Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18 20.01.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На първи ноември две хиляди
и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Радостина Менчева
като разгледа
докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 383 по
описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба от „С.6.“ ЕООД с ЕИК-*********, с посочени адрес и
седалище *** и управител Ирена Христова, заявена чрез пълномощника адв.Р.Т. от САК против Е.Д.В., род.на ***г. в Руска
Федерация и Л.Ф.В., род на 07.1.1947г. в Руска Федерация, двете с адрес в с.*********,
общ.Несебър, обл.Бургас.
Сочи
се в обстоятелствената част на исковата молба, че двете ответници
са съсобственици при квоти 2/3ид.ч. за Е.В.
и 1/3ид.ч. за Л. Варшавска на ап.*********, общ.Несебър по силата на
покупко-продажба, обективирана в нот.акт
№ 101/17.07.2013г., том ІХ, рег.№ 8834, дело № 1680/2013г. по описа на нотариус
с рег.№ 208 по описа на нотариалната камара с район на действие РС-Несебър.
На 12.09.2014г. ищецът е сключил
договор с председателя на етажната собственост на комплекс, находящ
се в с.Равда, ул.Рибарска № 16, общ.Несебър за осъществяване на управление и
поддръжка в комплекса, в който ответниците притежават
в собственост самостоятелен обект, представляващ процесния
ап.***г. С посочения договор ищецът е поел задължение и е изпълнявал дейности
по ежедневно управление на комплекса, денонощна охрана от лицензирана фирма,
поддръжка и хигиенизиране на общите части на сградите в комплекса, поддръжка на
тревни площи, асансьорни уредби, поддръжка на външен
открит басейн, организация на пропускателен режим в комплекса. Сочи се, че
съгласно договора ищецът е следвало да получава възнаграждение за всеки
апартамент от 8евро на кв.м. без ДДС или 9.60евро с ДДС за първата година от
договора или за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2015г., като заплащането е било дължимо от собствениците на съответните
самостоятелни обекти на ищеца на всеки шест месеца до 5-то число на м.януари и
до 5-то число на м.юли на текущата година. Твърди се, че ответниците
по делото не са извършили плащане на определената такса за притежавания от тях
апартамент за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.
в размер на общо за целия апартамент на 1024,54лв., поради което и дължат
обезщетение за забавено плащане в размер на общо 330лв. за периода от 01.01.2016г. до 08.04.2019г., поради което същите се
претендират от съсобствениците съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността от 2/3ид.ч. за първата и 1/3ид.ч. от втората ответница.
Представени са към исковата молба писмени доказателства. Претендират се разноски.
В
месечния срок са постъпили писмени отговори от всяка от двете ответници.
Така с подадените в срока по чл.131 ГПК писмени отговори ответниците са изразили становище по иска, че считат същия
за недопустим, че е предявен срещу ненадлежен/ни ответник , както и че
претенцията е на база на договор, който не е сключен от ответника и съответно
не би могъл да го обвърже със задължение за плащане. Възразява се срещу действителността на
договора, като се твърди че е нищожен, тъй като е сключен от лице без
представителна власт при липсата на съгласие от ОС на ЕС - чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Отделно от това се твърди и незаконосъобразност на размера на иска, тъй
като липсва яснота на каква база се определя дължима сума. Навежда се, че
договорът е сключен от лице без представителна власт, за каквато в случая
следва да е налице решение от ОСЕС, каквото липсва, като ОС е взело решение
само за избор на обслужваща фирма, но липсва решение на ОСЕС за възлагане на
мандат на управителя за сключване на договор или определяне размера на дължими
от етажните собственици такси за поддръжка и управление. На ОСЕС от 11.09.2014г. е взето решение по т.8 „С.6.“
ЕООД да сключи индивидуални договори с всеки собственик, а ответниците
твърдят, че не са сключвали такъв с ищеца. Въвежда се и твърдение за изтекла на
06.01.2018г. погасителна давност в полза на ответниците.
Представя се нотариален акт № 101/17.07.2013г., том ІХ, рег.№ 8834, дело №
1680/2013г. по описа на нотариус с рег.№ 208 по описа на нотариалната камара с
район на действие РС-Несебър. Доказателствени искания
не са отправени.
След
цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Предявени
са искове с правно основание. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представен препис от нотариален акт, видно от който ответниците към процесния период са
съсобственици на самостоятелен обект в
сградата, която се намира в режим на етажна собственост, а именно: ап.*********, общ.Несебър.
За уважаването иска по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е
необходимо да се докаже, че е взето решение на ОС на процесната
ЕС, което е обвързало ответниците в производството. В
случая по делото не са наведени твърдения решенията на общото събрание от 10.09.2014г.
да са атакувани по надлежния ред на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което
посочените решения следва да се приемат за стабилизирани, следователно
задължителни за изпълнение. Така по т. 5 от протокола е взето общо решение „С.6.“
ЕООД да се избере за управляваща компания, съгласно предходно взето решение на
ОС. Ето защо съдът намира, че е постановено валидно решение на общото събрание
на етажната собственост.
В
отговора на исковата молба и по същество се поддържа, че ответниците
не са пасивно легитимирани да заплатят тази сума на ищеца, тъй като те не са
страна по договора за поддръжка и управление, поради което не следва да заплащат
суми, дължими по него. Следва да се има предвид, че няма пречка общото събрание
въз основа на правомощието си по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС да приеме решение за
възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо
или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия
на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за
изпълнение на тези лица. В чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е предвидено, че договорът за
възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече
от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се
сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. В срока
на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и
отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В практиката на
ВКС е прието, че правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС
на ЕС лице за сключване на договора, съобразно законовото изискване следва да
са: 1. конкретни; 2. да са свързани с осъществяване на дейности по поддържане
на общите части на сградата; 3. да са в кръга на правомощията на управителя.
В рамките на така очертаните от
решението на ОС предели управителят следва да сключи с избраното лице
съответния договор за възлагане, арг. и от чл. 19,
ал. 8 ЗУЕС – Решение № 48 от 23.05.2017г. по търг. дело № 2541 от 2016г. по
описа на I търг. отделение на ВКС.
В случая общото събрание е взело решение да се
избере конкретна управляваща компания. ОС на ЕС, обаче не е взело решение възоснова на което Красимир Христов като управител на етажната собственост да
сключи договор за управление и поддръжка на общите части в комплекса. ОС на ЕС
не е обсъждало или приело, договорената между Х. и ищеца цена от 8 евро на кв.
м., без ДДС, годишно. Следователно с решението на общото събрание на управителя
не са възложени правомощия за сключването на договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Решение за определяне на такса, фактически липсва приложено по делото.Налично е
единствено такова за избор на
управляваща компания
Таксата за първи път е определена
с Договора което обективно е липса на предпоставка за достатъчна конкретност на
решението за сключване на такъв договор.
С оглед цитираните по-горе характеристики на
договора, съдът споделя възражението, че ответникът не е задължен по него. Действително,
той е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Според чл. 6,
ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците в етажната собственост е длъжен да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост. Но, макар общото
събрание да е взело решение в рамките на своята компетентност (чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗУЕС) за избор на управляващо дружество, същото не е взело решение по
параметри на договор, както и по упълномощаване за сключването на договор за
управление и поддръжка на общите части.Въпреки това такъв договор е сключен и
то в нарушение на реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС , тъй като на събранието са
присъствали 53.52 % от собствениците на ЕС.По делото не са налични
доказателства и за това договорът за възлагане по чл.19 ал.8 от Закона да е одобрен с решение на общото събрание,
взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите
части на етажната собственост.
Нормата изисква и договора да се сключи от
изрично упълномощено от общото събрание лице.
Ето
защо това решение и действие на органите на управление на етажната собственост не са задължителни за ответника.
Настоящият
състав на съда приема, че договорът сключен от управителя е извън рамките на
правомощията, дадени му от самите собственици. Не е налична изразена волята на общото
събрание както по отношение размера на таксата, така и тя да се заплаща именно
на избраната управляваща компания.
С оглед всичко изложено до тук се налага
извод, че ответникът не дължи плащане на сумите по договор по която не е страна.
Водим от горното, съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода по делото в тежест на ищеца следва
да се присъдят сторените от ответника разноски, съобразно представения списък в
размер на 600 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „С.6.“ ЕООД,
ЕИК:********* със седалище *** чрез управителя си инж. И.В.Х. с ЕГН ********** за
ап.*********, общ.Несебър, за осъждане на Е.Д.В., род. на ***г. в Руската федерация, притежаваща 2/3 ид.ч. от ап. ***, в бл.1, ет.5 на ул. ***, общ. Несебър да
заплати сума в размер на 342.51 лв задължение по
договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на образуване на настоящото производство до
окончателното й изплащане и 110 лв представляваща
лихва за забава от 01.01.2016г. до образуване на
настоящото производство ведно със законната лихва върху главницата от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „С.6.“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище *** чрез управителя си инж. И.В.Х.
с ЕГН ********** за ап.*********, общ.Несебър, за осъждане на Л. Ф.В., род. на
23.11976г. в Руската федерация, притежаваща 1/3 ид.ч.
от ап. ***, в бл.1, ет.5 на ул. ***, общ. Несебър да заплати сума в размер на
685.03 лв задължение по договор за поддръжка и
управление на жилищен комплекс, и 220 лв
представляваща лихва за забава от 01.01.2016г. до
образуване на настоящото производство ведно със законната лихва върху главницата
от датата на образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„С.6.“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище *** чрез управителя си инж. И.В.Х. с
ЕГН ********** за ап.*********, общ.Несебър ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.В., род. на ***г.
в Руската федерация и Л. Ф.В., род. на 23.11976г. в Руската федерация сума в
общ размер на 600 лева,разноски по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: