№ 45
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Теодосиев
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от П. Теодосиев Търговско дело №
20211100902608 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени от „С.Ф.Г.“ ЕООД субективно и обективно съединени
искове за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че И. Н. Н. и Д. Г. К. дължат като
солидарни длъжници заедно със „С.М.Е.“ ЕООД, „С.М.Е.“ АД и „М.Д.“ ООД сумата 227 412,29
лв. – главница по договор за заем №000807.01 от 23.07.2018г., сумата 4 121,38 лв. – договорна
лихва по договора за заем за м. 03.2021г., както и сумата 276 305,58 лв. – неустойка за забава по т.
7.2.1 от договора за заем за периода от 01.08.2020г. до 31.03.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №18868/2021г. на СРС, 175 с-в.
С отговорите срещу исковата молба ответниците И. Н. Н. и Д. Г. К. оспорват исковете с
възражения за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, възражения за нищожност, евентуално
прекомерност на уговорената мораторна неустойка, възражения, че се явяват потребители по
договора за заем и отговорността им е ограничена до възстановяване на главницата по заема, както
и възражения за частично погасяване на задълженията по договора за заем с плащания на
солидарния длъжник С. И. М., срещу когото не е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение и не е предявен установителен иск от ищеца. С подадените писмени защити заявяват и
възражения, че задълженията им по договора за заем са погасени съгласно чл. 124, ал. 2, вр. чл. 108
ЗЗД като последица от представеното в хода на исковото производство споразумение от
26.01.2021г. между ищеца и солидарния длъжник С. И. М..
С. И. М., конституиран като трето лице помагач на страната на ответниците, дава
становище, че исковете са основателни.
Не е предмет на спор между страните, но се и установява от писмените доказателства по
делото, че:
С договор за заем №000807.01 от 23.07.2018г., сключен между „С.Ф.Г.“ ЕООД, „С.М.Е.“
ЕООД, „С.М.Е.“ АД, „М.Д.“ ООД, И. Н. Н., С. И. М. и Д. Г. К., изброените страни постигат
1
съгласие, че заемодателят „С.Ф.Г.“ ЕООД, предоставя на заемополучателя „С.М.Е.“ ЕООД заем
под формата на кредитна линия до общия размер 270 000,00 лв., срещу задължение на
заемополучателя за връщане на усвоените суми в срок до 31.07.2019г., плащане на
възнаградителни лихви върху усвоените суми в размер на 1,6% месечено, а при забава – неустойки
в размерите по т. 7.1 и чл. 7.2 от договора, като „С.М.Е.“ АД, „М.Д.“ ООД, И. Н. Н., С. И. М. и Д.
Г. К. встъпват при условията на чл. 101, вр. чл. 121 ЗЗД в задълженията на заемополучателя по
договора, включително се задължават да отговорят солидарно с него за изпълнение на
задълженията за връщане на главницата по заема и плащането на лихви и неустойки.
Заемът е усвоен от заемополучателя „С.М.Е.“ ЕООД в пълния му уговорен размер от
270 000,00 лв. чрез прихващане на задължение за такса в размер на 1 500,00 лв. и преводи на суми
в общ размер 268 500,00 лв., извършени в периода 24.07.2018г. – 11.09.2018г. и установени от
представените по делото платежни нареждания.
С анекс от 24.07.2019г., сключен между „С.Ф.Г.“ ЕООД, „С.М.Е.“ ЕООД, „С.М.Е.“ АД,
„М.Д.“ ООД, И. Н. Н., С. И. М. и Д. Г. К., страните постигат съгласие срокът за връщане на заема
да бъде продължен до 31.07.2020г., като в цитирания анекс отново изрично е уговорено, че
съдлъжниците встъпват в задълженията на заемополучателя при условията на чл. 101 и 121 ЗЗД и
се задължават да отговорят солидарно с него за изпълнение на всички задължения по договора за
заем (т. 5 от анекса), но също и че средствата по предоставения заем се използват от
заемополучателя и съдлъжниците за обща търговска и професионална дейност (т. 6 от анекса).
Със споразумение от 26.01.2021г., сключено между „С.Ф.Г.“ ЕООД и С. И. М., страните
постигат съгласие С. И. М. да бъде освободен от задълженията му като съдлъжник по договора за
заем при условие, че заплати на ищеца суми в общ размер 90 000,00 лв. за частично погасяване на
натрупаните задължения по договора в поредност и съразмерност съгласно договора.
Сумите са платени от С. И. М. в уговорените със споразумението срокове, с което са
частично погасени задължения на заемополучателя и съдлъжниците за главници и лихви по
договора за заем.
Доказателства, но и твърдения за други плащания в погашение на задълженията за
главници и възнаградителни лихви по договора за заем, не са ангажирани в производството по
делото, поради което и в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК следва да се приеме, че непогасените задължения на заемополучателя и съдлъжниците за
главница и договора лихва за м. 03.2021г. са в твърдяните с исковата молба размери от 227 412,29
лв., съответно 4 121,38 лв. (в случай, че единствените плащания по договора са именно и само
плащанията от С. И. М. в общ размер 90 000,00 лв., непогасените задължения за главница и
договорни лихви по процесния договор биха били дори в по-високи размери от претендираните от
ищеца).
Отговорността на ответниците И. Н. Н. и Д. Г. К. за изпълнение на посочените задължения,
произтича от съгласието им за встъпване при условията на чл. 101 ЗЗД в задълженията на
заемополучателя „С.М.Е.“ ЕООД по договора за заем, обективирано в самия договор и в анекса за
продължаване на срока му, като изричното съдържание на клаузите в договора и анекса относно
основанието за отговорността на двамата ответници по чл. 101 ЗЗД изключва приложението по
отношение на тази отговорност на законовите правила относно поръчителството, в това число и на
правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, на което са основани част от възраженията им срещу предявените
искове.
2
С клаузата на т. 7.2.1 от процесния договор за заем е предвидена неустойка за
неизпълнение на задължението за връщане на главницата и натрупаните лихви по договора след
изтичане на уговорения срок в размер на 0,5% за всеки ден от забавата.
Дължимата неустойка за неизпълнение на главното вземане за главница в размер
227 412,29 лв., изчислена за периода от 01.08.2020г. до 31.03.2021г., възлиза на сумата 276 305,58
лв., за която са предявени заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение пред СРС и
установителните искове по настоящото дело.
Размерът на уговорената неустойка надхвърля размера на законната лихва по чл. 86, ал. 2
ЗЗД, но в степен, която не обусловя изводи за нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие с добрите нрави или прекомерност на неустойката по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
Възраженията на ответниците, че клаузата за неустойка представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, също са неоснователни.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че цитираните защитни нормативни разпоредби
регламентират правоотношения с потребители по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП, но съдържанието на
процесния договор за заем и анекса към него (включително изричния текст на т. 6 от анекса), както
и установените по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТТРЮЛНЦ отношения между ответниците
и търговските дружества – страни по договора за заем (към датата на сключване на договора
ответникът И. Н. Н. е управител и едноличен собственик на капитала на заемополучателя „С.М.Е.“
ЕООД, а двамата ответници са представляващи членове на съвета на директорите на съдлъжника
„С.М.Е.“ АД), предпоставят единствения възможен извод, че задълженията на ответниците като
съдлъжници по процесния договор са поети при упражняване на търговската и професионалната
им дейност, което изключва възможността за квалифицирането на ответниците като потребители в
правоотношенията, възникнали от договора (изрични в този смисъл са цитираните от самите
ответници решение №84 от 07.02.2017г. по т.д. №1934/2015г. на ВКС и решение №38 от
23.06.2017г. по т.д. №2754/2015г. на ВКС).
Неоснователни са и възраженията на ответниците относно последиците на споразумението
от 26.01.2021г., сключено между ищеца „С.Ф.Г.“ ЕООД и третото лице помагач С. И. М.,
мотивирани с разпоредбите на чл. 124, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 108 ЗЗД.
В противовес на съображенията в писмените защити на ответниците цитираното
споразумение не представлява договор за опрощаване на задължения по смисъла на чл. 108 ЗЗД, а
спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД между кредитора и един от солидарните длъжници, тъй
като, видно от съдържанието на самото споразумение, страните по него при взаимни отстъпки
уреждат правоотношенията си, произтичащи от договора за заем, но в никоя своя част
споразумението не съдържа изявление на кредитора за пълен или частичен отказ от вземанията,
възникнали от този договор, което да покрива хипотезата на чл. 108 ЗЗД и оттам на чл. 124, ал. 2
ЗЗД.
При изложените мотиви предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове се
явяват основателни и следва да бъдат уважени за пълните им размери, като с оглед изхода на
делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане
на разноските, които е направил за заповедното и исковото производство, включително за
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството му от юрисконсулт в заповедното
производство.
3
С оглед изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че И. Н. Н. с ЕГН
********** и адрес гр. София, ул. **** и Д. Г. К. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. ****
дължат солидарно на „С.Ф.Г.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Пловдив-Север №*** сумата 227 412,29 лв. – главница по договор за заем
№000807.01 от 23.07.2018г., ведно със законната лихва от 01.04.2021г. до изплащането, сумата
4 121,38 лв. – договорна лихва, дължима по договора за заем за м. 03.2021г., както и сумата
276 305,58 лв. – неустойка за забава, дължима съгласно т. 7.2.1 от договора за заем за периода от
01.08.2020г. до 31.03.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №18868/2021г. на СРС, 175 с-в.
ОСЪЖДА И. Н. Н. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. **** и Д. Г. К. с ЕГН
********** и адрес гр. София, ул. **** да заплатят солидарно на „С.Ф.Г.“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Пловдив-Север №*** на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК сумата 20 363,58 лв. – съдебни разноски за заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на С. И. М. с ЕГН ********** и адрес гр.
Асеновград, ул. **** като трето лице помагач на страната на ответниците И. Н. Н. с ЕГН
********** и адрес гр. София, ул. **** и Д. Г. К. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. ****.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4