О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 25.11.2020 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, четвърти първоинстанционен състав, в открито съдебно заседание на 12.11.2020
год., в състав:
СЪДИЯ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 162/2020 год. по описа на СОС, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.Г.Д. чрез адв. Д. срещу И.К.И. ***.
Ищецът твърди, че на 17.09.2018
год. между него като заемодател и ответника като заемател е сключен договор за
паричен заем за сума в размер на 96 000 лв., която е преведена на длъжника
в деня на сключване на договора, като предоставеният заем е обезпечен с договорна
ипотека, учредена с н.а. № 68, том II, рег. № 1873, дело № 256 от 12.10.2018 год. на нотариус Апостолова с район
на действие РС-Пирдоп. Тъй като заемателят не изпълнил срочно задължението си
да върне получената в заем сума, ищецът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК
по ч.гр. д. № 383/2019 год. на ПРС, като със заповед № 430/05.08.2019 год.
съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 84 000 лв. - главница
и сумата 203 520 лв. неустойка за период от 212 календарни дни, а именно:
от 16.12.2018 год. до 16.07.2019 год. в размер на 1% за всеки ден от периода
върху цялата заемна сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по ч..гр.д. № 383/2019 год. до окончателното изплащане.
До датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК длъжникът е
извършил погашения по отношение на първите два транша по договора /първи транш:
от 01.10.2018 год. до 15.10.2018 год. – 6 000 лв. и втори транш: от
01.11.2018 год. до 15.11.2018 год. – 6000 лв./, като е платил по банков път на
заемодателя сума в размер общо на 12 000 лв., както следва: на 6000 лв. –
на 26.10.2018 год. и 6000 лв. – на 27.11.2018 год., т.е. след определените в
договора падежни дати. Въпреки настъпването и на окончателния падеж за пълно
издължаване на предоставената в заем сума – 25.03.2019 год. заемополучателят не
е извършил други плащания.
Тъй като заповедният съд е приел,
че длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК срещу заповедта,
предявява установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване
за установено съществуването на вземането му срещу ответника за посочените
суми: сумата 84 000 лв. – главница, произтичаща от договора за паричен
заем – неиздължената част от заема, както и сумата 203 520 лв. - неустойка
за период от 212 календарни дни, а именно: от 16.12.2018 год. до 16.07.2019
год. в размер на 1% за всеки ден от периода върху цялата заемна сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
383/2019 год. до окончателното изплащане. Счита обаче, че подписът във
възражението по ч.гр.д. № 383/2019 год. на ПРС не е положен от ответника.
По искане на ищеца съдът е
допуснал съдебно-графологична експертиза, която да даде отговор дали положеният
подпис в депозираното пред заповедния съд възражение е изпълнен от лицето И.К.И..
Според приетото заключение на
в.л. П.П. от 04.11.2020 год. подписът във възражението по чл. 414 от ГПК от
12.12.2019 год., приложено на л. 30 по ч.гр.д. № 383/2019 год. по описа на ПРС,
не е положен от длъжника И.К.И..
В о.с.з. на 12.12.2020 год.
ответникът не се явява и не се представлява. Ищецът чрез адв. Д. е изразил
становище за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен
интерес от предявените искове с оглед обстоятелството, че ответникът не е подал
в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и същата е влязла в сила.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
По процесуалноправния въпрос за правния интерес на кредитора от предявяване
на положителен установителен иск по 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК относно претендираното в
заповедното производство вземане е налице трайно утвърдена съдебна практика,
според която само при издадена и оспорена в срока по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение кредиторът
има правен интерес да предяви установителен иск за признаване съществуването на
вземането. Материално-правната защита на длъжника срещу заповедта по чл. 410 ГПК е свързана с оспорване на
претендираното в заповедното производство вземане и се реализира по реда,
предвиден в чл. 414 ГПК - чрез подаване
на възражение срещу съществуването на вземането в рамките на преклузивния
двуседмичен срок по ал. 2 на чл. 414 ГПК.
Надлежното упражняване на правото на възражение е предпоставка за допустимост
на производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Липсата на подадено в срок
възражение изключва правния интерес на кредитора от предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Само редовно подаденото възражение
създава предпоставки за предявяване на специалния иск по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК на заявителя - кредитор за
установяване на вземането. Кредиторът не е заинтересован да установява по исков
ред съществуването на вземането, ако заповедта е влязла в сила.
Преценката на заповедния съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение
срещу длъжника не е обвързваща за настоящия съд. Служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск на кредитора, обхваща и наличието на възражение
на длъжника и спазването на срока по чл. 414 от ГПК, без да е обвързан от
преценката на съда в заповедното производство – т. 10а от ТР № 4 от 18.06.2014
год. по тълк. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
По делото е безспорно установено
от заключението на съдебно-графическата експертиза на в.л. П.П. от 04.11.2020
год., че подписът във възражението по чл. 414 от ГПК от 12.12.2019 год.,
приложено на л. 30 по ч.гр.д. № 383/2019 год. по описа на ПРС, не е положен от
длъжника И.К.И.. Следователно, не е налице редовно подадено възражение и
заповедта за изпълнение е влязла в сила.
С оглед това, при неподадено в срок възражение от длъжника, производството
по настоящите положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК е
недопустимо и следва да бъде прекратено.
Тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото
– не е подал възражение срещу заповедта, не е подал отговор на исковата молба и
не е оспорил предявените искове, направените по делото разноски следва да
останат в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 162/2020 год. по описа на СОС по предявените искове от В.Г.Д. ***
чрез адв. В.Д. срещу И.К.И. *** за признаване за установено съществуването на
вземане на ищеца срещу ответника за сумата 84 000 лв. – главница,
произтичаща от договора за паричен заем 17.09.2018 год. и сумата 203 520
лв. - неустойка за период от 212 календарни дни, а именно: от 16.12.2018 год.
до 16.07.2019 год. в размер на 1% за всеки ден от периода върху цялата заемна
сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 383/2019 год. на РС-Пирдоп до окончателното изплащане, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: