№ 48911
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110144281 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД, гр. София срещу Ц. К. А. след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 18697/2025 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да
бъде приложено към делото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Страните са направили искане за допускане изготвянето на ССчЕ, което следва да
бъде уважено.
С оглед допуснатата ССчЕ, не е необходимо направеното от ответника искане за
задължаване на трети неучастващи по делото лица да представят намиращите се у тях
счетоводни документи и справки за извършени плащания, поради което искането
следва да бъде отхвърлено. Искането за задължаване на третото лице „Изи Асет
Мениджмънт“ АД да представи договор, задължението по който е рефинансирано с
процесния договор, е неотносимо и следва да бъде отхвърлено.
Настоящото производство е образувано във връзка с депозирано възражение по ч.
гр. дело № 18697/2025 г. на 33 състав на СРС, поради което е неотносимо направеното
от ответника искане за прилагане на ч. гр. дело № 18704/2025 г. на 163 състав на СРС.
Същото следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 18697 от 2025 г. по описа на СРС към настоящето дело.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.01.2026 г.
от 10:10 ч., за когато да се призоват страните.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси /въпрос № 1 до въпрос № 5/ и в отговора на
исковата молба въпроси /Раздел VI от доказателствените искания, т. 1.1 и т. 2, 2.1/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 450,00 лева, вносим от
страните по сметката за депозити на СРС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, както следва: сумата от 300 лева от ищеца и сумата от 150 лева от
ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза И Н Н,
специалност: Счетоводство и контрол.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане за задължаване по реда на чл. 192
ГПК на трети по делото лица да представят намиращите се у тях счетоводни
документи и справки за извършени плащания във връзка с процесния договор, както и
договор, задължението по който е рефинансирано с процесния договор; както и
направеното искане за прилагане към настоящото дело на ч. гр. дело № 18704/2025 г.
на 163 състав на СРС.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове след предоставяне на доказателства за внесен депозит,
като в случай че само едната страна представи доказателство за внесен депозит, да се
уведоми вещото лице, че следва да изготви заключение единствено по поставените от
тази страна въпроси.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4671,11 лв. главница, ведно със законната лихва върху
сумата, смитано от 31.03.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1161,21 лв.
договорна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 25.03.2024 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1120,59 лв. лихва за забава за периода от 01.04.2023 г.
до 25.03.2025 г.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, гр. София e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц. К. А.
за горепосочените суми, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.04.2025 г. по ч. гр. дело № 18697/2025 г. по описа на СРС, 33 състав.
В срока по чл. 414 ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил искове за
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
/заемодател/ и ответника /заемополучател/ бил сключен договор за паричен заем №
********, по силата на който на А. бил отпуснат паричен заем в размер на 6000 лв.
Било уговорено с отпуснатия заем за бъде извършено рефинансиране на друго текущо
задължение на ответника по договор № ******* в размер на 4045,23 лева. Общата
дължима сума от ответника възлизала на 8075,52, като стойността на договорната
лихва била в размер на 2075,52 лева.Ответникът се задължил да погаси задължението
си на 18 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 448,64 лева. С
договора за паричен заем било уговорено заемателят в тридневен срок да предостави
обезпечение на заемателя – две физически лица – поръчители, които да отговарят на
2
поставени условия; Б. гаранция или поръчител, одобрен от заемодателя. Във връзка с
това задължение на ответника на 29.09.2022 г. бил сключен договор за предоставяне на
гаранция № ******** с „Файненшъл България“ ЕООД в качеството му на гарант.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията на заемателя и вследствие на
отправеното искане от заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, дружеството – гарант
погасило вместо длъжника сумата от 6499,83 лева на 02.08.2024 г., като гарантът
встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. Твърди се, че погасената от
ответника сума по договора е в размер на 3693,14 лева, като е останал непогасен
остатък от главницата в размер на 4671,11 лева, както и претендираната договорна
лихва и лихва за забава.
С договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложения № 1 към него от 02.08.2024 г.
„Файненшъл България“ ЕООД прехвърлило на ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД (правоприемник на който е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД) вземанията си спрямо ответника, за което било
изготвено уведомление по реда на 99 ЗЗД за съобщаване на длъжника за извършената
цесия, което уведомление ищецът сочи, че прилага и към исковата молба за връчване
на ответника. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове, като моли
същите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за нищожност на процесния договор
за паричен заем, като развива подробни съображения. Счита, че договорът не отговаря
на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Сочи,
че ГПР не е посочен правилно, като същият не включва всички компоненти съгласно
закона. Поддържа, че възнаграждението за гарант/поръчител не е част от формирания
ГПР по договора, като същото е следвало да бъде част от задължителните компоненти
при формирането му. Твърди, че дружеството гарант е свързано лице с дружеството
заемател по смисъла на ТЗ, поради което възнаграждението за гаранта представлява
скрита комисионна за кредитодателя. С оглед неправилното отразяване на ГПР счита,
че договорът за заем е недействителен. Вследствие недействителността на договора за
заем намира, че недействителен е и договорът за предоставяне на гаранция, тъй като
същият обезпечавал една недействителна сделка. Поради това счита, че ищецът не е
материално легитимиран, доколкото основава материалната си легитимация на договор
за цесия, сключена с дружеството гарант, сключеният договор с когото е
недействителен. В условията на евентуалност възражението за недействителност на
договора, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД прави възражение за нищожност
на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща задължение за
заемателя да предостави едно от предвидените в разпоредбата обезпечения. В
условията на евентуалност на възражението за недействителност на договора, на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 2, т. 6 от
договора за заем, уреждаща възнаградителната лихва по договора като противоречаща
на добрите нрави поради прекомерност. Счита за недължима и претендираната законна
лихва върху главницата с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекъл давностен срок за вземанията. В случай че
бъде присъдена единствено чистата стойност на кредита, то моли задължението му да
бъде разсрочено. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на
3
възнаградителна лихва в претендираните размери; че между „Файненшъл България“
ЕООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне
на гаранция, по силата на което за ответника е възникнало задължението за заплащане
на сумата в претендирания размер; настъпилата цесия между „Файненшъл България“
ЕООД и “Агенция за събиране на вземания“ АД за процесното вземане, за което
ответникът е уведомен.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Във връзка с възражението на ответника за изтекъл период на погасителна
давност, в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта
на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането
по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността, по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че ответникът е страна по
сключените процесни договори с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД.
УКАЗВА на ответника, че с оглед направеното искане за разсрочване на
задължението следва да докаже наличието на предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК, за
което не сочи доказателства.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4