за покупка на ателие в груб строеж в гр. София р-н „Подуяне“УПИ ІV-307 кв. 268 м-т „Суха река – Ботевградско шосе“ул. „******на седми жилищен етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Останалата сума от 39 790 евро била предназначена „за други разплащания“. Договорът за кредит бил за срок от 360 месеца. С договора била уговорена годишна лихва в размер на 2% за първите шест месеца, а за останалия период лихва, образувана от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро за съответния период на начисляване, плюс договорна надбавка от 1,05%, като към датата на сключването на кредито БЛП бил 6,7%. В чл. 3 ал. 4 от договора се предвиждала неустойка в размер на 10 пункта към редовната лихва. Кредитът е усвоен на 15.05.2008 г., видно от приложение за откриване на заемна сметка от същата дата. С допълнително споразумение от 24.08.2009 г. към редовната главница от 58 837,15 евро към тази дата била прибавена просрочена главница от 107,17 евро и просрочена договорна лихва от 1195,60 евро (ССЕ отговор на въпрос 4 л. 114). С последващо споразумение № 2 от 28.09.2010 г. страните приели, че редовната главница е в размер на 60 339,52 евро (л. 16).

Според заключението на вещото лице, общият размер на плащанията по кредита от 15.06.2008 г. до 16.08.2012 г. е 18 033,00 евро, от които лихвени плащания 16 043,98 евро, плащания за главница 1267,42 евро, просрочени такси в размер на 35,28 евро и такса за управление на ипотечен кредит 719,38 евро. Плащанията са преустановени след 15.08.2012 г., видно от приложената към експертизата таблица. Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с нотариална покана от 19.12.2017 г., връчена по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление на адреса, като в нотариалната покана е удостоверено изтичане на срока за получаване на книжата и „влязло в сила“ уведомление на 20.03.2018 г. В нотариалната покана ищецът е отправил претенция към ответницата за главница в размер на 60 197,23 евро, лихви в размер на 32 744,08 евро, такси в размер на 271,49 евро и застрахователни премии в размер на 172,60 евро.

При така изложените обстоятелства съдът приема за безспорно установено, че ответницата И.Х.А. дължи на ищеца „Ю.Б.” АД гр. Софиянеплатена главница по договор за кредит HL33860 от 21.04.2008 г. Размерът на главницата следва да се определи, без да се вземе предвид капитализацията на лихвата към главницата, извършена със допълнително споразумение № 1 и допълнително споразумение № 2, която е в противоречие със забраната на анатоцизъм при сделки с физически лица нетърговци. Поради това, размерът на дължимата главница следва да се определи на 58 492,58 евро. В тази част съдът не кредитира заключението на вещото лице при отговор на въпрос № 7, където е определена главницата без прилагане на споразуменията № 1 и № 2 в размер на 59 001,63 евро. След като отпуснатият кредит е в размер на 59 760 евро, съгласно договора за кредит, а погасената чрез плащане час тот главницата, съгласно отговор на въпрос № 2 е 1267,42 евро (л. 113 табли;ца колона 3), размерът на непогасената част от главницата е равен на разликата между тези суми, или 58 492,58 евро. Тъй като искът по чл. 430 ал. 1 от ТЗ е предявен като частичен за сумата от 48 572,73 евро, следва да се приеме за основателен в предявената част.

Искът с правно основание чл. 78 от ЗЗД за заплащане на нотариални такси за периода от 24.04.2018 г. до 17.10.2019 г., имащи характер на извънсъдебни разноски са събиране на вземането, предявен като частичен за сумата от 609,10 лева, е неоснователен. По делото не са представени доказателства за направени разноски за нотариални такси за визирания период. Поради това, искът следва да бъде отхвърлен.

Ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 11 496,76 лева, според уважената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Осъжда И.Х.А., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на „Ю.Б.” АД *** ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** р-н Витоша, ******сумата от 48 572,73 евро (четиридесет и осем хиляди петстотин седемдесет и две евро и седемдесет и три евроцента) част от неплатена главница в размер на 58 492,58 евро по договор за банков кредит № HL 33860 от 21.04.2008 г., ведно със законната лихва от 23.10.2019 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.

            Отхвърля предявения от „Ю.Б.” АД *** срещу И.Х.А. частичен иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД за заплащане на нотариални такси за периода от 24.04.2018 г. до 17.10.2019 г.

            Осъжда И.Х.А. да заплати на „Ю.Б.” АД *** разноски в размер на 11 496,76 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: