Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр. Пазарджик, 23.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публично
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 600/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 33-0000020 от 07.01.2020 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което е санкциониран
за нарушение на чл.40 ал.1 т.4 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС с глоба в
размер на 2 000 лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните
превози (ЗАПр) и за нарушение на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г. на
МТС с глоба в размер на 500 лева наложена на основание чл.93 ал.2 от ЗАвПр.
В бланкетната жалба се твърди, че НП е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага обосновано становище за незаконосъобразност на
НП и пледира за неговата отмяна. Претендира присъждането на разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. С АНП не е депозирано становище, но в съпроводителното писмо, с
което преписката е изпратена в съда е направено искане за потвърждаване на НП,
което било издадено при съобразяване на материалния и процесуалния закон. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако същия надвишава
предвидения минимален размер.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени и становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на
31.12.2019 г., около 14:10 ч., в гр. Пазарджик, в района на автогара Пазарджик,
управлявал автобус „***“ с peг. № ***, от категория М, собственост на „К.Е.“
ООД, като извършва обществен превоз на пътници със Заверено копие № *********/07.03.2017
г. от гр. Кричим до гр. Пазарджик и обратно с час на тръгване от Автогара
Пазарджик 14,15 часа, без попълнен пътен лист по образец (Приложение №5) и без
копие на маршрутно разписание заверено със свеж печат и подпис на Общината
възложител по образец (Приложение №1).
Горното било установено от служители на ОО „АА“-
Пазарджик, между които и актосъставителя св. Н.Р.. Констатираното съставлявало
нарушения на чл.40 ал.1 т.4 и чл.40 ал.1 т.5 от Наредба №2/103.2002 г. на МТС,
поради което срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 269969/31.12.2019 г.
в него присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят написал собственоръчно, че подписва с особено мнение.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу така съставения
акт било депозирано писмено възражение, с което било представено маршрутно
разписание № 16102 по автобусна линия Пазарджик-Кричим, заверено със свеж печат
и подпис от Община Кричим и се възразявало. Във възражението се сочело, че
поради подмяна на ППС по линията било забравено маршрутното разписание и пътния
лист на водача.
АНО не приел направените възражения и на 07.01.2020 г.
въз основа на съставения АУАН издал атакуваното НП, което било връчено лично на
жалбоподателя на 06.03.2020 г., видно от разписката към същото. Жалбата против
НП била депозирана от санкционираното лице пред съда чрез АНО, по пощата на
11.03.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.7), поради което е и
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя св. Н.Р. и от свидетеля по акта- св. Т.Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От показанията на св. Р. и св. Т.Г. става ясно, че на 31.12.2019 г. са извършили проверка на Автогара- Пазарджик. Тогава бил
проверен и управлявания от жалбоподателя автобус. Категорично се доказа от
техните показания, подкрепени и от писмените доказателства приети по делото-
възражение срещу АУАН и приложенията към него (л.8-9), че при извършената му
проверка водачът не е представил попълнен пътен лист
по образец (Приложение №5) и без копие на маршрутно разписание заверено със
свеж печат и подпис на Общината възложител по образец (Приложение №1).
Безспорно се установи и това, че впоследствие с подадените писмени възражения
срещу съставения акт е представено маршрутно разписание № 16102 по автобусна
линия Пазарджик-Кричим, заверено със свеж печат и подпис от Община Кричим.
Всички тези обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя и неговия процесуален
представител.
При така установената безспорна фактология обаче,
която е била констатирана от АНО, е неясно защо е възпроизведено даденото в
АУАН описание на нарушението по пункт 2 от НП- по чл.40 ал.1 т.5 от Наредба №
2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, а именно че водачът
е без копие на маршрутно разписание и същевременно пак в описанието е
посочено, че е представено такова копие, макар и след извършената проверка и
съставянето на АУАН. Същевременно жалбоподателят е санкциониран от АНО на
основание чл.93 ал.2 от ЗАвПр, тоест за това, че не е представил в
момента на проверката въпросното маршрутно разписание. При това положение
съгласно направеното в НП описание на нарушението по пункт 2 във вина на
жалбоподателя са вменени две различни нарушения- за това, че водачът няма
издадено маршрутно разписание за извършвания превоз и същевременно, че е имал
такова, но не го е представил при извършената му проверка, а е санкциониран за
непредставяне на документа. По този начин жалбоподателят е поставен в
невъзможност да разбере какво нарушение му се вменява и да организира адекватно
своята защита.
При това положение съдът намира, че направеното
описание на нарушението по чл.40 ал.1 т.5 от Наредба №2/2002 г. (пункт 2 на НП)
е неясно и неточно, като в тази му част НП е издадено при нарушение на
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е СПН и е основание за отмяна на
НП в тази му част.
С оглед на установената по-горе фактология
и при липса на допуснато СПН в пункт 1 на НП, съдът намира, че вмененото
нарушение по чл.40 ал.1 т.4 от Наредба №2/2002 г. е осъществено от
жалбоподателя. Както се посочи по-горе той е извършвал превоз без да има
попълнен пътен лист по образец. Такъв не е бил представен впоследствие от
водача, независимо, че в направеното писмено възражение срещу АУАН се твърди,
че е имало такъв, но бил забравен от водача. При това положение безспорно към
момента на извършване на проверката от контролните органи водачът е бил без
попълнен пътен лист. В този смисъл той е осъществил
виновно от обективна и субективна страна състава на адм. Нарушение по чл.40
ал.1 т.4 от наредба №2/2002 г. във вр. с чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Затова и
правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност с
налагането на предвидената в закона глоба в абсолютен размер от 2 000
лева. С оглед на това съдът счита, че обжалваното постановление в тази му част
по пункт 1 е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение, за това че в момента на проверката водачът
не е извършвал обществен превоз на пътници, т. к. управляваният от Т. автобус
бил в покой, паркиран на улицата пред Автогара-Пазарджик, а водачът се намирал
извън него, при което всъщност той бил обвинен и бил наказан за евентуално
бъдещо нарушение. Това възражение не бил било направено, ако бе взета предвид дадената
легална дефиниция за „превоз на пътници“ в §1 т.2 от ДР на ЗАвПр,
съгласно която това е дейност на лице, което
извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство
за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. С оглед на
разпоредбата под превоз на пътници следва да се разбира всяка дейност свързана
с осъществяване на услугата по извършване на превоз на пътниците, а не само и
единствено фактът на управлението на съответното МПС, с което се превозват. От
показанията св. Т.Г., с които се обосновава направеното
възражение, се установява, че автобусът е бил
паркиран пред автогарата, но е предстояло тръгването му в 14,15 часа от гр.
Пазарджик за гр. Кричим. Това означава, че е изчаквал качването на пътници в
автобуса, още повече че според св. Г. вътре в автобуса вече е имало един пътник.
Освен това, при положение че автобусът е на дружество-превозвач със седалище
гр. Кричим и съгласно маршрутното разписание, преди да пристигне в гр.
Пазарджик, автобусът е бил управляван от жалбоподателя от гр. Кричим до гр.
Пазарджик с цел превоз на пътници, което означава че той все пак е управлявал
автобуса без попълнен пътен лист и е извършил вмененото му нарушение.
Съдът не приема и другото направено възражение за
допуснато СПН, а именно че в АУАН и НП не било изписано пълното наименование на
нормативните актове, чиито разпоредби се твърди, че били виновно нарушени от жалбоподателя,
с оглед на което той бил лишен от възможност да научи за какви точно нарушения
е привлечен към административнонаказателна отговорност. Вярно е, че в НП е
отразено, че се налага глоба въз основа на посочената разпоредба от ЗАвПр, но
тази абревиатура ясно визира Закона за автомобилните превози и тя е възприета,
както от автомобилната администрация и нейните структури, та и от съдилищата и
други институции, като изписване на този нормативен акт. Освен това
жалбоподателят упражнява правото си на защита посредством участието на
упълномощен от него професионален защитник- адвокат, с оглед на което е
най-малкото несериозно да се съзнава, че с посочената абревиатура се визира
именно Закона за автомобилните превози.
По-нататък действително наименованието на Наредбата,
по която жалбоподателят е извършил нарушението, не е посочена с пълното си
наименование. Това обаче не го затруднява да научи коя е с точност визираната
наредба. Това лесно може да се установи, чрез интернет с помощта на търсачка
„Гугъл“ от самия него или ако не ползва такъв да получи съдействие от лице
ползващо интернет-услуги. Затова съдът не приема, че жалбоподателят и неговият
процесуален представител са затруднени да разберат за нарушение на кой
нормативен акт е санкциониран Т..
Съдът
намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, т.к. нарушението по пункт 1 от НП е извършено във връзка с упражняването
на една отговорна и рискова дейност, каквато е общественият превоз на пътници. Не
би могло да се говори за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние и с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят не е представил не само
на контролните органи при проверката, но и впоследствие с депозираното писмено
възражение, респ. до издаването на НП пътния лист. Такъв не е представен и пред
въззивната инстанция. Пътният лист е осъществено значение за извършвания
превоз, защото в него се попълват съществени данни като например водач,
издател, механик, печат и подпис за техническа изправност на автомобила и др.
под., които при възникването на евентуално ПТП, техническа повреда в автобуса и
др. носят съществена информация за превоза. Освен това както по настоящето
дело, така и в хода на съдебното заседание се установи, че жалбоподателят освен
нарушението по пункт 1 от обжалваното НП, е извършил още няколко нарушения,
свързани с извършения от него превоз, което говори и за завишена обществена опасност
на дееца.
Поради всичко изложено до тук съдът намира че НП в тази му част за
извършено нарушение на чл.40 ал.1 т.4 от Наредба №2/2020 г. във вр. с чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвПр (пункт1 на НП) следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото- частична отмяна на НП, претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение се явява основателна и такива разноски следва да бъдат присъдени
в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски е уредена в чл.143 от АПК, в която са предвидени хипотези при отмяна на обжалвания
административен акт; при прекратяване на делото при оттегляне на оспорения
административен акт; когато съдът отхвърли оспорването или се оттегли жалбата
от нейния подател/оспорващ. В чл.143 от АПК не е уреден случая при частично
уважаване на жалбата (иска). В този случай, съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК, се прилага Гражданско процесуалния кодекс.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на отменената част от
издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание за това нарушение.
Съгласно представения договор за правна помощ (л.18) жалбоподателят Т. е
заплатил на адв. Н.С. *** адвокатски хонорар в размер на 600 лева за
предоставена правна помощ и представителство по настоящето дело касаеща цялото
НП, с което са наложени глоби в общ размер 2 500 лева. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, респ. същото
не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и
на адв. С. следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 405
лева, който е съответен на предоставеното процесуално представителство. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 във вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира,
че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно уважената претенция (отменена административна
санкция в размер на 500 лева) с 1/5, а именно в размер на 81 лева, като за
разликата до 600 лева следва да отхвърли искането като неоснователно.
Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ИА „Автомобилна
администрация“- София, която е самостоятелното ЮЛ, към което е структуриран ОО
„АА“- Пазарджик- органът издал НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
33-0000020 от 07.01.2020 г., издадено от Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“- Пазарджик, в ЧАСТТА, с която на А.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, за нарушение на чл.40 ал.1 т.4 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС
е наложена глоба в размер на 2 000 лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закон за автомобилните превози, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
33-0000020 от 07.01.2020 г., издадено от Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, в ЧАСТТА, с която на А.В.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, за нарушение на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС
е наложена глоба в размер на 500 лева наложена на основание чл.93 ал.2 от
ЗАвПр, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ ГР. СОФИЯ, представлявана
от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер
на 81 (осемдесет и един) лева за адвокатско
възнаграждение за един адвокат, като ОТХЪВРЛЯ като неоснователна претенцията до размера от 600 лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: