О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1073
гр. Попово, 30.12.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на и декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 281/20 г. по описа на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
от Т.С.Т., като представляващ Кооперация „М. Л.“, със седалище и адрес на
управление: с. *****, против ЕТ „П.Л.-***,
представляван от П.В.Л., за установяване нищожност на клауза в договор за наем
в частта относно уговорения над 3 години срок на действието му и за осъждане на
ответника да предаде владението на имотите, предмет на договора за наем.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответника ЕТ „П.Л.-***,
представляван от П.В.Л., в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове.
Към
отговора са приложени писмени доказателства.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на
районен съд и местно подсъден на Районен съд – Попово.
Съдът прецени,
че приложените към исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства
са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа
страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, да им бъде
указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и да бъде съобщен проектът за
доклад по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 09.02.2022 г. – 9.30
ч., за
която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба
и отговора на ответника, подробно описани в тях писмени доказателства.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА
ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищцовата
страна, чрез законния си представител твърди в исковата молба, че е земеделски производител и обработва зем.
земя в землищата на община Попово.
Твърди, че по
силата на нотариални актове е собственик на идеални части от поземлени имоти –
земеделски земи в землището на с. *****, както следва: №№ *****.
За посочените
имоти имал сключен договор за наем на земеделска земя за срок от 10 години,
вписан в СЛВП под № 3355/27.06.2012 г., акт 283, т. V, между страните: С.Р.Й. - наемодател и ЕТ „П.Л. **“ – като наемател.
Тъй като
ищцовата кооперация се явявала частен правоприемник на наемодателя по силата на
договорите за покупко-продажба на зем. земи, същата имала правен интерес от
предявяване на исковете.
Първоначалният
наемодател по договора за наем отдал целите зем. имоти под наем на ответника,
за срок от 10 години, но към момента на сключването на договора за наем
същият бил собственик с по-малко от 50%
ид.ч. от имотите и бил действал като добър управител на същите. В случая това
действие на обикновено управление предполагало договорът за наем да е сключен
за срок не по-дълъг от 3 години. Сключването му за срок от 10 години
противоречало на закона и тази клауза на договора била нищожна.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна
клаузата в договора за наем в частта относно уговорения срок на договора над 3
години, поради противоречие със закона, както и да признае за установено, че
договорът е прекратен по силата на закона и да осъди ответника да му предаде
владението на описаните имоти.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответника ЕТ „П.Л.-***,
представляван от П.В.Л., в който е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Ответникът не
оспорва правото на собственост на ищеца върху имотите, предмет на договора за
наем, както и факта, че първоначалният наемодател по договора за наем е
притежавал по-малко от 50% от собствеността на имотите и е действал като
обикновен управител.
Възразява, че
съгласно чл. 236, ал. 1 от ЗЗД договорът за наем следва да се счита за
продължен за неопределен срок.
Твърди, че
след закупуването на имотите от ищцовата кооперация, той е заплащал дължимия
наем по договорите на нея. Между страните било постигнато съгласие относно
ползването на тези имоти и относно наемната цена за тях.
Счита, че след
като ищецът е приел плащане по договора за наем и не се е противопоставил на ползването
на земите, предмет на договора , то същият следва да се счита продължен за
неопределен срок.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан, както и да ми присъди разноските по делото.
2. Правната квалификация на предявените искове е
по чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 229, ал. 3 от ЗЗД и по чл. 108 от ЗС.
3. Права и обстоятелства, които да се признават: Ответникът не
оспорва правото на собственост на ищеца върху имотите, предмет на договора за
наем, както и факта, че първоначалният наемодател по договора за наем е
притежавал по-малко от 50% от собствеността на имотите и е действал като
обикновен управител.
4.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горепосочените.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже всички твърдения и възражения, от които
претендира изгодни за себе си правни последници.
Ищецът следва
да докаже правото си на собственост върху имотите, предмет на договора за наем;
твърдението си, че договорната клауза в договора за наем, сключен с
първоначалния наемодател, касаеща срока на договора, е нищожна за срок над 3
години, поради противоречие със закона; че договорът за наем е прекратен с
изтичане на срока от 3 години; както и че към момента имотите се държат от
ответника.
Ответникът
следва да докаже възражението си, че договорът за наем е продължен като договор
за неопределен срок, тъй като след изтичането му по право използването на вещта
е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя; както и че
държи имотите на противопоставимо на ищеца правно основание.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на
ищеца да се връчат и препис от писмения отговор на ответника, ведно с
приложените към него писмени доказателства.
СЪДИЯ: