МОТИВИ по Присъда № 260022/12.03.2021 Г. по
НОХД № 528/2019 г. по описа на Районен съд гр. Дупница
Кюстендилска районна прокуратура, ТО - Дупница е
внесла обвинителен акт против Н.Х.Н., роден на ***
год. в гр. Дупница, живущ *** дол, българин, българско гражданство, не **, със
средно образование, не осъждан, месторабота *** „Бобов дол“ - началник цех
„Ремонтно - строителен“, с ЕГН ********** за престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 128,
ал. 1, във вр. с ал. 2, предложение последно от НК.
В обвинителния
акт се твърди, че на 11.04.2018г. (около 09:00 часа) в двора на производствено
предприятие – „*** Бобов дол“ ЕАД – с. Големо село, общ. Бобов дол, в
качеството си на длъжностно лице – Началник цех „Строителство, поддръжка и
изграждане“ в същото производствено предприятие, при изпълнение на службата си,
е нанесъл (чрез нанасяне на ритник с десния си крак в областта на корема) на К.П.К.,
също в качеството му на длъжностно лице – Началник цех „СОИ“ в същото
предприятие, при изпълнение на службата му, тежка телесна повреда, изразяваща
се в разкъсване на сигмовидното черво, довело до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жта
му – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с
ал. 2, предложение последно от НК, за което на основание чл. 54, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1а НК му налага наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 (три) години.
В
хода на съдебните прения представителят на Кюстендилска районна прокуратура, ТО - Дупница поддържа изцяло обвинителния
акт, като счита, че обвинението е
доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна,
най-вече от показанията на пострадалия св. К., св. А., св. Х. и св. З., ведно
със заключенията на вещите лица. Прави анализ на установената фактическа
обстановка, като счита, че част от свидетелските показания на подчинените на
подсъдимия работници, поради тяхната подчиненост и зависимост, а и изградени
добри гиални отношения, не следва да се кредитират в частта, в която
твърдят, че не са видели Н.Х.Н. да е нанесъл ритник, в областта на корема на
св. К.. Счита, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок,
за определен от съда срок, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита, че
следва да бъдат възложени сторените по делото разноски на подсъдимия.
Пострадалият
свидетел К. е заявил, че желае да се конституира като страна в процеса в
качеството му на частен обвинител и граждански ищец. Чрез процесуалния си
представител – адв. Е.А., който счита че обвинението
е доказано по безспорен начин, претендира
сума в размер на 25 000 лв. относно нанесените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието- 11.04.2018 г., както и иска
за нанесени имуществени вреди в размер на 3614.80 лв., представляващи разноски
за заплащане на медицински консумативи, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието- 11.04.2018 г. Претендира деловодни разноски.
Адв. М. - договорен защитник на подсъдимия пледира за постановяване
на оправдателна присъда, като счита че събрания доказателствен
материал не навежда на извод за извършено деяние с правна квалификация
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр. с
ал. 2, предложение последно от НК. Позовава се на обстоятелството, че
показанията на самия пострадали св. К. са протречиви
на фона на двадесет разпитани свидетели
очевидци на случая, поради което пледира показанията на св. К. да не бъдат
кредитирани, тъй като осъдителна присъда не може да се базира на показанията на
едни свидетел. Моли да бъде приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
е дал обяснение като на ДП, така и в
хода на съдебното следствие. Заявява, че не той е нанесъл удар на св. К., а
обратното той е бил ударен с отломка от бетон, в областта на рамото, в близост
до гръбначния стълб, за което е потърсил лекарска намеса. Единствено твърди, че
след като бил ударен с юмрук по св. К.
нямал право да проверява, инстинктивно се обърнал и го рамото от св. К., за да
му даде да види документите за доставения бетон, който зашлевил в областта на
лицето. След което се намесили
работниците и ги разтървали. Освен това твърди, че св. К. е с репутация
на човек, който е посягал физически на друг га за което самият той се хвалел.
