№ 290
гр. Попово, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100066 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. **** чрез адв. В. П. Г., САК със съд.
адрес в гр. ******, срещу П. П. Б., ЕГН: **********, с адрес с. Г.***, за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 36.88 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, по договор от дата 25.10.2018г. за мобилен номер *****, за периода от
15.12.2018г. до 14.02.2019г. и сумата от 247.65 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 25.10.2018г. за мобилен номер *****, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че длъжникът П. П. Б., с ЕГН: ********** е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключен
Договор за мобилни услуги от дата 25.10.2018г., за ползване на мобилен номер ***** с
избран абонаментен план „Интернет 20.99 лв.“ с неограничени национални минути и
изходящ роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 25.10.2020г.
Абонатът се е възползвал от преференциалните условия на мобилния оператор и се е
съгласил с условията по договора, като е получил и мобилно устройство TABLET
„PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G“ със стандартна цена 286.91лв., като поради сключения
договор за мобилни услуги абонатът е получил мобилното устройство за сумата в размер на
1.00 лв., като същият се бил обогатил при получаването на устройството с отстъпка в
размер на 285.91лв., съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата 25.10.2018г.
Въз основа на посочения договор ответникът бил ползвал предоставяните от
1
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер
на абоната №****.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.12.2018г. до 14.02.2019г.
мобилният оператор е издал:
- фактура №***/15.01.2019г. за отчетния период на потребление от 15.12.2018г.-
14.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 20.99лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок 30.01.2019г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №****/15.02.2019г. за отчетния период на потребление от 15.01.2019г.-
14.02.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 21.99лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок 02.03.2019г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Направено е сторниране на сума в размер на 6.00лв., поради което и дължимата сума
в размер на 42.88лв. е намалена до сумата в размер на 36.88лв.
За посочените месечни отчетни периоди - м. 01/2019г., м. 02/2019г. длъжникът не бил
изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 36.88 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 36.88лв., било ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника П. П. Б. за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №***/15.04.2019г.
с начислена обща сума за плащане в размер на 293.51лв.
В издадената крайна фактура №***/15.04.2019г. била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 247.65лв. и е включена сумата за
незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в размер на
36.88лв.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не бил изпълнил задължението
си да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани.
За мобилния оператор било възникнало потестативното право едностранно да
прекрати договора за мобилни услуги, без необходимост да волеизявява изрично пред
абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-
известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 07.03.2019г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
2
на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента „Интернет 20.99“ за мобилен номер ***** до
25.10.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 25.10.2018г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в
т.11 от договора, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба
между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 247.65лв. била формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т. 11 от договора.
Претендираната неустойка е в размер на 247.65лв., представяваща стойността на три
месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер и се формира,
както следва:
За абонаментен план „Интернет 20.99 лв.“ се дължала неустойка в размер на 52.47лв.
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС, или (20.99 / 1.2) лв. х 3 - 52.47лв. Както и дължимата неустойка
за предоставено за ползване мобилно устройство TABLET „PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G“, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата
25.10.2018г. в размер на 195.18 лв.
Моли се за уважаване на исковете.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок, особеният представител на ответника не е депозирал
писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа
на исковите претенции, като се моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от особения си представител
адв. Д. Д. – ТАК, който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Моли
се за отхвърляне на исковете.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже,
качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание,
така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен към процесния период договор
за далекосъобщителни услуги с ответника; че е изправна страна по договора, като е
изпълнил всички свои задължения по него, а длъжникът носи тежестта да докаже, своите
3
възражения, които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за мобилни услуги от дата 25.10.2018г., за ползване на мобилен номер
***** с избран абонаментен план „Интернет 20.99 лв.“ при месечен абонамент от 24.99 лв.,
с неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на
действие за 24 месеца, до 25.10.2020г. Абонатът се е възползвал от преференциалните
условия на мобилния оператор и се е съгласил с условията по договора, като е получил и
мобилно устройство TABLET „PRESTIGIO W1ZE 3418 8 4G“ със стандартна цена 286.91лв.,
като поради сключения договор за мобилни услуги абонатът е получил мобилното
устройство за сумата в размер на 1.00 лв.. В договора е предвидено, че след изтичане на
първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.12.2018г. до 14.02.2019г.
мобилният оператор е издал:
- фактура №***/15.01.2019г. за отчетния период на потребление от 15.12.2018г.-
14.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 20.99лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок 30.01.2019г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №****/15.02.2019г. за отчетния период на потребление от 15.01.2019г.-
14.02.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 21.99лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок 02.03.2019г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Направено е сторниране на сума в размер на 6.00лв., поради което и дължимата сума
в размер на 42.88лв. е намалена до сумата в размер на 36.88 лв.
След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги от дата 25.10.2018г.,
поради изпадането на длъжника в забава, била издадена фактура № №***/15.04.2019г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 293.51лв.
В издадената крайна фактура №***/15.04.2019г. е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 247.65лв. и е включена сумата за незаплатени месечни
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги в размер на 36.88лв.
Спор между страните, че са били в твърдените облигационни правоотношения с
предмет предоставени мобилни услуги, не е имало. Договорът за мобилни услуги касае
доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и
представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена услуга.
В настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури, от които се
установяват ползвани от номер ***** мобилни услуги. При липсата на оспорване на
представените извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в
които доставените услуги са конкретно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена
реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са
4
определени в сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до
това операторът да поддържа телекомуникационните си системи в изправност и по начин,
че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в
условията по договора изключения, е ограничен във възможността да влияе на обема на
заявения от потребителя трафик на информация.
Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от
абоната входящи и изходящи услуги, служещо за основание за определяне ликвидността на
дължимото за съответния отчетен период възнаграждение.
В заключение, сумите са начислени за осъществени услуги и са дължими, поради
което потребителят следва да заплати съответната цена за тях. Доказателства за извършено
плащане на потребените услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на
твърдения за този факт, претенцията за главница се явява доказана по основание и размер,
при което предявеният иск за сумата от 36.88 лв., представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по Договор за мобилни
услуги от дата 25.10.2018г., за ползване на мобилен номер ***** с избран абонаментен план
„Интернет 20.99 лв.“, за периода от 15.12.2018г. до 14.02.2019г., следва да бъде изцяло
уважен ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 ГПК /29.12.2020г./, до окончателното изплащане на сумата.
По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно претендираната
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, ищецът следва да
докаже наличието между страните по договора на валидна клауза за неустойка, настъпване
на предпоставките за изискуемост, както и нейният размер.
Видно от приложения по делото договор, се установява, че в него е предвидена
дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя, като в този случай последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта, по отношение на която е налице
прекратяване.
По делото, обаче, не са налични каквито и да било доказателства, че процесният
договор е бил прекратен от страна на „Теленор България“ ЕАД.
Прекратяването на договора по своята същност представлява едностранно
волеизявление на страна по него, по силата на което тя едностранно прекъсва
облигационното правоотношение.
В случая не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна
на ищеца, поради което и не са налице предпоставките за възникване на задължение на
абоната за плащане на претендираната неустойка.
Следва да се отбележи, че макар възраженията на особения представител на ответника,
5
че процесният договор не е надлежно прекратен от страна на ищеца да са направени едва в
хода на устните състезания пред настоящата инстанция, доказването на този факт бе
разпределен в тежест на мобилния оператор и именно той следваше да докаже, както
наличието между страните по договора на валидна клауза за неустойка, така и настъпването
на предпоставките за нейната изискуемост. Тъй като прекратяването на облигационната
връзка между страните е част от фактическия състав на претенцията по чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, липсата на този елемент води до извода недоказаност на същата.
Ето защо, искът с горепосоченото правно основание за сумата от 247.65 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от дата 25.10.2018г., за ползване
на мобилен номер ***** с избран абонаментен план „Интернет 20.99 лв.“, се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
За образуване на делото и в хода на процеса, ищец е направила следните разноски:
25.00 лв. – заплатена държавна такса;
180.00 лв. –адвокатско възнаграждение;
150.00 лв. – депозит за особен представител;
Общо: 355.00 лв.
С оглед изхода на делото, и предвид направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна сумата в общ размер на 46.01 лв., представляваща направени по повод съдебното
производство разноски, пропорционално на уважената част от исковите претенции.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
Така в заповедното производство ищецът е направила разноски в общ размер на 205.00
лв., от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, при което пропорционално на уважената част от претенциите, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 26.87 лв. – разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. Б., ЕГН: **********, с
адрес с. Г.***, че ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. **** чрез адв. В. П. Г., САК със съд. адрес в гр. *****, СУМАТА
от 36.88 лв. /тридесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по
Договор за мобилни услуги от дата 25.10.2018г., за ползване на мобилен номер ***** с
избран абонаментен план „Интернет 20.99 лв.“, за периода от 15.12.2018г. до 14.02.2019г.,
6
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК /29.12.2020г./, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 40/29.01.2021г. по ч.гр.д №
44/2021г. на РС – Попово.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. **** чрез адв. В. П. Г., САК със съд. адрес в гр. *****,
за признаване за установено по отношение на П. П. Б., ЕГН: **********, с адрес с. Г.****,
че дължи на ищеца СУМАТА от 247.65 лв. /двеста четиридесет и седем лева и шестдесет
и пет стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от
дата 25.10.2018г., за ползване на мобилен номер ***** с избран абонаментен план
„Интернет 20.99 лв.“.
ОСЪЖДА П. П. Б., ЕГН: **********, с адрес с. Г.****, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**** чрез адв. В. П. Г., САК със съд. адрес в гр. *****, СУМАТА в общ размер на 46.01 лв.
/четиридесет и шест лева и една стотинка/, представляваща направени по повод
съдебното производство разноски, пропорционално на уважената част от исковите
претенции, както и СУМАТА в общ размер на 26.87 лв. /двадесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/ - разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от заявените претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7