РЕШЕНИЕ
Номер 25318.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500420 по описа за 2020 година
С решение № 70 от 09. 08. 2018г., постановено по гр. д. № 265 / 2018г. по
описа на Брезнишкия районен съд, е отхвърлен като неоснователен искът,
предявен от ЗКПУ „Вихър-96“ – в ликвидация, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез пълномощника си адвокат Ц. З. от САК, срещу И. Е. Б. ,
ЕГН: **********, от ***, за признаване за установено, че последният дължи
на ищцовата кооперация, сумата в размер на 6250.00 лв., представляваща
неплатен наем за периода от месец април 2015 г. до месец април 2017 г.,
1273,23 лв. – законна лихва за периода 10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., както и
законна лихва за периода от 10.04.2017 г. до завеждане на исковата молба,
както и да заплати направените по делото разноски и тези по заповедното
производство, както заплащане на наем от месец април 2017 г. до подаване на
исковата молба.
С решението е осъдена ЗКПУ „Вихър-96“ – в ликвидация, да заплати на
И. Е. Б. , ЕГН: **********, от *** сумата от 880 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Недоволна от така постановено решение е останала ЗКПУ „Вихър-96“ –
в ликвидация, която чрез пълномощника си адвокат Ц. З., го е обжалвала
1
изцяло. Навежда доводи, че е ответникът е признал наличието на договор за
наем, че е доказано наличието на наемно правоотношение между страните и
заплащането от ответника на наем до месец ***г. Моли решението да бъде
отменено изцяло като неправилно и необосновано и постановено в
противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и
предявения установителен иск да бъде уважен изцяло. Поддържа жалбата и в
съдебно заседание и моли да бъде уважена, като обжалваното решение бъде
отменено, а предявения установителен иск бъде уважен. Моли да й се
присъдят направените разноски.
Насрещната страна, И. Е. Б. , чрез адвокат С. Д., е подал писмен
отговор на въззивната жалба. С него оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Навежда
доводи, че не е правил признание за наличието на наемно правоотношение, а е
оспорил този факт с писмения си отговор. Навежда доводи, че не е доказано
наличието на наемно правоотношение, тъй като договорът за наем е нищожен
и той не дължи суми за наем. Поддържа отговора си и в съдебно заседание и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
За да постанови решението Брезнишкият районен съд е приел, че
ищецът не е установил наличието на облигационна връзка, съгласно която той
да е отдал под наем на ответника едноетажна масивна постройка – телчарник
със застроена площ от 698 кв. м., построен в стопанския двор на *** – имот
***, с дължим месечен наем от ответника в размер на 250лв., считано от 10-то
число на съответния месец за периода от месец ***г. до месец ***г. и е
направил извод, че претенцията за установяване на дължимия наем за
процесния период, се явява неоснователна.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
2
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Брезнишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява недопустимо. Налице е
спор между процесуално дееспособни и правоспособни правни субекти. За
процесните суми и периоди е водено заповедно производство по ч. гр. д. № 133 /
2017г. по описа на Брезнишкия районен съд. За същите е била издадена Заповед
№ 127 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срок
длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, а в срок взискателят е
депозирал искова молба, с която е предявил установителния си иск. В исковата
молба, обаче, ищецът е въвел ново искане - за заплащане на лихва върху
главницата от 6 250лв. за периода от 10. 04. 2017г. до 24. 07. 2017г., което не е
било предмет на заповедното производство, поради което в тази част
решението следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството
прекратено в тази му част.
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че с уточняваща молба рег.
№ 0729/ 06. 10. 2017г. на Брезнишкия районен съд, ищецът е претендирал и
неплатен наем за периода от месец април 2017г., до завеждане на исковата
молба в размер на 1000лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпращане,
което също не е било предмет на заповедното производство, но Брезнишкият не
е допуснал конкретизация на исковата молба в този смисъл, нито се е
произнесъл по това искане, поради което и въззивният съд няма какво друго да
обезсилва.
Въпросите, че в заповедта за изпълнение, е посочен телчарник със
застроена площ от 540кв. м., построен в стопанския двор на *** – имот № ***, с
площ от 2,940 дк., а с исковата молба е посочен телчарник със застроена площ
от 698кв. м., построен в стопанския двор на *** – имот № ***, с площ от 2,940
дк., а отделно пък се установява по делото, че ответникът реално е ползвал
телчарник със застроена площ от 557кв. м., построен в стопанския двор на *** –
имот № ***, с площ от 3,320 дк., не са относими към допустимостта на иска,
3
нито към евентуалната негова основателност, тъй като вземането произтича от
неизпълнение за плащане на наемната цена по договор за наем на недвижим
имот от ***г., където наемната цена е уговорена за целия обект, а не е
уговорена за квадратен метър и тази уговорка произтича от облигационно
провоотношение, а не се касае за вещен иск.
Освен това съдът следва да отбележи, че видно от нотариален акт № ***,
том-*, рег.№ ***,дело № 179/2007год., ЗКПУ „ Вихър-96“ *** собственик на
няколко недвижими имоти, сред които едноетажна масивна постройка с площ
от 540 кв.м., представляваща телчарник, построен в недвижим имот, находящ
се в землището на *** с площ от 2.904 кв.м.,в стопанския двор, девета
категория, имот № *** по картата на възстановената собственост и както и на
едноетажна масивна постройка с площ от 720 кв.м., представляваща телчарник,
построен в недвижим имот, находящ се в землището на *** с площ от 3
320дка,в стопанския двор на ***, девета категория, имот № *** по картата на
възстановената собственост, така, че и двата телчарника са собственост на
кооперацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложените доводи във въззивната
жалба, от тези на насрещната страна, както и от събраните по делото
доказателства, включително и тези във въззивното производство, Пернишкият
окръжен съд намира, следното :
Доводът във въззивната жалба, че ответникът е признал наличието на
облигационно правоотношение, е неоснователен. Ответникът в писмения
отговор, след навеждането на доводи за недопустимост на иска, е оспорил
именно обстоятелството, че е налице облигационно правоотношение, а ако
съдът евентуално счете, че искът е основателен е направил възражението си за
прихващане.
Пред Пернишкия окръжен съд беше представен и приет като
доказателство оригинал на договор за наем на недвижим имот от ***г. От
заключението на съдебно – почерковата експертиза, както и от устните
обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установи, че
подписът в графа за наемодател е изпълнен от В. Е. Г. в качеството му на *** на
4
ликвидационната комисия, поради което Пернишкият окръжен съд на
основание чл. 194, ал.2 от ГПК признава, че оспорването автентичността на
този подпис, направено от ответника, е недоказано.
Съгласно договора от ***г., наемодателят Ликвидационна комисия на
ЗКПУ „Вихър-96“ – ***, е отдал под наем на И. Е. Б. едноетажна масивна
постройка телчарник, построен върху недвижим имот в стопанския двор на ***,
считано от ***г. Срокът на договора е осем месеца, а уговорената наемна цена,
платима от И. Е. Б. е в размер на 250лв., платими до 10-на съответния месец в
брой, на ръка.
Съдът намира, за неоснователни доводите ответника, че договорът за
наем е нищожен,тъй като при сключването му е нарушена разпоредбата на
чл.21, ал.2, т.4 от Закона за кооперациите. Дори и да се приеме,че в случая се
касае за договор за наем на недвижим имот с балансова стойност,която
надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на дълготрайните активи към
в ***год. и че липсва разрешение на управителния съвет /ликвидационния
съвет/ за неговото сключване, то се касае за търговска сделка и с оглед
разпоредбата на чл.301 от ТЗ, договорът за наем не е нищожен, тъй като
кооперацията не се е противопоставила незабавно след узнаването за
сключването на договора, поради което се счита, че е потвърдила действията,
извършени от В. Г.. От приложеното в заповедното производство извлечение от
счетоводните книги е видно, че по сметка на кооперацията, считано от ***год.,
са постъпвали от ответника суми за наем, в размера, посочен в договора за
наем, което е индиция че кооперацията не само че не се е противопоставила на
договора, но е приела и изпълнение по него. Същият извод може да се направи
и от уведомително писмо до ответника за дължими от него суми по договор за
наем от ***год. и съдържащото се в него изявление за прекратяването му
поради неплащане.
Съдът намира, за неоснователни доводите ответника, че договорът за
наем е недействителен и като сключен от лице без представителна власт, тъй
като на липсата на такава би могъл да се позове единствено мнимо
представлявания - ищцовата кооперация и в този смисъл е възприетото в
Тълкувателно решение № 5 /12.12.2016год. на ВКС по т.д. № 5 /2014год. В
решението е прието, че когато се сключва договор чрез представител,
5
последният изразява съгласие от името на представлявания и съобразно чл.36,
ал.2 от ЗЗД, правните последици по договора настъпват направо за
представлявания. Поради това липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешните правоотношения между представител и представляван.
Единствено мнимо представлявания разполага с правото да потвърди договора
и респ. само той може да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Другата страна по договора – ответникът, която няма право да потвърди
договора, няма право, респ. и правен интерес да се позове на неговата
недействителност.
Следователно ищецът е доказал наличието на облигационно
правоотношение между него и ответника, по повод отдаването на телчарника
под наем.
По делото се установява, че след изтичането срока на договора, ищецът е
продължил ползването на телчарника под наем, като дори е извършил
подобрения в него със собствени средства, поради което действието на договора
е било подновено. Същият обаче не е заплащал определената наемна цена по
250лв. на месец, поради което е бил принуден да освободи телчарника през
лятото на ***год. Неплащането на наемната цена е отрицателен факт, поради
което ответникът е бил длъжен да докаже факта на плащането на наемната цена.
Такива твърдения и доказателства обаче няма. Напротив от свидетелските
показания на В. В. се установи, че наемателят не е плащал наема и освен това
лошо се е грижел за животните.
От заключението на съдебно - икономическата експертиза на вещото лице
Д. Д. се установява, че размерът на неплатения наем за периода от м. 04.
2015год. до м. 04. 2017год. е в размер на 6 250 лева. Вещото лице е изчислило
законната лихва върху тази сума за същия период в размер на 1 273.27 лева.
Съдът не възприема размера на законната лихва, тъй като той е изчисляван
изцяло върху главницата от 6250лв., а законните лихви са течали от 10-то число
на съответния месец. Преизчислявайки лихвите за забава по този начин по реда
на чл. 162 от ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че лихвите за забава за
периода от 10. 04. 2015год. до10. 04. 2017год., са в размер на 624,99лв.
Следователно искът се явява основателен и доказан за сумата 6 250лв.,
представляваща главница – неизплатен месечен наем за периода от м. 04.
6
2015год. до м. 04. 2017год. и за сумата, а лихвите за забава за периода от 10. 04.
2015год. до10. 04. 2017год., са в размер на 624,99лв. За горницата над 624,99лв.
до 1 273,23лв. искът се явява неоснователен.
От свидетелските показания на С. Ц. С. и Р. И. Н., кореспондиращи
помежду си и с приложените писмени доказателства – договор – поръчка за
изработване на дограма от ***г., фактура за № ***г. и две касови бележки, се
установи, че ответникът И. Б. е извършил подобрения в телчарника – поставяне
на два алуминиеви прозореца и една алуминиева врата на помещението на
краварите, прокарване на водопровод с всички съпътстващи го съоръжения и
ремонт на банята, както и поставяне на електроинсталация. Видно от
заключението на вещото лице инж. А. П., което съдът изцяло възприема като
обективно и компетентно изготвено, тези подобрения са повишили цената на
телчарника с 635,41лв.
Следователно ищцовата кооперация се е обогатила неоснователно с тази
сума, за сметка на обедняването на ответника до този размер, поради което
следва да бъде извършено прихващане на част от процесната сума в размер на
635,41лв. с горепосоченото вземане на ответника в същия размер.
С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че решението на
Брезнишкия районен съд следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
установителния иск на ищцовата кооперация срещу ответника за сумата
5 614,59лв. /представляваща разликата между сумата 6 250лв. и 653,41лв./,
ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждането на иска - 27. 04.
2017г. до окончателното изплащане и за горницата над 624,99лв. до 1273,27лв.
/т.с. за 648,28лв./, представляваща законната лихва за забава върху главницата
от 6 250лв. /преди от нея да е извършено прихващането/ за периода от 10. 04.
2015г. до 10. 04. 2017г.
За тези суми и периоди искът следва да бъде уважен.
В останалата отхвърлителна част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено по други мотиви, описани подробно по – горе.
В заповедното производство цената е била в размер на 7 523,23лв. /6
250лв. + 1273,23лв./. Кооперацията заявител е направила разноски в размер на
575лв., от тях - 125лв. за държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение.
7
Искът е уважен за сумата 6 238,86лв. /5614,59лв. + 624,99лв./. С оглед изхода по
делото ответникът следва да заплати на кооперацията сумата 476,83лв. разноски
в заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска.
В исковото производство пред Брезнишкия районен съд искът е бил с цена
в размер на 7 554,48лв. /6 250лв. + 1273,23лв. + 31,25лв. законна лихва за забава
върху сумата 6 250лв. за периода от 10. 04. 2017г. до датата на предявяване на
иска – 27. 04. 2017г., за която последна сума и период искът е недопустим/.
Искът се явява основателен за сумата 6 238,86лв. /5614,59лв. + 624,99лв./.
Ищецът е направил разноски в исковото производство пред Брезнишкия
районен съд в размер на 900,46лв. /150,46лв. общо за държавна такса + 80лв.
хонорар за вещи лице + 670лв. адвокатски хонорар/, а ответникът в това
производство е направил разноски в размер на 880лв. /760лв. за адвокатски
хонорар и 160лв. възнаграждение за вещо лице/. С оглед уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 743,64лв., а с
оглед отхвърлената част от иска и прекратената част от производството ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 79,70лв. разноски.
Пред Пернишкия окръжен съд цената на производството е била в размер
на 7 554,48лв. – колкото и в исковото производство пред Брезнишкия районен
съд. Във въззивната инстанция, при предходното разглеждане на делото,
кооперацията жалбоподател е направила разноски в размер на 425лв., а при
настоящето производство пред ПОС не е направила никакви разноски.
Въззиваемият ответник е направил разноски в размер на 650лв. за адвокатско
възнаграждение при предходното разглеждане на делото пред Пернишкия
окръжен съди в размер на 200лв. възнаграждение за вещо лице при настоящето
разглеждане пред ПОС, или общо 850лв.
С оглед изхода по делото пред Пернишкия окръжен съд въззиваемият
ответник следва да заплати на кооперацията жалбоподател сумата 350,93лв.
разноски пред Пернишкия окръжен съд, а кооперацията жалбоподател следва да
заплати на въззиваемия ответник сумата 76,98лв. разноски пред Пернишкия
окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
8
Обезсилва решение № 70 / 09. 08. 2018год., постановено по гр. дело №
265/2017год. по описа на Районен съд-Брезник, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от ЗКПУ „ Вихър-96“ в ликвидация със седалище и адрес
на управление: ***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на И. Е. Б. , с ЕГН **********, от ***, че същият дължи на ЗКПУ „
Вихър-96“ в ликвидация ***, законна лихва върху главницата от 6 250 лева за
периода от 10. 04. 2017год. до 24. 07. 2017год. и прекратява производството
по делото в тази му част.
Отменя решение № 70 / 09. 08. 2018год., постановено по гр. дело №
265/2017год. по описа на Районен съд-Брезник, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация със седалище и адрес на
управление: ***, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на И. Е. Б. с ЕГН ********** от ***, че същият дължи на ЗКПУ „
Вихър-96“ в ликвидация *** сумата от 5 614,59 лева, представляваща неплатен
наем за ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ПОСТРОЙКА-ТЕРЧАРНИК, по Договор
за наем от ***год. за периода от м. 04. 2015год. до 25. 03. 2017год., ведно със
законната лихва да забава върху нея, считано от датата на предявяване на иска –
24. 07. 2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 624.99 лева
представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от 10. 04. 2015год.
до 10. 04 .2017год, в частта, с която е отхвърлено искането на ЗКПУ „Вихър-
96“ в ликвидация за присъждане на разноски, направени в заповедното и исково
производство, както и в частта, с която ЗКПУ „ Вихър-96“-в ликвидация е
осъдено да заплати на И. Е. Б. от *** сумата от 614.11 лева разноски по делото
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по иска по чл.422 от ГПК, предявен от ЗКПУ
„Вихър-96“ в ликвидация, против И. Е. Б., че И. Е. Б. , с ЕГН **********, от
***, дължи на ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация, с ЕИК ********* и седалище:
*** сумата от 5 614,59 лева, представляваща неплатен наем за
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ПОСТРОЙКА-ТЕЛЧАРНИК, по Договор за наем
от ***год. за периода от м. 04. 2015год. до 25. 03. 2017год. , както и сумата от
624.99 лева, представляваща изтекла лихва върху главницата за периода от
10.04.2015год. до 10. 04. 2017год., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение № ***год., по ч. гр. дело № 133/2017год. по описа на Районен съд
9
Брезник.
Потвърждава решението в останалата му обжалвана част.
Осъжда И. Е. Б. , с ЕГН **********, от ***, да заплати на ЗКПУ „Вихър-
96“ в ликвидация със седалище и адрес на управление: ***, следните суми
представляващи, направените от кооперацията разноски, съразмерно на
уважената част от иска :
-476,83лв. разноски в заповедното производство пред Брезнишкия
районен съд,
-743,64лв. разноски в исковото производство пред Брезнишкия районен
съд,
-350,93лв. разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Осъжда ЗКПУ „Вихър-96“ в ликвидация със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на И. Е. Б. , с ЕГН **********, от ***, следните
суми представляващи, направените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска и прекратената част от производството :
-79,70лв. разноски в исковото производство пред Брезнишкия районен съд
и
-76,98лв. разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10