Присъда по дело №815/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 66
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20213420200815
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 66
гр. С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
и прокурора Веселина Милушева Милушева (РП-Силистра)
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Наказателно дело от
общ характер № 20213420200815 по описа за 2021 година
и като взе предвид данните по делото на основание чл.301 и 303 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. У. / MEHMET UYANDIK /, роден на **********г. в У.,
Конфедерация Швейцария, турски гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, живущ в Република **********гр.Кахраманмараш, ул.“Д.К.“ №61, притежаващ
паспорт № ** и лична карта от Република Турция с № **за ВИНОВЕН в това, че на
06/07.12.2021г., в района на с.К., община К., обл.С., между 422 и 423 гранични пирамиди, е
излязъл през границата на страната, от Република България за Румъния, без разрешение на
надлежните органи на властта и не през определените за това места, поради което и на
основание чл.279, ал.1 от НК му налага наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 3 / три / месеца, което изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за
изпитателен срок от 3 / три / години и ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в 7-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
1

Съдържание на мотивите



МОТИВИ
към Присъда № 66/ 22.12.2021г.
по НОХД № 815/2021год.
по описа на РС-С.


Подсъдимият М. У. е предаден на съд за това, че на 06/07.12.2021г., в района на
с.К., община К., обл.С., между 422 и 423 гранични пирамиди, е излязъл през границата на
страната, от Република България за Румъния, без разрешение на надлежните органи на
властта и не през определените за това места – престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдебното производство, образувано като бързо производство по правилата на
Глава ХХIV НПК, е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ и „б“ от НПК поради
неизвестното местонахождение на подсъдимия извън страната и невъзможност да бъде
призован поради наложената административна забрана за влизане в Република България.
Прокурорът поддържа обвинението, намира фактите по случая за установени по
безспорен начин и пледира за постановяване на осъдителна присъда с отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и налагане на
кумулативното наказание глоба.
Защитникът изразява съгласие като цяло с позицията на прокурора, посочвайки че
фактите са установени по несъмнен начин. Моли за налагане на възможно най-ниските
наказания предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и сътрудничеството му по време
на разследването.
След даване ход на делото от представителя на РП-С. беше депозирано ново
писмено доказателство- писмо с рег.№ 443900-814/ 21.12.2021г. на ГПУ- С. от което е видно,
че подс.У. е бил предаден на турските власти на 10.12.2021г., като преди това му е била
наложена ПАМ „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на
ЕС“. Съда след като изслуша становището на защитата на подс.У. счете представеното ново
писмено доказателство за своевременно представено, допустимо и относимо спрямо
предмета на делото, поради което с мотивирано протоколно определение го прие като
надлежно доказателство по делото.
Съдът, след преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М. У. (Mehmet Uyandik) е пълнолетен, той е гражданин на Република
**********владеещ турски език, неосъждан.
От м. ноември 2021 г. подс.У. се намирал на територията на Република България.
На 06.12.2021г. пристигнал на територията на община К., обл. С. извън населено място.
Знаел, че се намира близо до сухоземната граница на Република България с Румъния. Искал
да премине държавната граница на Република България и да отиде в Румъния, откъдето да
продължи към Германия, но съзнавал, че няма да му бъде разрешено да излезе през
границата, ако се яви за излизане на граничен контролно- пропускателен пункт, тъй като е
турски гражданин и няма разрешение да излиза през границата на Република България с
Румъния. Затова подсъдимия желаел да премине границата на страната без разрешение на
надлежните органи на властта и не през определените за това места.
1
След като пристигнал на територията на община К., подсъдимия през нощта на
06/07.12.2021г. се насочил пеша към сухоземната държавна граница и извън населено място
в землището на с. К., общ. К., обл. С. между 422 и 423 гранични пирамиди. След като
пресякъл българската контролно- следова полоса, подсъдимия излязъл през границата на
страната (т.е. през границата на Република България с Румъния) от Република България за
Румъния. За излизане от страната нямал разрешение на надлежните органи на властта.
Мястото на преминаване на държавната граница било между 422 и 423 гранични пирамиди
от държавната граница, т.е. не през определените за това места. Конкретното място се
намирало извън населено място, в горепосоченото землище.
Впоследствие подс.У. бил установен на румънска територия и върнат в България от
румънските гранични служители на ГКПП С.- О.. За предаването/приемането на лицето бил
съставен двустранен протокол, подписан от страните без възражения.
На мястото на преминаване била оставена пътека от утъпквания в тревистата
растителност по контролно- следовата полоса.
Привлечен в качеството на обвиняем, М. У. (Mehmet Uyandik) участвал в
производството с назначен служебен защитник- адвокат от Адвокатска колегия- С., както и
с преводач от турски език на български език и обратно. Разяснено му е било правото,
касаещо актовете и документите по чл. 395а от НПК, във връзка с което подсъдимия е
заявил, че не желае да му се предоставят писмени преводи на документите по чл. 395а от
НПК по делото. Не желае да получава писмени преводи на материали от делото. Разбира за
какво престъпление е привлечен като обвиняем, признава се за виновен, признава и не
оспорва изложените в постановлението за привличане на обвиняем факти и обстоятелства.
Дал е и обяснения.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.У., дадени от него по време на
досъдебното производство, депозираните показания на св.К., както и на приетите писмени
доказателства, находящи се в кориците на делото.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М. У. е
осъществил състава на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06/07.12.2021г., в
района на с.К., община К., обл.С., между 422 и 423 гранични пирамиди, е излязъл през
границата на страната, от Република България за Румъния, без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за това места.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.279, ал.1 от НК са
обществените отношения, свързани с реда на управление. Предмет на престъплението са
именно тези отношения. Изпълнителното деяние по това престъпление представлява
нарушаване на реда на преминаване през границата на страната ни, което следва да бъде без
разрешението на надлежните органи на властта. Изпълнителното деяние, изразяващо се в
„излизане” се явява довършено с факта на преодоляване на наложения контрол и
препятствия, установени от властта за защита на границата и напускане на страната - в
конкретния случай пресичане линията на сухоземната граница с Румъния не на
определените за това места и не по установения ред.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване, видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието, тъй
като е съзнавал, че няма документ за преминаването към и на територията на другата
държава, и че от негова страна това преминаване се осъществява при липса на съответно
2
разрешение от надлежните органи на властта.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми,
регламентиращи обществените отношения, свързани с реда на управление в страната ни и
ниската правна култура на подс.М. У., както и желанието му да отиде в друга държава.
Смекчаващи отговорността обстоятелства– чисто съдебно минало и признаване на
вината от страна на подс.М. У..
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не се констатираха.
Водим от горното и при условията на чл.54 от НК като съобрази обществената
опасност на подсъдимият У. и извършеното от него, подбудите за извършване на
престъплението и другите обстоятелства от значение за индивидуализиране на
наказателната му отговорност, както и липсата на такива, които да препятстват
реализирането на тази отговорност, но имайки в предвид съдебното минало на подс.У.,
както и сътрудничеството му във фазата на досъдебното и съдебното производство, и като
взе в предвид и липсата на отегчаващи вината обстоятелства и имайки в предвид
обществената опасност на деянието, извършено от подс.У., съдът определи наказание
„лишаване от свобода”за срок от 3 / три / месеца, което изтърпяване на основание чл.66,
ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от 3 / три / години и глоба в размер на 100 лева т.е. и
двете кумулативно дадени наказания са в техния минимален размер.
При определяне размера на наказанието на подс.У., съда не установи многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и прие, че не са на лице
предпоставките за прилагане на разпоредбите на чл.55 от НК, тъй като не се установиха
такива обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното от типичната за този вид престъпления.
И тъй като престъплението е извършено от подс.У., който към момента на
извършване на деянието е бил неосъждан, видно от приложеното и прието като
доказателство по делото свидетелство за съдимост, то съда счете, че с оглед спазване
принципа на нормата на чл.36 от НК, същият следва да не търпи ефективно наказанието, а
неговото изтърпяване да бъде отложено за срок от 3 години, както и глобата следва да е в
минимален размер от 100 лева.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата в този си вид ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /


3