РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11988 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.“ ООД срещу Д.Н.Д.
обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 380,57 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем №
5489273/05.12.2018 г., сключен между „Вива Кредит”
ООД и Д.Н.Д., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с
Приложение № 1/02.09.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива
кредит” ООД, ЕИК *********, и „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.06.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 55,31 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода
19.12.2018 г. – 14.08.2019 г., както и сумата 23,05 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.08.2019 г. – 12.03.2020 г., които суми са
предмет на Заповед № 3089/01.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7231/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8
състав.
В
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 14.10.2020 г. ищецът „А.з.к.н.п.з.“
ООД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 7231/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника, поради което счита, че има правен интерес от депозирането на
настоящата искова молба за установяване на претендираните
вземания. Твърди, че на 05.12.2018 г. между „Вива кредит” ООД (заемодател) и Д.Н.Д.
(заемополучател) е сключен договор за паричен заем №
5489273, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата 400
лв., като същият се е задължил да я върне, ведно с уговорената лихва. Посочва,
че кредиторът е изпълнил договорните си задължения и е предоставил на ответника
уговорената сума. Поддържа, че ответната страна не изпълнява задълженията си по
договора, като извършените по договора плащания са в общ размер от 44 лв.
Посочва, че вземанията по договора са изискуеми на краен падеж – 14.08.2019 г.
Излага, че на 02.09.2019 г. между „Вива кредит” ООД и
„А.з.к.н.п.з.“ ООД е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., предмет на което са и процесните вземания. Счита, че насрещната страна следва да
се счита уведомена за цесията с получаване на препис от настоящата искова
молба. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство
разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор (наименован
възражение) от ответника Д.Н.Д.. Възразява срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, в това число и за направените разноски, доколкото
ищецът в исковата си молба е направил особено искане съдът да уведоми
ответника, че е извършена цесия на вземанията. Твърди, че с „Вива кредит“ има сключени 5 договора за периода 11.06.2018
г. – 05.12.2018 г., четири от които са изплатени от него в срок и всеки следващ
е рефинансиран. Моли съда да разгледа тези договори като едно цяло. Посочва, че
в чл. 5, т. 3 от договорите е записано, че негово право е по всяко време да
погаси изцяло задължението си и има право на намаляване на общите разходи по
заема, като това се отнася и до лихвата и разходите за оставащата част от срока
на договора. Твърди, че това негово право не е зачетено от кредитора, с което
го е ощетил финансово, като не е намалил дължимите от него суми. Счита, че с
това си действие кредиторът цели да извлече допълнителна парична облага, която
не му се следва, като нарушава правата му, поставяйки го в неравноправно
положение. Оспорва като неравноправна клаузата, предвиждаща заплащането на
такса „експресно разглеждане“. Оспорва като неравноправна и клаузата,
предвиждаща дължимост на неустойка при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства и заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Възникването
на претендираното от ищеца спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието
на действително правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата
на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) настъпването на падежа на задълженията за
главница и възнаградителна лихва и 4) наличие
на действителен договор за цесия, имащ за предмет
съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, както и надлежно съобщаване на длъжника за цесията.
С
Определение № 264775/16.12.2020 г., постановено по настоящото дело, в което е обективиран проект за доклад на делото, приет за
окончателен в о.с.з. на 04.02.2021 г., е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните, че между „Вива
кредит“ ООД и ответника Д.Н.Д. е сключен процесният Договор
за паричен заем „Вивакредит План“ №
5489273/05.12.2018 г., по силата на който ответникът е получил от заемодателя
сумата 400 лв., със задължение да я върне при условията на договора, при ГПР –
49,39 % и фиксиран ГЛП – 40,34 %, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Видно от
представените писмени доказателства – Рамков договор за продажба и прехвърляне
на задължения (цесия) от 01.12.2016 г., Приложение № 1/02.09.2019 г. към същия
рамков договор и потвърждение от „Вива Кредит“ ООД за
прехвърлянето на ищеца вземанията, които има, посочени в Приложение №
1/02.09.2019 г., в т. ч. и спрямо кредитополучателя Д.Н.Д. по процесния договор за потребителски кредит, от които
главница в размер на 380,57 лв., договорна лихва в размер на 55,31 лв., и
такси/неустойки/разходи за забава в размер на 506,04 лв. Представено е и
пълномощно (л. 20 от делото), с което цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за
сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на задължения (цесия) от
01.12.2016 г.
При
съвкупния анализ на цитираните доказателства се установява, че вземанията,
дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия ищец чрез
цитирания договор за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д №
12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на
І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно, с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея, включващи договора за цесия, пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Установява
се от представения по делото Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5489273/05.12.2018 г., представляващ потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, че съгласно чл. 2, ал. 2 от същия заемодателят е предоставил в брой
на заемателя заемната сума, като договорът има силата
на разписка за предаването, респ. получаването на сумата от 400 лв. Според
уговорените в чл. 4 от договора дати на плащане, крайният срок за връщане на
кредита е 14.08.2019 г.
Наред с
лихвата, посочена по-горе, потребителят се е задължил да заплати и такса,
начислена за договорено с кредитополучателя при подаване на заявление за
отпускане на заема ползване на платена допълнителна услуга за приоритетно
разглеждане на кандидатурата му, т.н. „такса за експресно разглеждане“, която е
била посочена като фиксиран размер в договора и оповестена като разход в ГПР,
съответно стойността ѝ е била включена в уговорената месечна вноска – чл.
2, ал. 1, т. 1 от договора.
Допълнително
в чл. 4, ал. 1 от договора е уговорена компенсаторна неустойка като фиксирано
по размер обезщетение от 164,70 лв. за неизпълнение на специално поето
задължение за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция. Това вземане
не е оповестено като предварителен сигурен разход, но също е начислявано текущо
като добавка към размера на основната месечна погасителна вноска.
Видно от
заключението на назначената по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза задълженията за такса за експресно разглеждане и
неустойка са били събирани от длъжника, според справката за използвания
погасителен план и осчетоводеното от кредитора прието частично плащане на
17.12.2018 г., направено от кредитополучателя преди прехвърлянето на несъбрания
остатък с процесния договор за цесия.
Настоящият
съдебен състав намира, че уговарянето на тези допълнителни основания на
задължения противоречат на императивни норми, ограничаващи свободата на договаряне
на кредитна услуга.
Договореното
като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена
отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация. Посочената неустойка не
обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването ѝ не е
свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с
изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и
утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от
нея – т.е. води до оскъпяване на кредита. Уговорката по естеството си позволява
на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер двукратно
надвишаващ възнаградителната лихва, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране, регламентирани в чл. 19 ЗПК. Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели
отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като
основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
сделка. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана
в Решение № 468 от 8.03.2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр.
д. № 3671/2020 г.
Изложеното
налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи, както на закона
(ЗПК), така и на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка
излиза извън присъщите ѝ по закон функции, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Подобна е и
функцията на таксата за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен
заем. Кредиторът е посочил тази такса предварително в тарифата си във варианти,
определяеми според обема на кредитирането и периода на ползване, а не според
времетраенето на евентуалното експресно допълнително проучване на риска, както
следва да бъде, ако действително се касаеше за допълнителна услуга, а не за
допълнителна цена, събирана от доставчика без да предлага реално ново благо на
своя клиент. Така уговорената такса не съответства на изискването на чл. 10а,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗПК. Освен това договореният размер
на претендиранта „такса за експресно разглеждане“ се
равнява на приблизително половината размер от предоставената в заем сума на
кредитополучателя, което не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което същата се явява нищожна и на
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Тези правни
изводи налагат коригиране на установените по счетоводните записвания на
кредитора остатъчни размери от дълга, тъй като според заключението на вещото
лице с единственото плащане на ответника на 17.12.2018 г. в размер на 44 лв.
кредиторът е усвоил за главница 19,43 лв., за договорна лихва 6,21 лв., за
неустойка 9,15 лв. и за такса 9,21 лв. Следователно, част от сумата е била
използвана за погасяване на недължими вземания за неустойка и такса или общо
18,36 лв. внесени от кредитополучателя не са отчетени правилно за погасяване на
задълженията му. Затова с този размер следва да се намалят остатъците като се
приспаднат от следващата месечна вноска с падеж 02.01.2019 г. до остатък от
главница от 7,28 лв. Така дължими ще останат тази част от втората вноска и
следващите вноски до края на срока на договора (16.01.2019 г. – 14.08.2019 г.),
или съответно общо 368,11 лв. главница и 49,41 лв. договорна лихва. В тези
размери претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена,
като за горниците над тези размери до признатите в заповедта за изпълнение суми
установителният иск следва да се отхвърли като
неоснователен, като по отношение на договорната лихва същият следва да бъде
отхвърлен и за периода от 19.12.2018 г. до 15.01.2019 г.
В допълнение
следва да се изясни, че несъстоятелни се явяват доводите на ответника за
разглеждане като едно цяло на сключените между него и „Вива
кредит“ ООД пет договора за кредит, предвид уговореното в чл. 5, т. 3 на всеки
от тях, че при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят има право на
намаляване на общите разходи по заема. Всеки един от сключените договори за
кредит представлява отделно самостоятелно облигационно правоотношение и
погасяването на сключените договори преди процесния
договор чрез предсрочно плащане под формата на рефинансиране е ирелевантно относно размера на задълженията му по процесния договор. Уговореното в чл. 5, т. 3 от договора в
съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПК би имало значение, ако кредитополучателят беше
заплатил предсрочно изцяло или частично задълженията си по договора за кредит
от 05.12.2018 г., като в този случай би имал право на намаляване на лихвата и
разходите за оставащата част от срока на договора, но именно по този кредит,
каквато обаче не е настоящата хипотеза.
Предвид
основателността на главния иск за главница по договора за кредит, ответникът
дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно
изпълнение на паричните задължения в темпорално
отношение, което е в размер на определената
законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тъй като след правилното погасяване на задълженията на кредитополучателя,
съобразно изложеното по-горе, размерът на дължимата главница е 368,11 лв., ответникът
дължи обезщетение за забава върху изискуемата главница включена във всяка
месечна погасителна вноска относно претендирания от
ищеца период от 15.08.2019 г. до 12.03.2020 г., считано от датата на падежа на
съответната просрочена вноска. Съдът, съобразявайки се с размера на основния
лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва върху размера на неплатената главница, включена в месечните вноски, изтекла за
периода от 15.08.2019 г. до 12.03.2020 г., която възлиза на 21,58 лв., доколкото поради гореизложените съображения не може
да ползва заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза в
тази част. Следователно, искът за обезщетение за забава се явява основателен за
сумата от 21,58 лв., като за разликата до пълния му предявен размер следва да
бъде отхвърлен.
При този
изход на спора съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които
е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 658,38 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозит за ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 34,13
лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в отношенията между
страните, че Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 368,11 лв.
(триста шестдесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща неплатена
главница по договор за паричен заем № 5489273/05.12.2018 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и Д.Н.Д., като вземането по договора е
прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/02.09.2019 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит” ООД, ЕИК *********, и „А.з.к.н.п.з.” ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от
49,41 лв. (четиридесет и девет лева
и четиридесет и една стотинки), представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода 16.01.2019 г. – 14.08.2019 г., както и сумата от 21,58 лв. (двадесет и един лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
15.08.2019 г. – 12.03.2020 г., които суми са предмет на Заповед №
3089/01.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7231/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, 8 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск главница за разликата над
уважения размер до пълния претендиран размер от 380,57
лв., иска за договорна лихва за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 55,31 лв. и за периода от 19.12.2018
г. до 15.01.2019 г., както и иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния претендиран размер от 23,05
лв.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 658,38 лв. (шестстотин
петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 34,13 лв. (тридесет и
четири лева и тринадесет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: