№ 40712
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110129142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявени от “*** ЕАД
против И. И. Д., ЕГН **********, гражданин на Република *** и Ц. И. Д.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 531,92 BGN - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от
21.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2022г. до
04.04.2024 г. в размер на 76,33 BGN, главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в
размер на 45,07 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г. в размер на 9,77 BGN, при
условията на разделна отговорност, както следва:
-И. И. Д., ЕГН **********, гражданин на Република *** – 1/8, а
именно: главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 66,49 BGN - цена
на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от
21.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2022 г. до
04.04.2024 г. в размер на 9,54 BGN, главница от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 5,63 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение,
ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г. в размер на 1,22 BGN.
-Ц. И. ***, ЕГН ********** – 7/8, а именно: главница от
01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 465,43 BGN - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 21.05.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2022г. до 04.04.2024 г. в
размер на 66,79 BGN, главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на
39,44 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
1
законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
16.07.2021 г. до 04.04.2024 г. в размер на 8,55 BGN. Претендира разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане.
Ищецът „***“ ЕАД на дата 14.08.2024 г. депозира молба, в която
заявява, че във връзка с получени указания обективирани в Разпореждане №
112704/08.08.2024 г., потвърждава, че на дата 10.07.2024 г. по сметка на
ищцовото дружество е постъпила сума в размер на 633,64 лева, с което
задълженията на ответницата – Ц. Д. към „***“ ЕАД са погасени. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата – Ц. И. Д. депозира писмен отговор,
с който представя копие от касова бележка, която удостоверява, че
задължението по делото в размер на 7/8 е погасено. Заявява, че не е
необходимо да се допускат поисканите експертизи, тъй като не се оспорва
нищо и няма какво да се доказва. Претендира минимално юрисконсултско
възнаграждение, което ще заплати след решението по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – И. И.
Д., чрез назначения по особен представител, в който заявява, че Председателя
на Управителния съвет е лице без представителна власт и не е овластено да
представлява дружеството сам без Изпълнителния директор. Твърди, че видно
от справка в ТР към Агенция по Вписванията, лицето овластено да
представлява дружеството е **. Поддържа, че предявените искове са
допустими, но същите са неоснователни и недоказани. Изтъква, че от
представените в исковата молба документи не е видно каква е собствеността
на процесния имот. Твърди, че И. Д. не е живял и ползвал имота за процесния
период. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
твърденията на ищеца, че ответника дължи посочените в исковата молба суми.
Поддържа, че между ответника И. И. Д. и ищцовото дружество „***“ ЕАД
няма подписан договор за продажба на топлинна енергия. Намира предявените
искове за неоснователни. Счита, че по делото не са представени доказателства,
от които по безспорен начин, да се установи, че именно ответникът е бил
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
топлоенергия, доставена в рамките на процесния период в посочения
апартамент. Изтъква, че по делото няма представен нито писмен договор
между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия, нито надлежни
доказателства, че ответникът е бил ползвател на процесния имот в рамките на
процесния период, за да се приеме, че последния е бил клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Посочва, че при наличие на
собственик и титуляри на вещни или облигационни права на ползване върху
топлоснабдения имот „битов клиент“ по смисъла на §1, т.2а ДР на ЗЕ, т.е.
купувач на топлинна енергия и задължен за плащането й, е този от тях, който е
2
сключил договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота,
удостоверен с документи за открИ.е по негово искане на партида за целия
имот.
Изтъква, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на
ответника по предявените установителни искове, която е едно от условията за
тяхната основателност. Счита, че ползвател е втория ответник – Ц. И. Д.,
която има задължението да се грижи за тяхната майка – ** Д., съгласно
нотариален акт срещу задължение за издръжка и гледане от дата – 25.11.2019
г., вписан в СВ с акт № 110, том 192. Поддържа, че качеството потребител е
доказано само по отношение на Ц. И. Д.. Изтъква, че от горепосочения акт е
видно, че майката – ** Д. си е запазила правото на ползване, а по делото няма
доказателства същата да е починала. Възразява срещу претенцията на ищеца
за претендирано обезщетение за забава върху цената за дялово разпределение.
Заявява, че липсват доказателства, че ответника е получил покана за
заплащане на претендираната сума. Сочи, че по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна. Претендира и разноски.
По делото следва да бъдат отделени като безспорни следните факти и
обстоятелства, а именно, че за процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023
г, до топлоснабдения имот, находящ се в ***, е доставяна топлинна енергия в
посочените от ищеца количества.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците,
съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Ищецът
следва да установи настъпилото наследствено правоприемство, по силата на
което ответниците са придобили процесния недвижим имот при посочените
квоти: за И. И. Д.-1/8 ид.ч., а за Ц. И. ***, ЕГН ********** – 7/8 ид.ч.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже и реализирането на факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.
По исковете по чл.86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главния дълг /доколкото се твърди главното задължение да е
срочно/.
В тежест на ответниците е да докажат погА.ване на дълга на падежа.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи са допустими и относими към разрешаването на спора от
фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на
намиращите се у третото лице ФДР „***“ ООД документи, касаещи
3
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както
и изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между
прогнозно начислените в данъчните фактури от ищцовото дружество за ТЕ
поради което и искането за задължаване на третото лице помагач да представи
посочените документи следва да бъде уважено.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето
лице помагач „ФДР „***“ ООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.Третото лице
помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в
о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на
същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 13.11.2024 г. /сряда/ от 10:20 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на
ищеца “*** ЕАД - ФДР „***“ ООД с посочен в исковата молба адрес на
управление.
ПРИЕМА приложените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът до първото по делото съдебно заседание да
представи четливо копие на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка № 145 от 25.11.2019г., в противен случай УКАЗВА
на ищеца, че писменият документ ще бъде изключен от материалите по
делото.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно, че за процесния период от 01.05.2021г. до
30.04.2023 г, до топлоснабдения имот, находящ се в ***, е доставяна топлинна
енергия в посочените от ищеца количества.
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
4
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните и на третото лице
помагач. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
На третото лице помагач да се изпрати препис от исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5