№ 33286
гр. София, 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110130693 по описа за 2025 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „............“
ЕАД срещу ответника С. Н. Н., за признаване за установено съществуването на вземания по
заповед за изпълнение на парично задължение от 03.12.2024 г., срещу която ответникът е
възразили в срок.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „..........“
ООД, ЕИК *********, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Това искане е основателно.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК –
подадено е възражение по чл. 414 от ГПК и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ето защо на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК искането следва да бъде отхвърлено.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тък като
събирането на доказателства не е необходимо.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
Допускане на исканите ССчЕ и СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, не е
необходимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.
238, ал. 1 от ГПК срещу ответниците.
1
Производството по делото продължава по общия исков ред.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, на страната на ищеца трето
лице-помагач – „..........“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание на основание чл. 190
от ГПК за задължаване на третото лице помагач в срок до съдебното заседание да представи
намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и
посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй
като не са необходими.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 69737/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.09.2025 г. в
09.40 часа, за когато да се призоват страните.
Ответникът да се призове от адреса, посочен в отговора на исковата молба чрез
упълномощения адвокат, в т.ч. по реда на чл. 44, ал. 2 и 3 ГПК.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на третото лице
помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът С. Н. Н., ЕГН **********, конституиран в производство на основание чл. 227 от
ГПК с определение от 11.03.2025 г. в качеството си на наследник по закон на неговата майка
П.А. Н.а, дължи на ищеца сумите от 2865,87 лева (двe хиляди осемстотин шестдесет и пет
лева и 87 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. .............., ет.2,
ап.надпартерен апартамент, аб.№ 63317, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 632,02
лева (шестстотин тридесет и два лева и 02 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 11.11.2024 г., 20,25 лева
(двадесет лева и 25 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва
за период от 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,23 лева (седем лева и 23
стотинки), представляваща мораторна лихва върху дяловото разпределение за период от
16.12.2021 г. до 11.11.2024 г., за които срещу неговия праводател е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. № 69737/2024 г. по описа
2
на СРС, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с праводателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от
2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй
като е собственик на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които
е изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната
страна е в забава и без покана. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, които признава иска по основание и размер. Не прави искане за постановяване на
решенеи при признанеи на иска по чл. 237 ГПК. Оспорва разноските на ищеца, като
заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като има качеството на
наследник.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата,
където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия
е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, обстоятелствата: ВСИЧКИ.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
СЪДЪТ указва на страните, че ако необосновано поддържат искове, които са
неоснователни, в тяхна тежест могат да възникнат разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3