М О
Т И В
И
към присъда № 22/30.10.2017г.
по НОХД № 543/2017г. на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 57/2017г. от 29.09.2017г. против С.И.А.
*** за престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.249 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция по искане на подсъдимия, направено в с.з.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура поддържа обвиненията против
подсъдимия С.И.А. така както същите са били повдигнати и предявени с
обвинителния акт. Намира, че тези обвинения са доказани по несъмнен и безспорен
начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимият да бъде
признат за виновен по всяко от тях и съответно осъден. Предлага на подсъдимия да бъдат наложени наказания при
условията на 58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, но
не при условията на чл.55 от НК и размер около и над минималния предвиден за съответния
вид престъпление. Конкретно за деянието по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 се
претендира да бъде наложено наказание в размер на две години лишаване от
свобода и глоба в размер на 800 лв., а за деянието по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК се претендира налагане на наказание в размер четири години лишаване от
свобода лишаване от свобода, които наказания съответно да бъдат редуцирани по
реда на чл.58а ал.1 от НК с по една трета. Предлага се и да се определи едно
общо наказание по реда на чл.23 от НК в размер на по-тежкото от наложените
наказания на подсъдимия, като се настоява това общо наказание да бъде търпяно
при първоначален строг режим. Предвиденото в разпоредбата на чл.249 ал.1 от НК
кумулативно наказание глоба според прокурора следва да се присъедини по реда на
чл.23 ал.3 от НК към определеното общо наказание. Прокурорът предлага и
приложение на разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК по отношение на наказанието
наложено по предходна присъда по нохд № 79/2013г. на Районен съд гр.Нова
Загора, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, като се
настоява да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на това
наказание и същото да се търпи отделно от наказанието по настоящата присъда.
Претендира се и приложението на разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК и времето,
през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража“ да
бъде приспаднато при изпълнението на наложеното му наказание.
В настоящото наказателно
производство пострадалите К.К.П., И.М.Т. и С.Д.Т., редовно призовани, заявиха,
че не желаят да предявят граждански искове против подсъдимия С.И.А. и не
пожелаха да се конституират като граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимият С.И.А., лично и чрез защитника
си, в с.з. не оспорва обвиненията така както същите са формулирани в
обвинителния акт, прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
стореното от него, като заявява, че се разкайват за извършените престъпления. Не
оспорва и правната квалификация на деянията. Основните претенции на защитата на
подсъдимия и на самия подсъдим са свързани с размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени за извършените престъпления, съответно размера на определеното
общо наказание. Като не се оспорват фактическите положения изложени от
прокурора в обвинителния акт /а и в с.з./, събраните по делото доказателства и
обоснованата правна квалификация на извършеното, от страна на защитата на
подсъдимия се навеждат доводи, че процесуалното поведение на подсъдимия в
съдебната фаза на наказателното производство и направеното от него признание на
фактите в значителна степен е допринесло за изясняване на фактическата
обстановка и е облекчило по този начин работата на съда, което следва да бъде
взето предвид при определяне на наказанието. Обосновава се тезата на подсъдимия
за деянията му да му бъдат наложени наказания в минималния предвиден в
съответните текстове на чл.198 ал.1 от НК и чл.249 ал.1 от НК размер, като този
размер бъде намален с по една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК. Изразява се
съгласие и по отношение на приложението на чл.23 от НК за определяне на едно
общо наказание.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.И.А. е роден на ***г***,
общ.Нова Загора. Български гражданин е. Има завършено основно образование. Не е
женен. Не работи. Осъждан е както
следва:
- с присъда от 28.06.2005г. по нохд
№ 196/2006г. на РС гр.Нова Загора, в сила от 14.07.2005г., за деяние по чл.198
ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 30.03.2005г. – на една година
лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от две години;
- с присъда № 39/06.02.2007г. по
нохд № 383/2006г. на РС гр.Нова Загора, в сила от 22.02.2007г., за деяние по
чл.346 ал.2 т.1 пр.1 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 25.08.2006г.
– на пробация, изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от
една година;
- с присъда № 178/10.04.2013г. по
нохд № 79/2013г. на РС гр.Нова Загора, в сила от 09.10.2013г., за деяние по чл.170
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК извършено на 07.08.2012г. и за деяние по
чл.131 ал.1 т.5 вр.чл.130 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено на 07.08.2012г. –
на общо наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено
за изпитателен срок от три години;
- със споразумение № 32/08.03.2017г.
по нохд № 46/2017г. на РС гр.Нова Загора, в сила от 08.03.2017г., за деяние по
чл.197 ал.1 т.3 вр.чл.195 ал.1 т.3 от
НК, извършено през периода от 01.05.2016г. до 19.10.2016г. – на пробация,
изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от две години,
както и на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно
за срок от две години;
- със споразумение № 36/29.03.2017г.
по нохд № 18/2017г. на РС гр.Нова Загора, в сила от 29.03.2017г., за деяние по
чл.197 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК, извършено на 29.09.2016г. – на пробация,
изразяваща се в двете задължителни пробационни мерки за срок от две години,
както и на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно
за срок от две години.
Подс. С.И.А. *** е
криминално проявен и регистриран като извършител на множество противообществени
прояви. Към момента на извършване на деянията, предмет на настоящото
наказателно производство, той бил е осъждан три пъти за извършени престъпления
от общ характер, в т.ч. и тежки умишлени престъпления -грабеж, проникване в чуждо жилище и
причиняване на телесна повреда на обитателя на жилището и противозаконно
отнемане на МПС. По последното му осъждане по присъда № 178/10.04.2013г. по нохд
№ 79/2013г. на Районен съд гр.Нова Загора,му е наложено общо наказание една
година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание
чл.66 от НК, за изпитателен срок от три години. Деянията му по настоящото
наказателно производство е извършено в изпитателния срок по това осъждане.
На 07.12.2016г. подс. С.А.
се разхождал в централната градска част на гр.Нова Загора със свид. А.П.от
същия град. Там забелязал постр. К.К.П. ***, която вървяла по улицата, като в
едната си ръка държала найлонова торбичка, а в другата дамската си чанта,
презрамката на която била преметната през рамото й. Забелязвайки я, подс. С.А. решил
да я проследи и да я ограби, като за целта предложил на свид. А.П.да я
последват, без да му каже за намерението си. На път за дома си, намиращ се на ****,
постр. К.П. минала през няколко улици и известно време след това спряла пред
пътната врата на къщата. Докато вървяла към дома си, забелязала силуетите на
две момчета, но не се усъмнила в намеренията им, предполагайки че са ученици.
Спирайки пред пътната врата на къщата си, започнала да отключва вратата с
ключа, по време на което била обърната с гръб към улицата, а презрамката на
дамската й чанта била преметната през дясното й рамо. В същото време подс. С.А.
се приближил откъм гърба й, хванал с двете си ръце дамската й чанта и със сила
я изтръгнал от нея, след което побягнал по улицата, а с него избягал и свид. А.П..
Известно време след това подсъдимият
се прибрал в дома си, и след като отворил отнетата чрез сила дамска чанта на
постр. К.П. установил, че в същата се намират следните вещи, оценени съгласно
заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза, както следва: дамско
портмоне на стойност 5,00 лв., дамско портмоне на стойност 4,00 лв., дамско
портмоне на стойност 1,00 лв., калъф за лични документи на стойност 0,70 лв.,
дамски несесер на стойност 0,80 лв., 1 бр. флакон - инхалатор „Серетид
Дискус" на стойност 47,66 лв., 1 бр. дамски сгъваем чадър на стойност 1,75
лв., 1 бр. ключодържател със закачени на него 6 бр. секретни ключа и 2 бр.
малки ключета на стойност 29,50 лв., 1 бр. връзка с 5 бр. секретни ключа, 1 бр.
обикновен ключ, 1 бр. малък ключ и 1 бр. магнитно устройство за отключване на
стойност 19,30 лв., 1 бр. мобилен телефон „Нокия 2330с" със СИМ-карта на
„Теленор" на стойност 29,90 лв. и парична сума в размер на 360,00 лева.
Освен описаните вещи в чантата са се намирали и 1 бр. карта „БДЖ - Пътнически
превози", талон с клиентски номер на EVN България, здравноосигурителна
книжка и европейска здравноосигурителна карта на името на постр. К.П., членска
карта на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи - София,
също на нейно име, свидетелство за управление на МПС и контролен талон и
дебитна карта № 5169247500439081, издадена от „Сосиете Женерал Експрес
Банк" АД на името на постр. К.П..
Отнетите чрез сила от
владението на постр. К.П. вещи, подс. С.А. противозаконно присвоил, като след
като ги прегледал обстойно, взел намиращите се в чантата парична сума в размер
на 360,00 лв., мобилен телефон „Нокия 2330с" и дебитната карта на постр. К.П.,
а чантата заедно с останалите в нея вещи, още същата вечер скрил на покрива на
трафопост, намиращ се в училищния двор на ОУ „И. ***. Отнетата парична сума
изхарчил през следващите дни за
лични нужди, а
мобилния телефон продал
на свид. А.П., който от своя страна го препродал на свид. П.Й.П.от
гр.Нова Загора.
На следващият ден -
08.12.2016г. около 19.19 часа, подс. С.А. отишъл с отнетата от постр. К.П.
дебитна карта до ATM-устройство № 1059302 на „Уникредит Булбанк" АД,
намиращо се в *****, с намерение да провери дали по картата има налична парична
сума и при наличие на такава, да я изтегли и присвои, без съгласието на
титуляра на картата - постр. К.П.. В 19:19:56 часа поставил дебитната карта в
ATM-устройството, набрал ПИН-код за достъп до нея, но не успял да извърши
успешна операция за теглене на парична сума. Малко след това, в 19:20:43 часа
отново поставил дебитната карта в същото ATM-устройство, набрал друг ПИН-код за
достъп до нея, но отново не успял да извърши успешна операция за теглене на
парична сума.
В резултат на проведени
издирвателни и процесуално-следствени действия, подс. С.А. е бил разкрит като извършител на деянията,
направил признание за извършения грабеж на постр. К.П. и за използване на
дебитната й карта без нейно съгласие и предал доброволно част от вещите предмет
на грабежа - тези, които били укрити от него на покрива на трафопоста, намиращ
се в училищния двор на ОУ „И. ***.
На 17.12.2016г. подс. С.А.
отново се разхождал по улиците в гр.Нова Загора и около 19.00 часа вървял по
ул."Цар Самуил", на която улица срещнал и се разминал с постр. И.М.Т.,
който малко преди това паркирал автомобила си в гараж и се прибирал към дома
си. Разминавайки се с постр. И.Т., подс. С.А. забелязал, че същият държи под
мишницата си мъжка платнена чантичка и решил да го ограби. Обърнал се и тръгнал
след него, като известно време вървял зад него на разстояние около 4-5 метра.
След като постр. И.Т. завил по една от преките улици, подс. С.А. го приближил
откъм гърба, хванал с двете си ръце чантата, намираща се под мишницата му и със
сила я издърпал, след което побягнал в обратна посока и се укрил. По-късно
същата вечер отишъл в къщата на своя позната в гр.Нова Загора, където отворил
отнетата чрез сила мъжка чанта на постр. И.Т. и установил, че в същата се намират
следните вещи, оценени съгласно заключението на назначената съдебно-оценителна
експертиза, както следва: 1 бр. калъф за лични документи на стойност 0,70 лв.,
метална халка със закачени на нея 3 броя секретни ключа на стойност 7,50 лв.,
метална халка със закачени на нея 4 бр. секретни ключа на стойност 10,00 лв., и
метална халка с прикачен към нея личен печат „ЛП81" на стойност 2,50 лв.
Освен описаните вещи в чантата са се намирали и лична карта, свидетелство за
управление на МПС, членска карта, издадена от Ловно-рибарско дружество - Нова
Загора, разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и приложение към
него, всички на името на постр. И.Т., свидетелство за регистрация на МПС. В
чантата са се намирали и дебитна карта № 4894813206108307, издадена от
„Райфайзенбанк България" ЕАД, дебитна карта „Maestro PayPass" №
6705908042858349, издадена от „Първа инвестиционна банка" АД, дебитна
карта „Maestro" № 67605821110821086, издадена от „ЦКБ" АД, дебитна
карта № 676952****6763, издадена от „ОББ" АД, и четирите на името на И.М.Т.
и дебитна карта № 4143871010352817, издадена от „Райфайзенбанк България"
ЕАД, на името на майка му – С.Д.Т.. Върху всяка от картите били изписани
ПИН-кодовете за достъп до тях.
Отнетите чрез сила от
владението на постр. И.Т. вещи, подс. С.А. противозаконно присвоил, като след
като ги прегледал обстойно, взел намиращите се в чантата 5 бр. дебитни карти,
четири от които издадени на негово име и една издадена на името на майка му -
постр. С.Т., а чантата заедно с останалите в нея вещи, същата вечер скрил върху
гардероба в къщата на своята позната.
Непосредствено след
извършения грабеж на постр. И.Т., намирайки в мъжката му чантичка издадените му
дебитни карти и тази издадена на майка му - постр. С.Т., с изписани на тях
ПИН-код за достъп, подс. С.А. решил да отиде до ATM-устройство в града и да
провери дали по картите има налични парични суми, с намерение да ги изтегли и
присвои, без съгласието на титулярите на картите - постр. И.Т. и постр. С.Т..
За целта отишъл до ATM-устройство D0021903 на "Банка ДСК" АД,
находящо се в *********, поставил в 18:40 часа дебитната карта на постр. И.Т. в
него и след като набрал ПИН-кода за достъп до нея извършил успешна операция за
теглене на парична сума и изтеглил сумата от 100 лв. Непосредствено след това,
по описания начин, съответно в 18:43 часа и 18:45 часа, използвайки същата
дебитна карта на постр. И.Т., на същото ATM-устройство, осъществил още две
успешни операции за теглене на парични суми, като при всяка една от тях
изтеглил парична сума в размер на 100 лв.
В 18:44 часа същият ден,
намирайки се на същото ATM-устройство на банка „ДСК" АД, подс. С.А. поставил
в него дебитната карта на постр. С.Т. и след като набрал ПИН-кода за достъп до
нея извършил успешна операция за теглене на парична сума и изтеглил сумата от
100 лв.
На следващият ден -
18.12.2016 г. в 11:38 часа подс. С.А. отишъл до ATM-устройство D0011903 на
"Банка ДСК" АД, находящо се в *********, поставил в 18:38:05 часа
дебитната карта на постр. И.Т. в него и след като набрал ПИН-кода за достъп до
нея извършил неуспешна операция за теглене на парична сума.
В резултат на проведени издирвателни и
процесуално-следствени действия, подс. С.А. е бил разкрит като извършител на
деянията, направил признание за извършения грабеж на постр. И.Т. и за
използване на дебитните му карти и тази на майка му, без тяхно съгласие и
предал доброволно вещите предмет на грабежа, които били укрити в дома на
неговата позната в гр.Нова Загора.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направените самопризнания от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия С.А.; показанията на свидетелите К.П.,
И.Т., С.Т., А.П., П.П., Г.Г. и Б.Б.; заключението на вещото лице по назначената
в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и писмените
доказателствени материали – по описа на приложеното досъдебно производство № 1938/12г.
на РУ „Полиция” гр. Сливен - протоколи за доброволно предаване, разписки,
протокол за следствен експеримент и фотоалбум, справки от банкови институции,
справка за съдимост, характеристична справка, декларация за СМПИС.
Съдът по принцип винаги внимателно
анализира обясненията на подсъдимия, изхождайки от обстоятелството, че наред с
качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени
средства, тези обяснения представляват и основно средство за негова защита, още
повече, че той в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не
носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. В конкретния случай, по време на разпита си в хода на
досъдебното производство, подсъдимият е депозирал подробни обяснения и е заявил,
че разбира в какво се състои обвинението и се признава за виновен по него.
Обясненията му са последователни, непротиворечиви, непротиворечащи на останалия
доказателствен материал по делото, относими към предмета на доказване и в много
голяма степен допринасят за изясняването на важни обстоятелства от него. В този
смисъл обясненията на подс. С.А. следва да бъдат напълно кредитирани.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, макар и в
различна степен същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него.
Съдът намира, че следва да се
кредитират заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство оценителна експертиза. Това заключение допринася за изясняване на
важни обстоятелства от предмета на доказване свързани със стойността на част от
вещите, откраднати от подсъдимия. Това заключение е изготвено от компетентно
вещо лице, в чиято добросъвестност и специални знания съдът няма никакво
основание да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се кредитират
писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в
съответствие както с общите изисквания
на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното
процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по
отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Страните не оспорват
доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянията си описани по-горе подсъдимият С.И.А. е осъществил
от обективна и субективна страна в реална съвкупност два престъпни състава:
1. По чл.198 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК, тъй като в периода 07.12.2016г. - 17.12.2016г. в гр.Нова Загора,
при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи от
владението на К.К.П. с ЕГН ********** *** и от И.М.Т. с ЕГН ********** ***, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила, и деянията са извършени, както следва:
- на 07.12.2016г. в
гр.Нова Загора отнел чужди движими вещи - дамска чанта на стойност 7,00 лв.,
дамско портмоне на стойност 5,00 лв., дамско портмоне на стойност 4,00 лв.,
дамско портмоне на стойност 1,00 лв., калъф за лични документи на стойност 0,70
лв., дамски несесер на стойност 0,80 лв., 1 бр. флакон - инхалатор „Серетид
Дискус" на стойност 47,66 лв., 1 бр. дамски сгъваем чадър на стойност 1,75
лв., 1 бр. ключодържател със закачени на него 6 бр. секретни ключа и 2 бр.
малки ключета на стойност 29,50 лв., 1 бр. връзка с 5 бр. секретни ключа, 1 бр.
обикновен ключ, 1 бр.малък ключ и 1 бр. магнитно устройство за отключване на
стойност 19,30 лв., 1 бр. мобилен телефон „Нокия 2330с" със СИМ-карта на
„Теленор" на стойност 29,90 лв. и парична сума в размер на 360,00 лева,
всички на обща стойност 506,61 лева, от владението на К.К.П. с ЕГН ********** ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила;
- на 17.12.2016г. в
гр.Нова Загора, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжка чанта от текстилна
материя на стойност 6,00 лв., 1 бр. калъф за лични документи на стойност 0,70
лв., метална халка със закачени на нея 3 броя секретни ключа на стойност 7,50
лв., метална халка със закачени на нея 4 бр. секретни ключа на стойност 10,00
лв., и метална халка с прикачен към нея личен печат „ЛП81" на стойност
2,50 лв., всички на обща стойност 26,70 лева от владението на И.М. П.с ЕГН **********
***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
2. По чл.249 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК, като за времето от 19:19:56 часа на 08.12.2016г. до 11:38:05 часа
на 18.12.2016г. в гр.Нова Загора, при условията на продължавано престъпление,
използвал платежни инструменти - дебитна карта № 5169247500439081, издадена от
„Сосиете Женерал Експресбанк" АД, на името на К.К.П. , ЕГН **********,***,
дебитна карта „Maestro PayPass" № 6705908042858349, издадена от „Първа
инвестиционна банка" АД на името на И.М. К., ЕГН **********, дебитна карта
№ 4894813206108307, издадена от „Райфайзенбанк България" ЕАД на името на И.М.
К., ЕГН ********** *** и дебитна карта № 4143871010352817, издадена от
„Райфайзенбанк България" ЕАД на името на С.Д.Т.,***, без съгласието на
титулярите им, като извършил четири успешни операции за теглене на парични суми
и изтеглил парична сума в общ размер на 400 лв. и извършил три неуспешни
операции за теглене на парични суми, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, както следва:
- на 08.12.2016г. в
19:19:56 часа в гр.Нова Загора използвал платежен инструмент - дебитна карта с
№ 5169247500439081, издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, на името
на К.К.П., ЕГН ********** ***, без съгласието на титуляра, като от
ATM-устройство № 1059302 на „Уникредит Булбанк" АД, находящо се в *****,
извършил неуспешна операция за теглене на парична сума;
- на 08.12.2016г. в
19:20:43 часа в гр.Нова Загора използвал платежен инструмент - дебитна карта с
№ 5169247500439081, издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, на името
на К.К.П., ЕГН ********** ***, без съгласието на титуляра, като от ATM-устройство
№ 1059302 на „Уникредит Булбанк" АД, находящо се в *****, извършил
неуспешна операция за теглене на парична сума;
- на 17.12.2016г. в 18:40
часа в гр.Нова Загора използвал платежен инструмент - дебитна карта №
4894813206108307, издадена от „Райфайзенбанк България" ЕАД, на името на И.М.Т.,
ЕГН ********** ***, без съгласието на титуляра, като от ATM-устройство D0021903
на "Банка ДСК" АД, находящо се в *********, извършил успешна операция
за теглене на парична сума и изтеглил сумата от 100 лв.;
- на 17.12.2016г. в 18:43
часа в гр.Нова Загора използвал платежен инструмент - дебитна карта №
4894813206108307, издадена от „Райфайзенбанк България" ЕАД, на името на И.М.Т.,
ЕГН ********** ***, без съгласието на титуляра, като от ATM-устройство D0021903
на "Банка ДСК" АД, находящо се в *********, извършил успешна операция
за теглене на парична сума и изтеглил сумата от 100 лв.;
- на 17.12.2016г. в 18:44
часа в гр.Нова Загора използвал платежен инструмент - дебитна карта №
4143871010352817, издадена от „Райфайзенбанк България" ЕАД, на името на С.Д.Т.,***,
без съгласието на титуляра, като от ATM-устройство D0021903 на "Банка
ДСК" АД, находящо се в *********, извършил успешна операция за теглене на
парична сума и изтеглил сумата от 100 лв.;
- на 17.12.2016г. в 18:45
часа в гр.Нова Загора използвал платежен инструмент - дебитна карта №
4894813206108307, издадена от „Райфайзенбанк България" ЕАД, на името на И.М.Т.,
ЕГН ********** ***, без съгласието на титуляра, като от ATM-устройство D0021903
на "Банка ДСК" АД, находящо се в *********, извършил успешна операция
за теглене на парична сума и изтеглил сумата от 100 лв.;
- на 18.12.2016г. в 11:38:05 часа в гр.Нова Загора
използвал платежен инструмент - дебитна карта „Maestro PayPass" №
6705908042858349, издадена от „Първа инвестиционна банка" АД, на името на И.М.Т.,
ЕГН ********** ***, без съгласието на титуляра, като от ATM-устройство D0011903
на "Банка ДСК" АД, находящо се в *********, извършил неуспешна
операция за теглене на парична сума.
С оглед на
приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че на посочените дати
подс. С.А. е отнел чужди движими вещи от владението съответно на пострадалите К.П.
и И.Т., използвайки за това сила, както и че на последващите дати е използвал
платежни инструменти /цитираните по-горе дебитни карти, без съгласието на
титулярите им.
Деянията на подс. С.А., с които същият на
07.12.2016г. и на 17.12.2016г. в гр.Нова Загора отнел чрез сила от владението,
съответно на постр. К.П. и постр. И.Т. описаните вещи, осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление - това по чл.198 ал.1 от НК и същите са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите му деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което
деянието му по чл.198 ал.1 от НК се явява извършено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
При условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал. 1 от НК е извършено и деянието на подс. С.А. по чл.249
ал.1 от НК, тъй като отделните му деяния, чрез които същият за времето от
19:19:50 часа на 08.12.2016г. до 11:38:05 часа на 18.12.2016г. в гр.Нова Загора
използвал платежни инструменти - дебитни карти, издадени от банкови институции
на пострадалите К.П., И.Т. и С.Т., без тяхно съгласие, осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление - това по чл.249 ал. 1 от НК и същите са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите му деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият С.И.А. е извършил деянията предмет на
повдигнатите му обвинения с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния им
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните им
последици.
Като причини и условия за
извършване на престъпленията съдът преценява възрастта му и свързаната с това
социална незрялост, както и стремежа да се облагодетелства по незаконен начин.
Съставомерността на деянията на
подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посочените престъпления и
правната им квалификация не се оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършените от
него престъпления, съдът се съобрази с предвиденото в съответните разпоредби на
общата част на НК по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 и по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1
от НК във връзка с задължителното приложение на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, препращаща към разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът отчете и степента на
обществената опасност както на извършителя, така и на всяко неговото деяние,
взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36
от НК относно постигането на целите на наказанието.
При обсъждането на въпроса какви
наказания като размер следва да се наложат за извършените престъпления, съдът
отчете обстоятелството, че подсъдимият е извършил престъпления, които макар и
да са тежки по смисъла на закона, не разкриват някаква особено висока степен на
обществена опасност и частност такава, която да е по-голяма от типичната за
този вид престъпления.
От друга страна съдът не прецени като самостоятелно
смекчаващо отговорността на подсъдимия направеното от него самопризнание на
фактите в хода да съдебното производството, тъй като това самопризнание обуславя
задължителното приложение на чл.58а ал.1 от НК и определяне на наказание намалено
с една трета.
В тази връзка като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се преценят невисоката степен на
обществена опасност на дееца, направеното от него признание и изразеното
съжаление, цялостното му процесуално поведение в хода на наказателното
производство /допринесло в значителна степен за разкриването на престъпленията
респ. за изясняването на обективната истина по делото/, мотивите, които са го
подтикнали към извършването на престъпленията и невисоката стойност на отнетото,
част от което е възстановено.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се преценят механизма на извършеното, проявената последователност
и упоритост при преследването на престъпните цели /доколкото се касае за две
деяния по чл.198 ал.1 от НК и няколко деяния по чл.249 ал.1 от НК/ и
обстоятелството, че подсъдимият е извършил и други престъпления т.е.
обремененото му съдебно минало вкл. факта, че вече е бил осъждан за друго
такова престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
С оглед на така коментираните
обстоятелства имащи значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът
намира, че на подсъдимия следва да бъдат наложени наказания за всяко от
извършените от него престъпления деяния в размер между минималния и средния предвиден
за тези престъпления, но по-близо до минималния.
Така на подсъдимия С.И.А. за
извършеното от него престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК съдът
прецени, че следва да се определи наказание три години лишаване от свобода т.е.
над минималния от две години, като този
размер следва да се намали с една трета и по този начин да му се наложи
наказание две лишаване от свобода. Доколкото в разпоредбата на чл.249 ал.1 от НК се предвижда и допълнително наказание глоба, следва да му се наложи такава в
двукратния размер на получената сума т.е. глоба в размер на 800 лв. Последното
следва от обстоятелството, че подсъдимият неколкократно е използвал придобитите
чрез друго престъпление платежни инструменти - дебитни карти т.е. проявил е
престъпна упоритост и последователност при преследването на престъпните си
намерения.
Съответно на подсъдимия С.И.А. за
извършеното от него престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК настоящият
съд прецени, че следва да се определи наказание четири години лишаване от
свобода т.е. над минималния от три години, като
този размер следва да се намали с една трета т.е. да му се наложи
наказание две години и осем месеца лишаване от свобода.
На основание разпоредбата на чл.23 ал.1
от НК съдът следва да определи на подс. С.И.А. едно общо наказание, а именно по-тежкото
от двете – две години и осем месеца лишаване от свобода, което с оглед на
предишните осъждания на подсъдимия следва да се търпи ефективно и в частност
при първоначален строг режим предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС, тъй като са налице условията за привеждане по реда на чл.68 ал.1 от НК в
изпълнение на наказание лишаване от свобода по предходно осъждане, чието
изтърпяване е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК и сборът от двете
наказания надвишава две години .
На основание чл.23 ал.3 от НК към
така определеното общо наказание две година и осем месеца лишаване от свобода
следва да се присъедини и наказанието глоба в полза на държавата в размер на 800
лв.
Съдът прецени, че не следва така
определеното на подсъдимия общо наказание една година и осем месеца лишаване от
свобода да бъде увеличено по реда на чл.24 от НК, доколкото се касае само за
две отделни деяния, които сами по себе си не са с висока степен на обществена
опасност, самият подсъдим също не е с висока степен на обществена опасност и за
целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК не е необходимо
такова увеличаване.
Настоящият съд обсъди и
възможността за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК, но стигна до
извода, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до констатацията,
че предвиденото най-леко наказания за съответните престъпления се явява несъразмерно
тежко и следователно да обосновават необходимостта за определяне на наказанието
по този ред. Впрочем такова искане не се прави и обосновава от защитата на
подсъдимия.
Защитата и подсъдимия обосновават
искане за определяне на наказания в минималните предвидени за съответните
престъпления размери, обосновавайки се преди всичко с приноса на подсъдимия за
изясняването на обективната истина и процесуалното му поведение в хода на
цялото производство. Това поведение и приноса му настоящият съд отчете
адекватно и в достатъчна степен, определяйки наказания в размер близък до
минималния за съответните престъпления, но и отчитайки същевременно наличието и
на отегчаващи отговорността обстоятелства, които изключват определянето на
наказания в минимален размер.
Така определените и наложени /след
редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ наказания, както и определеното общо наказание
в максимална степен съответстват на степента на обществената опасност на дееца
и на извършеното от него, съобразени са с всички обстоятелства имащи значение
за размера на отговорността, поради което може да бъде направен извод, че по
този начин биха било постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК.
На основание чл. 68 ал.1 от НК следва
да бъде приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия С.И.А. с присъда №
178/10.04.2013г. по нохд № 79/2013г. на РС гр.Нова Загора наказание една година
лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим
/предвид цитираната по-горе разпоредба на чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС/,
отделно от наказанието наложено му с настоящата присъда.
На основание чл.59 ал.1 от НК следва
да се приспадне от така наложеното на подс. С.И.А. общо наказание две години и
осем месеца лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан под
стража по настоящото наказателно производство, а именно от 02.05.2017г. до
привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание.
Подсъдимият следва да бъдат да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Сливен
сумата от 140.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
назначената и извършената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите към присъдата са изготвени
на 09.11.2017 г.