№ 13570
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110124008 по описа за 2024 година
Предявени са от ищците К. Т. Д., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН
**********, срещу ответниците Р. П. Д., ЕГН **********, и Б. О.- Д., родена
на 14.09.1953 г., с личен № **********, обективно съединени искове за
осъждане на ответниците условията на солидарност да заплатят сумата от 2
000 лв./ две хиляди лева/, представляваща ¼ част от продажна цена за
недвижим имот с идентификатор ************, находящ се в с. ********,
община **********, област ********, с административен адрес:
************************, поради частична съдебна евикция съгласно
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО,
10- и състав , както и сумата от 1064,50 лв. / хиляда шестдесет и четири лева и
50 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в присъдени съдебно-деловодни разноски в тежест на К.
Т. Д. и С. Г. Д. като ответници по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО,
10- и състав, ,както и сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар на адв. Б. С. по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО, 10-и
състав, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 24.04.2024 г.
до окончателното им изплащане.
Ищците К. Т. Д., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН **********, твърдят,
че на 24.02.2021 г. са закупили от ответниците за сумата от 8000 лв. недвижим
имот с идентификатор ************, находящ се в с. ********, община
**********, област ********, с административен адрес
************************, с номер по предишен план- 13, кв. 8, парцел
първи, с площ от 1024 кв.м. Впоследствие с Решение № 75/06.01.2023 г. по
гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ********, са били осъдени да
предадат владението на ¼ ид.ч. от имота на А. Н. Д., защото бил установило,
1
че последният е собственик на посочената идеална част от същия. Така
ищците били осъдени да заплатят деловодни разноски в размер на 1064,50 лв.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като отделно от това сторили разноски за
сумата от 800 лв. за адвокатски хонорар, платен в полза на процесуалния им
представител по делото. В този смисъл се претендира връщане на ¼ от
покупната цена на имота, както и сторените разноски по гр.д. № 12770/2021 г.
по описа на Районен съд- ********. Молят за уважаване на исковете.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. П. Д., ЕГН **********, и Б. О.-
Д., родена на 14.09.1953 г., с личен № **********, депозират отговор на
исковата молба, чрез адв. В. Б., с който оспорват исковете по основание и
размер. Твърди се, че ищците с процесуалното си поведение са виновни за
изхода на гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ********, като
същите изрично са и заявили, че не желаят да се присъединят към въззивната
жалба на Р. П. Д. и Б. О.- Д.. Молят за отхвърляне на исковите претенции.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Предявеният иск, уточнен с молба от 15.01.2025г. е с правна
квалификация чл. 190, ал. 2 ЗЗД, / протокол от първото по делото съдебно
заседание от 18.02.2025 г./ за сумата от 2000 лв. представляваща намаление на
цената до размера на ¼ идеална част, за която ищците твърдят, че са съдебно
отстранени с влязло в сила съдебно решение, както и за сумата от 1064,50 лв.
обезщетение за имуществени вреди от заплащане на разноски на насрещната
страна по гр. дело 12770/2021г. на РС-******** и сумата в размер на 800 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар за оказване на правна защита и
съдействие по дело № 12770/2021г. на РС-********, ведно със законната
лихва на съответните суми до окончателното изплащане.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищците е да докажат, че
между страните е налице валидно облигационно отношение по силата на
сключен договор за покупко - продажба на процесния имот със соченото
съдържание в исковата молба, че е заплатена продажната цена в размер на
8000 лв. за процесния имот, както и че е осъществена евикция въз основа на
съдебно решение по иска на трето лице за ¼ идеална част от имота, както и
претърпените имуществени вреди по основание и размер във връзка със
съдебната евикция. В тежест на ответника е да докаже знание на купувачите,
че трети лица притежават права върху имота към момента на сключване на
договора.
Между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване, а и се установяват от писмените доказателства по делото/
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. №
***, дело № 66 от 2021 г., както и Решение № 75/06.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 12770/2021 г. по описа на Районен съд- ******** следните
обстоятелства: на 24.02.2021 г. ищците са закупили от ответниците за сумата
от 8000 лв. недвижим имот с идентификатор ************, находящ се в с.
2
********, община **********, област ********, с административен адрес
************************, с номер по предишен план- 13, кв. 8, парцел
първи, с площ от 1024 кв.м; К. Т. Д. и С. Г. Д. са били осъдени да предадат
владението на ¼ ид.ч. от закупения от тях имот на А. Н. Д. с влязло в сила
Решение № 75/06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на
Районен съд- ********. Съгласно удостовереното в нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № *** , дело № 66 от
2021 г., продажната цена от 8 000 лева е заплатена изцяло в брой на
продавачите преди подписване на нотариалния акт. Продавачите са се
легитимирали като собственици на поземления имот, придобит в режим но
съпружеска имуществена общност въз основа на нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 72, дело №
248 от 2020 г., по силата на който Р. Д. е признат за собственик на основание
давностно владение.
От приобщеното гр.д. № 12770/2021 г. по описа на РС ******** се
установява, че решение № 29 от 08.01.2024 г. по в.гр.д. № 1794/2023 г. на ОС
******** е потвърдено решение №75/06.01.2023 г. по гр. д. № 12770/2021 г. на
РС ********, в частта, с което е признато за установено спрямо Р. П. Д., че А.
Д., ЕГН ********** е собственик на основание наследяване на ¼ идеална част
от недвижими имот , находящ се в *********************, представляващ
поземлен имот с идентификатор № 5***05.501.13 по плана на **********, с
площ от 1024 г., както и в частта, с която на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК
нотариален акт № 72, том 2, село № 248/2020 на нотариус с рег. № 401 , с
който Р. Д. е признат за собственик на описания недвижим имот е отменен до
размер на ¼ идеална част от правото на собственост. В останалата част като
необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
По силата на влязлото в сила решение по гр.д. № 12770/2021 г. на РС
********, К. Д. и С. Д. са осъдени да заплатят на А. Д. сумата от 1064,50 лева,
представляващи деловодни разноски. Съгласно приложено по делото
преводно нареждане от 21.02.2023 г. с посочен наредител: „РУ БП ********“ и
основание : „от пощ. записи ********** № 20215330112770“ в полза на А. Н.
Д. е заплатена сумата от 1064,50 лева с печат на „************** ********
Счетоводство“.
От приобщения като част от доказателствената съвкупност договор за
правна защита и съдействие от 21.10.2021 г. сключен между К. Д. и адв. Б. С. е
договорено оказване на правна защита и съдействие по гр.д. 12770/2021 г. по
описа на ПРС и е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева в
брой съгласно удостовереното в договора.
На 26.03.2024 г. е изпратена покана от К. Д. и С. Д., с която канят Р. Д.
да заплати сумата от 3864,50 лева, от които 2000 лева – продажна цена по
нотариалния акт, 1064,50 лева- разносик на другата страна във връзка с
влязло в сила решение по гр.д. № 12770/2021 г.и 800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по гр.д. 12770/2021 г. за процесуално
представителство по делото, получено от съпругата Б. Д. на 26.03.2024 г.
При така установената фактическа страна, от правна страна съдът
3
намира следното:
Съгласно чл.188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на
собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. Със
задължителните разяснения в мотивната част на ТР № 1/ 2019 г. от 02.07.2021
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в зависимост от това дали третите лица са
предявили правата си, се отграничават две хипотези на евикцията. В първата
хипотеза- третото лице ги е предявило и купувачът вече е отстранен от вещта,
която е купил, въз основа на съдебно решение – в този случай е налице
осъществена евикция. Във втората хипотеза правата на трето лице само са
предявени по съдебен ред или дори още не са, но могат във всеки момент да
бъдат и така противопоставени на купувача. Вещта още не му е отнета, но
съществува реална заплаха от това – налице е евентуална евикция. Както
евентуалната, така и осъществената евикция бИ.т пълна или частична в
зависимост от обема на правата на третото лице.
Константната съдебна практика приема, че / решение по гр.д. №
1317/2012 г. на III ГО, решение по гр.д. № 1515/2010 г. на III ГО, решение по
гр. д. № 1872/2010 г., ІV г. о./, че при съдебна евикция - осъществена или
евентуална, е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли
правото на собственост, което поражда отговорност за продавача освен да
върне част от цената на имота при частична евикция, също и да обезщети
купувача за вредите - чл. 190, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди извън
посочените в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба се определя по
общите правила за неизпълнение на задължението - чл. 82 и чл. 83 ЗЗД.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението/
решение № 294 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 1515/2010 г. на ВКС, III г. о. и др. /.
Така Решение № 156 от 20.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 548/2019 г., III г. о.,
ГК.
В разглеждания случай, с влязло в сила съдебно решение по искова
молба от 02.08.2021 г. от трето лице / А. Д./ е постановена частична съдебна
евикция за ¼ идеална част от процесния недвижим имот, закупен от ищците
по нотариален акт от 24.02.2021 г. от ответниците. Съгласно чл. 297, ал. 1
ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил,
и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно
чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила между същите страни за същото
искане и на същото основание. Няма твърдения, нито данни, неучаствалият по
гр.д. 12770/2021 г. другар / съпругата на Р. Д./ да е направила искане за отмяна
на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и следващите ГПК. Следователно,
настоящият състав приема, че продавачите по нотариалния акт от 24.02.2021 г.
Р. Д. и Б. Д. не са били титуляри на правото на собственост за ¼ част от
процесния имот, поради което не са изпълнили точно задълженията си, поети
с договора за прехвърляне на правото на собственост на процесния имот от
24.02.2021 г. Следователно на осн. чл. 190, ал. 2 ЗЗД, дължат връщане на
платената цена за тази част от имота, а именно 2000 лева.
По искането за обезщетение за вреди, представляващи заплатени
4
разноски от ищците по делото за евикция, съдът намира следното:
Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗЗД при частична евикция, купувачът може да
иска освен намаление на цената и обезщетение за вреди. Съгласно чл. 192, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД , ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на
третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на
цената. Съдебната практика приема, че предвиденото в чл. 192, ал. 1, изр. 1
ЗЗД изисква при сключването на договора купувачът да е знаел, че имотът е
собственост на трето лице. Знанието законът не презюмира. То не произтича,
нито бИ. отречено само поради вписаните в нотариалните регистри
обстоятелства за имота към момента на сключения договор. Знанието трябва
да е налице към момента на сключване на договора. / така Решение № 101 от
16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2017 г., III г. о., ГК/.
Неоснователни се явяват възраженията на ответниците, че купувачите –
ищци със своето поведение са допринесли за крайния изход на делото за
евикция, включително не са подали въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение. С оглед дадените разяснения в съдебната
практика, които се споделят от настоящия състав, релевантният момент за
преценката за знание на купувачите за правата на третото лице е моментът на
сключване на договора, а не последващия момент /съдебно производство/.
При анализ на събраните по делото доказателства, следва да се направи извод,
че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ищците са били недобросъвестни при
сключване на договора от 24.02.2021 г., поради което и продавачите по него
следва да носят отговорност за понесените от тях вреди. Продавачът се е
легитимирал с нотариален акт по чл. 537 ГПК, който е бил надлежно вписан в
имотен регистър. Последица от издаването на този нотариален акт е
наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на
правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт
/Така ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Не се установява преди покупко-
продажбата на имота двамата купувачи да са знаели за наличие на право на
собственост на третото лице за имота, което да е противопоставимо на техния
праводател. Следователно, продавачите отговарят на осн. чл. 190, ал. 2 ЗЗД и
за претърпените вреди от частичната евикция.
По делото е доказано, че ищците са заплатили 1064,50 лева съгласно
осъдителния диспозитив на решение по гр.д. 12770/2021 на РС ******** на
третото лице /заплатени съгласно платежно нареждане от 21.02.2023 г. на л. 14
по делото/, както и сумата от 800 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 21.10.2021 г., представен в производството пред РС ********,
т.е. претърпели са вреди, които са пряка и непосредствена последица от
изхода на делото за евикция, т.е. от неизпълнението на продавачите да
прехвърлят правото на собственост на 1/4 идеална част от процесния имот.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че предявените искове
са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед чл. 78, ал. 1 ЗЗД, право на разноски с оглед изхода нас пора в
5
конкретния случай имат ищците. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК,
ищците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, платено
съгласно договор за правна защита от 23.04.2024 г. и държавна такса в размер
на 154,80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 190, ал. 2 ЗЗД Р. П. Д., ЕГН ********** и Б. О.- Д.,
родена на 14.09.1953 г., гражданин на *****, с личен № **********
СОЛИДАРНО да заплатят на К. Т. Д., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН
********** сумата от 2 000 лв./ две хиляди лева/, представляваща ¼ част от
продажна цена за недвижим имот с идентификатор ************, находящ се
в **********, община **********, област ********, с административен
адрес: ************************, поради частична съдебна евикция
съгласно влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 12770/2021 г. по описа на
ПРС, ГО, 10- и състав , ведно със законната лихва върху сумата от 24.04.2024
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1064,50 лв. / хиляда
шестдесет и четири лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в присъдени съдебно-
деловодни разноски в тежест на К. Т. Д. и С. Г. Д. като ответници по гр.д. №
12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО, 10- и състав, ведно със законната лихва
върху сумата от 24.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на адв. Б. С. по гр.д. №
12770/2021 г. по описа на ПРС, ГО, 10-и състав, ведно със законната лихва
върху сумата от 24.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Р. П. Д., ЕГН **********, и Б. О.-
Д., родена на 14.09.1953 г., гражданин на *****, с личен № ********** да
заплатят на К. Т. Д., ЕГН **********, и С. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 1
004,80 лева / хиляда и четири лева и 80 стотинки/– разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6