№ 450
гр. В., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110102755 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от П. Н. П., ЕГН ********** и К. Б. П.,
ЕГН ********** и двамата с адрес гр.В., ул. „С.“ ********* срещу М. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. „С.“ ***** и М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г.
М.“ ***** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на град В., одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 от
14.10.2008 г. на изп. Директор на АГКК с административен адрес: град В., район Приморски,
местност „А.“ – В., с площ 595кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10/, с номер по предходен план: 5212289,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори: *********
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищците в исковата молба: Твърдят, че са придобили имота, въз основа на реализирана
покупко-продажба, като продавачите са се легитимирали като изключителни собственици, на
основание осъществена в тяхна полза реституция по ЗСПЗЗ, както следва: Е. А. е придобила
455 кв.м. ид.ч. от ПИ **** на основание решение № 686/23.03.2000 г. на ПК – В., заповед №
656/08.06.2007г., издадена от Кмета на район Приморски по реда на § 4к, ал. 7 от ПРЗ на
ЗСПЗЗ, заповед № 862/10.11.2010г., издадена от кмета на район на Приморски за оценка на
подобренията в имота и Протокол за въвод във владение № 1/14.03.2013г., издаден от
Община В., ведно със скицата към него. Е. А., Д. С. Н., М. Я. А. и Н. С. Н., като наследници
на С. Ф. са легитимирани като собственици на 139 кв.м. ид.ч. от ПИ ****, на основание
решение № 1467/16.03.2007г., издадено от ОСЗГ – В., Заповед № 641/08.06.2007 г., издадена
от Кмета на район Приморски по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Заповед №
861/10.11.2010г., издадена от кмета на район на Приморски за оценка на подобренията в
имота и Протокол за въвод във владение № 2/14.03.2013 г., издаден от Община В., ведно със
скицата към него. Заявят, че ответниците са придобили от Ф. и М. М. лозе в землището на
град В., местност Б. /А./ с площ 1000 кв.м., съставляващо парцел 2283 при граници: гора,
парцел № 33,34. Посочват, че от 2013г. до 2020г. владеят и поддържат имота, като същият
попада в терен по §4 от ЗСПЗЗ и е незастроен. В него е монтирана метална постройка, която
не е жилищна и се използва за склад. Посочват, че заедно с другите подобрения, същата е
оценена и заплатена. Заявяват, че двукратно през април 2020г. и февруари 2023г. са
премахвали незаконно поставен катинар. Твърдят, че ответниците не са собственици на
имота, тъй като праводателите им не са били такива, а освен това от титула за собственост,
който притежават не може да се установи идентичност на придобития от тях имот с този на
1
ищците. Посочват, че реституционната процедура е приключила през 2013г., което
препятства възможността на ответниците да придобият имота по давност. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, с писмения си отговор ответниците оспорват
основателността на предявената искова претенция. Твърдят, че са придобили имота на
основание договор за покупко-продажба, като твърдят, че за имота са налице пречки за
реституция. Заявяват, че ищците не са притежавали имот, който да е идентичен с процесния
преди коопериране на земеделието, поради което и възразяват срещу правото да бъде
реституиран в полза на Е. А. имот 11267, парцел 11268 по КП от 1956 както и да се
реституира имот в полза на С. Ф. имот с пл. № 2 по плана на СО А.. Твърдят, че
реституираните имоти с решение № 1467/2007г. на ОСЗГ – В. и 686/2000г. на ПК – В. не са
идентични на заявените по преписките за реституция. В условията на евентуалност твърдят,
че са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза погасителна давност, като го
владеят считано от 1993г. до настоящия момент. Посочват, че в него има изградена вилна
сграда на един етаж, като същата се използва за живеене. Твърдят, че имотът не е бил
включен в ТКЗС и затова не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Молят съдът да
упражни косвен съдебен контрол по отношение на представените две реституционни
решения решение № 1467/2007 г. на ОСЗГ – В. и 686/2000 г. на ПК – В., представени от
ищците като излагат съображения, че не са налице ограниченията на ТР 9/2012г. и заявяват,
че не са били налице предпоставките за реституция, поради това ищците не са станали
собственици на имота, тъй като праводателите им не са били такива, а и към 27.05.2013г.
имотът е придобит от ответниците по давност. Заявяват, че към 1956г. в разписния лист
процесния имот е записан на М. А.. В последващия КП имотът е индивидуализиран с №
2283 и е записан на праводателя на ответниците - М. М. на основание давностно владение,
започнало през 1973г. въз основа на писмен договор, сключен не в изискуемата форма.
Впоследствие имотът е придобит от ответниците на основание покупко – продажба и
същият се владее от тогава досега. Оспорват ищците да са придобили имота на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото същата започва да тече най-рано от
влизане в сила на ПНИ през 2006г., както и от влизане в сила на заповедите по §4 к ЗСПЗЗ
през 2007г., но в периода от 03.02.2006 г., евентуално 29.06.2007 г. до 27.05.2013 г. имотът е
придобит по давност от ответниците на основание добросъвестно владение, поради което
сделката за покупко – продажба, на която се позовават ищците не е могла да породи вещно
транслативен ефект. Оспорват ищците да са владели имота, тъй като не живеят там
целогодишно и не го посещават, а освен това заявяват, че те го владеят на годно основание.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат, като страните чрез процесуалните
си представители доразвиват доводите си.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази
становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от НА № 45/ 27.05.2013г. , том I, рег. № 903, дело № 39 на Нотариус рег. № 434,
Е. С. А. – лично за себе си и като настойник на постановената под пълно запрещение М. Я.
А.; Д. С. Н.; И. Д. Д., действащ като пълномощник на Н. С. Н. са продали на ищеца П. Н. П.,
недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на град
В., одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 от 14.10.2008 г. на изп. Директор на АГКК с
административен адрес: град В., район Приморски, местност „А.“ – В., с площ 595 кв.м. с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10/, с номер по предходен план: 5212289, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: *********
От приобщената по делото скица № 8795/29.03.2013г., издадена от Служба по
Геодезия, Картография и Кадастър – гр. В. за Поземлен имот с идентификатор ****, се
установява, че за негови собственици са вписани лицата: Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С.
Н..
Представено е, Удостоверение с изх. № **********/01.03.2023 г. по чл. 264, ал. 1
ДОПК, от съдържанието на което се установява, че ½ идеална част от процесния недвижим
имот е деклариран на името на ищцата – П. Н. П..
От представената по делото по делото скица № 15-232405/01.03.2023 г., издадена от
Служба по Геодезия, Картография и Кадастър – гр. В. за Поземлен имот с идентификатор
****, е видно, че към датата на същата като собственици на поземления имот, освен лицата:
2
Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н., са вписани и ответниците М. Р. Б. и М. Р. Б., въз основа
на НА № 2, том 47, дело № 11374/08.10.1993 г., издаден от ВРС.
Съгласно приобщеното към доказателствения материал по делото, Решение на ПК В.
№ 686/23.03.2000г., е признато правото на собственост на Е. С. А. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на следния недвижим имот: Лозе от 1,317 дка.,
находящо се в терен по §4 на В., местност „Узун Келеме“, представляващ имот № 11267,
парцел № 11268 от кадастрален план, изработен 1956 г., при граници и съседи: от КП „А.“,
който имот включва пл. № 2289 и 33.
От представената по делото Заповед № 656/08.06.2007г., издадена на основание чл. 46
ЗМСМА във връзка с параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Община В., се
установява, че е било възстановено правото на собственост, при условията на пар. 4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на Е. С. А. върху ПИ с идентификатор № 2289 по ПНИ на местност „А.“,
землище „В.“, при граници: имоти ид. № 3, ид. № 33, с площ 455 кв.м. ид. ч. от 594 кв.м.
Видно от приобщените по делото: Заповед № 862/10.11.2010 г., издадена от Кмета на
Община В. и Експертна оценка от инж. Й. Н. А., е одобрена оценка за извършените в
процесния имот подобрения, в размер на 1239 лева, в частта от ПИ с ид. № 2289 по КП,
попадащи в имот с ид. № 10135.521.2289 по ПНИ на селищно образувание „А.“, землище
„В.“, гр. В. в полза на ползвателя Денка Стоянова Стойчева, която сума следва да й бъде
заплатена от Е. С. А..
Към писмените доказателства по делото е приобщено и платежно нареждане от дата
08.02.2013г., видно от което лицето Е. С. А. е заплатила подобрения в размер на 1239лева.
Представен е по делото Протокол № 1-Ак/14.03.2013г. за въвод във владение на
новообразувани имоти местност „А.“, землище „В.“, въз основа на който се установява, че Е.
С. А. е въведена във владение, в качеството й на собственик на имот по влезлия в сила план
на с.о. местност „А.“, землище „В.“, одобрен със заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006 г. на
Областен управител на област В., представляващ: имот № 2289, с площ 455 кв.м. ид. части
от 594 кв.м., съгласно скица изх. № 121/21.02.2013г.
Съгласно приобщеното към доказателствения материал по делото, Решение на ПК В.
№ 1467/16.03.2007г., е признато правото на собственост на наследници на С. Н. Ф. - Е. С. А.,
М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следния недвижим имот: Нива от 0,135 дка., находяща се в терен по §4 на В., местност
„Узун Келеме“.
От представената по делото Заповед № 641/08.06.2007г., издадена на основание чл. 46
ЗМСМА във връзка с параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Община В., се
установява, че е било възстановено правото на собственост, при условията на пар. 4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на С. Н. Ф. - Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н., а именно:
върху ПИ с идентификатор № 2289 по ПНИ на местност „А.“, землище „В.“, при граници:
имоти ид. № 3, ид. № 33, с площ 139 кв.м. ид.ч. от 594 кв.м.
Видно от приобщените по делото: Заповед № 861/10.11.2010г., издадена от Кмета на
Община В. и Експертна оценка от инж. Й. Н. А., е одобрена оценка за извършените в
процесния имот подобрения, в размер на 1432 лева, в частта от ПИ с ид. № 2289 по КП,
попадащи в имот с ид. № 10135.521.2289 по ПНИ на селищно образувание „А.“, землище
„В.“, гр. В. в полза на ползвателя Денка Стоянова Стойчева, която сума следва да й бъде
заплатена от наследници на С. Н. Ф. - Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н. С. Н..
Към писмените доказателства по делото е приобщено и платежно нареждане от дата
08.02.2013г., видно от което лицето Е. С. А. е заплатила подобрения в размер на 1432 лева.
Представен е по делото Протокол № 2-Ак/14.03.2013г. за въвод във владение на
новообразувани имоти местност „А.“, землище „В.“, въз основа на който се установява, че
наследници на С. Н. Ф. (праводатели на ищците), а именно: Е. С. А., М. Я. А.; Д. С. Н. и Н.
С. Н. са въведени във владение, в качеството им на собственици на имот по влезлия в сила
план на с.о. местност „А.“, землище „В.“, одобрен със заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006 г.
на Областен управител на област В., представляващ: имот № 2289, с площ 139 кв.м. ид.
части от 594 кв.м., съгласно скица изх. № 122/21.02.2013г.
От приобщения към доказателствения материал Нотариален акт № 2, том XLVII, дело
11374/1993 г. на Районен съд – В. е видно, че лицата М. Т. М. и Ф. И. М. са продали на
ответниците, недвижим имот, представляващ: лозе в землището на гр. В., местност „Б.“ (А.),
с пространство от 1000кв. м., съставляващ парцел № 2283, при граници: гора, парцел №
33,34.
3
Приобщено е по делото Удостоверение изх. № УIII-94-М-762, изд. от Главен архитект
на район „Приморски“, Община В. в полза на М. Р. Б. и М. Р. Б. - собственици, съгласно Нот.
акт № 2, том ХLVII, дело № 11374 от 1993г. за ПИ № 2283=2289 по плана на местност „А.“
гр.В. за това, че в имота има изградена вилна сграда, на един етаж със ЗП 35 кв.м., която е
търпима съгласно §16, ал. 1 ПР на ЗУТ.
От представения по делото Нотариален акт № 162, том I, дело № 865 от 1992г. на ВРС
и Протокол от 14.02.1992г. е видно, че М. Т. М. е призната за собственик по давностно
владение на лозе в землището на гр. В., местност „Б.“, с пространство от 1000кв.м., при
граници: път, гора, В. Н. С. и Димитър Костадинов.
От приложеното по делото удостоверение за наследници № 323 от дата 16.01.2007г.
/л.265/ на С. Н. Ф., се установява, че кръга на призованите към наследяване лица са: П. Н.
Ф., Е. С. А., Д. С. Н., М. Я. А. и Н. С. Н..
Приобщена е на л. 154 от делото декларация за идентичност на лице с различни
имена, видно от която се установява, че Е. С. А. по паспорт и в емляческите регистри, гр. В.,
том 121, стр. 2 от 1949 г. била записана с името – М. В. Д..
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебно
технически експертиза и допълнителна такава, намиращи се на л. 238-259 и л.328-339 от
делото. Съдът в пълнота дава вяра на заключенията на вещото лице – инж. Ж. Баев, които са
обективно и компетентно изготвени, обосновани, убедително защитени в съдебно заседание
и неоспорени от страните по делото. От тях се установява следното: действащият
кадастрален план за територията, в която попада процесният имот (№ 2289) е КККР/2008г., с
последно изменение засягащо имота е от 07.05.2015г. Имотът се индивидуализира със
следните си основни данни: идентификатор -****; площ – 595 кв.м.; съсобственици по
регистъра - 1/ М. Р. Б. (на основание НА – 2/08.10.1993г.); 2/ М. Р. Б. (на същото основание)
и П. Н. П. (на основание НА – 12/27.05.2013г.); предназначение на територията -
урбанизирана; начин на трайно ползване - за ниско застрояване; и граници/съседи: на запад –
имот № 2060.72; на север - също имот 2060.72; на изток – имот № 2521.3079 и на юг имот
№ 2521.33.
Вещото лице е изброило действащите за територията кадастрални планове за
процесния недвижим имот, а именно: КП/1956г.; КП/1977г.; КП/(пкп)/1999г.; ПНИ/2006г. и
КККР/2008 г. начален вид и КККР/сегашен вид. Подробно е описал предвижданията в
кадастралните планове; предназначението на територията и начин на ползване; ситуирането
и индивидуализацията на старите имоти; включил е графични извадки от комбинирани
скици, визуализиращите разположението на имотите в различните кадастрални планове.
Вещото лице е констатирало, че процесният имот № 2289 с площ 597 кв.м., целият с площ
595 кв.м. по КККР/сегашен вид е почти напълно идентичен по граници/площ на имот №
2283 с площ 597 кв.м. по КП/1977г. Експертът е изследвал и дал отговор на въпроса на кого
е бил записан недвижимият имот, предмет на делото по разписните листи към плановете. От
КП/1956г., към експертизата се установява, че процесният имот № 2289 с площ 595 кв.м. по
КККР /сегашен, пренесен с границите си в КП/1956г. - там той попада върху части на
няколко имота, а именно: върху част 136 кв.м от имот № 11266 в собственост на ТКЗС; върху
част 450 кв. м от имот № 11267 в собственост на Минка В.а Арнаудова; върху част 1 кв.м. от
имот № 11268 в собственост на Маринка Антимова Алексиева; и върху част 8 кв. м. от терен
с неустановен собственик.
Съгласно КП/1977г., се установява, че процесният имот № 2289, с площ 595 кв. м по
КККР/сегашен, пренесен с границите си в КП/1977г. - там той почти напълно е идентичен с
имот № 2283, с площ 597кв. м., в собственост на М. М..
От ПСИГ (пкп) 1999г., се установява, че процесния имот № 2289, с площ 595кв.м. по
КККР/сегашен, пренесен с границите си в – ПСИГ (пкп) 1999 г. там той попада върху части
на няколко стари имота, а именно: върху част 142 кв. м от стар имот № 216 в собственост на
С. Н. Ф.; върху част 448 кв.м. от стар имот № 217 в собственост също на С. Н. Ф.; върху
част 0,19 кв.м. от стар имот № 218 в собственост също на С. Н. Ф.; и върху част 5 кв. м от
стар имот № 250 в собственост също на С. Н. Ф..
Видно от КП (пкп) 2000г. към експертизата се установява, че процесният имот №
2289, с площ 595 кв. м по КККР/сегашен, пренесен с границите си в КП (пкп)/2000г., е
идентичен с имот № 2289, с площ 594 кв.м. в собственост на Денка Стоянова Стойчева.
Съгласно ПНИ/20006 г. се установява, че процесният имот № 2289 с площ 595 кв. м
по КККР/сегашен, пренесен с границите си в ПНИ/2006 г. - е идентичен с имот № 2289, с
4
площ 594 кв.м., в съсобственост между наследници С. Н. Ф. и Евтимия Симеонова
Арнаудова.
От КККР/2008 г./начален, се установява, че процесния имот № 2289, с площ 595 кв.м
по КККР/сегашен, пренесен с границите си в КККР/2008г./начален - попада в „терен” с
неустановен собственик.
Съгласно КККР/след 1-ва промяна/22.02.2012 г., към експертизата се установява, че
процесният имот № 2289, с площ 595 кв. м. по КККР/сегашен, пренесен с границите си в
КККР/след 1-ва промяна/22.02.2010г., е идентичен с имот № 2289, с площ 595 кв. м., в
съсобственост между наследници на С. Н. Ф. и Е. С. А..
От КККР/07.05.2015 г./сегашен вид, се установява, че процесният имот № 2289, с
площ 595 кв. м. по КККР/сегашен вид е вече в съсобственост между спорещите страни, а
именно: М. Р. Б. и М. Р. Б. (ответници) и П. Н. П. (ищци).
Следващият въпрос, изследван в представената по делото СТЕ касае обстоятелството
дали процесният недвижим имот е държавна собственост; налице ли са данни, касателно
включването му в ТКЗС, ДЗС или друго земеделско стопанство; налице ли са данни да е бил
одържавяван и ако, да - на какво основание; издаван ли е АДС. Вещото лице сочи, че
процесния имот не е бил държавен.
От комбинирана скица № 1 към експертизата се установява, че повечето от имотите в
обследваната зона по КП/1956г. - са частна собственост. Изключение било налице само,
досежно имот № 11266 (710 кв.м.), който е в собственост на ТКЗС и чиято само малка част
136 кв.м. попада върху процесния имот (№ 2289). В преписката по делото също нямало
данни за включване на имоти от обследваната зона в ТКЗС или друго земеделско
стопанство. Поради гореизложеното вещото лице счита, въз основа на гореописаното, че
само част 136 кв.м. от процесния имот (№ 2289) е била включена в ТКЗС.
Вещото лице счита, въз основа на гореописаното, че имоти от обследваната зона не са
били одържавявани, нито за тези е бил издаван АДС; че в обследваната зона - няма имоти,
предоставени на ползватели по реда на §4, които да имат права за придобиване на
собственост, както и че по отношение на имоти от обследваната зона - не е било извършено
изкупуване на земя по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Изследван е от вещото лице и въпросът за принадлежността на процесния недвижим
имот, като е посочено, че същият принадлежи към с.о. „А.“, землището на село В. и
следователно попада в територия по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Според експертът за процесния недвижим имот е провеждана реституционна
процедура в полза на Е. С. А., и в полза на наследниците на С. Н. Ф., която е приключила.
(за същата са били подадени две отделни заявления - заявление вх.№40094А/26.11.1991 г и
заявление вх.№40095/26.11.1991 г. Вещото лице заключава, че заповед № 656/08.06.2007г. и
заповед № 641/08.06.2007г. са влезли в законна сила на 29.06.2007г.
След оглед на процесния недвижим имот (на дата 06.02.2024г., в присъствието на
ответниците - Б.и), вещото лице заключава, че имот с идентификатор **** е с неправилна
приблизително квадратна форма; теренът е силно наклонен (средно около 18 процента) и
поради това е терасиран чрез направа на бетонови подпорни стени с височина около 0,80 м.
За онагледяване на установеното, прилага като приложение № 10 към настоящата
експертиза множество фотоснимки.
Процесният имот (№ 2289) е ограден от всички страни с полумасивни огради
представляващи телена мрежа с височина около 1,50 м., същата закрепена/привързана на
бетонни колове. Западната, северната, източната и южната огради могат да се видят
съответно в снимки №3, №4, №5 и №6 на приложение №10 към експертизата. Фактическия
пешеходен достъп на процесния имот (№ 2289) до уличната мрежа се осъществява през
пътека, обособена в частен имот/гора (№ 2060.72), достигаща до северната му граница,
където има монтирана метална решетъчна врата с размери около 1х2 м., т.е процесният имот
няма собствен достъп до път от уличната мрежа.
Процесният имот (№ 2289) е засаден с множество трайни насаждения, както следва:
лози (75бр.); асми (8бр.); праскова (1 бр.); дюли (2 бр.); круши (4 бр.); зимна круша (1 бр.);
смокини (3 бр.); дрян (1 бр.); нар(1 бр.). орехи (2 бр.); декоративни борове с голяма височина
около 5м. (6 бр). Във високата част на същия процесен имот има изграден голям бетонов
резервоар с размери 3x2x1 м., в който се акумулира дъждовна вода за поливни нужди. В
северната част на процесния имот (№ 2289) съществува ламаринена „постройка" с размери
3,50х5,00м: със застроена площ 17.50 кв.м.; с двускатен покрив: с височина при стрехата и
5
билото съответно 2м. и 2,60м. Тази постройка се състои от едно помещение с обособени в
него кухненски възел, дневен и спален тракт; тя е неподвижно скрепена върху
стоманобетонна плоча (функционираща като открита тераса пред постройката), изпълнена
над масивни бетонови фундаменти; постройката е „търпим строеж" по смисъла на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ, както е видно от удостоверение/17.10.2007г. на район Приморски. Считам, че
така описаната постройка може да служи, както за съхранение на материали/инвентар: така
и да се ползва за обитаване.
Съдът е допуснал допълнителен въпрос към СТЕ, а именно налице ли е идентичност
на имота по нотариален акт № 2/1993г. с процесния и дали имотът е обработван и
респективно ограден. В отговор на въпроса вещото лице е констатирало, че между имот №
2283(597 кв.м.) по КП/1977г. и процесния имот № **** (595кв.м.) по КККР/сегашен вид е
налице застъпване/препокриване с площ 592 кв.м., т.е налице е идентичност по отношение
на граници/площ. От приложенията към СТЕ (извършеното аеро фотозаснемане) се
установява, че процесният имот (№ 2289) е ограден с полумасивна ограда от телена мрежа
на бетонни колове; и че там са налични постройка, цветници, овощни дървета, декоративни
дървестни видове, декоративни разстения, лози и други строителни подобрения. От горните
снимки, вещото лице е достигнало до извод, че процесният имот (№ 2289) е бил ограден и е
бил обработван.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени при условията на чл.
172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Т. П. П. – съсед на ответниците сочи, че процесният имот е съседен на
нейния собствен имот. Около 600-700 кв.м., представлявал техният имот. Заявява, че имотът
бил ограден. Твърди, че в имота имало барака, лозе, градинки. Излага, че постоянно виждала
К. там. К. била майка на М. и М.. Заявява, че от построяването на тяхната собствена къща
(през 2016 г.) живеели там и са виждали само Р. и К. в процесния имот. Пояснява, че Р. бил
съпруг на К.. Казва, че не знае някой да има претенции към имота. Излага, че в процесния
имот има барака, не знае колко е голяма (около 30 квадрата). Заявява, че ги чува, когато
идват там и предполага, че използвали бараката за склад. Твърди, че имотът се обработвал,
като в него имало: голям орех, грозде, подправки, различни цветенца. Заявява, че в имота
нямало овошки, защото нямали вода и поливането било по – трудно поливането.
Свидетелят Г. Г. В., съсед на ответниците, твърди, че процесният имот бил на К. и Р..
Заявява, че от Р. знаел, че мястото се водело на децата им - М. и М.. Свидетелят твърди, че
някъде от 1993-1994 стопанисват имота. Сочи, че бил в своя имот от 1993г. и видял, че
започнало да се работи в тяхното място. Казва, че не знае кога е купено процесното място,
но по същото време започнали да се виждат. Излага, че в имота имало барака (може би 4-5
метра на 3 метра голяма), но не знае дали имотът е закупен заедно с нея. Твърди, че бараката
се ползвала като склад за почивка. Заявява, че в имота имало: лозе, асма, дръвчета, имаше
един резервоар, който не държи много вода, както и че същият бил ограден. Сочи, че знаел
от Р., че с процесния недвижим имот имало проблем, но твърди, че не е виждал други лица
да го обработват. Излага, че не е ходил 93-та година и не знае дали е било оградено мястото
тогава. Твърди, че 94-та година към края имало една телена ограда ниска. Излага, че е влизал
в мястото и според него било около 600-700 квадрата. Сочи, че имало път с кола, улицата се
казвала „Григор Васков“, като оттам имало черен път за мястото на К. и Р.. Свидетелят
заявява, че не е виждал други хора в процесния недвижим имот. Сочи, че посещавал имота
по-често след 1996г., като викал Р. да му помага, като направил сондаж и вадел помпата.
Заявява, че в имота няма ток и вода. Заявява, че в същия има - праскова, лозе и астма, имало
ябълка, дюля.
Свидетелят Р. К. Д. – семеен приятел на ищците, твърди, че познава П. от 15-20
години. Излага, че преди 10 години, ищците му споменали, че имат интерес и ще закупят
имот. Сочи, че един – два месеца след това, през 2013г., го посетили. Излага, че имотът се
намирал по пътя за кв. В., срещу картинг пистата, около 200-300 метра навътре, в една
борова гора. Сочи, че няма ток и вода. Казва, че в имота имало малка сграда, барака, около 3
на 4 – за инструменти, за която нямал представа какво представлява. Излага, че имало
няколко насаждения в имота - праскови, круши и пет, шест реда лози има в долния край на
мястото. А още от горната страна има два ореха. Заявява, че било малко занемарено мястото,
като при направеното от тяхна страна посещение, целта била да се разчисти същото. Твърди,
че самото място било на лек скат и самата и вратата нямала брава, ключ, заключвали я
повечето пъти с верига. Сочи, че можело да се влезне в мястото и от друго място, макар и да
било преградено. Излага, че посещавал имота, грубо, през година, като се събирали, заедно с
6
ищците – да разчистят, да хапнат и да пийнат. Твърди, че освен тях, други хора не е виждал в
имота. Сочи, че знае относно проблеми със собствеността. Заявява, че преди 3-4 години,
точно по време на Ковид, както и тази година (месец май, 2024г.) отишли на мястото, като
видели, че имало сложена верига на вратата, с катинар. Сочи, че дворът бил разместен, но не
липсвало нищо. Твърди, че предимно са посещавали процесния недвижим имот през деня,
по-конкретно през почивните дни. Виждал е ищците да влизат в бараката, свидетелят
твърди, че той не е влизал.
Свидетелят И. Д. Д. – семеен приятел на ищците, твърди, че познава същите от може
би 20 години. Сочи, че знае за процесния недвижим имот, както и че същият се намира в
местност „А.“, пътя за Кичево срещу картинг пистата, в ляво до една борова гора. Твърди, че
имотът е закупен е през 2013г. Сочи, че познава имота доста преди това, от неговата баба (Е.
А.), която му го е представила като наследствен - през 2003-2004г., чието право на
собственост следвало да бъде възстановено. Излага, че заедно с нея, като наследница,
започнали да правят съответните процедури за възстановяване правото на собственост.
Сочи, че ходили по институции и общини. Твърди, че правото на собственост било
възстановено - 2007г. на наследниците на С. Ф., който бил негов прадядо. Излага, че е ходил
многократно. Твърди, че е наясно с направената оценка на подобрения, констатирани в
имота, тъй като присъствал лично. Заявява, че знае и за извършения през 2013г. въвод във
владение в процесния недвижим имот. Сочи, че П. купила имота през 2013г. Твърди, че било
извършено трасиране на имота. Сочи, че е присъствал по време на въвода и имотът е бил
това, което е видял при посещенията преди това, в началото когато се разбрало, че имало
друг ползвател беше добре поддържан, след това – не, това което го видяха си беше там.
Твърди, че след като П. е закупила имота, посещавал имота, тъй като се събирали поне два
пъти в година, пролет - есен. Заявява, че ищците му споделили, че през 2020г. (Ковид
годината) намирали няколко пъти катинара разбит, съответно подновяван, отново разбит,
превързан с телчета, като видимо били установили присъствието на други хора и били
притеснени от този факт. В ранните години, единственото близко присъствие било през
боровата гора 50-60 метра, никакви сигнали за съседи нямало, свидетелят говори за назад
във времето при първите посещения. Нямало ток и вода в имота. Твърди, че знаел за Д. С.,
излязла по справка от общината, като по негово мнение, най-вероятно, е била ползвател на
имота. Твърди, че не я е виждал. Излага, че при замерването с вещите лица, границите
съвпадали напълно.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск. Съгласно задължителното тълкуване,
дадено с ТР № 8/2012 г. по т. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК „правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
Горното тълкуване е доразвито в последващата практика на ВКС, като се приема, че
ако ищецът претендира самият той да е титуляр на спорното право, доказването на тези
твърдения обуславя материалната, а не процесуалната му легитимация. Тоест, при
конкуриращи се претенции на ищеца и ответника, досежно титулярството на спорното
право, съдът във всички случаи дължи произнасяне по съществото на спора.
В настоящия случай, правният интерес на ищците се основава на твърденията им, че
са придобил процесния имот, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
НА № 45 от дата 27.05.2013г. , том I, рег. № 903, дело № 39 на Нотариус Ю. К. К., като
впоследствие, при опит да се снабдят със скица за същия от СГКК – В., установили, че в
издадената такава, наред с тях, фигурират като собственици на недвижим имот с
идентификатор **** и ответниците М. Р. Б. и М. Р. Б., на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № 2, том XLVII, дело 11374/1993 г. на Районен съд – В..
В този смисъл, съдът намира, че безспорно за ищците се е породил интерес да отрекат
претендираното от ответниците право на собственост върху процесния недвижим имот.
За успешното провеждане на предявения установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да установят, в условията на пълно и
главно доказване наличието на твърдяното право върху имота, т.е. че са придобили имота на
основание годно да ги направи собственици.
7
В тежест на ответниците, които оспорват иска, е да установят наведените от тях
положителни правоизключващи възражения по иска, от които черпят благоприятни за себе
си правни последици и в частност съществуването на отричаното от ищците право, като
изчерпят основанията, въз основа на които сочат да са придобили собствеността, както и че
са станали собственици на основание покупко – продажба, а в условията на евентуалност, че
са придобили имота въз основа на давностно владение, осъществявано необезпокоявано и
явно, в продължение на период, считано от 1993г. до настоящия момент с намерение за
неговото своене.
Спорен по делото е въпросът за идентичността на недвижим имот, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.521.2289 (така, както е индивидуализиран по акта за собственост
на ищците от 2013 г.) с парцел № 2283 (съгласно акта за собственост на ответниците от 1993
г.).
Съдът намира, че имотът, предмет на настоящия иск така, както е описан в титула за
собственост на ищците (ПИ с идентификатор 10135.521.2289), респективно в титула за
собственост на ответниците (парцел № 2283) са идентични, доколкото видно от приетите и
неоспорени от страните по делото СТЕ и допълнителна СТЕ, които съдът намира за пълни,
обективни, обосновани, компетентно дадени и проследяващи изцяло историята на имота,
изводът, до който е достигнало вещото лице е, че от изготвената комбинирана скица № 2,
намираща се на л. 251 от делото, имот № 2289, целият с площ от 595 кв.м. (по КККР, в
сегашния си вид) е идентичен с по граници и площ с имот № 2283, с площ 597 кв.м. по
КП/1977 г.
В о.с.з., проведено на дата 25.09.2024 г., вещото лице е пояснило, че тази идентичност
е продиктувана от обстоятелството, че в югозападната част има терен с площ от 400 кв.м.,
без кадастрален №, който фигурира още на първата скица – л. 250 от делото, но същият
липсва в ПНИ, защото е представлявал храсти и скали. Вещото лице изрично е пояснило, че
този имот с площ от 400 кв.м. не е част от новообразувания недвижим имот с площ от 594
кв.м., като всъщност оттам идва и разликата в площта – доколкото, съгласно н.а. за
собственост на ответниците от 1993г., недвижимият имот е описан с площ от един декар.
Съдът намира, че тази идентичност се подкрепя и от останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно: представеното по делото удостоверение за търпим
строеж от дата 17.10.2007г., видно от което е поставен знак за равенство между ПИ № 2283 и
ПИ 2289; обстоятелството, че в н.а. от 1993 като граници на парцел № 2283 са посочени:
гора, парцел 33, 34, които съвпадат с границите на ПИ с идентификатор 10135.521.2289;
наименованието на местността, доколкото в горецитирания н.а. е посочена като местност
„Б.“ (А.), както е и посочена в нотариалния на ищците от 2013 г. - местност „А.“; от
събраните свидетелски показания, досежно площта и местността на процесния недвижим
имот, доколкото свидетелите и на страната на ищците, и на страната на ответниците,
еднозначно описват, че процесният недвижим имот се намира в местност „А.“ и е с площ
около 600 – 700 кв.м. Свидетелите непротИ.речИ. описват местонахождението на процесния
недвижим „в близост до картинг пистата“, обстоятелство, установяващо се от приложените
аерофотоснимки към приобщената по делото допълнителна СТЕ.
Съдът намира, че в хипотези, като настоящата, когато ищците по предявен
отрицателен установителен иск, обосновават правния си интерес с твърдение, че са
собственици на спорния имот, доказването, че спорното право им принадлежи, е въпрос не
на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с
произнасяне по съществото на спора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС -
Определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ІІ г. о., Определение №
427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по
гр. д. № 4705/2015 г. на ІІ г. о., Решение № 104 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 5028/2017 г., г. к.,
ІІ г. о. на ВКС и др.
Ето защо, съдът намира, че наличието на право на собственост на ищците върху
процесния недвижим имот, макар да не е предмет на предявения отрицателен установителен
иск, следва да бъде разгледано през призмата на конкуренцията на правата на собственост
между страните по отношение на процесния недвижим имот.
По въведеното от ответниците първо основание за наличие в негова полза на право на
собственост върху процесния недвижим имот – договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективирана в НА № Нотариален акт № 2, том XLVII, дело 11374/1993г. на Нотариус
при Районен съд - В., съдът намира следното:
Покупко - продажбата на недвижим имот, като двустранна сделка, безусловно
8
съставлява деривативен способ за придобиване на вещни права, поради което, за да възникне
правото на собственост в полза на ответниците (купувачи), то е следвало техните
праводатели - продавачи (М. Т. М. и Ф. И. М.) да са били собственици на имота към момента
на сключване на договора.
Доколкото, в настоящия случай, ответниците не са участвали в производството по
издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка
с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, не са могли да ги обжалват и в хода на исковото
производство по настоящия спор, са оспорили правата, придобити от същите (респ. правата
на праводателите на ищците), то настъпилите от същите гражданскоправни последици,
настоящият съдебен състав, намира, че следва да бъдат разгледани, на осн. чл. 17, ал. 2 от
ГПК, доколкото липсват доказателства по делото, а и не са наведени от страните твърдения,
от които да е видно, че пряк съдебен контрол е осъществяван. Гореизложеното е в унисон и с
обстоятелството, че ответниците предявяват права върху процесния недвижим имот отпреди
реституцията (доколкото давностното владение на праводателите им е от осъществено преди
1991г.). В настоящия случай, те твърдят, че имат самостоятелно право на собственост върху
имот, чийто граници следва да бъдат отразени в ПНИ, без да са ползватели по смисъла на §4
ПЗР ЗСПЗЗ или възстановени собственици по ЗСПЗЗ. Като такива, те могат да оспорват
правата на лица, на които правото на собственост е признато със заповед по §4к, ал. 7 ПЗР
ЗСПЗЗ (праводателите на ищците) и ако отрекат техните права ще могат да искат
извършване на промяна в ПНИ. /В този смисъл: Решение № 91/15.12.2020 г. на ВКС, Второ
гражданско отделение, постановено по гр. д. № 3722 по описа за 2019 година/.
На първо място, следва да бъде отбелязано, че по делото не се установи процесният
недвижим имот да е бил одържавяван; да е бил включен в ТКЗС (доколкото вещото лице е
установило, че само част от същия – 136 кв.м. е била включена в ТКЗС); да е издаван акт за
АДС; да е предоставен на ползватели, по реда на параграф 4, които да имат права за
придобиване на собственост; не е налице извършено изкупуване на земя, по реда на
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Горният извод не се опровергава и от останалия доказателствен материал, доколкото,
вещото лице по делото, характеризирайки местоположението и теренните на
характеристики на процесния недвижим имот (най-вече наклон), както и обстоятелството,
че повечето от имотите, в обследваната зона по КП/1956г. са изключително частна
собственост.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният недвижим имот не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като не е бил отнет фактически или
юридически, а това от своя страна обосновава извода, че не съществува законова пречка да
бъде зачетена придобивната давност в резултат на владение, упражнявано от праводателя на
ответниците (М. Т. М.) за периода от 20.03.1973 г. до 08.10.1993 г., т. е. преди влизането на
разпоредбата в сила на 22.11.1997г. (съгл. чл. 5, ал. 2 ЗВСНОИ). /В този смисъл: Решение №
380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., Решение № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. №
4723/2008 г., двете на I-во г. о., Решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на II-
ро г. о., Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г., р. № 197 от 10.05.2011 г. по гр.
д. № 430/2010 г., двете на I-во г. о., и др./, според които когато имотът не е бил коопериран
по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически,
запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ. Тоест, доколкото имотът, предмет на отрицателния установителен
иск, не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съдът намира, че придобивната
давност е приложим по отношение на него способ за придобиване на право на собственост.
/В този смисъл: Определение № 31/28.01.2020 г. на ВКС, гражданска колегия, I-во
отделение, постановено по гр. д. № 2985/2019 г./.
След като към датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесния
недвижим имот, обективирана в н.а. № 2, том 47, дело № 11374/08.10.1993г., издаден от ВРС,
праводателите на ответниците са били собственици на процесния недвижим имот, то е
възникнало право на собственост в полза на ответниците (купувачи).
Предвид гореизложеното, съдът не дължи произнасяне и по наведеното в
евентуалност придобивно основание от страна на ответниците, а именно за изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
На основание изложените мотиви и предвид осъщественото доказване от страна на
ответниците, че са станали собственици на процесния имот на заявеното придобивно
основание, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен,
9
поради което подлежи отхвърляне в цялост.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата
М.Б. следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1600лева, доказателства, за което са представени
делото. Претендираните разноски за адв. възнаграждение и ДТ за частна жалба са
недължими, доколкото такова производство не е проведено с оглед връщането й на
ответниците и съдът не присъжда такива. В полза на ответници следва да бъдат присъдени и
1900лв. за заплатен депозит за съдебно-технически експертизи.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Н. П., ЕГН ********** и К. Б. П., ЕГН ********** и двамата
с адрес гр. В., ул. „С.“ ********* срещу М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „С.“
***** и М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г. М.“ ***** за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на град В., одобрени със Заповед № РД – 18 – 92 от
14.10.2008 г. на изп. Директор на АГКК с административен адрес: град В., район Приморски,
местност „А.“ – В., с площ 595 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10/, с номер по предходен план: 5212289,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ********* на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН ********** и К. Б. П., ЕГН ********** и двамата с адрес
гр. В., ул. „С.“ ********* да заплатят на М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г. М.“
***** и М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „С.“ ***** сумата от 3500лева,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски по делото, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи - М. Т. М., ЕГН
********** и Ф. И. М., ЕГН ********** на страната на ответниците М. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. В., ул. „Г. М.“ ***** и М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.
„С.“ *****.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10