От
фактическа страна:
Н.Х.Н. е роден на *** год. в гр. Дупница, живущ *** дол,
българин, българско гражданство, не **, със средно образование, не осъждан,
месторабота *** „Бобов дол“ - началник цех „Ремонтно - строителен“, с ЕГН **********.
По силата на Допълнително споразумение № 22/ 16.02.2018
год., към Трудов договор № 078/ 17.08.2016 год., сключено между *** “Бобов дол“
ЕАД и К. свидетелят К.П.К. изпълнявал длъжността „Началник цех Сероочистваща инсталация (СОИ)“ в ***“Бобов дол“ ЕАД -с.
Големо село, общ. Бобов дол.
По силата на Допълнително споразумение № 0109/ 20.06.2016
год., към Трудов договор № 3/ 03.01.2011год., сключено между *** “Бобов дол“
ЕАД и Н. Подсъдимият Н.Х.Н. изпълнявал длъжността “Началник цех
Строителство-поддръжка и изграждане“ също в *** “Бобов дол“ ЕАД - с.Големо
село, общ. Бобов дол.
Предвид заеманите длъжности, съгласно горепосочените
трудови договори и вменените им съгласно длъжностните им характеристики права и
задължения, както св. К., така и подсъдимия Н. са изпълнявали ръководна работа
в *** “Бобов дол“ ЕАД и са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на
чл.93, т.1, б.“б“ от НК.
На 11.04.2018 год. св. К., като „Началник цех Сероочистваща инсталация (СОИ)“ и подсъдимия Н., като
“Началник цех Строителство-поддръжка и изграждане“ били на работа, редовна смяна и изпълнявали
служебните си задължения в *** “Бобов дол“ ЕАД, със седалище с. Големо село,
общ. Бобов дол. Същия ден в двора на *** “Бобов дол“ трябвало да се извършат
строителни дейности по полагане на бетон на открита бетонова площадка, в района
на ръководения от св. К. цех. Трябвало да се излее бетон върху метална част на
преход към комина на цех „СОИ“, чийто началник е св. К.. Строителните дейности
трябвало да се извършат от работници под ръководството на подсъдимия Н. и
затова той и работниците му сутринта на 11.04.2018 год. се събрали пред цеха на
св. К.. Там излязъл и св. К., тъй като строителните работи се извършвали в района на ръководения от него цех и били във
връзка с работата на същия.
Около 09:00 часа, на 11.04.2018 год., на площадката пред
цех „СОИ“ пристигнал автомобила- бетоновоз, който
доставил бетон за строителните работи и подсъдимия Н. взел документите за
превозвания бетон от шофьора на автомобила. В
същото време св. К. поискал от подсъдимия Н. да види документите за бетона и
най-вече сертификата за същия, за да провери дали същият отговаря на
изискванията за полагането му на съоръжение за сероочистващата
инсталация, но о подсъдимия Н.
първоначално отказал. Въпреки това св. К. настоял да види документите и се
опитал да ги издърпа от ръцете на подсъдимия, като му заявил, че ще уведоми
ръководството на ***-а, че се полага обикновен бетон, а не сулфатоустойчив,
какъвто трябвало да се положи за съоръжение на сероочистващата
инсталация. Тогава подсъдимия и св. К. се скарали и си разменили юмручни удари,
като подсъдимия ударил в гърдите св. К., а св. К. ударил по гърба подсъдимия Н.
, но били разтървани от работниците на мястото. Двамата се отдалечили един от
друг, но тръгвайки си св. К. се бил навел, за да вземе очилата, които му били
паднали от нанесения удар в областта на лицето, но вместо това взел отломка от
бетон от земята и я захвърлил по подсъдимия. Успял да го улучи и удари в
областта на гърба в близост до гръбначния стълб. Афектиран от този удар
подсъдимия се приближил до св. К. и с десният си крак му нанесъл силен ритник в
областта на корема, при което св. К. изпитал силна пронизваща болка, тъй като
подсъдимия носел работни обувки със защитно, метално бомбе. С това конфликта
между подсъдимия и свидетеля приключил, след което св. К. поседял малко отвън
на силозите, на около 4 метра от събралите се работници на площадката на
произшествието, като в същото време към тях се приближавал св. В.И., главен
механик в „***“ Бобов дол и заместник директор по техническите въпроси, като
подсъдимия му свел до знанието случката заявявайки, че бил ударен с камък по
рамото. Св. К. започнал да сипе обиди по адрес на подсъдимия, като подсъдимия
му заявил да не го обижда. Наложило се св. Велинов да застане между тях да не
се получи ново стълкновение между пострадалия и подсъдимия, и наистина такова
не се случило в негово присъствие. След като св. В.И. се разпоредил на двамата
да си вършат работата св. К. се прибрал в стаята си в цеха, тъй като му
прилошало. Там бил св. И.А.- механик в цех „СОИ“ на *** “Бобов дол“, пред който
св. К. споделил за конфликта с подсъдимия Н. и за това, че подсъдимия го е
изритал в корема, както и че му е лошо. Двамата повикали медицинския фелдшер в ***
“Бобов дол“ЕАД, а именно св. Х.Х.. Св. Х. прегледал
св. К., дал му болкоуспокояващо и му казал да потърси спешна медицинска помощ.
Малко след това св. К. придружен от св. А. били закарани със служебен автомобил
във ФСМП- гр. Кюстендил, тъй като св. К. ***. Там след преглед св. К. бил
настанен за лечение в хирургично отделение на МБАЛ “Д-р Н.В.“*** и опериран по
спешност, тъй като било установено, че е със спукване на сигмовидното
черво.
От изготвените по делото съдебно-медицински експертизи се
установява, че в следствие нанесеният му от подсъдимия ритник в областта на
корема, на св. К.К. е била причинена тежка телесна
повреда - разкъсване на сигмовидното черво, довело до
постоянно общо разстройство па здравето, опасно за жта
му. Първоначално съдебно-медицинската експертиза е изготвена от вещо лице д-р М.Г.
е дала заключение, че нараняването
причинено на св. К. на 11.04.2018 г. е Контузия на корема. Разкъсване на сигмата. Дифузен перитонит. Тези травматични увреждания
отговорят да са резултат от удар с твърд тъп предмет, нанесен със значителна
сила, какъвто е ритникът с връх на обувка. Контузията на корема причинява сама
по себе си временно разстройство не опасно за жта.
Разкъсването на сигмата в тази част на дебелото
черво, причинява постоянно общо разстройство на здравето неопасно за жт Дифузният перитонит се развива след лазкъсване
на кух орган, изпълнен с фекална маса, е бил успешно
овладян със спешната и своевременна оперативна намеса. Без специализираната
медицинска помощ по спешност е следвало смъртен изход от фекалогенния
перитонит. Възстановителния период е около 3-4
месеца. Образуваната херния по срединната
линия на коремната стена, налага допълнителна оперативна намеса за укрепването
ѝ.
Видно от допълнителната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена на ДП от вещи лица- д-р Р.Г., д-р М.Г. и д-р М.М.
са отговорили на въпроса дали преди
инцидента св. К. е страдал от заболяване на червата, коремната кухина и
стомаха, и именно то да е довело до
„Контузия на корема. Разкъсване на сигмата. Дифузен
перитонит“, респ. възможно ли е освен от удар с ритник с върха на обувката, при
падане да се получи това нараняване, са категорични, че от представената медицинска
документация св. К. до инцидента и проведената след него операция по
спешност не е имал сраствания на чревни
бримки, както и предходна херния на коремната стена, което е основание да се
приеме, че св. К. не е имал предходни
заболявания на червата, коремната кухина и стомаха. Описаното придружаващо
заболяване –„артериална хипертония“ не води до срастване на червата. Описаната
до „Контузия на корема. Разкъсване на сигмата.
Дифузен перитонит“, без сраствания на коремницата, оментума, херниялни сакове,
оперативни намеси за предходни хернии, дават основание с категоричност да се
приеме, че разкъсването на сигмовидното черво е от
травматичен произход. От хирургичната и съдебномедицинската теория и практика е
известно, че разкъсването в областта на сигмовидното
черво е резултат от директен удар с или върху тъп предмет, като в конкретния
случай описания удар с обувка в областта на корема категорично отговаря на
механизма на полученото разкъсване на тази част на дебелото черво.
В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат
заключението, като са заявили, че има случаи, в които също може да се получи
разкъсване на сигмовидното черво при много пълни черва с чревно съдържимо и в
случаите, ако лицето е блъснато при засилване,
както и при скачане или тичане.
С оглед установяване на обективната истина, доколкото
преимуществено гласните доказателства са в посока, че не са видели подсъдимия
да е изритал в областта на корема св. К., беше разпитан в качество на свидетел лекарят,
който е извършил жтоспасяващата операция. Св. Г.З.,
който заяви категорично, че по време на оперативната намеса не се е натъкнал
заболяване на червото като рак или друга малформация.
Находката е била здраво, но разкъсано дебело черво -перфорация на дебелото
черво с перитонит, т.е.перитонитът се е получил вследствие перфорация на кух
коремен орган и изпадане на чревното съдържимо в свободната коремна кухина.
Перитонитът е жто застрашаващо състояние, ако не ес
оперира, случаят е летален. Последиците от срязването на кухината, не винаги,
но може да доведе до постоперативна херния, като за целта се налага втора
операция, за да се заздравят тези коремни мускули.
Ето защо съдът счете, че обвинението се доказа по безспорен
начин от показанията на свидетелите - К.К., И.А., Г.З., Г.М., Хр. Х., Ц.А., К.П., като не
кредитира не показанията на следните свидетели: Ю. Б., С.Т., Д.Д., Е.В.,
К.Д., В.Т., П.Д., В.И., И.С., С.З.,
3дравко П., Б.Г., М.А., Я.. М., Б.Г., В.Т., К.К., А.А., А.Г., С.П., Р. Сусунин, в
частта в която твърдят, че не е имало стълкновение между подсъдимия и
пострадалия след като пострадалия е ударил с отломка от бетон по рамото
подсъдимия Н., тъй като всички твърдят, че в този момент са се намесили да ги
разтърват, но спестяват факти от обективната действителност, тъй като от
житейска гледна точка след като скандала е ескалирал между двама мъже, всеки от
които се чувствал прав изпълнявайки служебните си задължения, няма причина
техните ги, стоящи наблизо да реагират незабавно и да ги разтърват, за да не се
сбият. Безспрорен факт е, че след разменените удари
от К. по гърба на подсъдимия, за което последвала инстинктивна реакция от
страна на подсъдимия и последния ударил в областта на лицето К., когато вече
подсъдимия му и е дал документите за преглед, които се разпиляли
по пода наред с очилата на К., който се навел и взел и захвърлил камък по
подсъдимия, който бил на отстояние от около 3-4
метра. К. започнал да обижда и да се приближава, Н. също се върнал и изритал К.
в корема. Това се доказва и отприетите по делото съдебно-медицински
експертизи и други писмени доказателства.
От правна страна:
С деянието си
подсъдимият Н. Н. е осъществил както от
обективна, така и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
като е осъществил престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр.
1, във вр. с чл. 128, ал. 1, във вр.
с ал. 2, предложение последно от НК. От обективна страна Н. е причинил тежка
телесна повреда на пострадалия К.К.. Увреждането е
причинено, чрез нанесен от подсъдимият на
11.04.2018 г. (около 09:00 ч.), в двора на производствено предприятие - ***
„Бобов дол“ ЕАД- с. Големо село, общ. Бобов дол, в качеството си на длъжностно
лице - „Началник цех Строителство - поддръжка и изграждане“ в същото
производствено предприятие, при изпълнение на службата си, ритник с десния си
крак в областта на корема на К.П.К. - също в качеството му на длъжностно лице -
„Началник цех СОИ“ в същото предприятие, при изпълнение на службата му - тежка
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сигмовидното черво,
довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жта му.
Съгласно
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. Пленума на ВС на РБ е прието, че
разстройството е завинаги, доколкото е за цял жт.
Общото разстройство на здравето е постоянно, когато увреждането на отделен
орган или на система от органи обхваща болестни процеси с голяма
продължителност без възможност за възстановяване. За съставомерността
на деянието не е необходимо състоянието на опасност на жта
на увредения да е налице във всеки момент, това изискване се отнася само до
общото разстройство на здравето, като е необходимо опасността да е налична и реална.
Характерът и степента на увреждането следва да се определят, по принцип, към
момента на причиняване на телесната повреда, а не в по късен момент, когато
може да настъпят изменения, защото квалификацията на повредата се определя от
онези условия, които пряко и непосредствено засягат и обуславят извършването на
деянието и неговия резултат. В разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от НК
законодателят изрично е посочил че постоянното общо разстройство на здравето,
опасно за жта, тъй като само своевременната лекарска
намеса е предотвратила леталния изход на св. К., представлява тежка телесна
повреда.
От субективна
страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието- неговата протправност, запретеност и
наказуемост. Разбирал свойството и
значението на извършеното деяние, могъл е да ръководи постъпките си, предвиждал
е общественоопасните последици от деянието, като е
желаел и се е стремял към тяхното настъпване. Н. е съзнавал, че с нанасяне на
удара с крака в областта на корема, че може да причини увреждане от вида на претърпяното, като е
целял именно този резултат.
Причина за
извършване на престъплението съдът намира ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби морално-волеви
задръжки и незачитане на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
По
тези съображения РС гр. Дупница призна подсъдимия Н. за виновен в извършване на престъпление от общ характер по
чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, във вр. с
чл. 128, ал. 1, във вр. с ал. 2, предложение последно
от НК.
По вида и определяне на наказанието:
При
определяне на наказанието Дупнишкият районен съд
съобрази всички обстоятелства, обуславящи степента на обществена опасност а
деянието и дееца, както и целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК.
Степента
на обществена опасност на деянието е висока предвид начина на извършване на
деянието и последиците за здравословното състояние за пострадалия и не на
последно място зачестилите случаи в цялата страна на проява на физическа
агресия за разрешаване на спорове между физически лица, често завършващи с
фатален край. Засегнати са обществени отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на личността, като непосредствен обект на засягане на
обществените отношения, свързани с
телесната цялост на пострадалия. Престъплението е включено в глава ІІ
НК- „Престъпления против личността”, раздел І НК.
Степента
на обществена опасност на дееца не е висока.
От данните по делото е видно, че същият не
е осъждан, което съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Наред с
това като смекчаващо отговорността
обстоятелство ДнРС отчете факта, че подсъдимият също е бил предизвикан от
пострадалия и бил ударен от него, като преди това без да има правомощия да осъществява проверка
на документи е искал да осъществи контрол върху тях. Съдът
отчете също и обяснението дадено от подсъдимия, което макар да представлява
негова защитна теза, по съществото си разкрива обективната истина.
Отегчаващи
вината обстоятелства са начинът и времето през които е извършено деянието, с
което на пострадалият освен разкъсване на сигмовидното
черво, състояние довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жта, като до смъртен изход не се е стигнало поради
обстоятелството, че веднага след побоя е
закаран в медицинско заведение, както и своевременно оказаната и адекватна
медицинска интервенция, са причинени контузия
на корема и дифузен перитонит.
Като при тези увреждания без оказване на своевременна специализирана медицинска
помощ е налице реална опасност от смъртен изход. Поради тези причини при пределяне на
наказанието при условията на чл. 54 НК и във вр. с
чл. 37, ал. 1, т. 1а НК и предвид пределите на наказанието предвидено в чл.
128, ал. 1 от НК /от три до десет години лишаване от свобода/, съдът му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, като съдът счете, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК предвид обстоятелството, че подсъдимия е с
чисто съдебно минало. Съдът счете, че с условното наказание ще бъдат постигнати както генералната, така и специалната
цел, предвидени в закона. Отлагането на изпълнението на наказанието, в
конкретния случай, ще въздейства възпитателно, поправително и предупредително
спрямо подсъдимия и спрямо останалите членове на обществото и определи този срок да бъде в размер на 3
(три) години.
Съдът счете,
че не следва да налага предвидените в разпоредбата на чл. 67, ал. 1-4 от НК
възпитателни мерки по отношение на подсъдимия Н.Х.Н. по време на изпитателния
срок.
С така
наложеното наказание съдът счете, че по този начин ще се постигнат целите на
наказателната репресия по чл. 36 от НК. Чрез съответните положителни промени в
съзнанието на дееца, превъзпитанието към
спазване на добрите нрави, осъзнаването на моралната укоримост
и обществена опасност на деянието ще се прояви поправително- възпитателното
въздействие на наказанието спрямо извършителя. Същевременно по този начин ще се
постигне и генералната превенция на
наказателната репресия. При определяне на наказанието, съдът отчете тежките
последици от деянието за пострадалия.
По
гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от
ЗЗД, при реализирането на който следва
да бъде уважен
искът, включва следните елементи: протправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна
връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От фактическа страна по делото се установи, че подсъдимият виновно е
нанесъл удар с ритник в корема на св. К. в резултат, на който е настъпила тежка
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на сигмовидното
черво, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жта му. Гражданският ищец неминуемо е претърпял болки и
страдания за период от около 3-4 месеца. Същият е работещ и това нараняване му
е попречило да не може да ходи на работа и да извършва ежедневните си дейности.
Настоящият състав уважи
предявения граждански иск за обезщетение за претърпените от престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, във вр.
с чл. 128, ал. 1, във вр. с ал. 2, предложение
последно от НК от пострадалия неимуществени вреди за сума в размер на
5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – представляващи болки и страдания вследствие на причиненото
му от подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
11.04.2018 година до окончателното й изплащане, като иска за разликата до
25 000 лв. отхвърли като неоснователно завишен. Относно размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД и прие, че сумата от 5 000 лв. се явява съразмерна, съответна
на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, поради което е и
справедлива.
Съдът счете, че и предявения иска за претърпени имуществени вреди от
пострадалия св. К. е доказа в пълен размер, поради което осъди подсъдимия Н.Х.Н.,
с ЕГН **********,***, да заплати на пострадалия К.П.К., с постоянен адрес:***,
сума в размер на 3614.80 лв. (три хиляди шестстотин и четиринадесет лева и
осемдесет стотинки), представляващи обезщетение за причинените му от подсъдимия
имуществени вреди – похарчени лични средства за заплащане на болничен престой и
медицински консумативи по представени фактури, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 11.04.2018 година до окончателното й
изплащане, както и 400лв. (четиристотин лева), представляващи разноски за един
адвокат.
По веществените доказателства
Вещественото
доказателство по делото: ДВД диск с надпис „*** Бобов дол“ след влизане на присъдата в сила. следва да
бъдат унищожени по съответния ред след влизане на присъдата в сила.
По разноските:
В тежест на подсъдимия Н.Х.Н., с ЕГН **********,***, следва да се възложат направените по делото
разноски, като съдът го осъди да заплати по сметка на Районен съд-Дупница
сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща 4 % държавна такса върху
уважената част на гражданския иск, като и да заплати по сметка на ОД на МВР
Кюстендил направените по делото разноски в размер на 1 036.86 лв. (хиляда
тридесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) за изготвяне на експертизи,
както и сума в размер на 96.00 лв. (деветдесет и шест лева), представляващи
разноски за вещи лица, която сума следва да внесе по сметка на Районен съд –
Дупница.
По горните съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: